Присъда по дело №388/2024 на Районен съд - Силистра
| Номер на акта: | 36 |
| Дата: | 29 май 2024 г. (в сила от 14 юни 2024 г.) |
| Съдия: | Мирослав Стефанов Христов |
| Дело: | 20243420200388 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 22 април 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите Свали мотивите
МОТИВИ
към Присъда № 36/29.05.2024г.
по НОХД № 388/2024год.
по описа на РС-Силистра
Подсъдимият С. Х. Ч. е предаден на съд за това, че на 16.07.2023 год. около
15:00 часа в с.С., общ.К., обл.Силистра по непредпазливост при боравене с открит огън в
района на обществената чешма в с. Стрелково, запалил чужди имоти със значителна
стойност, а именно:
Жилищна сграда състояща се от къща, масивен гараж и второстепенна постройка
с навес към нея, находища се в дворно място в с.С. /парцел IV четвърти, планоснимачен
номер 50 - петдесет в квартал 33 - тридесет и три по регулационния план на с.С./,
собственост на Д. И. Д. от гр.С., на стойност 14 384.00 лв. / четиринадесет хиляди триста
осемдесет и четири лева /;
Стопанска постройка с площ 25 кв.м. към имот находящ се в с.С., ул. „В.,
собственост на Д. Х. М. от гр.С. и на Н.Д. Й. от гр.В., на стойност 1 312.00 лв. / хиляда
триста и дванадесет лева /;
Стопанска постройка с площ 35 кв.м. към имот, находящ се в с.С., ул. „О.,
собственост на Х.А. Г. и А. Ф. Г.от с.С., на стойност 2 625.00 лв. / две хиляди шестотин
двадесет и пет лева / и
Нива от 143.956 дка, засята със селскостопанска култура - пшеница, находяща се
в землището на с.С. общ.К., обл.С., ЕКАТТЕ 69804, стопанисвана съгласно Заповед № РД -
04 - 04 - 6 от 17.03.2023 год. на директора на ОД „Земеделие“ - Силистра от „Евроземеделие
1“ ЕООД - Варна със собственик и управител Е.И. Н. от гр.С., на стойност 12 836.32 лв. /
дванадесет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/,
като от пожара са последвали значителни имуществени вреди в общ размер на 31
157.32 лв. / тридесет и една хиляди сто петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки /-
-престъпление по чл.331, ал.3, предл.2 във вр.с чл.331, ал.1, вр. с чл.330, ал.1 от
НК.
РП-Силистра, надлежно уведомена, явява се прокурор К.Й. пледира за присъда,
като указва на подсъдимият да се определи наказание „пробация“ в минимален размер или
„лишаване от свобода” също в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок в минимален размер, като определеното от съда наказание бъде намалено
с 1/3 предвид процедурата по която се движи съдебното производство.
В проведеното открито разпоредително заседание подс.Сейфи Чауш се явява
лично и с назначения му служебен защитник от досъдебното производство- адв.М. Д. при
АК-Силистра.
ПОСТРАДАЛ – Д. .Д. – редовно призована, явява се лично.
ПОСТРАДАЛ – Д. Х.М. – нередовно призована, не се явява.
ПОСТРАДАЛ – Н. Д. Й.– редовно призована, не се явява.
ПОСТРАДАЛ – Х. А. Г.редовно призован, явява се лично.
ПОСТРАДАЛ – А. Ф.Г.– нередовно призована, не се явява.
ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ – „ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1“ ЕООД -
ВАРНА с представляващ Е.И. Н. – надлежно уведомен, не се явява представител.
Съдът, след като изслуша становищата на страните счете, че към настоящия етап
1
не са налице процесуални пречки за даване ход на откритото разпоредително заседание, т.к.
съобразно нормата на чл.247г, ал.2 от НПК неявяването на пострадалите лица или техните
наследници, както и ощетеното ЮЛ, без уважителни причини, не е пречка за даване ход на
откритото разпоредително заседание, а съобразно нормата на ал.3 на същия член
разпоредителното заседание не се отлага, ако пострадалият и ощетеното ЮЛ не са намерени
на посочения от тях адрес за призоваване в страната, поради което и на осн. чл.247г от НПК
даде ход на откритото разпоредително заседание.
ПОСТРАДАЛ – Д. И. Д. е депозирала преди откритото разпоредително
заседание молба за конституирането и в качеството на частен обвинител и граждански ищец
съобразно нормата на чл.76 и чл.84 от НПК, като е предявила и граждански иск срещу
подс.С. Ч..
