РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. ХАСКОВО, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215600600492 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда N260030 от 28.05.2021 год. по нчхд N1067/2020 год. РС- Хасково е
признал подсъдимия А. С. А. от гр.Х. за невинен в това, на 18.10.2020 год. в гр.Х. да е
причинил на Н. П. П. от същия град лека телесна повреда – контузия на лявото рамо,
изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, поради което и на осн.
чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление от частен
характер по чл.130 ал.2 от НК.
В съответствие с така постановеното е отхвърлил предявения от пострадалия
граждански иск за обезщетение на причинени от престъплението неимуществени вреди.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на частния тъжител
и пострадал - адв.К.Р. от АК- Хасково, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е
неправилна и незаконосъобразна поради нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон. Намира, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът е
направил погрешни изводи и поради това неправилно е приложил материалния закон.
Отправя се искане за отмяна на обжалваната осъдителна присъда.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения от
1
противната страна.
В с.з. пред въззивната инстанция въззивният жалбоподател – частен тъжител лично
и неговият повереник поддържат жалбата, като излагат по-подробни аргументи в подкрепа
на оплакванията си. Сочат противоречия между свидетелски показания и изводи на
решаващия съд по фактите. Конкретизират исканията по жалбата, а именно, след отмяна на
атакуваната присъда, алтернативно – да се постанови нова, осъдителна, или да се върне
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Защитниците на подсъдимия, както и самият подсъдим, намират постановената
присъда обоснована и правилна, а изводите на съда – съответни на събраните доказателства.
Акцентират на противоречия на поддържаните по тъжбата обстоятелства с установени по
делото факти. Отправят искане да се потвърди присъдата, като се присъдят на доверителя
им разноските по делото.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло,
констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна по делото с процесуална
легитимация да обжалва, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подс.А. С. А. е на ** год., *****, ******* гражданин, *******, *******, със ******
образование, ******. С ***** ******* характеристични данни. Живее в гр.Х., жк „Б.“ бл.**
вход *, на ****** етаж в апартамент №*.
Тъжителят Н. П. П. е на ** години, също от гр.Х., ******.
Бившата му съпруга – свид.Й. Д. също живее в жк“Б.“ блок ** вход *, на ******
етаж в апартамент №**. Двамата имали родено от брака си дете – ******* П., на * години,
която живеела при майка си, на която било предоставено упражняването на родителските
права. Съдебното решение за прекратяване на брака между двамата уреждало лични
контакти на детето с бащата, даващи му право да го взема всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 8:00 до 17:00 часа.
На 18.10.2020 год., трета неделя от месеца, около 8:00 часа тъжителят отишъл до
дома на бившата си съпруга, за да вземе детето. Бил придружаван от своя баща, свид.П. П. и
малолетната си племенница М., на ** години. Отишли с автомобил, който паркирали на
известно разстояние от входа така, че да има видимост към същия. Тъжителят и
племенницата му слезли от автомобила и отишли във входа, където, без да се изкачват по
стълбищата, зачакали свид.Д. да доведе детето П. Свид.П. П. останал до автомобила.
Детето поначало не желаело да ходи при баща си, разстройвало се и плачело,
поради което всеки път неговата майка го придружавала до входа на блока, за да го
успокоява и увещава, и там го предавала на бащата - тъжителя. Този път заедно с тях с
2
асансьора до първия етаж слязла и бабата на детето – свид.К. Д., която го носела на ръце,
тъй като свид.Д. имала здравословен проблем. На площадката на първия етаж пред
асансьора детето отново се разплакало, започнало да буйства. То, заедно с майка си и баба
си, останали на тази площадка. Минало известно време, детето така и не искало да тръгва с
баща си. Свид.Д. помолила бившия си мъж да се прибере, тъй като не се чувства добре и не
може да стои права. Тъжителят, който се намирал на най-долната площадка, непосредствено
след входната врата, се развикал силно и възникнала разправия на висок глас. По това време
от апартамент на втория етаж излязъл живущият там свид.П., който без да ползва асансьор,
слязъл по стълбите и минал покрай тях. Разправията затихнала за малко при преминаването
на свидетеля, но след излизането му се възобновила с нова сила. Тъжителят претендирал, че
търси законните си права.
