№ 957
гр. София , 02.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Маргаритка Шербанова
Иван Стойчев
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600934 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство по нохд № 397/21
г. и е върнал делото на Окръжна прокуратура Благоевград за отстраняването на допуснатите
на досъдебното производство /ДП/ процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт са останали прокурорът и частните
обвинители, които на основание чл.249, ал.3 НПК са го протестирали и съответно
обжалвали. В протеста и жалбата са релевирани съображения за неправилност на изводите
на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК. И в протеста и в жалбата се прави искане
определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста и въззивната жалба, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Протестът и жалбата са подадени в срок, от активнолегитимирана страна и са процесуално
допустими.
1
Разгледани по същество същите са неоснователни.
По силата на внесения за разглеждане обвинителен акт е било образувано НОХД №
129/2019 г., по описа на ОС-Благоевград, което е приключило с постановяване на присъда
№903486/03.08.2020 г.. С решение №138/28.04.2021 г. по ВНОХД №210/2021 г. по описа на
Апелативен съд - гр.София, първоинстанционната присъда е била отменена, а делото
върнато за разглеждането му от друг състав на ОС-Благоевград от разпоредително
заседание.
В разпоредителното заседание, проведено на 05.07.2021 г. съдът е приел, че на ДП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на
разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда обвинителния акт не отговаря на
изискванията на закона, като в него липсва яснота и конкретика. Съдът е констатирал
противоречия в излагане на правнорелевантните факти от прокурора относно конкретните
действия и бездействия, осъществени от предадените на съд лица, които да са в причинно –
следствена връзка с предявените им нарушения. Не била очертана също така точно,
конкретно и ясно съставомерната деятелност на подсъдимите.
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Ноторно в правната доктрина и съдебната практика е, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо всички факти,
определящи престъпния характер на деянието, в което е обвинен дееца, както и правната му
квалификация. Само така рамките на процеса на доказване са очертани законосъобразно и
правото на защита на подсъдимия е гарантирано в пълен обем.
Непосочването на правнорелевантната фактология или неясното й стилистично и
граматическо структуриране във всички случаи води до нарушаване правото на защита на
обвиняемия, респ. подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на
базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да организира
защитата си.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното посочване на
значимите за решаване на отговорността обстоятелства в описателната част на
обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност. Липсата на
факти, които сочат на претендираната от прокурора престъпна деятелност не позволява на
съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава процесуалните
права на обвиняемия, респ. подсъдимия.
Осъществявайки правомощията си по чл.249 от НПК, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК съдът е
установил описаните в обстоятелствената част на атакуваното определение пороци в
обвинителния акт и е изложил необходимите съображения, защо ги приема за съществени.
Наред с това решаващият първостепенен съд се е съобразил и с императивните разпоредби
2
на чл. 412, ал. 2, т.1 от НПК и чл. 413, ал.1 от НПК, според които присъдите, решенията,
определенията и разпорежданията влизат в сила от момента на постановяването им, когато
не подлежат на проверка по жалба или протест, като същите са задължителни за всички
учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. В тази връзка окръжният съд
изцяло е възприел и се е съобразил със становището на въззивната инстанция, изразено в
отменителното й решение №138/28.04.2021 г..
Настоящият виззивен състав споделя изцяло констатациите на съда по делото и намира
правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни. Освен че изцяло е възприел
констатираните и описани от първия въззивен състав нарушения на чл. 246 и чл. 219 НПК
при изготвянето на обвинителния акт по делото и постановлението за привличане по
отношение на С. И., самият съд е приел, че са налице и други съществени процесуални
нарушения, допуснати във фазата на ДП и при съставянето на обвинителния акт. Описаните
в обстоятелствената част на протестираното определение нарушения са налични.
Констатираните нарушения по време на ДП и при изготвянето на обвинителния акт са били
описани с необходимата пълнота, яснота и конкретика, като описателната дейност на съда в
тази насока е намерила израз на цели три страници, поради което настоящият въззивен
състав не намира необходимост изложените подробни съображения от съда да бъдат
преповтаряни или пояснявани. Правилно са били констатирани и обосновано съдебното
производство е прекратено и делото върнато на прокурора.
Възраженията в протеста и подадената жалба не могат да бъдат споделени.
Неоснователен е упрекът към съда, изразен както в протеста, така и в жалбата, че е бил
проявен изключителен формалистичен подход, поради което несъстоятелни се явявали
доводите в определението, че не можело да се разбере за какво престъпление се води
наказателното производство. Прокурорът не е съобразил, че наказателния процес е
формален и това е една от основните гаранции за законосъобразност и спазване на правата
на страните в правораздавателната дейност. Излизането извън рамките на процеса и
несъобразяване с наложените процедурни изисквания във всички случаи е съществено
процесуално нарушение. Съдът в никакъв случай не може да проявява каквато и да било
снизходителност в процесуалната си дейност. Основно негово задължение е да следи за
такива нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, защото отпочване на
съдебно производство при наличие на такива съществени процедурни пороци и без да са
очертани ясно от обвинителния акт неговите предели не би позволило същото да завърши
със законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни
последици.
Всичко посочено по-горе налага извода, че протестираното определение е обосновано и
3
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадените срещу него протест и жалба
оставени без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 636/05.07.2021 г. по нохд № 397/21г. на
Окръжен съд - Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4