№ 5489
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505461 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. И. П. срещу Решение № 3624/28.02.2024 г. по
гр.д. № 31387/2023 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 158-ми състав, с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за
признаване за установено, че е собственик на апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* избено помещение № 20 и 3,0348% идеални части от общите части на сградата, в
която е изграден, въз основа на пълна трансформация на лично имущество. Подробно в
жалбата въззивникът е изложил съображенията си за неправилност на съдебното решение,
поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, в
противоречие със събраните по делото доказателства и неуважени доказателствени искания.
Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение,
с което исковата му претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. К. П. е подала отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на въззиваемия В. И.
П., с която срещу М. К. П. е предявен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за
установено в отношенията между страните, че придобитият през време на брака на страните
апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к.„*******, ******* с избено помещение № 20
и 3,0348% идеални части от общите части на сградата, в която е изграден са лична
собственост на В. И. П. въз основа на пълна трансформация на лично имущество, доколкото
покупната цена на имота е заплатена с лично дарение в полза на ищеца.
С отговора на исковата молба М. К. П. потвърждава, че процесният имот е придобит
по време на брака на страните със средства, предоставени от майката на бившия съпруг, но
твърди това да е стпрено с намерение да бъде надарено семейството на страните, поради
което имотът бил придобит на името на двамата съпрузи. Поддържа, че след прекратяване
на брака имотът останал в обикновена съсобственост, притежавана от страните при равни
квоти.
С Решение № 3624/28.02.2024 г. по гр.д. № 31387/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 158-ми състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. И. П.
срещу М. К. П. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че В. И.
П., въз основа на пълна трансформация на лично имущество, е собственик на апартамент №
20, находящ се в гр. София, ж.к. *******, със застроена площ от 40,02 кв.м., състоящ се от:
една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: от север – стълбище,
от юг – тревни площи, от изток – апартамент № 19, от запад – апартамент № 21, отгоре –
апартамент № 23, и отдолу – апартамент № 17, нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на ИД
на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4334.2003.1.44, с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 21.04.2023 г., с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1,
посочена в документа площ – 40,02 кв.м., находящ се на етаж 7 в сграда с идентификатор
68134.4334.2003.1, с предназначение на сградата – жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4334.2003, с адрес на имота съгласно
схема: гр. София, ж.к. *******, ап. 20, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори 68134.4334.2003.1.43 и
68134.4334.2003.1.45, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор
68134.4334.2003.1.41, и над обекта – самостоятелен обект с идентификатор
68134.4334.2003.1.47, заедно с прилежащи части: избено помещение № 20 и 3,0348 % ид.ч.
от общите части на сградата. Със съдебното решение ищецът е осъден да заплати на
ответника сторените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 2 900 лева.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните по делото
доказателства.
2
Отделено е като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че последните са бивши съпрузи, описаният в исковата молба недвижим имот е
придобит по време на брака помежду им, а продажната цена за придобиването му в размер
на 9 667 лева е изцяло заплатена от майката на ищеца – свидетеля Е.А. П. с квитанция №
2129/5.
Видно от заверително писмо № 48/28.01.1992 г. от Държавна спестовна каса с
извършеното нареждане на сметка покупната цена е заверена в полза на въззивника с
основание закупуване на апартамент.
Страните не спорят, че стойността на имота е заплатена със средства на майката на
въззивника.
Въззиваемата не е оспорила, че паричните средства за закупуването на имота са
дадени с дарствено намерение, но поддържа, че дарението е за семейството.
Видно от приетия от първоинстанционния съд като писмено доказателство по делото
договор от 28.01.1992 г. за продажба на недвижим имот от военно – жилищния фонд по
реда на Наредбата за държавните имоти процесният имот е придобит на името на двамата
понастоящем бивши съпрузи.
В показанията си свидетелят Е.А. П. поддържа, че през 1992 г. е заплатила покупна
цена за предоставен на въззивника от фонда на военните апартамент. Платила цената в
спестовна каса в присъствието само на сина й В. И. П., тъй като искала да му даде парите, за
да има собствено жилище. Твърди да е искала да даде парите само за него, не и за
въззиваемата, с която отношенията й по това време не били добри и която не желаела да се
установи с въззивника да живее в гр.София. На този свидетел не е известно кои са страните
по договора за покупко – продажба на заплатения от нея апартамент, но предполага, че
купувач е единствено въззивника, за когото е закупила имота.
Свидетелят В. И.а П. посочва, че покупната цена на процесния имот е заплатена от
свидетеля Е.А. П., тъй като родителите на въззивника искали да му дарят парите за покупка
на жилище, за да има последния къде да живее. Желанието на свидетеля П. било да надари
сина си, тъй като единствено той отишъл да живее в София, а въззиваемата и децата им
останали в гр.Гоце Делчев. Въззивникът знаел, че покупната цена е заплатена, за да
разполага лично той с жилище. По време на покупката отношенията между свидетеля П. и
въззиваемата не били добри, тъй като първата държава снаха й и двете деца на въззивника
заедно с последния да се установят в гр.София, но М. П. отказала да се премести в столицата
съвместно с В. П.. Този отказ на въззиваемата станал причина на въззивника да бъде
предоставена възможност за закупуване на апартамент с малка площ. След нейния отказ
свидетелят П. заплатила покупната цена на предоставения на въззивника имот, за да му
осигури жилище лично на него. Посочва, че М. П. никога не е живяла в процесния
апартамент.
В показанията си свидетелят Е.В. Б. посочва, че е съхранила спомен за периода,
когато е бил закупен апартамента. От двамата си родители, от свидетеля П. и своя дядо по
3
бащина линия й е известно, че имотът бил закупен за цялото семейство, за да се установят да
живеят съпрузите и двете им деца в гр.София. В периода на покупката отношенията между
въззиваемата и свидетеля П. били много добри. От последната свидетеля Б. разбрала, че
желае М. П. да бъде вписана като собственик на апартамента, тъй като я приемала като свое
дете. Сочи, че свидетелят П. била наясно с обстоятелството, че въззиваемата също била
страна по придобиваната сделка.
Съгласно дадените в т.4 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с
договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна
трансформация на лично имущество, доколкото придобитото през време на брака,
независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства.
Семейният кодекс въвежда презумпция, че вещното право на собственост е
придобито в резултат на съвместен принос, като тази оборима презумпция променя тежестта
на доказване в хипотезата на предявен иск по чл.23 СК, при който всяко твърдение за
трансформация не е оспорване на съвместния принос, а опровергаване на презумпцията за
съвместен принос, поради което в тежест на ищеца е да докаже, че имотът е придобит
изцяло с негови лични средства, установявайки пълно и пряко влагане на извънсемейни
лични средства (Определение № 400 от 8.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 876/2020 г., II г. о.,
ГК).
С извършените два броя кредитни преводи от 28.01.1992 г. от своя сметка за
заверяване на сметка на въззивника с основание „режийни разноски за покупка на
апартамент“ и „за закупуване на апартамент“ свидетелят П. е обективирала действие по
предаване по смисъла на чл.225, ал.2, предл.2 ЗЗД, което да има за последица сключване на
договор за дарение. Последното не е спорно и се подкрепя от два броя заверителни писма от
Държавна спестовна каса и гласните доказателства, които са относими и допустими,
доколкото дарението е сключено между роднини, сред посочените в чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Безспорно е между страните, че именно с извършените преводи от свидетеля П. е
заплатена покупната цена на имота. В тази насока са свидетелските показания и отбелязване
в договора за покупко – продажба на номера на квитанцията от заверително писмо №
48/28.01.1992 г.
По отношение на волята дарителя (свидетеля П.) е ирелевантно обстоятелството, че
въззиваемата участва като купувач в придобивната сделка, доколкото фактическият състав
на дарението е изпълнен със заверяване на сметката на въззивника, а майката на последния
не е страна по договора за покупко – продажба. Същевременно липсват доказателства, въз
основа на които да се направи извод, че включването на въззиваемата като страна по
придобивната сделка е израз на съгласието на съпругата на сина на свидетеля П. да приеме
направено и за нея дарение. В случая договорът за дарение е неформален и не съществува
законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за
семейството, нито е общоизвестен или служебно известен на съда факт, поради което
обстоятелството, на кого е дарена парична сума, послужила за заплащане на продажната
4
цена на апартамента, подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че
дарението е направено в нейна полза. Така съпругът, който твърди, че паричните средства са
дарени само на него, следва да докаже това свое твърдение, а този, който твърди, че
паричните средства са дарени на семейството, също да докаже това (Решение № 222 от
24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 982/2010 г., I г. о., ГК).
Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че по отношение на дарственото
намерение на свидетеля П. са събрани две групи взаимоизключващи се свидетелски
показания. Открива се основание за преценка на показанията на всеки от разпитаните по
делото свидетели съгласно изискванията на чл.172 ГПК при съвкупен анализ на
доказателствената маса по делото, но и при съобразяване на обстоятелството, че съдът може
да се довери на показанията на заинтересован свидетел и да приеме, че той е възприел вярно
правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно (Решение № 312 от 11.01.2018
г. на ВКС по гр. д. № 191/2017 г., IV г. о., Решение № 22 от 4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2644/2018 г., IV г. о., Решение № 31 от 9.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 355/2019 г., I т. о. и др.).
Свидетелите П. и П. са категорични, че към момента на заверяване на сметката на
въззивника майка му е имала намерение да облагодетелства собствения си син, доколкото
единствено той е имал жилищна нужда като лице, част от въоръжените сили на страната,
получило назначение в друго населено място, чиято съпруга е отказала да се премести да
живее съвместно с него. Еднопосочни са гласните доказателства по отношение на
обстоятелството, че въззиваемата не е живяла в процесния имот и след закупуването му в
продължение на около десет години в него е живял единствено въззивникът, а впоследствие
за недълъг период от време и двете му деца. При преценка на свидетелките показания съдът
съобразява обстоятелството, че тези на свидетеля П. и Б. в голямата си част се базират на
съобщено им от свидетеля П. по отношение това спрямо кого последната е проявила
щедрост при предоставяне на покупната цена за имота и заплащане на режийните вноски за
него. Съдът съобразява обстоятелството, че към тази дата свидетелят Б. е била едва
десетгодишна и показанията й относно отношенията между въззивника и свидетеля П.,
знанието на последната за страните по придобивната сделка и конкретното дарствено
намерение на баба й по бащина линия остават изолирани.
По делото липсват ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на
въззиваемата за дарствено намерение на въззивника, намерило израз във включването й като
страна по придобивната сделка, доколкото без значение е на чие име е придобит
апартамента, а единствено характера на вложените в придобиването средства.
Поради това, следва да се приеме, че закупения през време на брака между страните с
договор от 28.01.1992 г. апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к.„******* заедно с
избеното помещение към него и прилежащите му идеални части от общите части на
сградата, е придобит изцяло с лични средства на бившия съпруг, придобити от неформален
договор за дарение от 28.01.1992 г. от свидетеля П..
При този изход от спора разноски се следват на въззивника по правилото на чл.78,
ал.1 ГПК. Същият е сторил разноски пред първата инстанция в размер на 1 446,25 лева, а
5
пред въззивния съд - 1 345 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3624/28.02.2024 г. по гр.д. № 31387/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 158-ми състав и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.23, ал.1 СК, по отношение на М.
К. П., ЕГН **********, че В. И. П., ЕГН **********, е изключителен собственик на
апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. *******, със застроена площ от 40,02 кв.м.,
състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: от
север – стълбище, от юг – тревни площи, от изток – апартамент № 19, от запад – апартамент
№ 21, отгоре – апартамент № 23, и отдолу – апартамент № 17, нанесен в кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на
ИД на АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4334.2003.1.44, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от
21.04.2023 г., с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива
на обекта – 1, посочена в документа площ – 40,02 кв.м., находящ се на етаж 7 в сграда с
идентификатор 68134.4334.2003.1, с предназначение на сградата – жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4334.2003, с адрес на
имота съгласно схема: гр. София, ж.к. *******, ап. 20, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори 68134.4334.2003.1.43 и
68134.4334.2003.1.45, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор
68134.4334.2003.1.41, и над обекта – самостоятелен обект с идентификатор
68134.4334.2003.1.47, заедно с прилежащи части: избено помещение № 20 и 3,0348 % ид.ч.
от общите части на сградата, вследствие на пълна трансформация на негови лични средства
в размер на 9 667 лева, дарени му от неговата майка с неформален договор за дарение от
28.01.1992 г.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН **********, да заплати на В. И. П., ЕГН **********,
сумата от 1 446,25 лева разноски в първоинстанционното производство и 1 345 лева
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7