Предвид депозираната молба от страна на пострадалата Д. Д. и като взе предвид
становищата на страните, съдът счете същата за своевременно предявена, допустима,
предвид което и на осн. чл.248, ал.2 във вр.с чл.76 и чл.84 от НПК конституира в качеството
на частен обвинител и граждански ищец пострадалата Д. Д., и прие за съвместно
разглеждане предявения от нея граждански иск на стойност 14 384,00 / четиринадесет
хиляди триста осемдесет и четири / лева, представляващи паричната равностойност на
причинените щети в резултат на извършеното от подсъдимия Ч. деяние по чл.331, ал.3,
предл. „второ“ във връзка с чл.331, ал.1 и чл.330, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на причиняване на вредата, а именно 16.07.2023г.
Останалите пострадали лица и ощетени ЮЛ заявиха, че към настоящия момент
не желаят да се конституират в качеството на граждански ищец и/или частен обвинител и
няма да предявяват граждански искове срещу подс.Ч., като ще се възползват от тези си
прави след влизане в сила на присъдата по настоящето наказателно производство, по
граждански ред.
В проведеното открито разпоредително заседание, съдът след като изслуша
страните по въпросите по реда на чл.248, ал.1 от НПК, счете, че са налице условията за
продължаване на производството по реда на чл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от
НПК, каквото искане отправи защитата на подс.Сейфи Чауш.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото
установи, че са налице условията за производство по тази глава и съобразно разпоредбата на
чл.370, ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият чрез неговия защитник за
провеждането на процедурата по гл.27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция и производството продължи по реда на тази глава. Подсъдимият беше запознат с
правата си по чл.371, т.2 от НПК, като съда го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по реда на чл.371, т.2 от
НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която продължи да се движи производството по делото
не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна изцяло всички
факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед хипотезата на чл.252, ал.1 от НПК, съда обяви за приключило откритото
разпоредително заседание и веднага след него разгледа делото по същество, като указа на
страните, че същото следва да се движи по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.07.2023 год., подс. С.Ч. извел притежаваните от него три ярета и пръч на
паша. Когато отишъл да напои животните на обществената чешма в селото, видял че същата
била обрасла с коприва и бъзак. За да разчисти, подс. С. Ч.взел коса от дома си и окосил
2
растителността около чешмата, като я натрупал на купчина. На следващия ден, когато
отново отишъл до чешмата, установил че храстите и тревата, които окосил предния ден били
леко изсъхнали и решил да ги запали да изгорят. След като запалил огъня, подс. С. Ч. стоял
наблизо, за да го пази, но излязъл вятър, който бързо разпрострял огъня на голяма площ.
Козите на подсъдимия се уплашили и избягали, а самият той започнал да се опитва да
овладее огъня и да го загаси, но без резултат.
На 16.07.2023 год. на тел. 112 е постъпил сигнал за възникнал пожар в с.С.,
общ.К., обл.С.. Сигналът бил получен в УГТБЗН - К. към РДПБЗН - Силистра в 15:22 часа.
Св.Г. М.- кмет на с.С. е посочил в показанията си, че на 16.07.2023 год. са го
уведомили за възникнал пожар в с.С., което е под юрисдикцията на кметство С.. В селото
постоянно живеят около 5-6 човека, като общо обитаемите къщи са около 15 бр. Когато
отишъл в селото, екип на пожарната вече бил на место. Горяло всичко около обществената
чешма преди кметството. Пожарът обхванал всички запустели имоти, но не засегнал
обитаемите къщи. Всички изгорели имоти били буренясали с времето. Вследствие на
пожара всички покриви на къщите, които били обхванати паднали. Обитаеми къщи не са
били засегнати, като успели да ги опазят. Когато отишъл на место, св.Г. М. заварил подс.С.
Х. Ч., който му казал, че той е запалили тревата около чешмата. Три- четири дена нямало
вода в селото и той отишъл да разчисти около чешмата, за да направи път. После запалил
окосената трева и пламнало селото.
Св.А. М.- началник на полицейски участък К. е посочил в показанията си, че на
16.07.2023 год. около 16:00 часа бил информиран, за възникнал пожар в с.С., общ.К., обл.С.
който се разраствал и обхващал пустеещи дворове и къщи. Проведени са били издирвателни
мероприятия с оглед установяване на причината за възникване на пожара, както и
евентуалният извършител. Установено било, че пожарът е възникнал в района на
обществената чешма. При проведена беседа с подс.С. Х. Ч. от с.С., същият е посочил, че на
16.07.2023 год. около 15:30 часа решил да пусне 5 бр. кози на паша и да окоси около
селската чешма в центъра на селото, защото било буренясало около нея. След като натрупал
на куп сухата окосена трева, решил да я запали. След като я запалил огънят се разпалил от
вятъра и тръгнал в двете посоки на селото. Опитал се да го загаси, но той бързо се
разпространил из цялото село. Подс.С.Ч. бил видимо притеснен и съжалявал, че е допуснал
да се подпали селото, заради запалената от него суха трева.
