Решение по дело №1485/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 911
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20192100101485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     141

 

                                                      гр. Бургас, 08.07.2020г.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

 

при секретаря Т С

като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело  № 1485 по описа за 2019г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

          

            Производството е образувано по повод исковата молба на С.М.К., родена на ***г., гражданка на Р Ф, с постоянен адрес ***, чрез пълномощник адвокат Жанета Иванова от БАК, с адрес: *** против ,,Ес Ей Груп България“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“  №30, вх.1, ап.А-03 за обявяване за окончателен сключения на 16.06.2012г., изменен с анекс от 17.06.2012г. между ответника като продавач и ищцата в качеството и на купувач предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в гр.*“, общ.Н*, жилищна сграда „*“, представляващ апартамент №2 в сграда „А“ на втори жилищен етаж със застроена площ 46.83 кв.м., подробно индивидуализиран.

            Твърди се в исковата молба, че на 16.06.2012г. между ищцата и ,,Ес Ей Груп България“ ООД е сключен предварителен договор за покупко- продажба на имот, подробно описан, съгласно който ответникът поел ангажимент да прехвърли правото на собственост на апартамент със застроена площ 46.83 кв.м. в строящата се от него сграда, а купувачът се задължил да заплати продажна цена  в размер на 32 400 евро. В подписания на следващия ден анекс към договора страните се съгласили, че продавачът- ответник следва да прехвърли собствеността върху имота в срок до 31.12.2018г. и след окончателното изплащане цената на същия.

           Купувачът заплатил по банков път на 10.07. и 11.07.2012г. общо сумата от 32 400 евро. Ответникът обаче не изпълнил задължението си в срок до 31.12.2018г. да прехвърли собствеността на процесното жилище, което обстоятелство пораждало за ищцата правен интерес да поиска от съда обявяването на предварителния договор, сключен с ответника за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД.

            Ответното дружество, с депозирания на 17.12.2019г. отговор на исковата молба, излага становище за неоснователност на исковата претенция. Позовава се на изтекла погасителна давност за предявяване на иска и прави такова изрично възражение. В тази връзка посочва, че давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, който момент съвпадал с датата на сключване на договора. Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства- предварителен договор и анекс към него, пълномощно с нотариална заверка на подписа и разписка за липса на претенции. Заявява се също така, че датата, посочена в договора не била достоверна. Оспорва се и получаването на цената по договора. Направено е искане да бъде задължена насрещната страна да представи в оригинал, посочените по-горе документи.

            В съдебно заседание искането, с което се оспорва истинността на посочените по-горе документи е оттеглено от ответника, като се поддържа възражението за липса на достоверна дата на анекса към договора и потвърждението за плащане на дължимите от ищцата суми.

            Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, приема следното от фактическа страна:

             От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между страните, на 16.06.2012г., е сключен предварителен договор, по силата на който ,,Ес Ей Груп България”ООД поело задължение да построи и прехвърли на ищеца (купувач) правото на собственост на недвижим имот, находящ се в гр.**“, общ.Н, жилищна сграда „*“, представляващ апартамент №2 в сграда „А“ на втори жилищен етаж със застроена площ 46.83 кв.м.

              Съгласно чл.III от договора, цената на недвижимия имот в размер на 32 400 евро трябвало да бъде платена по банков път в срок до 20.07.2012г. по  конкретно посочена сметка на ответника в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.

               Последният от своя страна се задължавал да прехвърли  в полза на купувача или посочено от него трето лице правото на собственост върху процесния имот в 10-дневен срок след окончателното заплащане цената на имота.

              На 17.06.2012г.страните сключили анекс, в който се предвиждало, че задължението за сключване на окончателен договор следва да бъде изпълнено от продавача в срок до 31.12.2018г. 

               В изпълнение на ангажиментите си К. превела по банков път на два пъти -10.07.2012г. и 11.07.2012г.сумата от **** по посочената от ответника банкова сметка, ***. В тази връзка по делото са представени заявления за паричен превод в чуждестранна валута, видно от които ищцата е наредила на посочените по-горе дати по банков път по сметка на дружеството ответник, сумата от 16 000 евро-на 10.07.2012г. и сумата от 16 400 евро на 11.07.2012г.

            Представено е по делото и потвърждение, подписано от представлялащия ответника-А.Д., видно от което ищцата е заплатила пълната сума, дължима за процесния апартамент.

