Р E Ш Е Н И Е
№ 753
гр.Плевен, 16.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
1.ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №1260/2019год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от ОД НА
МВР- ПЛЕВЕН, против Решение от 10.10.2019г.. по НАХД№1433/2019г., по описа на
Районен съд – Плевен, въз основа на което е отменено НП №18-0938-006448/06.12.2018г
на Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, сектор Пътна полиция. Твърди се, че
постановеното решение е неправилно и необосновано. Посочва се, че с процесното
НП, на жалбоподателя В., е наложено наказание, на основание чл.183, ал.4, т.8
от ЗДвП- „глоба“, в размер на 50лв., за извършено нарушение на чл. 98, ал.1,
т.6 от ЗДвП. Посочва се, че в издадения АУАН и НП, ясно и точно са описани
фактите от извършеното нарушение и същите са конкретизирани до степен, че не будят
съмнение, за коя от предвидените хипотези на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, е
ангажирана наказателната отговорност на лицето. Посочва се също, че в хода на
съдебното следствие пред въззивния съд, са събрани гласни доказателства, че водачът
е паркирал автомобила си, на по- малко от 5 метра на посоченото кръстовище в
гр. Плевен. Посочва се също, че в хода на административнонаказателното
производство, не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила,
спазени са нормите на чл.42, т.4 от и на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Оспорва се
извода на въззивния съд, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, като
неправилен и необоснован. Посочва се, че вписаният в АУАН свидетел, е
присъствал на установяване на нарушението, поради което актосъставителя не е
задължен да състави акта в присъствието на други двама свидетели. В заключение,
моли съда да отмени постановеното решение, като неправилно и да постанови
друго, с което да потвърди издаденото НП №18-0938-006448/06.12.2018г на Началник
сектор към ОД на МВР-Плевен, сектор Пътна полиция.
В съдебно заседание на 05.12.2019г, касаторът, р. пр, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., явява се лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за основателност на касационната жалба и посочва, че
решението на ПлРС е неправилно и незаконосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение №668/10.10.2019г. по
НАХД № 1433/20169г по описа на ПлРС, съдът е отменил НП №18-0938-006448/06.12.2018г
на Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, сектор Пътна полиция, въз основа на
което, на В.П.В., е наложено, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП,
административно наказание „глоба“, в размер на 50лв., за извършено административно
нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП. В решението си, въззивния съд е приел,
че в хода на административнонаказателното производство, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, като не са спазени изискванията на чл. 42,
т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на приетото за
осъществено от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно, и в достатъчна степен, за да
може нарушителя, адекватно и в пълен обем, да упражни правото си на защита
срещу предявеното му административно обвинение. В решението си, въззивния съд е
приел, че не е спазено изискването на чл. 42, т.4 от ЗАНН, за описание на
нарушението, като е следвало да се конкретизира паркирането на колко метра от
самото кръстовище е извършено, за да може да се прецени, дали нарушението е
съставомерно по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, и така е налице неяснота относно
точното място на нарушението. Прието е, че цитираната норма предвижда две
различни хипотези, които не могат да бъдат смесвани, тъй като се ограничава
правото на защита на лицето. С решението си, въззивния съд е приел, че е
допуснато и нарушение на нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, като е посочил, че в
този случай, АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели,
а това не е сторено, като има само един свидетел при съставянето на акта. Въззивният
съд е приел също, че нарушението се явява и недоказано.
Касационният съд приема, че атакуваното
решение по НАХД№1433/2019г. по описа на ПлРС, е неправилно и незаконосъобразно,
поради което същото следва да бъде отменено и бъде постановено друго, по
същество на спора, с което обжалваното НП бъде потвърдено.
Видно от представеният по делото АУАН
№6448/26.11.2018г., се установява, че същият е съставен, за това, че на
02.08.2018година, около 15,10 часа, в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от
ул. „Илия Бешков“ и ул. „Радецки“, В.П.В., като водач на л.а. „Хонда Сивик“, с ***,
негова собственост, паркира на по- малко от 5 метра от посоченото кръстовище, с
което е нарушил нормата на чл. 98, ал.1 т.6 от ЗДвП; посочено е, че акта се съставя във връзка с разпореждане
№2683/12.09.2018г. на Районен съд Плевен. АУАН е връчен срещу разписка на В.,
на 26.11.2018г., който е отбелязал като възражение в акта, че това нарушение му
е първо за неправилно паркиране и моли да му
бъде определено по- ниско наказание. Въз основа на така съставеният АУАН
е издадено процесното НП №18-0938-006448/06.12.2018г на Началник сектор към ОД
на МВР-Плевен, сектор Пътна полиция, с което, на В. е наложено наказание „глоба“
в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 96, ал.1 т.6 от ЗДвП- спира за престой
и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовището или на него. НП е връчено на
В. на 18.06.2019г. По делото е представено посоченото в АУАН разпореждане №2683/12.09.2018г.