В този момент от дома си на първия етаж излязъл подсъдимият, който бил по бельо
и помолил да не се вдига толкова силен шум, тъй като малката му дъщеря все още спи.
Тъжителят обаче продължил да вика, че има право да е там, да вземе детето си и търси
законните си права, като призовал подсъдимия да не се намесва, при което още повече
повишил тон. Подсъдимият опонирал, че така притеснява и стресира целия блок. Двамата се
намирали на две различни стълбищни площадки – подсъдимият пред вратата на апартамента
си на първия етаж, а тъжителят – на най-долната, непосредствено след входната врата.
В един момент тъжителят излязъл от входа и се отправил към паркинга, където бил
автомобилът, с който дошли, и извикал към баща си: „Ела да видим тоя какво иска от мен“.
Междувременно подсъдимият слязъл по стълбите до вратата на входа и се показал навън,
все така само по боксерки. Тъжителят се качил в колата с племенницата си и тримата си
тръгнали.
По-късно /в 10:19 часа същия ден/, свид. П. П. се обадил на тел.112 и уведомил, че
синът му е бит пред блок ** в жк“Б.“. Бил посъветван да посетят РУ МВР – Хасково, което
и сторили. Там дежурният им казал да отиват на местопроизшествието, където той ще
изпрати полицейски екип. Бил изпратен такъв в състав – свидетелите З. Б. и А. И. На място
тъжителят и неговия баща заявили на полицаите, че подсъдимият нанесъл побой на
тъжителя чрез нанасяне на удари в рамото. Те потърсили подсъдимия, който обаче вече не
бил в дома си. Двамата полицаи не предприели нищо повече, тъй като според единодушните
им показания, тъжителят нямал никакви видими наранявания по себе си. Поради това само
отразили случая в информационната карта за дейността на наряда, но не изготвили нарочна
докладна записка за случая. Тъй като не установили посочения извършител, не съставили и
предупредителни протоколи. Разяснили на тъжителя правата му и с това приключили
случая.
Видно от Лист за преглед на пациент №15356 на същата дата в 11:50 часа тъжителят
е бил прегледан в ЦСМП – Хасково, както в анамнезата е отразено :“По данни на пациента с
болки в дясно рамо и дясна мишница и затруднено дишане“.
3
На 20.10.2020 год. в 12:32 часа тъжителят бил прегледан от съдебен лекар. При
прегледа, за който е било издадено съдебно-медицинско удостоверение е отразено, че не са
установени видими травматични увреждания, прегледаният, според съобщено от самия него,
„претърпял контузия в лявото рамо с чувство на болка.“
Същото СМУ е в основата на заключението на назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза, според което на пострадалия е била причинена болка, която е
продължила за кратко. На разпита си на съдебното следствие вещото лице потвърждава, че
видими обективни находки /увреждания/ не са били констатирани, чувството за болка и
мястото на болката е прието въз основа на съобщеното от пострадалия.
Гореописаната фактическа обстановка непротиворечиво се установява въз основа на
всички събрани на съдебното следствие пред първостепенния съд доказателства – разпити
на свидетели, заключение на СМЕ, приобщени писмени доказателства. Същата е била
възприета и от първата инстанция с малки, незначителни различия.
Решаващи за изводите на съда са свидетелските показания. Данни за нанесени удари
от страна на подсъдимия спрямо тъжителя съдържат само тези на свид.П. П., баща на
последния. Според изнесеното от него, нанасянето на ударите започнало вътре във входа,
тъжителят започнал да отстъпва, излязъл пред входа, като продължил да се придвижва
заднишком, предпазвайки главата си с вдигнати ръце, подсъдимият го последвал и ударил
още няколко пъти пред входа. Това продължило, докато самият свидетел се намесил с
думите „Н., какво правиш.“ Тъжителят имал синини по ръцете. Свидетелят имал видимост
какво се случва във входа, тъй като същият бил остъклен.
Районният съд е отказал да обоснове извод за виновност и постанови осъдителна
присъда само и единствено въз основа на тези показания, като е мотивирал, че остават
изолирани по делото, не намират подкрепа, а тъкмо обратното, опровергават се от останалия
доказателствен материал.
С така изложеното настоящата инстанция се солидаризира напълно.
Преди всичко заслужава да се изтъкне, че дори самите показания на свид.П. П. в
останалата им част, извън обстоятелствата дали са били нанасяни удари от подсъдимия на
тъжителя, очертават една фактическа обстановка съществено различаваща се от
изложението по тъжбата, като пак в тази им част те намират подкрепа в писмените и
другите доказателства по делото.
Така по тъжбата се поддържа, че инцидентът във и пред вход * на блок ** в жк „Б.“
се състоял минути след 8:00 часа на 18.10.2020 год., бащата на тъжителя подал сигнал на
тел.112 в 8:20 часа, след около десетина минути дошъл полицейски патрул, но виждайки
полицейската кола, подсъдимият избягал със своя автомобил.
Освен, че около 8:00 часа на посочената дата тъжителят отишъл да вземе дъщеря си,
нищо такова не се установява по делото. Обаждането на тел.112 е регистрирано едва в 10:19
часа, близо два часа по-късно. Едва след това по съвет на оператора от спешния телефон
тъжителят и баща му са отишли в РУ – Хасково и там им е било указано да отидат на
4
местопроизшествието, където пък е пристигнал полицейски патрул. Това обаче е станало
очевидно едва към 10:30-11:00 часа, когато подсъдимият не е бил длъжен да бъде у дома си,
т.е. той не е избягал от местопроизшествието, нито е възприел, че идва полицейски патрул.
Нито един от останалите разпитани свидетели не е възприел нанасяне на удари от
страна на подсъдимия спрямо тъжителя. Тук частното обвинение спекулира с това, че
свидетелските показания следва да се ценят разделени на две заинтересовани групи. Свид.П.
П. действително е заинтересован, като баща на тъжителя. Свид.Й. Д. и К. Д. обаче, макар да
е възможно да са в обтегнати, влошени отношения с тъжителя, като негови бивши съпруга и
тъща, нямат очевидна причина да свидетелстват в полза на подсъдимия, който е единствено
техен съсед. Иначе показанията им са подробни, еднопосочни и непротиворечиви.
Категорично незаинтересован по делото е свид.П., чиито показания на свой ред подкрепят
тези на свидетелите Д. и Д., но опровергават показанията на свид.П. П.. Той твърди, че
когато подсъдимият се е показал на входа на жилищния блок, тъжителят вече се е бил
отдалечил на десетина метра, след което си тръгнал.
Най-сетне, пристъпвайки към проверка на свидетелските показания чрез
съпоставянето им с другите доказателства по делото, настоящата инстанция на свой ред
констатира същото, което е изтъкнато в мотивите на обжалваната присъда – при прегледа си
в ЦСМП тъжителят твърди болка в дясното рамо и мишница, два дни по-късно на съдебния
лекар съобщава за болка в лявото рамо. Същевременно нито лекарят от ЦСМП, нито
съдебният лекар са установили видими наранявания /т.нар. обективни находки/,
медицинската документация е съставена изцяло на база съобщеното от него. Същото
изнасят и двамата полицаи, които тъкмо по тази причина са решили, че не се налага да
изготвят докладна записка по случая.
Като прецени гореизложеното, въззивният съд се присъединява към извода на
първостепенния, че частното обвинение не е доказано по несъмнен, безспорен и категоричен
начин, а при така събраните доказателства единствено възможната присъда е
оправдателната. Съответно на същия, изрично наведените по настоящата въззивна жалба
доводи и оплаквания не се прецениха като основателни.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК- служебно и
изцяло- въззивният съд не установи други пороци на атакувания съдебен акт.
Предвид гореизложеното, Хасковският окръжен съд счита,че не са налице
основания за изменение или отменяване на обжалваната присъда, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
На осн. чл.190 ал.1 от НПК тъжителят следва да бъде осъден да заплати на
подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. чл.334 т.6 от НПК съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 260030 от 28.05.2021 г. по нчхд N 1067/2020 год. на
РС- Хасково.
ОСЪЖДА Н. П. П. от гр.Х., ул.“Д.“ №*, ЕГН ********** да заплати на А. С. А. от
гр.Х., жк „Б.“ бл.** вх.* ет.* ап.*, ЕГН ********** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6