            Спорът е концентриран относно това, достоверна ли е датата на представените по делото анекс към предварителния договор и потвърждение за плащане, както и изправна страна ли е ищцата предвид направеното оспорване на твърдението за извършено в полза на ответника плащане.  

В хода на производството е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която, неоспорено от страните става ясно, че самостоятелен обект с идентификатор 11538.502.176.1.2 по кадастралната карта на гр.Свети Влас е идентичен с апартамент №2, находящ се в сграда „А“ на втори етаж, описан в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.06.2012г.

В качеството на свидетел показания е дал А.Я.Д., който посочва, че през 2012г. е представлявал ответника, като пълномощията му не били оттеглени до настоящия момент, а правомощията му включвали възможност за подписване на предварителни договори от името на дружеството и договаряне на условията по сделки. Заявява, че причина за подписване на анекса към предварителния договор била идеята на купувача да препроде имота и прехвърли правата по договора на трето лице, с цел да реализира печалба. Посочва също така, че по този начин датата на сключване на окончателен договор се измествала напред във времето, за да има по дълъг период, в който да се търсят купувачи от К..  

            При така изяснените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Успешното реализиране на потестативното право по чл.19 ал.3 ЗЗД е предпоставено преди всичко от извършване на преценка за наличието на действителен предварителен договор, който валидно обвързва страните, доколкото поначало нищожния договор не поражда действие. Освен това, ищецът следва да е изпълнил задълженията си по предварителния договор, изискуемостта на които е настъпила  преди уговорения момент за сключване на окончателния договор (аргумент от чл.362 ал.1 ГПК). Тъй като съдебното решение, с което уважава иска по чл.19 ал.3 ЗЗД е деривативно правно основание, предпоставка за постановяването му е положително установяване, че ответникът е титуляр на правото, предмет на договора- чл.363 от ГПК. Така предвидените в закона предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен, съдът намира, че се установяват в настоящото производство от събраните по делото доказателства.

           Процесният договор между страните е бил сключен в изискуемата от чл.19 ЗЗД писмена форма за валидност на предварителния договор за покупко-продажба, като ответника се е задължил да прехвърли в полза на ищеца правото на собственост върху индивидуално определен недвижим имот срещу задължението на купувача- ищец да заплати уговорената цена.

Предмет на възникналото облигационно правоотношение е недвижимият имот, така както е индивидуализиран в исковата молба, идентичен със самостоятелния обект с идентификатор 11538.502.176.1.2 по кадастралната карта на гр.Свети Влас, находящ се в сграда с идентификатор 11538.502.176.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свети Влас. Постигнатото съглашение е валидно, доколкото с подписване на договора страните са демонстрирали воля да се обвържат от неговите клаузи.

 Поначало частният документ, какъвто несъмнено представлява подписаният между страните анекс съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от тези лица. Достоверността на датата може да се оспорва от трети лица, които не са участвали в съставянето на документа, какъвто не е настоящия случай. Анексът е подписан от пълномощник на ответника като към датата на сключване на същия, А.Д. е разполагал със съответните пълномощия и представителна власт да сключва предварителни договори. При това положение няма как да се твърди, че дружеството-ответник се е явава трето за документа лице по смисъла на чл.181 ГПК. Дори и да бъде прието обратното в тежест на ответника е било да докаже, че процесният документ няма достоверна дата, а такова успешно доказване по делото не е проведено.

            Съдът е на мнение, че плащането на цената, е осъществено от ищцовата страна като за това свидетелстват представените документи, изходящи от „Нордеа Банка“, Н Р, от които се вижда, че дължимата от К. сума в размер на 32 400 евро е преведена по посочената в предварителния договор сметка на ответника в „Интернешънъл Асет Банк“АД. Горният извод се подкрепя и от изявленията, обективирани в представеното по делото потвърждение от 10.06.2013г., изходящо от дружеството- ответник, доколото в него се съдържа признание на неизгодни за последното факти.

            Установена е от представените по делото доказателства, следващата необходима предпоставка за уважаване на предявения иск- наличието на собственост по отношение на процесния имот в патримониума на ответната страна.

            Същевременно, няма твърдения, а още по- малко ангажирани доказателства договорът да е развален, както и  задълженията за прехвърляне правото на собственост да са изпълнени.          

            Установи се от представените по делото писмени доказателства- разрешение за строеж, копие от екзекутивна документация за сградите- част архитектурна, актове и протоколи, включително удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда за сезонно ползване, както и от заключението на извършената съдебно- техническа експертиза, че със заповед №КД-14-02-1308/17.07.2012г. на началника на СГКК-Бургас е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър като са нанесени сгради с идентификатори 11538.502.176.1 и 11538.502.176.2 в първата, от които се намира процесния апартамент.

            Неоснователно се явява направеното възражение за погасяване по давност на предявения иск. Когато в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се поражда с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор, като в този случай давността започва да тече от момента на изтичане на уговорения срок. /в този см. Решение № 286/28.09.2011 г. по гр.д. № 1055/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 204/08.05.2006 г. по гр.д. № 1196/2005 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 72 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 443/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по чл. 290 ГПК/. Продавачът се е задължил да прехвърли собствеността върху процесния апартамент в срок до 31.12.2018г. и от този момент е започнал да тече давностния срок, като към датата на предявяване на иска не е изтекъл. 

            В случая са налице и всички условия на закона за обявяване на предварителния договор за окончателен, които следва да бъдат проверени от съда: наличие на сключен между страните валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- собственост на ответника по делото, по който договор ответното дружество не е изпълнило  задължението си  за сключване на окончателен договор, с което  е изпаднало в забава.

           Ето защо и по така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание в чл.19 ал.3 ЗЗД, следва да бъде уважен, а сключеният предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим  имот-  обявен за окончателен.

           С настоящия съдебен акт, ищцата на основание чл.364 ал.1 ГПК следва да бъде осъдена да заплати сумата от 547.33лв.( петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и три стотинки) по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна такса по т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, сумата от 63.36 лв.(шестдесет и три лева и тридесет и шест стотонки) по сметка на Агенцията по вписванията- служба по вписванията- град Несебър, представляваща дължима такса по чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, както и сумата от 1140.62лв. (хиляда сто и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща дължима такса по силата на чл.47 ал.2 от Закона за местните данъци и такси и във връзка с чл.41 ал.2 от Наредбата №14 за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет-град Несебър. Всички посочени по-горе и дължими такси са определени върху уговорената между страните продажна цена на процесния имот /чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ и чл.96 ал.1 и ал.3 и &2 от ЗННД/. Следва, освен това, да бъде наредено вписването на възбрана върху процесния недвижим имот за определените по-горе в тежест на ищцата разноски в полза на Бургаския окръжен съд.

           На основание чл.78 ал.1 ГПК, на ищцата следва да бъде присъдена и сумата от 3059.31 лева, представляваща направени от нея съдебно- деловодни разноски.

На основание чл.364 ал.2 ГПК, препис от решението не следва да бъде издаван, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

          Мотивиран от горното и на основание чл.19 ал. 3 ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

            ОБЯВЯВА за окончателен, сключения на 16.06.2012г. предварителен договор, изменен с анекс от 17.06.2012г. между С.М.К., родена на ***г., гражданка на Р Ф, с постоянен адрес ***, в качеството и на купувач и ,,Ес Ей Груп България“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“  №30, вх.1, ап.А-03, в качеството му на продавач за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в жилищна сграда „VILLA CALABRIA“ състояща се от два блока: блок „А“ и блок „Б“, находяща се в УПИ I - 7023/едно римско тире седем хиляди двадесет и три/ в кв.24/двадесет и четири/ по плана на гр.Св.Влас - юг, област Бургас, община Несебър, а именно: Апартамент № 2/две/, находящ се в сграда „А“ на втори етаж със застроена площ от 46.83кв.м./четиридесет и шест цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра/, състоящ се от входно предверие, дневна с кухненски бокс, спалня, баня и тоалетна и тераса, както и 7.14кв. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, с което общата квадратура на апартамента става 53.97 кв.м., при граници: на същия етаж: Ап.№ АЗ и асансьорна клетка, под апартамента- Ап.№ А1, над апартамента - Ап.№ А8, индивидуализиращ се към момента по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Св.Влас, общ.Несебър, обл.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-48/03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със заповед КД-14-02-1308/17.07.2012г. на Началник на СГКК-Бургас, като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 11538.502.176.1.2/код по ЕКАТТЕ - единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, номер на кадастрален район - петстотин и две, поземлен имот номер - сто седемдесет и шест, сграда - едно, самостоятелен обект в сграда - две/, с адрес на имота: гр.С В, ул.“С В“ - вила „*“ бл.“*“, ет.*, ап.А2, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор №11538.502.176.1, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №11538.502.176 с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 46.83кв.м./четиридесет и шест цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра/, прилежащи части: 6.87кв.м./шест цяло осемдесет и шест стотни квадратни метра/., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 11538.502.176.1.3, под обект: 11538.502.176.1.47 и над обекта:11538.502.176.1.8.

