Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261017 26.07.2021г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански
състав
На петнадесети юли през две хиляди
двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в следния
състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Мария Милева
като разгледа докладваното от съдия Иванова
гражданско дело№ 7792 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Х.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адвокат Ж.С., съдебен адрес: ***, против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, общ. Столична, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“ ет. 2, с която са предявени обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност следните суми: 14
377, 81 лева, ведно със законната лихва от датата на постановяване на
арбитражното решение – 29.10.2012 г., до окончателното изплащане; 737, 56 лева
– юрисконсултско възнаграждение, 80 лева – разноски по арбитражното дело, както
50 лева – заплатена от молителя държавна такса, за които суми е висящо
изпълнително дело № *** на ЧСИ Т.М., с рег. № ***, с район на действие БОС.
В исковата молба са изложени
твърдения, че срещу ищеца има висящо изпълнително дело № *** при ЧСИ Т.М.,
образувано по молба на ответника от 10.07.2019 г. въз основа на изпълнителен
лист от 30.05.2013 г., издаден от Софийски Градски съд, Търговско отделение VI
- 6 състав, по т. д. № 2799/2013 г. въз основа на Решение № 998 от 29.10.2012
г. по вътрешно арбитражно дело № 998 от 2012 г. по описа на арбитър Б.Г., за
горепосочените суми. Твърди се, че с договор за цесия от 08.08.2018г. ,,Профи
Кредит България“ ЕООД е прехвърлило на
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД процесните вземания срещу ищеца,
заедно с всички принадлежности по кредита. Излагат се съображения, че
изпълнителното дело е образувано след изтичане на погасителната давност за
сумите по изпълнителния лист.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Поддържа се, че погасителната давност е била
прекъсвана, както следва: на 03.07.2013 г., когато въз основа на процесния
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 5172/2013 г. по описа
на ЧСИ М.Б., рег. № ***; на 12.07.2013 г., когато са изпратени запорни
съобщения до множество банки; на 16.11.2016г., когато предходният взискател е
депозирал молба за справка и налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжник. Посочва се, че след като изп. дело № 5172/2013 г. е било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 27.09.2019 г. е било образувано ново
изп. дело № 1520/2019 г. по описа на ЧСИ Т.М., рег.№ ***. Сочи се, че давността
е била прекъсвана на 27.09.2019 г., когато е подадена молбата за образуване на
производството; на 02.12.2019 г., когато е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, с която го уведомяват и за насрочен за 06.02.2020г.
опис на движими вещи. Изложени са подробни съображения относно действието на т.
10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Поддържа
се, че от образуване на изпълнително дело № 5172/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б.
на 03.07.2013 г. до 26.06.2015г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980г и
погасителна давност не тече, а началният момент, от който започва да тече
погасителна давност, е датата 26.06.2015г., и вземането би се погасило по
давност на 26.06.2020 г., но в периода след 26.06.2015 г. във връзка с изп.
дело № 5172/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б. и последващото образувано изп. дело
1520/2019 г. по описа на ЧСИ Т.М. има извършени изпълнителни действия, които са
прекъснали погасителния давностен срок. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В с.з.
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата си претенция.
В с.з. ответникът
не изпраща представител.
Бургаският
районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното.
С Решение № 998
от 29.10.2012 г. по вътрешно арбитражно дело № 998 от 2012 г. по описа на
арбитър Б.Г. ищецът е осъден да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 14 377, 81 лева, ведно със
законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение – 29.10.2012
г., до окончателното изплащане; 737, 56 лева – юрисконсултско възнаграждение,
80 лева – разноски по арбитражното дело. Арбитражното решение е необжалваемо и
е влязло в сила в деня на постановяването му.
По молба на
кредита и въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№2799/2013г. по описа
на СГС е издаден изпълнителен лист за присъдените суми, както и 50 лева – заплатена от молителя
държавна такса.
На 03.07.2013 г.
въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на „Профи Кредит България“
ЕООД е образувано изпълнително дело № 5172/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б..
По това
изпълнително дело на 12.07.2013г. са изпратени запорни съобщения до множество
банки, които обаче не са дали резултат. На 23.07.2013г. е постъпило уведомление
от Сибанк АД, с което ЧСИ е уведомен за наложен запор по сметка на длъжника,
която е без авоар, но е блокирана поради настоящия запор.
На 16.11.2016г. взискателя „Профи Кредит
България“ ЕООД е депозирал молба за справка в НОИ и налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Запор не е наложен.
На 25.09.2018г.
по това изпълнително дело е постъпила молба от ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател въз основа на сключен с досегашния
взискател Договор за прехвърляне на вземания. В молбата е направено искане да
се насрочи дата и да се извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на
длъжника. Към молбата е представен и цитирания в нея договор за прехвърляне на
вземания. Опис не е извършен.
На 28.11.2018г.
е постъпила молба за изтегляне на изпълнителния лист, поради прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК.
На 27.07.2019г. „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подало молба до ЧСИ Т.М. за образуване на ново
изпълнително дело против ищца въз основа на издадения изпълнителен лист и
договора за прехвърляне на вземания с „Профи Кредит България“ ЕООД. В молбата е
направено искане ЧСИ да насрочи и извърши опис на движимите вещи, находящи се в
дома на длъжника.
