№ 4
гр. К., 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно
гражданско дело № 20215100500183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба от ,,А.“ ЕООД,
гр.С., против Разпореждане № 108 от 20.09.2021г., постановено по ч. гр. д. №
171/2021г. по описа на РС - К., с което е отхвърлено заявление по чл. 410 от
ГПК, подадено от „А.“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „П.“ № *, ет.*, п.к. *, за издаване по реда на чл.410 и сл. от ГПК на
заповед за изпълнение срещу Г.З.Б., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес с. В., мах. „П.“ № *, общ. К., обл. К., за плащане на общо
сумата в размер на 812,17 лева по договор за предоставяне на поръчителство
№ *, сключен между длъжника и „Ф.“ ЕООД на 19 .09. 2019 г., въз основа на
договор за паричен заем № *, сключен от длъжника с „И.” АД на 19 .09. 2019
г.
Частният жалбоподател „А.“ ЕООД излага доводи за неправилност на
разпореждането и моли въззивният съд да отмени същото изцяло, като бъде
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Счита, че същото
противоречи на практиката на съдилищата. Цитира Определение №
1350/13.08.2020г. на ОС – П. по в. ч. гр. д. № 1026/2020г. Счита, че доказване
факта на прехвърляне на вземането и факта на уведомяване на длъжника за
прехвърляне на вземането не следва да се осъществява в хода на заповедното
производство, а в хода на исковото производство, доколкото целта на
заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е
спорно. Според жалбоподателя идеята на законодателя с въвеждането на
чл.410 ал.3 от ГПК била единствено в това заповедният съд да извърши
проверка на договора за потребителски кредит за наличието на
неравноправни клаузи. Моли на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК да бъде
отменено посоченото по-горе разпореждане от 20.09.2021г на Районен съд –
К. като неправилно и незаконосъобразно и вместо това да бъде издадена
Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410
1
ГПК.
Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба
оплаквания, мотивите на атакуваното първоинстанционно разпореждане и
данните по първоинстанционното ч. гр. дело, намери за установено следното :
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по
чл.410 от ГПК от „А.“ ЕООД, гр.С. срещу Г.З.Б., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. В., мах. „П.“ № *, общ. К., обл. К.“, за плащане
на общо сумата в размер на 812,17 лева по договор за предоставяне на
поръчителство № *, сключен между длъжника и „Ф.“ ЕООД на 19 .09. 2019 г.,
въз основа на договор за паричен заем № *, сключен от длъжника с „И.” АД
на 19 .09. 2019 г. Към заявлението са приложени Договор за паричен заем № *
от 19.09.2019г., сключен между „И.” АД и Г.З.Б., Договор за предоставяне на
поръчителство № * от 19.09.2019г., сключен между „Ф.“ ЕООД и Г.З.Б., ведно
с приложение към същия относно информационни права на субектите на
лични данни. Приложен е и погасителен план по договора за кредит. В
заявлението се сочи и, че на 02.03.2020г. е сключен рамков договор за
покупко – продажба на вземания /цесия/ и Приложение №1 към него от
04.01.2021г., между „А.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на Агенцията. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99
от ЗЗД за извършената продажба на вземането чрез писмо с обратна разписка
от 06.01.2021г.
С Определение №138 от 11.08.2021г. заповедният съд е оставил без
движение заявлението, като е дал тридневен срок на заявителя да представи
доказателства за представителната власт на „А.“ ЕООД, съгласно соченият от
него като сключен на 02 март 2020 г. с това дружество рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 04
януари 2021 г., за който длъжникът бил уведомен, и всички приложения по
смисъла на закона на приложените към заявлението договори, от които
произтичат определени задължения за страните по тези договори, както и
плащания от кредитополучателя в определен размер и на определен субект, в
т.ч. различен от кредитодателя, ако има такива. Указано е още заявителят да
представи и общите условия към тези договори.
С молба вх.№ 848/24.08.2021г. заявителят „А.“ ЕООД е посочил, че целта
на заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е
спорно, като уточнява, че не разполага с договора за поръчителство, тъй като
не е страна по него.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението на „А.“
ЕООД, като в мотивите си е приел, че депозираното заявление не отговаря на
изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като вземането произтича от
договор, сключен с потребител и към договора, който е в писмена форма, не
са приложени всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия. Изложил е, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.
411, ал. 2, т. 1 от ГПК, е заявителят да отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението, което в случая не е сторил.
2
От фактическа страна се установява следното:
1. В конкретния случай в заявлението се сочи, че по силата на договор за
цесия кредитор по претендираното вземане се явява заявителят.
Първоинстанционният съд с цитираното по-горе определение от
11.08.2021г. е указал на заявителя да представи доказателствата относно
извършената цесия, което в предоставения му срок заявителят не е
изпълнил.
2. По указанието на заповедния съд заявителят да представи всички
приложения и изменения, както и приложимите общи условия на
договора за кредит, видно е от процесното заявление, че в т.12 от същото
заявителят е посочил изрично, че общите условия са инкорпорирани в
договора за кредит, а не са наведени твърдения за наличието на общи
условия по договора за поръчителство.
3. Представен със заявлението е договора за поръчителство, ведно с
приложени към същия информационни права на субектите на лични
данни. Приложен е и погасителен план по договора за кредит.
При така установеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението по чл. 410 от ГПК, като е приел, че не са изпълнени дадените
указания.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се
основава искането, а именно цедиране на вземането и съобщаването на
длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът
по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.
2 от ГПК за издаването на заповедта - една от тях е съществуване на
вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.
Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което
започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от
ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно,
както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в
заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на
обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита
правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на
3
иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а
именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна
и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1
от ГПК. Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
1968/2013 г. ІІ т. о. "заявителят трябва да посочи източника на
претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от
значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен,
която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение или да не оспори вземането" в този смисъл и
постановените от ВКС Опр. № 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на І т.
о на ВКС; Опр. № 187 от 11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на І т. о, ТК;
Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на ІІ т. о. ТК,
както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. ІІ т. о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор
за предоставяне на поръчителство № *, сключен между длъжника и „Ф.“
ЕООД на 19 .09. 2019 г., въз основа на договор за паричен заем № *, сключен
между длъжника и „И.” АД на 19 .09. 2019 г., като вземането е цедирано от
кредитора на заявителя, на основание дружество рамков договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 04 януари 2021
г.
При действието на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба,
посредством писмо с обратна разписка на 06.01.2021г.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК една от предпоставките за уважаване
на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията
на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК – изложение на
обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за
възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и
т. 2б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 година -
точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В случая обаче, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна
индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не
отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК и същото следва да
бъде отхвърлено. Неоснователно е възражението на частният жалбоподател,
че целта на производството е само да се провери дали длъжникът ще възрази.
Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава
4
вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде
възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК
към заявлението следва да бъдат приложени договорът, сключен с
потребител, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите
общи условия, ако има такива. Действително, с оглед уточнението на
заявителя, че общите условия по договора за кредит са инкорпорирани в
същия, не е необходимо допълнително представяне на такива. Към
заявлението обаче не е представен договорът за цесия, както и приложенията
към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника, а от
представения договор не се установява активната легитимацията на заявителя
„А.“ ЕООД.
При това въззивният съд намира, че правилно районния съд е приел, че
са налице пречките по чл.411, ал.2, т.1 във връзка с чл.410, ал.3 от ГПК, тъй
като към заявлението не са представени всички приложения и документи,
съобразно последната императивна разпоредба, и съгласно ясните и точни
указания на първостепенния съд за оставянето на заявлението без движение.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на
първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане.
В заключение следва да се посочи, че в рамките на своята компетентност
правилно заповедният съд е оставил заявлението на жалбоподателя без
движение за представянето на процесния договор за цесия, приложението към
него и доказателство за уведомяването на длъжника за извършената цесия, и
тъй като такива не са били представени, законосъобразно е отхвърлено изцяло
искането за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр.
чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 108 от 20.09.2021г., постановено по ч.
гр. д. № 171/2021г. по описа на РС - К., като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5