            ОСЪЖДА С.М.К., родена на ***г., гражданка на Р Ф, с постоянен адрес *** да заплати сумата от 547.33лв.( петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и три стотинки) по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна такса по т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, сумата от 63.36 лв.(шестдесет и три лева и тридесет и шест стотонки) по сметка на Агенцията по вписванията- Служба по вписванията- град Несебър, представляваща дължима такса по чл.2 от  Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, както и сумата от 1140.62лв. (хиляда сто и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща дължима такса по силата на чл.47 ал.2 от Закона за местните данъци и такси и във връзка с чл.41 ал.2 от Наредбата №14 за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет-град Несебър.

           ДА СЕ ВПИШЕ в полза на Окръжен съд-Бургас, възбрана върху недвижим имот, находящ се в жилищна сграда ***състояща се от два блока: блок „А“ и блок „Б“, находяща се в УПИ I - 7023/едно римско тире седем хиляди двадесет и три/ в кв.24/двадесет и четири/ по плана на гр.С.В - юг, област Б, община Н, а именно: Апартамент № 2/две/, находящ се в сграда „А“ на втори етаж със застроена площ от 46.83кв.м./четиридесет и шест цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра/, състоящ се от входно предверие, дневна с кухненски бокс, спалня, баня и тоалетна и тераса, както и 7.14кв. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, с което общата квадратура на апартамента става 53.97 кв.м., при граници: на същия етаж: Ап.№ АЗ и асансьорна клетка, под апартамента- Ап.№ А1, над апартамента - Ап.№ А8, индивидуализиращ се към момента по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Св.Влас, общ.Несебър, обл.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-48/03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със заповед КД-14-02-1308/17.07.2012г. на Началник на СГКК-Бургас, като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 11538.502.176.1.2/код по ЕКАТТЕ - единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, номер на кадастрален район - петстотин и две, поземлен имот номер - сто седемдесет и шест, сграда - едно, самостоятелен обект в сграда - две/, с адрес на имота: гр.Свети Влас, ул.“Свети Власий“ - вила „Калабрия“ бл.“А“, ет.1, ап.А2, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор №11538.502.176.1, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №11538.502.176 с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 46.83кв.м./четиридесет и шест цяло и осемдесеЬг и три стотни квадратни метра/, прилежащи части: 6.87кв.м./шест цяло осемдесет и шест стотни квадратни метра/., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 11538.502.176.1.3, под обект: 11538.502.176.1.47 и над обекта:11538.502.176.1.8.

           Препис от настоящото решение, ведно със заверени копия на схема №15-920689/ 10.10.2019г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.502.176.1.2 на СГКК-гр.Бургас, да се изпратят на Агенцията по вписванията- служба по вписванията- град Несебър за извършване на необходимите действия по вписване на наложената от съда възбрана.

УКАЗВА на ищцата С.М.К., родена на ***г., гражданка на Р Ф, с постоянен адрес ***, че препис от настоящото съдебно решение няма да бъде издаден преди да представи доказателства за заплащане на посочените по-горе разноски по прехвърлянето- посочените суми в полза на Бургаския окръжен съд, Община Несебър и Агенцията по вписванията-служба по вписванията-град Несебър, както и на такива за заплащане на дължимите данъци и такси за имота към държавата и ***.

УКАЗВА на С.М.К., родена на ***г., гражданка на Р Ф, с постоянен адрес ***, в съответствие с разпоредбата на чл.115 ал.2 ЗС, че следва в шестмесечен срок от влизането му в сила да впише настоящото положително съдебно решение по представен препис от нея, както и че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

ОСЪЖДА ,,Ес Ей Груп България“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“  №30, вх.1, ап.А-03, да заплати на С.М.К., родена на ***г., гражданка на Р Ф, с постоянен адрес ***, сумата от 3059.31(три хиляди и петдесет и девет лева и тридесет и една стотонки) лева, представляваща направени съдебно- деловодни разноски.

           

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

                                                                                 Съдия :