Р Е Ш Е Н И Е
№260041/20.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1597 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Ц.К.,
подадена чрез адв. К.Т. ***, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 3162070, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП за
това, че на 06.10.2019 г. в 16,38 часа в обл. Варна,
общ. Аврен, по път първи клас № 9 (извън населено място) в посока от гр. Бургас
към гр. Варна, след кръстовището за к.к. Камчия, при
ограничение на скоростта 90 км/ч,
управлява товарен автомобил „Ауди А6 Авант“ с
регистрационен номер А 2373 НА със скорост 103 км/ч – нарушение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира
издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като излага своите доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Отправя искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД на
МВР – гр. Варна не изпраща процесуален или законен представител по време на
открито съдебно заседание, като в писмени бележки изразява становище за
неоснователност на сезиращата съда въззивна жалба. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.10.2019 г. в 16:38 часа по път първи клас № 9
(извън населено място) в посока от гр. Бургас към гр. Варна, след кръстовището
за к.к. Камчия, е била засечена скорост на движение
на товарен автомобил марка и модел „Ауди А6 Авант“ с
рег. № А 2373 НА от 106 км/час, при ограничение на скоростта на движение в този
пътен участък от 90 км/час от стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „Sitraffix ERS 400“.
Автомобилът бил регистриран
като собственост на„Порше Лизинг БГ – клон Бургас“
ЕООД с ползвател жалбоподателят Н.Ц.К..
Въз основа на тези данни на
14.11.2019 г. от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден обжалваният електронен фиш,
при който бил приспаднат 3 % толеранс от отчетената скорост.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства,
а именно: справка от АИС КАТ за собственост; протокол от проверка на БИМ;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка от информационната
система на МВР за електронен фиш № К/3162070 от 14.11.2019 г. и веществено
доказателство – снимка.
Събраните по делото писмени
и веществено доказателства съдът кредитира като непротиворечиви в своята
цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал.4,
изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, ползвателя на моторното превозно средство,
описанието на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното й заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на
посоченото място и в посоченото време автомобилът, управляван от жалбоподателя Н.Ц.К.,
се е движел със скорост от 103 км/ч (след приспаднат толеранс) при ограничение
на скоростта съгласно посочената разпоредба от 90 км/час, тъй като автомобилът
е категория В и е управляван извън населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е
общественоопасните последици и пряко ги е целял, тъй като жалбоподателят е
следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи по
път първи клас № 9 с разрешена скорост от 90 км/час, като въпреки това е неглижирал установените правила и наличното ограничение с
пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост.
По възраженията на въззивното
дружество:
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че липсват доказателства за годността на техническото средство – стационарна
камера и за провеждането на периодичен технически преглед.
В отговор на възражението на жалбоподателя, че уредът, с който е измерена
скоростта, не е годно съгласно нормативни изисквания средство за установяване
на нарушения, съдът намира че годността на процесния скоростомер се установява
от представените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 на БИМ и протокол от последваща проверка № 38-С-ИСИС/25.07.2019 г.
на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди“ при Български институт по метрология.
Нарушението е установено преди да изтече една
година от последната периодична проверка от 25.07.2019 г., т.е. в срока,
определен със заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал.
4 от Закона за измерванията.
Следва да се отбележи, че не са изтекли и 10 години от одобряването на типа
на средството, в рамките на който срок процесният
уред може да бъде годно средство за измерване на скоростта съгласно чл. 30, ал.
1 от Закона за измерванията.
На второ място легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
По отношение формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва датата на издаването, както и
реда и срока за неговото обжалване. (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.).
На трето място относно възражението, че липсват доказателства за лицето,
което на процесната дата е управлявало моторното
превозно средство, съдът намира, че електронният фиш се издава след протичане
на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен
характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на
нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на
електронния фиш. В този смисъл законодателят е предвидил възможност съгласно
чл. 189, ал. 5 ЗДвП собственикът/регистрираният ползвател в 14-дневен срок от
получаването му да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В конкретния случай това не е направено, поради което и
отговорността за извършеното нарушение може да бъде понесена единствено от
регистрирания ползвател на процесното МПС.
На четвърто място едва с приемането на новата разпоредба на чл. 16, ал. 5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е въведено изискване при съставяне на акт за установяване
на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост да се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г.
Съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2 (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2015 г.) от посочената
наредба максимално допустимите грешки на скоростомерите
трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h
или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h
– при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.
От представената по делото снимка се установява, че засечената скорост на
процесния автомобил е била 106 км/час, а водачът е наказан за управление на МПС
при скорост 103 км/час, т.е. очевидно е извършено приспадане на максимално
допустимата грешка от 3 %.
На последно място в електронния фиш не е отразена координатна номерация на
пътния участък, поради което и съдът не дължи обсъждане на възражението дали
става ясно същата към кое конкретно местоположение се отнася. В електронния фиш
като място на нарушението ясно и недвусмислено е посочено „път първи клас № 9,
в посока от гр. Бургас към гр. Варна, след кръстовището за к.к. „Камчия“.
Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са допуснати
съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при
издаването на електронния фиш.
По отношение на
наказанието:
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч на път, който се
характеризира с концентрирано движение на моторни превозни средства.
Следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182,
ал. 2, т. 2 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното превишаване
на разрешената скорост в населено място с 13 км/ч., попадащо в границите,
визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на глобата от 50 лева,
който е фиксиран, в посочената разпоредба, в редакцията към датата на
извършване на нарушението (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), е определен в съответствие със закона.
По изложените съображения съдът приема, че издаденият електронен фиш следва
да бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –ОДМВР -
Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид липсата на правна
и фактическа сложност на делото съдът приема, че дължимото в случая
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 80,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3162070, издаден от ОДМВР –
Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП
на Н.Ц.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.Ц.К., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –
ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна
в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: