№ 7182
гр. С, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110164652
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 23.04.2021 г. е закупила годишна електронна винетка №
20071721665013 за движение по националната пътна мрежа, на стойност 97 лв., с период на
валидност от 24.04.2021 г. до 23.04.2022 г., но поради допусната техническа грешка
регистрационният номер на автомобила бил записан като *****, вместо *****. Сочи, че на
02.05.2021г., служители на АПИ спрели ищцата и й съобщили, че има две незаплатени
глоби за използване на националната инфраструктура без заплатена винетна такса - глоба №
1197/02.05.2021 г. и глоба № 1198/02.05.2021 г., поради което се наложило да си закупи нов
винетен стикер с номер 21050279986814 на стойност 97 лв., валиден за периода 02.05.2021г.
- 01.05.2022 г. Поддържа, че на 11.05.2021 г. изпратила писмо с вх. № 94-00- 6249 до
Председателя на УС на Агенция „ф-ма” с искане да й се възстанови сума в общ размер на
237 лв. /двеста тридесет и седем лева/, от които 97 лв. за Е-винетка № 21050279986814 с
валидност до 01.05.2022 г., 140 лв. общо за глоба № 1197/02.05.2021 г. и глоба №
1198/02.05.2021 г. /всяка по 70 лв./. С писмо изх.94-00-6741 от 19.05.2021г. получила
отговор, че платените сума за Е-винетка и две глоби няма да й бъдат възстановени. Заявява,
че въпреки, че е предвидена процедура за възстановяване на недължимо внесени такси по
чл. 10,ал.1, т. 1 от ЗП, която е изпълнена в случая, сумата, която ищцата е заплатила на
ответника АПИ - С за ползване на пътната инфраструктура за автомобил с рег.№ *****,
закупувайки винетка с номер 21042333671011 от 23.04.2021 г. /закупена за автомобил с рег.
№ *****, който впоследствие въз основа на заявление е променен на *****/, с валидност до
23.04.2022г. не й била възстановена, от което следва, че ответникът се е обогатил без
основание със сумата от 97 лв. за сметка на ищцата, като е закупила винетка, която не може
да използва за движение по пътната мрежа за своя автомобил.
Ответникът счита, че искът е недопустим, доколкото правният спор не е 1
подведомствен на гражданските съдилища. По същество оспорва иска, като признава, че
описаните две годишни винетки са били закупени, но поддържа, че това е станало на
терминал за самотаксуване с банкова карта, поради което липсвали доказателства, че именно
1
ищцата е заплатила претендираната сума. Счита, че в случая не е налице неоснователно
обогатяване, тъй като срещу платената сума ответникът е предоставил услугата – издал е
електронна винетка за лек автомобил с посочения от ищеца регистрационен номер.
Поддържа, че е налице валидно правно основание за получаване на сумата, поради което
моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание,
е длъжен да го върне. За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по делото следва да
бъде установено заплащането на процесната сума от ищеца в полза на ответника, както и че
това е станало без основание, като в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил
дадената от него сума, а в доказателствена тежест на ответника е установяване на правно
основание за получаването й.
С доклада на делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е обявено за безспорно
между страните обстоятелствата, че на 23.04.2021г. е издадена електронна винетка №
21042333671011, с период на валидност 24.04.2021 г. до 23.04.2022 г., закупена за автомобил
с рег.№ *****, който впоследствие въз основа на заявление е променен на *****, както и
издаването на винетен стикер с номер 21050279986814 на стойност 97 лв., валиден за
периода 02.05.2021г. - 01.05.2022 г. за автомобил с рег. № *****.
Като писмени доказателства са приети копия от разписки за електронна винетка, от
които е видно, че на 23.04.2021г. е издадена електронна винетка № 2104233367101 за цена от
97 лева, както и че същата е закупена чрез Уеб портала за самообслужване, посредством
банкова карта Master card № **** **** **** 3566, а на 02.05.2021 г., е заплатена електронна
винетка № 21050279986814, чрез интерфейс на националния доставчик на услуги /НДУ/,
като плащането е осъществено в брой. За удостоверяване на извършеното плащане в брой
на електронна винетка № 21050279986814 е представен и фискален бон от 02.05.2021 г.,
издаден от „ф-ма“ ЕООД.
Както беше посочено, в тежест на ищцата е било да докаже, че е заплатила на
ответника посочената сума. От представените по делото доказателства не може да се
установи лице, извършило посочените плащания, в която връзка са и основните възражения
на ответника. По отношение на плащането, извършено на 23.04.2021 г. се установи, че е
осъществено посредством банкова карта, като не са представени доказателства дали същата
е собственост на ищцата. В тази връзка приложената служебна бележка от 11.11.2015 г,
издадена от „ф-ма“ АД не способства за доказване на горното обстоятелство, тъй като е
посочен единствено IBAN на открита на ищцата сметка, но не и че към нея е издадена
банкова карта с посочения номер.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗП, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията
на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. От представеното свидетелство за регистрация част II се установява, че
2
собственик на лек автомобил с рег. № ***** е М. ХР. К.. Предвид факта, че както
собственикът, така и ползвателят на дадено пътно превозно средство има възможността да
заплати винетна такса, то не би могло единствено качеството на лицето да обуслови извода,
че именно то е направило плащането – в конкретния случай това, че ищцата е собственик на
лек автомобил с рег. № ***** не води до извода, че именно тя е заплатила процесната сума.
Следва да се отбележи, че за факта, който е останал недоказан, ищцата е имала възможност
да представи доказателства, като например извлечение от банковата си сметка, от което да е
видно, че именно тя е заплатила сумата от 97 лева.
Съдът като взе предвид, че ищцата не доказа възложения в нейната доказателствена
тежест факт – плащане на процесната сума, респективно обедняване от нейна страна, то
искът следва да се отхвърли, без да бъдат изследвани останалите предпоставки за
реализирането на отговорността на ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
При този изход на делото, в тежест на ищцата следва да бъдат възложени
направените от ответника разноски по делото в общ размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. ХР. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. С, кв. „С“,
бл. 7, вх. Б, ет. 8, ап. 45 против Агенция ,,ф-ма“, ЕИК *********, с адрес: гр. С, бул. М № 3,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 97 лева,
представляваща недължимо платена цена на електронна винетка № 21042333671011, с
период на валидност 24.04.2021 г. до 23.04.2022 г. за автомобил с рег.№ *****, който
впоследствие въз основа на заявление е променен на *****., като неоснователно.
ОСЪЖДА М. ХР. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. С, кв. „С“, бл. 7, вх. Б, ет. 8, ап.
45 да плати на Агенция ,,ф-ма“, ЕИК *********, с адрес: гр. С, бул. М № 3, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лева, представляваща направени в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3