Решение
гр. София, 24.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2422 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 422 ГПК.
Ищецът „Б.П.Б.“ АД твърди, че на 21.08.2006 г. сключил с И.Д.Р.
договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, чийто лимит
(съгласно допълнително споразумение) бил 28 000 лв. Твърди се, че размерът на
главницата по кредита към 12.11.2014 г. бил 27 333,13 лв., договорната лихва за
периода от 20.01.2012 г. до 31.10.2012 г. – 3617, 72 лв., наказателната лихва –
28 297, 71 лв. за периода от 20.01.2012 г. до 12.11.2014 г., а таксите за
периода от 20.01.2012 г. до 12.11.2014 г. – 9 890,90 лв. За връчването на нотариална
покана за доброволно изпълнение на 22.10.2014 г. била платена сумата от 115,20 лв. Според ищеца началната дата на
забава на ответника била 20.01.2012 г., като кредитът е падежирал с изтичане на
срока на договора на 31.10.2012 г. След като изтекъл срока за доброволно
изпълнение (3.11.2014 г.), банката подала заявление по чл. 417 ГПК и по гр.д. №
62031/14 г., СРС, 128 с-в, била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Тъй като от ответника било подадено възражение в заповедното производство,
ищецът претендира по отношение на същия да се признае за установено, че дължи
посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на заявлението – 13.11.2014 г. Претендира разноски.
Ответникът И.Д.Р. твърди, че действително бил сключен
договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, но в случая е
налице новиране с нов договор № 38R/2013 г. от 6.08.2013 г. между същите
страни, за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека, както и нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека. Този втори договор според ищеца бил в сила
по настощяем, макар банката да е обективирала изявление за неговото
прекратяване. Твърди се още, че банката била неизправна страна, тъй като не
изпълнила задълженията си по това съглашение.
Третото лице помагач „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД намира иска за
основателен. Оспорва разноските на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Със договор за издаване и обслужване
на международна кредитна карта от 21.08.2006 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД и И.Д.Р.,
страните са се договорили банката да издаде на името на картодържателя
международна БКК и се е задължила да обслужва плащанията с нея. Уговорено е
кредитния лимит да е в размер на 25 000 лв. Картодържателят е поел
задължение да заплаща на банката такси и комисионни, съгласно тарифата, като е
предвидено още, че използваната част от кредитния лимит се олихвява с годишен
лихвен процент в размер на 14,75 %.
Според ССЕ, приета по делото, неплатения
остатък за главница по кредита към датата на подаване на заявлението –
13.11.2014 г. е в размер на 27 333,13 лв. За периода 20.01.2012 г –
31.10.2012 г. начислената и неизплатена договорна лихва е на стойност от 2369,
59 лв., като е посочено, че след 31.07.2012 г. такава не е начислявана. За
периода 20.01.2012 г. – 12.11.2014 г. неплатения остатък от наказателната лихва
е в размер на 29 545, 84 лв., който е начисляван в рамките на периода
20.02.2012 г. – 12.11.2914 г. За периода от 20.01.2012 г. – 12.11.2014 г.
неиздължените такси са в размер на 9994, 01 лв., като същите се отнасят за
времето от 20.02.2012 г. до 12.11.2014 г. и включват и такса за изпълнителен
лист и нотариална покана – 115,20 лв.
Ответникът не твърди, че сумите по
договора за кредитна карта са недължими, но поддържа, че задължението за
тяхното заплащане е новирано с договор № 38R/2013
г. от 6.08.2013 г. за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека. Видно от
текста на същия – л. 84, банката се е договорила с ответника И.Д.Р.,
както и с П.И. Р. и Д.И.Р. (като кредитополучатели) и „Б.“ АД (като ипотекарен
длъжник), с влизането в сила на договора
да предостави на кредитополучателите сумата от 48 912, 95 евро, която сума
ще бъде използвана за рефинансиране на всички дължими суми по три кредита,
отпуснати на 21.08.2006 г. по силата на договори за кредитни карти, както и
начислените лихви от датата на подписване на договора до представяне на
удостоверение за тежести за вписване на първа по ред ипотека на банката, като
обезпечение на договора. В чл. 1, ал. 5 е уговорено, че договорът влиза в сила след подписването му между страните. Съгласно
чл. 2, ал. 1 кредитът се предоставя за усвояване по разплащателна сметка на
кредитополучателя след изпълнение на
изискванията по Раздел VІ, чл. 16 – чл.
