Р Е Ш Е Н И Е
№………./29.10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Г.
ЧЛЕНОВЕ: З.
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1865 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 61731/23.08.2019г. от
З.Н.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. И.А., срещу решение № 3363
от 19.07.2019г., постановено по гр. дело № 3351/2019г. на Районен съд – Варна,
ХХХІ-ви състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Енерго -
Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г" иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищцата не
дължи на „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик", бул."Владислав
Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г" сумата от 476,20лв. редовна
консумация на ел.енергия за периода от 29.12.2018г. до 28.01.2019г. за обект с
адрес ***, с абонатен №**********.
В жалбата е изразено
становище за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Изразено е
несъгласие с извода на съда, че ищецът не е установил неизправност на електромера.
Намира същия за противоречащ на тежестта на доказване при предявен отрицателен
установителен иск, като се позовава на практика на ВОС. Сочи се, че СТЕ е
собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка. Отправеното искане е за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск,
както и за присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата
инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявен от З.Н.Г. срещу „Енерго-про
продажби” АД за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 476,20лв. редовна консумация на ел.енергия за периода от
29.12.2018г. до 28.01.2019г. за обект с адрес ***, с абонатен №**********.
В исковата
молба ищецът твърди, че в качеството си на потребител на ел.енергия за битови
нужди за обект с административен адрес ***се намира в облигационни отношения с
ответника. Излага, че за последните три месеца, за които са издадени фактури
№**********/13.12.2018г. на стойност 318,96 лв., фактура
№**********/14.01.2019г. на стойност 480,06лв., фактура
№**********/13.02.2019г. на стойност 476,20лв., сумите са многократно завишени
в сравнение с предходни периоди. Твърди, че посоченото количество ел. енергия
не е реално потребено от ищеца и не дължи плащането му. Твърди, че имотът се
обитава от ищеца, съпруга и двете им деца, като през деня потреблението се
свежда до включен хладилник и епизодично включване на климатик в едната стая.
Твърди, че електроенергията, за която е издадена фактура №
**********/13.02.2019г. на стойност 476,20лв. не е реално доставена от
ответника и не е потребена. Твърди, че електромеръта, който е монтиран за
обекта не е изправен и не е отчел реално доставена и потребена ел.енергия,
както и не отговаря на метрологичните характеристики, изискванията за точност
на измерването и не съответства на техническите характеристики.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище
за допустимост, но еноснователност на предявения иск. Твърди, че приложената
като доказателство по делото фактура е начислена при редовен отчет на реално
консумирана ел. енергия за периода от 29.12.2018г. до 28.01.2019г. и издадена
на основание чл.18а от ОУДПЕЕ, поради което ищецът дължи плащането й. Твърди,
че на 08.05.2018г. служители на „Електроразпределение Север" са посетили
адреса на потребление в ***** и са демонтирали електромер с
фабр.№1125071210628270, измерващ ел.енергията в обекта с абонатен №**********
до тази дата. Твърди, че е съставен констативен протокол №1271165 и е монтиран
нов електромер с фабр.№1125071812841650, с начални показания нощна тарифа-000001.0квч
и дневна тарифа-000000.0квч. Монтираният електромер е тип ADDАХ, с година на производство 2018г. и е оценено съответствие по MID, със срок за валидност на метрологичната проверка до 2024г. Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
С обжалваното решение е отхвърлен
предявения отрицателен установителен иск.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните
предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
От протокол №1271165/08.05.2018г. се
установява извършена на датата на протокола замяна на СТИ на обект, находяще с
в гр.Варна, м-ст Св.Никола №139, ап.5. Съгласно отразеното в протокола към
момента на замяната на СТИ е монтирано ново такова с нулирана дневна тарифа и
начислен един киловат час консумиран ток на нощната тарифа. Протоколът е
подписан от свидетеля ****.
От заключението на вещото лице инж. ****
по проведената съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, се установява, че СТИ е
отчел реално преминала през него ел.енергия за процесния период и са следствие
на редовен месечен отчет. Експертът е посочил, че процесният електромер е в
метрологична годност до 2024 година, поради коте оследва да се приеме, че към
месец януари 2019г. е бил метрологичен годен. Излага също, че издадената
фактура е съставена на база отчетеното при инкасиране на електромера за периода
от 29.12.2018г. до 28.01.2019г. и извършените изчисления са мателматически точни,
а цената е съгласно приетата от КЕВР.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
В
процесния случай е безспорно между страните, ищцата е потребител на ел. енергия
по смисъла на ОУ, като ползвател на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м-ст „Св.Никола“
№139, ап.5, както и че ползваният имот е
присъединен към електропреносната мрежа. Установи се също, че СТИ
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия и съответства на техническите изисквания,
а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно. Установи се,
че начислената сума в общ размер от 476,20 лв. по процесната фактура е стойност
на реално потребена ел.енергия за периода от 29.12.2018г. до 28.01.2019г. Ищцата
не е ангажирала доказателства в подкрепа на възраженията си за недължимост на
процесната сума. С оглед проведеното главно и пълно доказване от ответника и
посоченото пасивно поведение на ищеца, настоящият съдебен състав намира
предявения иск за основателен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция в
размер на 150 лв. и представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3363 от 19.07.2019г.,
постановено по гр. дело № 3351/2019г. на Районен съд – Варна, ХХХІ-ви състав, с
което е отхвърлен предявения от З.Н.Г., ЕГН ********** *** срещу „Енерго - Про
Продажби" АД, с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г" иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 476,20 лв., представляваща редовна
консумация на ел.енергия за периода от 29.12.2018г. до 28.01.2019г., за обект с
адрес ***, с абонатен №**********.
ОСЪЖДА З.Н.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г
сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: