Определение по дело №11/2021 на Апелативен съд - Варна

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№                                                  2021 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на горепосочената дата                                             година 2021

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                           М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 11  по описа  на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

         Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

         Образувано е по подадена частна жалба от Т.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв. С.Н., против разпореждане № 263373/06.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.ч.т.д. № 839/2020г., с което е върната частната й касационна жалба вх.№ 263556/07.08.2020г. срещу Определение № 260217/23.07.2020г. по същото дело, с което е потвърдено Определение № 13435/15.04.2020г. по гражданско дело № 6592/2018г. РС Варна, с което е оставена без уважение молбата й  по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване. Жалбоподателката счита обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено. Основният аргумент за това е, че договорът за кредит не е абсолютна търговска сделка.

         В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

         Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

         Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

         Гр.дело № 6592/2018г. на ВРС е образувано по подадени  обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за установяване на вземания по издадена ЗНИ по чл. 417 ГПК № 962/09.02.2018г. по ч. гр. д. № 1827/2018г. ВРС, дължими от ответниците Градимир Тодоров, Т.Т. и „Тачер АГ“ ЕООД, ЕИК *********, в условията на солидарна отговорност, които вземания произтичат от Договор за банков кредит № 400576 от 16.11.2007 год., анекси към него и Договор за встъпване в дълг от 04.02.2010г.  В производството е приет за съвместно разглеждане насрещен  осъдителен иск, предявен от  ответницата Т.Г.Т., ЕГН **********, срещу „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лева, представляваща част от задължение в общ размер на 39 244 лева, платена в периода 25.10.2013г. - 25.10.2018г. без основание по нищожен Договор за кредит № 400576 от 16.11.2007г., анекси към него и Договор за встъпване в дълг от 05.02.2014 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на задължението.

         За да прецени дали процесният договор за банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, съдът съобразява следното :

         Съгласно т.1.2 от договора сумата по кредита се явява  отпусната за оборотни средства за дейността на „Тачер АГ“ ЕООД, ЕИК *********, а съгласно чл.11 по съгласие на страните договорът е изключен от приложното поле на Закона за потребителските кредити.

         При тази фактическа и правна установеност настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че спорът е търговски, тъй като договорът за банков кредит съставлява абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 ТЗ вр.чл.1 ал.1 т.7 с.з., независимо от лицата, които са го сключили. Съгласно чл.287 разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

         След като спорът е търговски за него е приложимо ограничението за касационно обжалване, установено в чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Решението по делото не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е  под 20 000лв. Исковете са предявени както следва : 17 934,87 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2018 год. до окончателното изплащане на задължението; 2 010,89 лева – договорна лихва за периода от 05.11.2013 год. до 14.11.2015 год.; 5 192,56 лева – наказателна лихва за периода от 07.02.2015 год. до 06.02.2018 год. Преценката по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК се извършва въз основа на  цената на всеки от предявените искове поотделно, а не чрез сумирането им, съобразно трайно установената съдебна практика.

Ето защо определенията, постановени по делото, също не подлежат на касационно обжалване съгласно изричния императив на чл.274 ал.4 ГПК.

         Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него частна жалба се оставя без уважение.

         Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е   Д   Е   Л   И   :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв. С.Н., против разпореждане № 263373/06.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.ч.т.д. № 839/2020г., с което е върната частната й касационна жалба вх.№ 263556/07.08.2020г. срещу Определение № 260217/23.07.2020г. по същото дело, с което е потвърдено Определение № 13435/15.04.2020г. по гражданско дело № 6592/2018г. РС Варна, с което е оставена без уважение молбата й  по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

         Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: