Р Е Ш Е Н И Е
№ 206 29.01.2014
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На деветнадесети декември две хиляди и тринадесета
година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря К.К.
като разгледа докладваното от съдия Мавродиева
гражданско дело № 292 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на С.Ч.Ч., ЕГН **********,
постоянен адрес в гр. Бургас против Министерството на отбраната на Република
България, адрес: град С., ул. ...., с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 14 736. 89 лв., представляваща стойността на
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 3 656 часа в
периода от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г. вследствие на полагащи се и
неизползвани почивки, ведно с мораторна лихва в размер на 8 392. 98 лв.,
дължима за всяко плащане по месеци, считано от датата на падежа – 1-во число на
месеца, следващ този, през който е следвало да му заплатено възнаграждението до
датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г., ведно със законна лихва
за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 522 лв.,
представляваща частично неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 12.05.2009 г. до 29.12.2012 г. или по 12
лв. за всеки от месеците в горния период, ведно с мораторна лихва в размер на
92. 70 лв., дължима за всяко плащане по месеци, считано от датата на падежа –
1-во число на месеца, следващ този, през който е следвало да му заплатено
възнаграждението – 01.07.2009 г. до
датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г., ведно със законна лихва
за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 228 лева, представляваща частично неизплатено обезщетение на основание
чл. 227 от ЗОВСРБ за отработени 19 години или по 12 лв. за всяка година, ведно
със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба
– 15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 49. 02 лева,
представляваща частично неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 199 от ЗОВСРБ
за 86 дни неизползван отпуск или по 0.60 лв. за всеки ден, ведно със законна
лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждането на направените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е назначен на длъжност „електротехник на минен заградител” в поделение
на ВМС 26970- гр. Бургас на 22.02.1993 г. със звания „с. І-ва степен”. От 1998
г. бил повишен със звание “г. с.” и назначен на длъжност „с. на е.б. част” .
През 2000 г. бил повишен в звание “м.”. През 2008 г. вследствие на
организационно-щатни промени бил преназначен в поделение ****-гр. Бургас на
длъжност “м. на к.”, пряко подчинено на Военно формирование **** – гр. Бургас.
Със заповед от 11.12.2012 г. бил прекратен договора му, бил освободен от военна
служба и зачислен в запаса.
Ищецът сочи, че въпреки, че
основната функция на заеманата от него длъжност не е била носене на дежурство
за процесния период поради некомплектованост по щат с кадрови военнослужещи и
/или заболяване, участие в планови мероприятия, свързани с бойната подготовка,
ползване на полагаем годишен отпуск на голяма част от кадровия състав и др. причини,
е бил назначаван да носи 24- часови дежурства и наряди. Твърди, че му се дължи
възнаграждение за извънреден труд, поради превишаване продължителността на
служебното му време, като се сочи, че по различни причини не му е било
разрешено ползването на приблизително 423 дни почивки, представляващи
компенсации за дежурство. Излага, че продължителността на служебното време през
работния ден, в който кадровия военнослужещ ползва междуседмична почивка, се
приспада при определяне на фактическата месечна продължителност на служебното
време на кадровия военнослужещ за месеца, през който е изпълнявал дежурството.
Съобразно чл. 203, ал.3 от ЗОВСРБ и Наредба за определяне на възнагражденията
за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 г. година фактически отработеното време над
месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал.6 от ПКВС е извънреден труд. Обосновава се и с това, че начинът,
организацията и разпределението на служебното време на кадровите военнослужещи,
включени в месечен график за изпълнение на дежурства, се извършвала съгласно
Заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ -313 /08.05.2001 г.
При условията на евентуалност се
претендира осъждането на Военно формирование **** – гр. Бургас, като част от
структурата на Министерство на отбраната на Република България.
Правното основание на исковете е
чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България /ЗОВСРБ/ респективно чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./
във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба /ПКВС/ и чл.
250, ал. 1, изречение 2-ро от ЗОВСРБ /отм./, чл. 212, чл. 227, ал. 1 и чл. 199
от ЗОВСРБ.
В законовия едномесечен срок
ответниците са депозирали отговори на исковата молба, като с тях оспорват
исковете. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете.
Твърдят, че положеният труд не е извънреден, тъй като е положен в служебно
време, включващо и отработено по време на дежурство, поради което не следва да
бъде заплащан. Заявява се, че нормативните актове не предвиждат парично
обезщетение за неизползвани почивни дни, с каквото следва да се депозират
дежурствата, както и че ищецът сам не е заявил желанието си да ползва
полагащите му се почивки. Твърди се също така, че при дежурство по график
военно служещия получава допълнително възнаграждение и не следва да му се
заплаща повторно. Отделно от това депозират възражение за погасяването по
давност на основание чл. 111, б.”а” от ЗЗД на възнагражденията за труд в
периода от 01.06.2008 г. до 14.11.2008 г. Също търси присъждане на разноските
по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е договор за кадрова
военна служба № *** ОТ 29.07.1996 г., сключен между представляващ Министъра на
отбраната и ищецът с предмет уреждане на отношенията между страните по повод
приемането на ищеца на кадрова военна служба, реда и условията за повишаване в
длъжност и във военно звание, обучението и назначаването му на длъжност,
преминаването му на служба и освобождаване от кадрова военна служба, както и
последиците от неизпълнение на договора. Със същия С.Ч. е назначен за главен с.
– м. в поделение ****. Представено е и допълнително споразумение от 20.01.2006
г., както и такова от 29.07.2006 г. –
съгласно което срокът за кадрова военна служба се продължава с 5 години – до
25.07.2011 г. С договор за военна служба, сключен между страните на
20.05.2010 г., са уредени отношенията им по повод заемането от ищеца на
длъжността механик на катер, със звание м. в поделение 34 590 – гр. Бургас
за срок от пет години с основно месечно възнаграждение от 646 лв. с надбавка от
2 на 100 за всяка прослужена година военна служба.
Със
заповед № 106/11.12.2012 г. на командира на военно формирование ***– гр. Бургас
е прекратен договорът за кадров военна служба на ищеца, освободен е от длъжност
и от военна служба и е зачислен в запаса. Със заповед № 124/21.12.2012 г. на
командира на военно формирование 32 890 – гр. Бургас ищецът е отчислен от
списъчния състав на военното формирование.
Вещото
лице по изпълнените по делото съдебно-икономически експертизи, които съдът
изцяло кредитира като изхождаща от лице с нужните специални познания, допълнени
с изявленията на експерта в съдебно заседание, е установило, че за част от
процесния период част от положените
наряди са компенсирани с почивки. Нарядите за които няма данни за ползването на
компенсации, както и относно тези за които липсват данни коя компенсация
конкретно кой наряд компенсира, поради което се компенсират най-старите, възлизат
общо според вещото лице на съгласно последното изготвено по делото заключение
/като при изготвянето на предходните се установени неточности и пропуски/ на
3 656 часа за процесния период от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г., като
дължимата за същите главница е в размер на 13 931. 71 лв. и лихва
съответно в размер на 7 837. 30 лв. Същите изчисления на база
възнаграждението за сержант І-ва степен е в размер на 14 763. 89 лв. за
главницата и 8 392. 98 лв. за лихвата.
При тази фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
На първо място съдът намира,
че надлежен ответник по предявените искове е съответното поделение, където е
служило лицето, тъй като орган по
назначението на кадрови военнослужещ е министърът на отбраната. Заплатата
обаче, както и всички допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с
изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни
кредити, в което той е назначен. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС по чл. 290 от ГПК, дадена с Решение
№ 416 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 128 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1356/2009 г., IV г. о., ГК.
Ето защо исковете срещу
Министерството на отбраната с явяват недопустими и делото следва да бъде
прекратено спрямо този ответник.
По същество по исковете срещу поделението, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 158, ал.2 от ЗОВСРБ
/отм./, относим по делото за периода до 12.05.2009 г., когато е приет новия
ЗОВСРБ, извънреден е трудът, с който се превишава продължителността на
служебното време, определена, съобразно чл. 203 от ЗОВСРБ /40 часа седмична
продължителност/ и е положен над определената месечна продължителност на
служебното време, определена, от своя страна, по реда на чл. 152 от ЗОВСРБ.
Съгласно чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ в случаите на превишаване на
продължителността на служебното време, се отдава писмена заповед на командира
или началника, и на кадровия военнослужещ се определя възнаграждение,
определено от Министерски съвет. Метода за определяне на размера му е посочен в
чл. 26, ал. 1 от заповед № ОХ -313. Съгласно чл. 7 от заповедта фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време
по чл. 152, ал. 6 се отчита като извънреден труд.
За периода на претенцията след 12.05.2009 г., когато е приет новия ЗОВСРБ
следва да се отбележи, че съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от него
извънреден е трудът, с който се превишава продължителността на служебното
време, определена, съобразно чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /40 часа седмична продължителност/
и е положен над определената месечна продължителност на служебното време.
