№ 1248
гр. Велико Търново, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110103220 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът «Топлофикация София» ЕАД, гр.София, твърди, че ответника в
качеството си на собственик на топлоснабден имот за процесния период е
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
тази област. Посочва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия ,
одобрени от КЕВР и влезли в сила спрямо ответника. Изтъква, че
ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период /05.2019г. до 08.2020г./, като не е погасил задълженията си.
Заявява , че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.р.д.№
1299/2023 г. на ВТРС и в изпълнение на дадените му указания предявява иск
за приемане на установено между страните, че ответникът му дължи сумата от
854,28 лв., от които 673,66 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.08.2020г.,
ведно със законната лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането и 166,27
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.02.2023г., както и суми
за дялово разпределение: 11,40 лева - главница за периода от м.02.2020г. до
1
м.08.2020г., ведно със законната лихва от 09.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и 2,95 лева - лихва за периода от 31.03.2020 г. до
23.02.2023г. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа иска.
Ответникът И. Д. П. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в
който заявява неоснователност на претенциите. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно
заседание пълномощникът адв.К. поддържа депозирания отговор.
Третото лице –помагач « Нелбо » АД гр.София е депозирало писмено
становище, в което заявява спазване на нормативните изисквания при
определяне на разхода за топлинна енергия през процесния период.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че между
ищцовото дружество и И. Д. П. са били налице облигационни
правоотношения относно доставката на топлинна енергия при приложени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти на гр.София, публикувани във в.
„Монитор“ за обект с адрес гр.С****. Процесният имот е придобит от
ответника по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 106, т.1, д.67
от 27.05.2008 г. на нотариус рег.№ 207 в НК с район на действие СРС. Върху
имота е наложена възбрана по изп.дело № 185/2019 г. на ЧСИ рег.№ 921 с
район на действие СГС. С Постановление за възлагане от 11.12.2019 г.,
вписано в Служба по вписванията на 30.09.2020 г. имотът е възложен на Б***
Същият е въведен във владение на 11.11.2020 г. , което се установява от
приетия протокол за въвод и на това основание е депозирал възражение до
ищеца с вх.№ 6599/19.04.2022 г. срещу получено дебитно известие с
начислени задължения за ТЕ за периода 1.09.-30.11.2020 г. Новият собственик
е подал заявление-декларация до ищцовото дружество за промяна на
партидата за топлоснабдения имот с вх.№ 25972/18.11.2020 г. Етажната
собственост след проведено общо събрание е взела решение относно
отчитането на ползваната топлоенергия, което се установява от протокола от
8.09.2002 г., сключения договор от 5.11.2002 г. с „Нелбо инженеринг“ ООД за
извършване на монтаж на индивидуални топломери и извършване на дялово
2
разпределение на топлинната енергия, както и списък на етажните
собственици и сключения договор от 3.06.2020 г. със същия предмет и
изпълнител „Нелбо“ АД. Представени са съобщение към фактура №
********** / 31.07.2020 г. за отчетен период 1.05.2019 г.- 30.04.2020 г. ;
съобщение към фактура № **********/30.06.2021 г. за периода 1.05.2020 г.-
30.11.2020 г. , както и справка за фактури и дължими суми за абонат
********** и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София. Представени са
още талони за отчет на уреди за дялово разпределение и изравнителни сметки
изготвени от „Нелбо“ АД за абоната. Издадена е заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№1299/2023 г. на ВТРС в полза на ищцовото
дружество, връчена по чл.47,ал.5 от ГПК. По делото е изготвена и съдебно –
счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че ответникът е
извършвал плащания към ищцовото дружество, след които задълженията му
са в размер от 685,06 лева. Ответникът е ползвал само услугата топлинна
енергия за подгряване на вода, за която дължи сумата от 673,66 лева. За дялово
участие дължи сумата от 11,40 лева. Дължимата лихва за забава вещото лице
посочва в общ размер от 156,10 лева. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
При предявения установителен иск ищецът съобразно разпределената от
съда доказателствена тежест в процеса следваше пълно и главно да установи
наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по
повод продажбата и доставката на топлинна енергия при Общи условия,
качеството си на изправна страна относно изпълнение на договорните му
задължения; качеството на абонат на ответника в случай, че същият е
собственик или ползвател на имот в режим на етажна собственост,
присъединена към абонатната станция; предоставяне на претендираните в
исковата молба услуги във връзка с отдадената топлоенергия за посочените
периоди и в претендирания размер. Ответникът от своя страна следваше да
установи релевираните от него правоизключващи и правопогасяващи
възражения. Нормативната уредба относно обществените отношения свързани
с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос,
разпределение на електрическа и топлинна енергия и др. се урежда от Закона
3
за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
В чл. 150,ал.1 от ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР към МС, които общи
условия се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в
сила един месец след това, като същите имат сила на договор между
топлопреносното дружество и клиентите, без да е необходимо изричното им
приемане от тяхна страна. Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
„клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на
дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съобразно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г.