В следствие на възникналия пожар били нанесени щети на жилищна сграда
състояща се от къща, масивен гараж и второстепенна постройка с навес към нея, находяща
се в дворно място в с.С. /парцел IV четвърти, планоснимачен номер 50 - петдесет в квартал
33 - тридесет и три по регулационния план на с.С./ собственост на св.Д. И. Д. от гр.С. - на
стойност 14 384.00 лв. / четиринадесет хиляди триста осемдесет и четири лева /; Стопанска
постройка с площ 25 кв.м. към имот, находящ се в с.С., ул. „В., собственост на св.Д. Х. М. от
гр.С. и на св.Н. Д. Й. от гр.В.- на стойност 1 312.00 лв. / хиляда триста и дванадесет лева /;
Стопанска постройка с площ 35 кв.м. към имот, находящ се в с.С., ул. „О., собственост на
св.Х. А. Г.и св.А. Ф. Г. от с.С. на стойност – 2 625.00 лв. / две хиляди шестстотин двадесет и
пет лева / и Нива от 143.956 дка., засята със селскостопанска култура — пшеница, находяща
се в землището на с.С., общ.К., обл.С. ЕКАТТЕ 69804, стопанисвана съгласно Заповед №
РД-04-04-6 от 17.03.2023 год. на директора на ОД „Земеделие“ - Силистра от
„Евроземеделие 1“ ЕООД – Варна, със собственик и управител Е. И. Н. от гр.С., на стойност
12 836.32 лв. / дванадесет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и тридесет и две
стотинки /.
Видно от назначените и изготвени в хода на разследването агротехническа и
ценова експертиза и ценова експертиза, общата стойност на нанесените щети възлиза в
размер на 31 157.32 лв. / тридесет и една хиляди сто петдесет и седем лева и тридесет и две
стотинки /.
3
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.С. Ч. дадени от него по време на
досъдебното производство, депозираните свидетелски показания, писмените доказателства,
както и от приетите като надлежно доказателство по делото материали от ДП № 1886 ЗМ-
332/2023год. по описа на РУ- Силистра.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
От изложената фактическа обстановка е видно, че с деянието си на 16.07.2023г.,
подс.С.Ч. е осъществил състава на горепосоченото престъпление по чл.331, ал.3, предл.2 във
вр. с ал.1, вр. чл.330, ал.1 от НК. Безспорно е установен механизма на деянието и
авторството на същото.
От обективна страна: Подс. С. Х. Ч. е запалил по непредпазливост имущество със
значителна стойност, подробно описано по-горе, поради което деянието му е съставомерно
по чл.331, ал.3, предл. „второ“ от НК във вр. с чл.331, ал.1 и чл.330, ал.1 от НК. Настъпилата
вреда е със значителна стойност – 31 157.32 лв. / тридесет и една хиляди сто петдесет и
седем лева и тридесет и две стотинки /, тъй като надвишава 14 / четиринадесет / минимални
работни заплати към 16.07.2023 год., когато размерът на минималната работна заплата в
страната е бил 780.00 лева. Подс. С. Х. Ч. не е искал да причини пожар в имотите на
пострадалите лица. Но макар и да не е искал, нито допускал, той е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпилите общественоопасни последици. Подсъдимият е грамотен, със средно
образование, пенсионер и със значителен житейски опит. Престъплението е извършено чрез
комисивно деяние, което по своето естество представлява система от действия, които е
следвало дееца да извърши и бездействия, които дееца не е извършил въпреки, че е следвало
да ги извърши, а именно - работа с открит огън в близост до запалими повърхности и
непредприемане от него на мерки, съобразно нормативните изисквания за осигуряване на
пожарна безопасност при извършване на огневи работи.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина
непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК - деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. налице е т.
нар. „престъпна небрежност“. При небрежността липсват конкретни представи за
престъпния резултат. Но това не означава, че деецът няма някакви най-общи представи за
това, което върши, за обстановката, в която действа и за възможните опасности. Съобразно
чл.11, ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона
случаи, поради което подс. Сейфи Хакъ Чауш трябва да понесе наказателната си
отговорност по чл.331, ал.3, предл. „второ“ от НК във вр. с чл.331, ал.1 и чл.330, ал. 1 от НК.
Като причина за деянието следва да се отчете принизеното обществено съзнание
на подс. С. Х.Ч. и неспазването на правилата за пожарна безопасност при извършване на
огневи работи.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият С. Ч. съдът прецени,
като отегчаващи вината обстоятелства голямата обществена опасност на конкретно
извършеното от него. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно
минало на подс.Ч., изразеното съжаление за допуснатата от него грешка и предприетите
действия за потушаване на пожара.
При определяне на наказанието си, съдът не констатира наличието на
многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид
престъпление, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27 в
хипотезата на чл.371, т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция,
4
съда следва задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, поради което и на
основание чл.331, ал.3, предл.2 във вр. с чл.331, ал.1, вр. с чл.330, ал.1 от НК наложи на
подс.Ч.наказание по вид „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 / четири / месеца, което
изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 / три / години на основание чл.66, ал.1 от НК.
До този извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а от НК съобразно която в ал.1 при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК / по който ред се
разгледа и настоящето наказателно производство / съда определя наказанието лишаване от
свобода като се ръководи от Общата част и намалява така определеното наказание с една
трета. Съобразно нормата на чл.331, ал.3, предл.2 във вр. с чл.331, ал.1, вр.с чл.330, ал.1 от
НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от свобода до 5 години, поради
което и в предвид материалите по делото, съда счете, че следва да наложи на подсъдимият
Чауш наказание от този вид в размер на 6 / шест / месеца „лишаване от свобода”. В този
случай съда намали съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 от така определеното му
наказание от 6 месеца „лишаване от свобода” и му определи наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 4 месеца. Съдът намери, че с оглед постигането на целите, визирани в
чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимият не е необходимо той да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, поради което му определи изпитателен срок от 3
години.
Това наказание съда наложи на подсъдимият Ч., тъй като същия не е осъждан
към датата на извършването на деянието, личността на деецът не се характеризира с по- висока
степен на обществена опасност, изразеното съжаление от него и предприемането на действия от
негова страна за потушаването на пожара. Следователно и въз основа на тези обстоятелства,
съда наложи наказание в посочения по-горе размер т.е. 6 месеца „лишаване от свобода“,
което след редукцията по чл.58а от НК стана 4 месеца „лишаване от свобода“, тъй като не са
налице предпоставките за прилагане нормата на чл.55 от НК.
С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимият С. Ч.е
увредил и причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин имуществото на
Д. И. Д. от гр.С. която беше конституирана и в качеството и на граждански ищец в процеса,
поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да понесе деликтна отговорност. На
репариране в конкретният случай подлежат имуществените вреди на пострадалите от
извършеното спрямо тях престъпления. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване
критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда прие, че описаните имуществени вреди най-
пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 14 384.00 лв / четиринадесет
хиляди триста осемдесет и четири лева /, представляващи паричната равностойност на
причинените щети, в резултат на извършеното от подсъдимия Чауш деяние по чл.331, ал.3,
предл.2 във вр.с чл.331, ал.1 и чл.330, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на причиняването- 16.07.2023г. до окончателното и изплащане. При
определяне на този размер на граждански иск се взе в предвид размера на имуществените
вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и обстановката при които са
били извършени, настъпилият вредоносен резултат, неговата вина и др. Що се касае за
акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то то е напълно основателно,
тъй като според чл.114, ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а причинителя се смята в забава и
без покана според чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Тъй като с молбата с която е предявен гражданския иск беше направено и искане
от страна на пострадалото лице да му бъдат заплатени и разноските по делото, то съда осъди
подс.Ч.да заплати сторените такива от страна пострадалата Д. в размер на 0,50 лева,
представляващи заплатена такса за издаване на заверени преписи от документи по
настоящето наказателно производство.
Подсъдимият следва да заплати сумата от 575.36 лв / петстотин седемдесет и
5
пет лева и тридесет и шест ст. / по сметка на РС- Силистра, представляващи ДТ върху
уважената част от гражданския иск.
Подсъдимият следва да понесе и разноските по делото, представляващи
възнаграждения на вещи лица в размер на 912.60 лв / деветстотин и дванадесет лева и
шестдесет ст. /, които да заплати по сметка на ОДМВР- Силистра.
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът в предвид наложеното наказание на
подс.С. Ч. и с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност на
деянието и дееца, отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”по
настоящето НОХД № 388/2024г. по описа на РС- Силистра.
Съдът счита така определеното наказание за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца, както и, че наложено в
този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля
и целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
6