Съгласно чл. 195 от същия закон военнослужещите могат да бъдат назначавани за
носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените
сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на
отбраната, като максималната продължителност на дежурството не може да
превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Ал. 3 от същата норма
предвижда, че времето за дежурство е служебно време. Съгласно чл. 194, ал. 3 от
закона в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по
ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.
1, т. 3. Отдава се писмена заповед на командира или началника, и на кадровия
военнослужещ се определя възнаграждение, определено от Министерски съвет.
Метода за определяне на размера му е посочен в чл. 26, ал. 1 от заповед № ОХ
-313, а след 19.05.2011 г. от заповед № 296 на министъра на отбраната на
Република България, като вещото лице изрично е заявило, че е ползвало и двете
такива съобразно периода на претенцията при определяне на възнаграждението за
заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 7 от първата заповед и чл. 39 от
втората фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време се отчита като извънреден труд.
Предвид изложеното съдът приема,
че като не е ползвал почивките си за посочения брой часове, ищецът е превишил
месечната продължителност на определеното му служебно време, като прослуженото
от него има характер на извънреден труд. Поради изложеното предявеният иск е
основателен и ответникът следва да бъде осъден да ги плати, като искът се
доказа до посочения от вещото лице размер от на 3 656 часа за процесния
период от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г., като дължимата за същите главница е в
размер на 13 931. 71 лв. и лихва съответно в размер на 7 837. 30 лв.,
съгласно заключението на вещото лице. Този извод се налага, тъй като съгласно
влязлата в сила на 19.05.2011 г. Заповед ОХ-296 на министъра на отбраната
изчисляването на обезщетенията за извънреден труд се определя от притежаваното
военно звание, в случая за ищеца м. І-ва степен от 01.08.2009 г., като размерът
възлиза на 646 лв., каквато е и ползвана база при изчисляване на обезщетението
от вещото лице.
Сумата на главницата следва да
бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.01.2013 година до окончателното й изплащане.
Съответно за горниците над
уважените размери от 13 931. 71 лв. за главницата и лихва съответно в
размер на 7 837. 30 лв. до пълните заявени такива от 14 763. 89 лв.
за главницата и 8 392. 98 лв. за лихвата, исковете като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е депозирано
възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като правото на
военнослужещия да претендира обезщетение за положения от него извънреден труд
от носенето на дежурства се поражда едва при прекратяването на служебното
правоотношение, доколкото до този момент съществува възможност за
компенсирането му чрез почивки. В случая правоотношение е прекратено на
11.12.2012 г., а исковата молба е депозирана в съда на 15.01.2013 г., при което
се налага извода, че вземанията за главници и лихви не са погасени по давност.
Съгласно
чл. 212, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите имат право на основно месечно възнаграждение
в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното
звание, като размерите на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се
определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.
Ал. 3 предвижда, че базата за определяне размера на основното месечно
възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за
държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се
увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за офицери - не по-малко
от 2,2; 2. за офицерски кандидати и сержанти - не по-малко от 1,75; 3. за
войници (матроси) - не по-малко от 1,6. Чл.
227, ал. 1 от ЗОВСРБ гласи, че при освобождаване от военна служба
военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на
толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не
повече от 20. Текста пък на чл. 199, ал. 1 от закона предвижда забрана за компенсиране на отпуските с
парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба т.е. по аргумент
за противното при освобождаване от военна служба се поражда право да се търси
обезщетение за неизползваните отпуски.
По делото не се спори, че
военнослужещият е получавал трудово възнаграждение, както и че е получил и
обезщетения по чл. 227 и чл. 199 от закона. Доколкото параграф 3, ал. 5 от
закона обаче предвижда, че до влизането в сила на акта по чл. 212, ал. 2
на лицата по ал. 1 се заплащат досегашните възнаграждения, а по делото се
установи, че няма акт на МС в периода от 2009 г.- 2012 г., който да предвижда
получаването на по-високо възнаграждение, то исковете за заплащане на търсената
разлика на базата на по-голямо възнаграждение се явяват неоснователни, ведно с
акцесорните претенции за мораторна и законна лихва.
При този изход от спора частично основателна на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се явява ищцовата претенция за присъждане на разноските по делото, като
следва да бъде осъдено ответното поделение да му заплати сумата от 1 158.
27 лв. Ответникът също има право на разноски с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 и ал. 4 от ГПК досежно отхвърлената и прекратената част от исковете,
предвид направеното частично оттегляне на същите, възлизащи на 125. 32 лв.
Следва също така на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да се осъди Военно формирование **** – гр. Бургас, като част
от структурата на Министерство на отбраната на Република България, да заплати
държавна такса по сметка на съда съобразно уважената част от исковете в размер
на 870. 76 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Прекратява производството по делото досежно
исковете на С.Ч.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес в гр. Бургас против
Министерството на отбраната на Република България, адрес: град С., ул. .... за
осъждането му да заплати следните суми:
сумата от 14 736. 89 лв., представляваща стойността на неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 3 656 часа в периода от
01.04.2004 г. до 29.12.2012 г. вследствие на полагащи се и неизползвани
почивки, ведно с мораторна лихва в размер на 8 392. 98 лв., дължима за
всяко плащане по месеци, считано от датата на падежа – 1-во число на месеца,
следващ този, през който е следвало да му заплатено възнаграждението до датата
на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г., ведно със законна лихва за
забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 522 лв., представляваща частично неизплатено трудово възнаграждение
за периода от 12.05.2009 г. до 29.12.2012 г. или по 12 лв. за всеки от месеците
в горния период, ведно с мораторна лихва в размер на 92. 70 лв., дължима за
всяко плащане по месеци, считано от датата на падежа – 1-во число на месеца,
следващ този, през който е следвало да му заплатено възнаграждението –
01.07.2009 г. до датата на подаването на
исковата молба – 15.01.2013 г., ведно със законна лихва за забава, считано от
датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 228 лева, представляваща
частично неизплатено обезщетение на основание чл. 227 от ЗОВСРБ за
отработени 19 години или по 12 лв. за всяка година, ведно със законна лихва за
забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 49. 02 лева, представляваща частично неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 199 от ЗОВСРБ за 86 дни
неизползван отпуск или по 0.60 лв. за всеки ден, ведно със законна лихва за
забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Военно формирование **** – гр.
Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България
да заплати на С.Ч.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес в гр.
Бургас сумата от 13 931. 71 лв. /тринадесет хиляди деветстотин
тридесет и един лева и 71 ст./
представляваща стойността на неизплатеното му възнаграждение за положения от
него извънреден труд за периода от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г. равняващо се
на 3 656 часа, ведно с мораторна лихва в общ размер от 7 837. 30
лв. /седем хиляди осемстотин тридесет и седем лева и 30 ст./, считано от
първо число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да бъде платено
всяко възнаграждение, до датата на завеждане на исковата молба – 15.01.2013 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от 13 931. 71 лв.
от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля исковете за горницата над уважения размер от
13 931. 71 лв. до пълния заявен размер от 14 763. 89 лв. за
главницата, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част, както
и иска за мораторна лихва над уважения размер от 7 837. 30 лв. до пълния
заявен размер от 8 392. 98 лв.
Отхвърля исковете на С.Ч.Ч., ЕГН **********,
постоянен адрес в гр. Бургас против Военно формирование **** – гр.
Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България за осъждането му да заплати следните суми: сума в размер на 522
лв., представляваща частично
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 12.05.2009 г. до 29.12.2012 г.
или по 12 лв. за всеки от месеците в горния период, ведно с мораторна лихва в
размер на 92. 70 лв., дължима за всяко плащане по месеци, считано от
датата на падежа – 1-во число на месеца, следващ този, през който е следвало да
му заплатено възнаграждението – 01.07.2009 г.
до датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г., ведно със законна
лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба –
15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 228 лева,
представляваща частично неизплатено
обезщетение на основание чл. 227 от ЗОВСРБ за отработени 19 години или по 12
лв. за всяка година, ведно със законна лихва за забава, считано от
датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 49. 02 лева, представляваща частично неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 199 от ЗОВСРБ за 86 дни
неизползван отпуск или по 0.60 лв. за всеки ден, ведно със законна лихва за
забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Военно формирование **** – гр.
Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България да заплати на С.Ч.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес в
гр. Бургас сумата от 1 158. 27 лв. /хиляда сто петдесет и
осем лева и 27 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда С.Ч.Ч., ЕГН **********,
постоянен адрес в гр. Бургас да заплати на Военно формирование ****
– гр. Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България сумата от 125. 32 лв. /сто двадесет и пет лева и 32 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъжда Военно формирование **** – гр.
Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в
размер на 870. 76 лв. /осемстотин и седемдесет лева и 76 ст./.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.к.