по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собствениците и носителите на ограничено вещно
право на ползване, но такива могат да бъдат и лица, които ползват имота със
съгласието на собственика/ титуляра на вещното право на ползване и са
сключили договор с топлопреносното предприятие. От приетите по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е бил
собственик на топлоснабдения имот по силата на нотариален акт за покупко-
продажба от 27.05.2008 г. , респективно е имал качеството «битов клиент» на
топлинна енергия, ползващ услугата «топлинна енергия за подгряване на
вода». Независимо от факта, че имотът е бил възложен от ЧСИ на трето лице,
то е въведено във владение едва на 11.11.2020 г., като седмица след това е
подадено и заявление за промяна на партидата при топлофикационното
дружество. По делото не се твърди ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в установения 30 дневен срок след
влизането им в сила съгласно чл.150,ал.3 от ЗЕ, или да е предложил специални
условия, с оглед което съдът приема, че между него и ищецът са били налице
облигационни правоотношения за процесния период- м.май 2019 г.- м. август
2020 г. Не се спори от страните и въз основа на представените доказателства
4
съдът приема за установено, че ищецът е изпълнявал договорните си
задължения по доставка на топлинна енергия, конкретно, за подгряване на
вода за посочения период, тоест същият се явява изправна страна по
валидното облигационно правоотношение с ответника. Съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост между
клиентите се извършва по система за дялово разпределение от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а. В чл. 155,ал.1 от ЗЕ са предвидени три начина за заплащане на
консумираната топлина енергия- 11 месечни вноски и една изравнителна; на
месечни вноски по прогнозни стойности и една изравнителна вноска и по
реална месечна консумация. В настоящия случай етажната собственост е
сключила договор с третото лице- помагач на ищеца за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като са начислявани
суми за топлоенергия на база прогнозни месечни вноски и след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки. Видно от
приложеното съобщение към фактура № ********** за периода 1.05.2019 г.-
30.04.2020 г. стойността на реално консумираната топлинна енергия е 581,42
лева, като след извършване на прихващания окончателната сума за доплащане
е 514,21 лева. Кредитните известия за този период са на стойност 692,35 лева.
По фактура № **********/30.06.2021 г. за отчетния период 1.05.2020 г.-
30.11.2020 г. сумата за плащане по общата фактура е 219,43 лева, при стойност
от издадените кредитни известия 292,80 лева. Съгласно заключението на
вещото лице дължимата главница за топлинна енергия за подгряване на вода е
673, 66 лева. Дължимата сума за главница за дялово разпределение е 11,40
лева, която е платима на ищцовото дружество съобразно чл.22,ал.2 и чл.36 от
ОУ.
За да се прецени основателността и доказаността на размера на всяка една
от претенциите на ищеца следва да се обсъди релевираното от насрещната
страна възражение за изтекла погасителна давност. Задължението на
потребителите да заплащат стойността на предоставената топлинна енергия
представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД,
защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
5
определени или определяеми, без да е необходимо да са еднакви, тъй като
зависят от консумацията на абоната за всеки конкретен месец. Такава е
задължителната за правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена
в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно относно тези вземания приложима е кратката тригодишна
давност, с изтичането на която те се погасяват. Според чл. 114,ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
В чл. 33 от ОУ е предвидено задължение за заплащане на месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. В случая искът се счита предявен с подаване на заявлението по чл.
