№ 165
гр. гр.Несебър, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100008 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От ищеца Д. ЕРДЖ. Ш. срещу „И.Р.Б.” ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 36,25 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 19.08.2021г. – 16.09.2021г. върху невърнат депозит в размер на 4500
лв. във връзка с договор за наем на автомобил. Ищецът сочи, че сключил с ответника договор за
наем на автомобил № 1009120. Излага, че заплатил възнаграждение от 6600 лв. и депозит от 4500
лв., който следвало да бъде върнат на 19.08.2021г. Твърди, че за периода 19.08.2021г. –
16.09.2021г. ответникът дължи лихва върху невърната сума в размер на 36,25 лв. С тези доводи
моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „И.Р.Б.” ЕООД е депозиран отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва. Развиват се съображения за приложимост на общи
условия, според които вземането на ищеца е станало изискуемо на 16.09.2021г. Обръща се
внимание, че плащането чрез дебитна/кредитна карта винаги отнема повече време. Сочи се, че за
периода 19.08.2021г. – 16.09.2021г. не се е дължала лихва за забава. С тези доводи от съда се иска
да отхвърли претенцията. Претендират се разноски. Оспорват се разноските, претендирани от
ищеца.
Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период –
19.08.2021г. – 16.09.2021г.
Между страните не е спорно, а видно и от договор за наем на автомобил № 1009120 (на л. 6
от делото) на 06.08.2021г., чрез кредитна карта (подробно описана в договора) във връзка с наем на
автомобил („БМВ Х4М“, с рег. № СВ 9738 НТ), ищецът заплатил в полза на ответника депозит в
1
размер на 4500 лв. Не е спорно, че автомобилът бил върнат на 19.08.2021г.
Спорен по делото е въпросът дали за връщането на сумата от 4500 лв. ответникът е бил в
забава в периода 19.08.2021г. – 16.09.2021г. Изпадането в забава се случва след изтичане на
определен в договора ден (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или след покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В случая по
делото са представени различни варианти на общи условия на договори за наемане на автомобил.
Към заявлението и исковата молба (на л. 7 от делото) ищецът е представил екземпляр, който не
носи подписи на страните по делото. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от
търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. С оглед занятието на ответника и
вида на сключената сделка (наем на автомобил), то безспорно става въпрос за търговска сделка, по
която ищецът не е потребител (според трайната практика на ВКС наемателят по договор за наем не
е потребител – Решение № 207 от 31.10.2018г. по т.д. № 970/2018г. по описа на I т. о. на ВКС и
Решение № 198 от 11.03.2020г. по т.д. № 1620/2019г. по описа на II т. о. на ВКС). Съгласно чл. 298,
ал. 1, т. 1 ТЗ търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки.
Те стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. В рамките на
ч.гр.д. № 1495/2021г. от ответника е представен екземпляр от общи условия, който се твърди, че е
подписан от ищеца. С отговора на исковата молба (на л. 25 – л. 26 от делото) ответникът изрично
се е позовал на този екземпляр от общите условия, като въпреки, че отговорът и проектът за
доклад са връчени на ищеца, той не е взел отношение по въпроса за приложимостта на общите
условия и не е оспорил представените от ответника общи условия, или положения върху тях
подписи. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, съдът намира, че
следва да се кредитират представените от ответника общи условия, а не неподписаните
(приложени към исковата молба). Видно от чл. 62 от общите условия, които се кредитират от съда,
принципът е, че депозитът се заплаща чрез кредитна карта, като от систематичното място на чл. 64
от ОУ може да се направи извод, че заплатен по този начин депозит се освобождава в срок от 20
дни от връщането на автомобила. Следващите разпоредби (чл. 65 и чл. 66 от ОУ) касаят депозити
в брой или с дебитна карта и нямат отношение към настоящия случай.
Налага се извод, че задължението за връщане на депозита е възникнало за ответника в срок
от 20 работни дни от 19.08.2021г., т.е. ответникът е изпаднал в забава, считано от 18.09.2021г. и в
периода 19.08.2021г. – 16.09.2021г. не е бил в забава за връщане на депозита от 4500 лв. При това
положение и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като за сочения
период не се дължи обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски, като съдът
следва да се произнесе по разноските от исковото производство, а по тези от заповедното – само в
частта, свързана с размера на предявения иск. Съразмерно със сумата от 36,25 лв. (цената на
настоящия иск) на ищеца не се дължат разноски за заповедното производство и такива не следва
да му се присъждат. В рамките на настоящото производство ответникът е направил разноски в
размер на 360 лв., които следва да му се присъдят (съобразно представени доказателства на л. 43 –
л. 44 от делото). В рамките на заповедното производство ответникът е направил разноски в размер
на 300 лв., но следва да се има предвид, че договорът за правна защита и съдействие (на л. 41 – л.
42 от делото) е за процесуално представителство във връзка с цялото ч.гр.д. № 1495/2021г. по
описа на Районен съд Несебър, по което е издадена заповед за 4500 лв. главница и 102,50 лв. –
лихва. Т.е. за защитата по заповедното в полза на ответника се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената (с настоящото решение) част от претенцията на ищеца, а именно 2,36 лв.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ЕРДЖ. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. **************,
срещу „И.р.Б.” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище: гр. **************, иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 36,25 лв. – мораторна
лихва за периода 19.08.2021г. – 16.09.2021г. върху невърнат депозит в размер на 4500 лв. по
договор за наем на автомобил № 1009120/05.08.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. ЕРДЖ. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**************, да заплати на „И.р.Б.” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище: гр. **************,
сумата от 360 лв., представляваща направени по делото разноски – възнаграждение за един
адвокат и сумата от 2,36 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 1495/2021г. по описа на
Районен съд Несебър разноски, съразмерно на отхвърлената част от присъдените със заповедта
суми.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3