на Районен съд Плевен, което, настоящия касационен състав установи, че същото е
постановено по НАХД№2142/2018г. по описа на ПлРС, с което е прекратено
производството по посоченото дело, и жалбата на В.П.В., против фиш серия Н №
0023118 на МВР, с който, за нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, извършено
на 02.08.2018г, в гр. Плевен- кръстовище ул. Илия Бешков и ул. Радецки, на ОД МВР-Плевен,
сектор Пътна полиция, за продължаване на действията по чл. 186, ал.2 от ЗДвП.
Постановеното разпореждане е оставено в сила с определение №1307/09.10.2018г.
по КАД№ 903/2018г по описа на АдмС- Плевен.
Настоящия касационен състав констатира, че процесното
НП, е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му
компетентност.
От събраните по делото доказателства,
настоящия касационен състав намира, че в процесното НП не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, съобразно изискванията на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, както е приел въззивния съд. Съобразно нормата на чл. 42, т.4 от ЗАНН, АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено. Нормата кореспондира с нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
съобразно която, наказателното постановление, следва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Настоящият състав
намира, че процесното НП, както и АУАН, въз основа на който е съставен,
съдържат ясно и пълно описание на извършеното нарушение, както и на
обстоятелствата, при които е извършено, като е посочено, че жалбоподателя- като
водач на л.а. „Хонда Сивик“, ***, негова собственост, паркира на по- малко от 5
метра от кръстовище, образувано от ул. „Илия Бешков“ и ул. „Радецки“, в гр.
Плевен, на 02.08.2018г., ок. 15,10 часа. Нарушението е описано и конкретизирано
в степен, която не нарушава правото на защита на жалбоподателя, какъвто извод е
направил въззивния съд. Съдът намира, че в случая безспорно е налице втората
хипотеза на чл. 96, ал.1 т.6 от ЗДвП-
спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от посоченото кръстовище в
гр. Плевен и не е необходимо, доколкото Законът не предвижда такова изискване,
да бъде точно посочено и конкретизирано, на колко метра от кръстовището, е
осъществено паркирането. Съобразно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон, имат доказателствена сила до доказване на
противното- или тежестта за оспорване констатациите в АУАН, е на жалбоподателя,
а не на административно- наказващия орган, както неправилно е приел РС. В хода
на производството пред РС- Плевен, от страна на жалбоподателя, не са ангажирани
доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на АУАН и въз
основа на които да установи, че е паркирал автомобила си, на повече от 5 метра
от посоченото кръстовище. Съдът намира, че нарушението се явява доказано и от
събраните пред въззивния съд гласни доказателства, чрез разпита на свидетели.
Настоящия касационен състав намира също, че
в административнонаказателното производство не е допуснато нарушение на нормата
на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, както е приел въззивния съд. Видно от съдържанието на
процесния АУАН, същия е съставен от Н.З.И.– като актосъставител, в присъствието
свидетеля В.В.К.- свидетел при съставянето на акта. Съдът констатира, че
актосъставителя И., е съставител и на фиш серия Н № 0023118 на МВР, оспорен от
страна на жалбоподателя. В случая, АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, но в присъствието на само на един свидетел, който безспорно, съобразно
неговите показания, не се явява свидетел на нарушението. Неизпълнението на
изискването на цитираната норма, постановяваща АУАН, в случаите на липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, да се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него,
не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до съществен
порок в административнонаказателното производство и отмяна на издаденото
наказателно постановление. В случая, приложение намира нормата на чл. 53, ал.2
от ЗАНН, съобразно която, наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че в
случая са безспорно установени тези факти.
Наложената с процесното НП санкция- глоба в
размер на 50лв., също е правилно определена, доколкото ЗДвП- чл.189, ал.4, т.8,
визира фиксиран размер на санкцията, за нарушения по чл. 96, ал.1 т.6 от ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, вр. чл. 222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №668/10.10.2019г. по НАХД № 1433/20169г по описа на ПлРС, като НЕПРАВИЛНО, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВРЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-006448/06.12.2018г., на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор Пътна полиция, въз основа на което, на В.П.В., ЕГН **********,***, е наложено, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, административно наказание „глоба“, в размер на 50лв., за извършено административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.