410 ГПК на 9.03.2023 г. и давностният срок е бил прекъснат на тази дата по
арг.от чл. 116, б.«б» от ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г.- 20.05.2020 г. същият е
спрял да тече на основание чл. 3,т.2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
и за преодоляване на последиците, вр. с §13 от ПЗР на ЗИД на Закон за
здравето. Следователно вземанията за периода м. май 2019 г.- м. декември
2019 г. са погасени по давност, тъй като за последния месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 15.02.2020 г. Затова претенцията
за главница е основателна за периода м. януари – м. август 2020 г. При
основателност на претенцията и при наличните по делото доказателства съдът
счита, че следва да определи размера на иска по реда на чл. 162 от ГПК, като
според приложените документи – кредитни известия за прогнозно начислена
топлинна енергия и общи фактури, дължимата за този период сума възлиза
възлиза на 426,51 лева. От тази сума следва да се приспадне платената сума в
общ размер от 91,07 лева / 48,82 лева за периода 1.05.2019 г.- 30.04.2020 г. и
42,25 лева за периода 1.05.2020 г.- 30.11.2020 г./. Тоест, общо дължимата сума
за главница, представляваща неплатена ТЕ за периода м. януари-м. август
2020 г. изчислена от съда съобразно разпоредбата на чл. 162 от ГПК възлиза
на 335,44 лева. До този размер иска в тази му част е основателен и доказан,
като за разликата до пълния претендиран размер от 673,66 лева, именно за
338,22 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. Съгласно чл. 139 от ЗЕ
Етажната собственост ползва услугата дялово разпределение, което е видно
от приложените по делото протоколи и договори. Следователно претенцията
за заплащане на сумата от 11,40 лева главница, представляваща стойността на
неплатената услуга за дялово разпределение е основателна и следва да се
6
уважи, тъй като същата не се явява погасена по давност за периодите, за които
се претендира- м. февруари –м. август 2020 г. и съобразно заключението на
вещото лице. Основателна се явява претенцията за присъждане на законна
лихва върху главниците от подаване на заявлението – 9.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
По иска за мораторна лихва: според чл. 33,ал.4 от Общите условия при
неизпълнение на задълженията на клиентите да заплатят задълженията си по
чл. 32,ал.2 и 3 в предвидените в чл.33,ал.2 срокове / в 45-дневен срок от
периода, за който се отнася/, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до заплащането. По делото се
установи, че топлинната енергия на ответника е начислявана по прогнозен дял
, тоест приложима е разпоредбата на чл. 32,ал.3 от ОУ. В случая издаването на
общата фактура за периода 1.05.2019 г.- 30.04.2020 г. е станало на 31.07.2020 г.,
а издаването на общата фактура за периода 1.05.2020 г.- 30.11.2020 г. – на
30.06.2021 г., тоест и двете общи фактури са издадени след изтичане на 45 –
дневния срок за плащане Поради изложеното чл. 33, ал.4 от ОУ е неприложим
в случая и следва да се приложи разпоредбата на чл. 84,ал.2 от ЗЗД , съгласно
която ответникът изпада в забава след покана. По делото не се твърди ищецът
да е отправял покана за плащане, поради което претенциите за мораторна
лихва върху главниците в размер на 166,27 лева за периода 15.09.2020 г.-
23.02.2023 г. и 2,95 лева за периода 31.03.2020 г.- 23.02.2023 г. са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете. От общо направените разноски в исковото производство за
заплатена ДТ от 75 лева за ДТ, депозит за вещо лице от 240 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,ал.8 от ГПК,
вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът
следва да заплати сумата от 168,49 лева. С решението по установителния иск
съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и
в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 30,45 лева за заплатена ДТ и юк възнаграждение по ч.гр.д.№
7
1299/23 г. на ВТРС. Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се
дължат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
СОФИЯ" АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“ Ястребец“ № 23Б с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, чл. 86 от ЗЗД, че И. Д. П. с ЕГН ********** от
гр.В**** ДЪЛЖИ сумата от 335, 44 / триста тридесет и пет лева и 44 ст./
главница за неплатена ТЕ за периода м. януари-м.август 2020 г. ; сумата от
11,40 / единадесет лева и 40 ст./ главница за дялово разпределение за периода
м. февруари 2020 г.- м.август 2020 г., ведно със законна лихва върху
главниците от 9.03.2023 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1299/223 г. на ВТРС ,
като за разликата от 338,22 / триста тридесет и осем лева и 22 ст./ до пълния
претендиран размер на главница от 673,66 /шестстотин седемдесет и три лева
и 66 ст./ и за периода м. май 2019 г.- м. декември 2019 г. , както и за сумата от
166,27 / сто шестдесет и шест лева и 27 ст./ мораторна лихва за периода
15.09.2020 г.- 23.02.2023 г. и 2, 95 / два лева и 95 ст./ за периода 31.03.2020 г.-
23.02.2023 г., ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. Д. П. с ЕГН ********** от гр.В**** ДА ЗАПЛАТИ на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ -СОФИЯ" АД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Ястребец“ № 23Б сумата от 168,49 / сто шестдесет
и осем лева и 49 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 30,45 /
тридесет лева и 45 ст./ разноски в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ищеца- „Нелбо“ АД гр.София.
8
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд ,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9