№ 10599
гр. София, 11.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110158244 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. Р. срещу „***,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи посочените в исковата молба договор и кредитно досие за
допустимо и относимо, предвид което следва да бъде уважено. Не следва да
бъде уважено искането за задължаване на ответника да представи счетоводна
справка за извършени плащания, тъй като същото е неотносимо, доколкото
предявеният иск е за прогласяване нищожността на клаузи от договора.
По отношение искането на ответника „*** за задължаване на ищеца да
представи банкова сметка за заплащане на разноските, същото е
неоснователно. За съда няма нито процесуални правомощия, нито
процесуални задължения да изисква от ищцовата страна да посочва банкова
сметка с цел заплащане на разноски от насрещната страна. Такова
задължение не произтича и от разпоредбата на чл. 127, ал.4 ГПК. Нормата не
предвижда изискване за посочване на банкова сметка или друг начин на
плащане при предявени конститутивни искове, какъвто е настоящият случай,
нито предвижда такова изискване по отношение на плащането на разноските
в производството.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.04.2024 г. от 14:00 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „*** да представи кредитното
досие на ищеца по договор за паричен заем Standart 14 № 5787116 от
16.02.2023г, както и договор за паричен заем Standart 14 № 5741462 от
15.10.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи справка за извършени плащания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищцата да представи банкова сметка.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД
от С. Н. Р. срещу „*** за пригласяване за нищожна като противоречаща и
заобикаляща закона, както и накърняваща добрите нрави клаузата на чл. 1,
ал.3 от договор за паричен заем Standart 14 № 5787116 от 16.02.2023г.,
сключен между страните, както и иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.
1, 2 и 3 ЗЗД за пригласяване за нищожна клаузата на чл.5, ал.2, вр. чл. 5, ал.1
от договор за паричен заем Standart 14 № 5787116 от 16.02.2023г. като
противоречаща и заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави.
Ищецът твърди, че между него и „*** на 16.02.2023г. е сключен договор
за паричен заем Standart 14 № 5787116 за сумата от 1500 лв., при ГПР от
49,37% и лихвен процент от 40,32%. Съгласно чл.1, ал.3 от договора за
експресно разглеждане на документи за отпускане на заема се дължи сумата
от 943,50 лв., която се разсрочва и се включва в погасителните вноски.
Според ищеца клаузата е нищожна. Същата е в противоречие на чл.10а, ал.2
от ЗПК и е насочена към печалба на кредитора и води до неоснователно
обогатяване. Таксата надхвърля половината от размера на кредита и в
нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК не е включена в ГПР. Поддържа, че чл.1, ал.3
от договора противоречи на закона, заобикаля го и накърнява добрите нрави.
На следващо място ищецът оспорва като нищожна и разпоредбата на чл.5,
ал.1 от договора, в която е предвидено, че заемът се обезпечава с банкова
гаранция или поръчител в 3-дневен срок, като в противен случай се дължи
неустойка от 628,80 лв.-чл.5, ал.2. Поддържа, че клаузата е в отклонение на
закона и на принципа за добросъвестност и справедливост. В случая
неустойката обезпечава задължение, което не е пряко или косвено обвързано
с основното такова. Според ищеца неустойката излиза извън нейния
2
обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер, в противоречие е на
закона и на добрите нрави и води до неоснователно обогатяване за кредитора
и печалба за него. Навежда доводи за неравноправност на същата и че е в
нарушение на чл. 143, т.3 и т.5 от ЗЗП. Сочи, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена. Поддържа, че неправилно същата не е включена
като елемент от общия разход по кредита и е допуснато нарушение на чл. 19,
ал.4 ЗПК. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Поддържа, че клаузата е по чл. 1, ал.3 от
договора е действителна и не е нищожна и неравноправна. Сочи, че ищецът е
имал възможността да се запознае със съдържанието й и доброволно да реши
дали да се възползва от експресно разглеждане на документите. Според
ответника таксата не следва да се включва в ГПР и не противоречи на добрите
нрави. Нейният размер не е завишен, доколкото няма лимит за цената на
услуги от подобен характер. По отношение клаузата за неустойка поддържа,
че няма забрана за предвиждането на обезпечение, както и че неустоечните
задължения са валидно възникнали. Навежда аргументи за липса на
противоречие с добрите нрави. Твърди, че неустойката не излиза извън
присъщите й функции. Поддържа, че ищецът е имал възможността да се
откаже от договора, но не се е възползвал. Сочи, че същият се е запознал с
условията за неустойка и е имал възможността да изпълни задължението си за
обезпечение и да не дължи такава. Поддържа, че неустойката не следва да се
включва в ГПР, съобразно чл. чл. 19, ал.3 ЗПК и няма нарушение на чл. 19,
ал.4 ЗПК. Според ответника ГПР се изчислява към момента на сключване на
договора за кредит, към който момент не е известно дали ще бъдат всички
изпълнени всички задължения по него. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за паричен заем
Standart 14 № 5787116 от 16.02.2023г с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че оспорените клаузи са нищожни на сочените
основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидни клаузи по договора за кредит, както и че сочените като
неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е.
не са били предварително изготвени от кредитодателя или дори да са били, то
ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието им/.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за
неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за паричен заем
Standart 14 № 5787116 от 16.02.2023г.
УКАЗВА на „*** на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4