По молбата е
образувано изп. дело № 1520/2019 г. по описа на ЧСИ Т.М.. Със съобщение от
02.12.2019г. до взискателя ЧСИ уведомява взискателя, че е насрочен опис на
06.02.2020г. и следва да внесе по сметка й съответната държавна такса. По
делото няма доказателства взискателят да е изпълнил дадените указния и да е
извършен опис.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предвеният иск с
правно основание чл. 439 ГПК е неоснователен. Съображенията за това са
следните:
Заявеното в
исковата молба възражение относно несъобщаването на извършената цесия на
длъжника е неоснователно. Със сключването на договор за цесия вземането
преминава от цедента към цесионера. Съобщаването на цесията е предвидено в
закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на
длъжника с оглед охраняване на интересите му – в този смисъл Решение №404 от
12.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IVг.о.
По силата на чл. 429, ал. 1 ГПК
частното правоприемство се установява с писмени доказателства. Напълно
достатъчно е представянето на цесионния договор, на приложенията, в които са
описани прехвърлените вземания, както и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
до А., за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на
изпълнителни действия по отношение на нея – аргумент от Решение № 16 от
4.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2015 г., III г. о. Тези документи са
представени по изпълнителното производство. Още повече, че по изп. дело
1520/2019 г. по описа на ЧСИ Т.М. е приложен договорът за цесия, а на
30.11.2020г. по изпълнителното дело е приложено пълномощно от ищеца, с което е
упълномощил адв. С. да го представлява и прави справки по това дело. Също така с връчването на препис от отговора на ответника
и приложените към него книжа ищецът бива уведомен за извършената цесия, което
на основание чл. 235 ГПК следва да бъде зачетено от съда.
Според
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Следователно
вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД се погасява с изтичане на
5-годишна давност.
В периода от
23.07.2013г. (когато е наложен запор по сметката на длъжника по изпълнително
дело № 5172/2013г. ) до 23.07.2015г. не са постъпвали молби от взискателя с
искане за предприемане на изпълнителни действия, нито са предприемани такива.
Следователно след 23.07.2015г. това
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК.
В периода
23.07.2013г.-23.07.2015г. давност не е текла. Това е така, тъй като съгласно ППВС
№ 3/18.11.1980 година образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Действително с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. С Решение
№ 170 от 17.09.2018 година, постановено по гр. д. № 2382/2017г. по описа за ВКС, IV г.о. е разяснено, че даденото с цитираното
Тълкувателно решение разрешение се прилага от датата на постановяването му и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не
и към тези, които са приключили преди това.
Следователно в процесния
случай релевантен е въпросът извършвани ли са действия, които прекъсват или
спират погасителната давност в периода 23.07.2015г.- 23.07.2020г?
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно т.10 от
ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
С Решение № 37 от 24.02.2021г., постановено по гр.д. № 1747/20г. по описа
ВКС, IV г.о. пък е указано, че когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила- в случая с исканията от
16.11.2016г. и 25.09.2018г., съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
Давността обаче не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
Следователно давността по отношение на длъжника не е прекъсната нито на 16.11.
2016г. с искането за налагане на запор, нито на 25.09.2018г. с искането за
извършване на опис, тъй като такива изпълнителни действия не са били извършени
от съдебния изпълнител, а само те имат значение за давността. Последната не е
прекъсната и на 27.09.2019г. с молбата за образуване новото изпълнително дело №
*** при ЧСИ Т.М., макар тя да съдържа искане за извършването на опис на
движимите вещи в дома му, нито с насрочването на искания опис за 06.02.2020г.,
тъй като описът не е осъществен поради невнасянето на дължимата авансова такса
от взискателя, като по този начин взискателя не оказал необходимото съдействие
и е
осуетил неговото извършване.
Видно от изложеното 5-годишната
давност за процесните вземания е изтекла по отношение на ищеца за времето от 23.07.2015г.,
когато е прекратено изпълнително
дело № 5172/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, до
23.07.2020г., в
който период не са извършвани действия по нейното спиране или прекъсване.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен. При този
изход от спора ответната страна няма право на разноски, но дължи сторените от
ищеца такива в размер на 1609.81лв., от които сумата от 609.81лв. заплатена
държавна такса и 1000лв. адвокатско възнаграждение. Последното е в посочените в
чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 439 ГПК, че Х.Х.А., ЕГН ********** *** не
дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, общ. Столична, р-н Люлин, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“ ет. 2 следните суми: 14 377, 81 лева, ведно със законната
лихва от датата на постановяване на арбитражното решение – 29.10.2012 г., до
окончателното изплащане; 737, 56 лева
– юрисконсултско възнаграждение, 80 лева
– разноски по арбитражното дело, както 50
лева – заплатена от молителя държавна такса, за които суми е висящо
изпълнително дело № *** на ЧСИ Т.М. с район на действие БОС.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, р-н
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“ ет. 2 да заплати
на Х.Х.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1609.81лв.
съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на съдебно-деловодните
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД