Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 123/21.04.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
при
участието на секретаря Г М като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №28 по описа на Съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1307 постановено на 08.10.2019г. по
гр.дело № 1066 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., ПРС е отхвърлил
предявените от „Целев“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Петър Берон“ № 39 против „Геми транс“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гурко“ № 3, ет. 1 и
„Инвестстрой България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Росини“ № 1 искове за обявяване на относителната недействителност
спрямо ищеца на сключените между ответниците договори, както следва: договор от
21.09.2017 г. за покупко-продажба на МПС на стойност 1 600 лв. и договор
от 05.10.2017 г. за покупко-продажба на МПС на стойност 800 лв. Обявил е за
нищожни по иск на ищеца „Целев“ ЕООД, ЕИК ********* сключените между
ответниците „Геми транс“ ЕООД, ЕИК ********* и „Инвестстрой България“ ЕООД, ЕИК
*********, договори за покупко-продажба на МПС, както следва: договор от
21.09.2017 г. за покупко-продажба на МПС на стойност 1 600 лв. и договор
от 05.10.2017 г. за покупко-продажба на МПС на стойност 800 лв. Присъдени са
съдебно-деловодни разноски.
С въззивната си жалба ,подадена в срока по чл.259,ал.І
от ГПК ответникът в първоинстанционното производство „Инвестстрой“ обжалва решението
в частта, с която на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД –поради нарушаване на добрите
нрави, двете сделки са прогласени за нищожни. Във въззивната жалба са изложени
два основни аргумента за недопустимост и неправилност на решението. Твърди
жалбоподателя,че ищецът няма правен интерес от иска по чл.26,ал.1 от ЗЗД,тъй
като евентуално при положително за него решение, това няма да повлияе по
никакъв начин на неговата правна сфера. Твърди,на следващо място,че решението е
неправилно, тъй като искът не е доказан. По делото не са ангажирани
доказателства за действителна пазарна цена на МПС-предмет на двете сделки към
датата на сключването им, за да се изведе извод за нееквивалентност на
престациите. Искането е решението в обжалваната част да бъде отменено, а искът
отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от ищеца в производството Целев ЕООД, с изложени в същия
съображения за неоснователност на жалбата. Формулирано е искане решението-в
обжалваната му част , като правилно да бъде потвърдено.
Жалбата е
депозирана от страна, имаща интерес и право на обжалване, в предвидения от
закона срок. Изпълнени са и другите изискуеми от закона задължения, поради
което е допустима.
При извършената
проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт- в обжалваната му част, и събраните по делото доказателства-поотделно
и в съвкупност, прие за установено следното:
Няма спор,че на 21.09.2017г. ,съответно на 05.10.2017г. ,с
договор за продажба на МПС , „Геми транс“ ЕООД се е разпоредил в полза на „Инвестстрой“ ЕООД с
правото си на собственост върху: влекач срещу заплащане на пазарна цена в размер на 1600,00 лева,
и влекач срещу заплащането на продажната
цена в размер на 800,00 лева.
Няма спор по делото,че със съдебна спогодба,постигната
и одобрена от съда с протоколно определение от 20.04.2018г.,постановено по т.
дело № 184/2017г. по описа на ПОС,“Геми Транс“ЕООД се е задължило да заплати на
„Целев“ ЕООД сумата в размер на 109 045,40 лева –по начин,уговорен в
спогодбата.
От заключението на съдебно-стоково-оценъчна
експертиза, прието по делото се установява,че въз основа на справки в
„Интернет“ и специална литература , пазарната цена на двата влекача към момента
на сключване на двата договора е както следва: - 15 000,00 лв.; - 20 000,00 лв.
От така
изложените факти, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
настоящият съдебен състав стигна до
следните правни изводи по спора:
Противоречието с добрите нрави е налице ,когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Съдебната практика приема,че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите
нрави доколкото те са определени като граница на свободата на
договаряне,предвидена в чл.9 от ЗЗД. Свободата на договаряне пък е рамкирана и
от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на
двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави
следва съдът да преценява действителната воля на страните,защото нормата на чл.20
от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната
обща воля на страните, формирана от всичките ми уговорки,да се отчита взаимната
им връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки ,в частност продажбата
е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността
й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона
интерес на страните.Добрите нрави са една от
най-спорните правни категории. Тяхното съдържание е динамично и не може, а и не
трябва да бъде дефинирано извън особеностите на конкретния случай и извън
конкретните обществено-икономически условия.Възражението на
жалбоподателя,че искът е недопустим,поради липса на правен интерес е
неоснователно. Настоящият състав не споделя виждането на жалбоподателя,че
ищецът няма правен интерес да иска обявяване на нищожността на сделка,по която той самия не е страна.Това е така, защото и
чужди за материалното правоотношение лица имат правото /интереса/ да
установяват неговата нищожност, когато техни права зависят от съществуването/
несъществуването на спорното правоотношение. Този интерес може да бъде и косвен
,както е в настоящия случай. Този косвен интерес би се проявил при евентуалното
успешно провеждане на иска по чл.26 от ЗЗД и признаване на покупко-продажбата
между ответниците за нищожна, при което правото на собственост върху
продадените движими вещи би се възстановило в патримониума на „Геми транс“ЕООД.
При това положение ищецът би могъл да насочи правото на принудително
изпълнение,в качеството му на взискател ,срещу това имущество. Именно в тази
възможност-да се удовлетвори от тези вещи,се проявява правния интерес за ищеца
от воденето на установителния иск. Вярно е ,че и при уважаване на отменителния
иск по чл.135 от ЗЗД би се постигнал този ефект, но фактическия състав на този
иск е съвсем различен и предполага наличието на валидна сделка, последиците от
която няма да се зачетат само по отношение на ищеца. За разлика от Павловия
иск,искът за нищожност се основава на порок на сделката,който е пречка за
пораждането на каквито и да било последици,а липсата на правни последици
означава ,че не може да има и увреждане. В практиката на ВКС е застъпено
виждането,че правен интерес от предявяване на установителен иск притежават и
лицата, които макар и чужди за спорното правоотношение ,са носители на
права,които зависят от съществуването на спорното правоотношение,например
Решение №155/19.03.2010г. по гр.дело №4829/2008г.; Решение № 133/22.11.2011г.
по гр.дело № 17/2011г. и др.
В конкретният казус ,първоинстанционният съд е приел,че
е налице явна нееквивалентност на престациите, която води до нищожност на
правните сделки,поради противоречие с добрите нрави ,обсъждайки заключението на
вещото лице, съобразно което е налице значително разминаване между продажната
цена и средната пазарна цена на процесните движими вещи. Този извод е в съответствие
с цитираната от първоинстанционният съд практика на ВКС, но е изцяло в несъответствие
с данните по делото. По делото липсват
несъмнени доказателства, установяващи ,че продажната стойност на двете МПС към
момента на сделките е в явно несъответствие с тяхната пазарна стойност. Вещото лице
не е извършило оглед на процесните МПС, и в заключението си заявява: „смятам,че
са били в движение“, като въз основа само на справки в „Интернет“ и специална
литература е дало пазарната стойност на двете МПС. Недопустимо е само въз
основа на предположения на експерта за техническото състояние на МПС да се
обявява недействителност на сделки ,без да са ангажирани несъмнени и безспорни
доказателства, установяващи основателността на претенцията. В цитираното от първоинстанционният съд
решение на ВКС № 24/09.02.2016г. по гр.дело № 2419/2015г., ВКС приема,“ че само
наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на
съда не е достатъчно ,за да се стигне до извода,че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.“. В конкретният
казус ,не се доказва ,че волята на страните е била опорочена. Липсват данни за
стойността на предмета на сделките ,към момента на сключването им,поради което
не може да се приеме,че покупко-продажбите на МПС води до нищожността двете сделки поради
накърняване на добрите нрави. Налице е ответна парична престация, която не говори за
такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна.Няма и
доказателства, че сделките са били
сключени с единствената цел да увредят кредитора на прехвърлителя, за да се
разсъждава въобще дали този факт попада в понятието за нищожност, поради което
съдът приема, че процесните договори не са нищожни, поради накърняване на
добрите нрави.Решеното в обжалваната част ,по изложените съображения се
явява неправилно и като такова следва да се отмени ,а претенциите като
недоказани следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените от него във въззивното производство разноски
,съобразно списъка по чл.80 от ГПК в размер на 1057,00 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
ОТМЕНЯ Решение № 1307 постановено на 08.10.2019г. по гр.дело
№ 1066 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г. за прогласяване на
нищожността на договор от 21.09.2017 г. за покупко-продажба на МПС на стойност
1 600 лв. и договор от 05.10.2017 г. за покупко-продажба на МПС на
стойност 800 лв. ,сключени между „Геми транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление на дейността: гр. Пазарджик, ул. „Гурко“ № 3, ет. 1 и
„Инвестстрой България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността: гр. Пловдив, ул. „Росини“ № 1, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Целев“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 39 против
„Геми транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. Пазарджик, ул. „Гурко“ № 3, ет. 1 и „Инвестстрой България“ ЕООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Пловдив, ул.
„Росини“ № 1 искове с правно основание чл.26,ал.1,предложение второ от ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключените между ответниците договор от 21.09.2017
г. за покупко-продажба на МПС на стойност 1 600 лв. и договор от
05.10.2017 г. за покупко-продажба на МПС на стойност 800 лв. , поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Целев“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 39 да заплати на „Инвестстрой
България“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление на дейността:
гр. Пловдив, ул. „Росини“ № 1 сумата в размер на 1 057,00 /хиляда и петдесет
и седем/ лева-представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационното
обжалване.
Председател: членове: 1.
2.