18а и при спазване на уговореният в договора за кредити срокове за
усвояване. Сочените разпоредби предвиждат, че кредитополучателя/ипотекарния
длъжник учредяват в полза на банката първо по ред ипотека върху апартамент С5,
на две нива с площ от 140,73 кв.м., заедно с мазе С3 с площ от 5,69 кв.м.,
заедно с площ от 34,02 кв.м., с идентификатор № 02676.501.2333.1.31 в гр.
Банско, ул. ********, находящ се в УПИ ІІІ-2333, кв. 292 по плана на гр. Банско.
Предвидено е още, че кредитополучателя следва да представи преди отпускане на кредита удостоверение за вещни тежести върху
ипотекирания имот, от което да е видно, че в полза на банката обезпечението е
първо по реда. В чл. 17, ал. 2 изрично е предвидено, че ако вписването на
обезпечението като първо по ред се осъществи след усвояване на кредита с цел рефинансиране на кредит, предоставен
от друга кредитна институция, кредитополучателят се задължава да представи
удостоверението в срок от 10 работни дни от датата на усвояване на кредита по
начина посочен в чл. 3. В посочения чл. 3 страните са предвидил, че
многоцелевият кредит ще се усвои от кредитополучателя еднократно безкасово с цел рефинансиране на всички
задължения и последващо закриване на кредитните лимити по съществуващите кредитни
карти на трите физически лица, след предоставяне на: 1) окончателно
положително правно становище относно годността на имота за ипотека (в което
становище юристката да е прегледала всички допълнително изискани от нея
документ); 2) удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК за физическите лица и „Б.“
АД; 3) предоставяне на удостоверение за тежести с вписана първа по ред ипотека
в полза на банката. В ал. 2 от чл. 3 страните са уговорили, че крайният срок за
усвояване на кредита е три месеца след подписване на договора, като изрично е
прието и съдоговорителите са се съгласили, че при неспазване на крайния срок за
усвояване, независимо от причините за това, банката има право да прекрати
едностранно договора.
По делото е представен н.а. № 164 от
14.08.2013 г., вх. рег. № 3597, акт № 87, т. І, д. № 1181/13 г. От същия се
установява, че във връзка с договор за предоставяне на многоцелеви кредит с
ипотека № 38/R/2013 г./06.08.2013 г. и предоставянето на кредит в размер на
48 912, 95 евро от „Б.П.Б.“ АД в полза на И.Р., Д. Р. и П.Р., ипотекарния
длъжник „Б.“ АД учредява в полза на банката договорна ипотека върху
самостоятелен обект в сграда, а именно - апартамент С5, на две нива с площ от
140,73 кв.м., заедно с мазе С3 с площ от 5,69 кв.м., заедно с площ от 34,02
кв.м., с идентификатор № 02676.501.2333.1.31 в гр. Банско, ул. ********,
находящ се в УПИ ІІІ-2333, кв. 292 по плана на гр. Банско.
Депозирано е удостоверение №
1566/2013 г. от 20.08.2013 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот,
издадено от Служба по вписванията в гр. Разлог, в което е отразено, че за
периода 7.07.2006 г. – 19.08.2013 г. върху посочения по-горе имот от „Б.“ АД е
учредена договорна ипотека в полза на кредитора „Б.П.Б.“ АД, с нотариален акт
по н.а. № 1181/14.08.2013 г.
С писмо, входирано при банката-ищец
на 14.05.2014 г. (л. 94) ответникът и другите физически лица са заявили, че
въпреки сключването на договора за многоцелеви кредит и учредената договорна
ипотека, както и въпреки изпратената покана вх. № 01-3178 от 5.11.2013 г.
(приложена на л. 93) банката не е изпълнила задължението си да предостави
договорената сума. Поискано е отношенията да се уредят чрез сключване на
допълнително споразумение.
По делото е приложена нотариална
покана – л. 95, изпратена до ответника И.Д.Р., П.И. Р. и Д.И.Р., и връчена на
8.08.2014 г. В същата от страна на ищцовата бака е заявено, че физическите лица
не са изпълнили условията за усвояване на кредита съобразно чл. 2, ал. 1 вр.
чл. 3, ал. 1 от договор № 38/ R/2013 г. от
06.08.2013 г., както и че не е спазен крайният тримесечен срок за усвояване на
сумите по кредита. В тази връзка на основание чл. 3, ал. 2 от договора банката
обявява договора за прекратен, считано от датата на получаване на
поканата.
С друга нотариална покана, връчена
на 20.10.2014 г. ответникът е поканен да заплати по договора за банкова карта
сумата от 27 333,13 лв. главница, 27 320, 05 лв. лихва и
12 550,71 лв. такси. Поискано е в седем работни дни от връчването на
поканата длъжникът да изпълни задълженията си за плащане. Вписано е, че ако
плащане на бъде направено, с нотариалната покана банката обявява цялата кредитна експозиция за
предсрочно и незабавно изискуеми от първия ден след изтичането на срока.
С ново писмо, вх. № 30.10.2014 г.
физическите лица са заявили пред банката, че именно тя е неизправна страна по
сключения договор за многоцелеви кредит за ипотека.
Със заявление от 13.11.2014 г. ищецът-Б.е
поскал по гр.д. № 62031/14 г., СРС, 128 с-в, да се издаде заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу И.Д.Р. за главница от 27 333,13 лв., за договорната лихва
за периода от 20.01.2012 г. до 31.10.2012 г. – 3617, 72 лв., за наказателната
лихва – 28 297, 71 лв. за периода от 20.01.2012 г. до 12.11.2014 г., за таксите
за периода от 20.01.2012 г. до 12.11.2014 г. – 9 890,90 лв., за такси по връчването
на нотариална покана за доброволно изпълнение - 115,20 лв. Към заявление е
приложено извлечение от сметка към 12.11.2014 г., в което са посочени
претендираните суми. На 19.11.2014 г. СРС, 128 с-в, е издал заповед за
незабавно изпълнение по реда чл. 417 ГПК.
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Няма спор, че между банката и ответника е бил сключен
договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 21.08.2006 г., като страните не спорят и относно факта, че срокът на
договора е изтекъл на 31.10.2012 г. Към тази дата ответникът, като длъжник, е
следвало да заплати всички възникнали по силата на договора задължения, които
са установени по размер в приетата и визирана по-горе ССЕ. Основният спорен
въпрос по делото е дали тези задължения са погасени чрез настъпила новация или
старият дълг е продължил да съществува. От събраните по делото доказателства се
установява, че с цел да погаси задълженията си към банката ответникcт Р. е сключил с нея нов договор от 6.08.2013 г. за
многоцелеви кредит с ипотека, който е влязъл в сила от датата на подписването
му. Страните обаче са договорили редица условия, които ищецът и другите
длъжници следва да изпълнят преди банката да преведе по тяхна сметка уговорената
кредитна сума. За някои от условията (изрично посочени в чл. 3 на договора) се
установява, че са били надлежно изпълнени от страна на ответника и другите
длъжници – учредена е била ипотека в полза на банката (очевидно след изпълнение
на условието да се даде положително становище за годност на имота от юристката,
цитирано изрично в договора), представено е и удостоверение за тежести, от
което е видно, че ипотеката върху имота в полза на банката е първа и единствена
за конкретния имот. Няма данни обаче да е изпълнено условието за представяне на
удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК за физическите лица и „Б.“ АД. Дали това е
единствената причина или поради изтичането на крайния тримесечен срок съгласно
изричната уговорка на чл. 3, ал. 2 от договора, по делото се установява, че банката
не е изпълнила задължението си да преведе по сметка на ответника сумите за
рефинансиране на старите задължения. За настоящият спор е ирелевантно дали
поведението на банката е съобразено с договора, дали тя е в неизпълнение и пр.,
тъй като тези обстоятелствата могат да бъдат предмет на разглеждане само в
случай, че се претендира обезщетение от
банката за неизпълнение на поето договорно задължение – такъв иск не е
предявен. В случая от значение е дали е настъпил погасителния ефект на
новацията, за да се приеме, че старият дълг е престанал да съществува, респ. че
претенцията на банката да претендира плащане по силата на договора от
21.08.2006 г. е неоснователно. Съгласно чл. 107 ЗЗД задължението се подновява,
когато се замени с друго по съглашение с кредитора, като предпоставките за
новиране са следните: 1) съществуване на валидно възникнало задължение, което
се погасява, 2) валидно възникване на нов дълг, на мястото на стария, 3)
разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения
трябва да имат различен предмет, 4)
намерение за новиране, 5) страните трябва да са способни да новират
(така в Решение № 138 от 22.08.2013 г. на ВКС, постановено по т.д. № 27/2012 г
на ІІ т.о. на ТК). Отчитайки казаното и като взе предвид доказателствата по
делото настоящият състав приема, че в случая не е настъпил погасителния ефект
на новацията – за ответникът не е възникнало ново задължение, на мястото на
старото, тъй като банката не е превела на ответника новите кредитни средства по
многофункционалния кредит. Ето защо за Р. не е възникнало ново задължение за
плащане по договора от 2013 г., а е останала тежестта от стария дълг по
съглашението от 2006 г. Поради това задължението за плащане на предоставените
по кредитната карта суми се явява непогасено, ведно с лихвите и таксите по него
така както са уговорени между страните и установени в настоящия процес от ССЕ.
Предвид изложените доводи исковата претенция за установяване
на задължението на ответника по отношение на банката следва да се уважи, тъй
като същата е доказана по основание. Що се касае до размера на същата, съдът
намира, че искът следва да се уважи изцяло за главница, наказателна лихва и
такса за нотариална покана по чл. 3.2 от ОУ – първата сума от 27 333,13
лв. е установена от ССЕ като изцяло дължима, втората е претендирана в размер на
28 297, 71 лв., който се явява по-малък от установения като дължим в ССЕ
(29 545,84 лв.), а третата сума 115, 20 лв. е дължима съгласно уговорка между
страните и е приета от ССЕ за неизплатена. Дължимата договорна лихва за периода
от 20.01.2012 г. до 31.10.2012 г. е установено от експертизата на стойност от
2369, 59 лв., като само за нея искът следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до 3617, 72 лв. Частично основателна е и претенцията за такси, като
същата следва да се уважи за сумата от 9878, 81 лв., съставляваща разликата от
начислени такси и погасени такси (по данни в ССЕ на л. 168). Съдът не включва в
размера на начислените такси сумата от 60 лв. за изпълнителен лист, тъй като не
намира основание за това в договора, както и сумата от 55,20 лв. за нотариална
покана, тъй като същата е включена в месечно извлечение след датата на
подаването на заявлението пред СРС.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло
ССЕ и не споделя тезата на ответника, че това доказателствено средство следва
да се игнорира. Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват
от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото,
като те могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите. Доколкото няма никакви
твърдения (съответно и доказателства), че счетоводството на банката не е водено
изрядно, то не са налице основания да се приеме, че заключението на ССЕ е
негодно доказателство.
При този изход на спора на банката-ищец се следват разноски
за заповедното производство и настоящата инстанция в обща размер на 2778,68
лв., а на ответника - 47,31 лв. На третото лице помагач разноски не се следват
– чл. 78, ал. 10 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, по иск предявен от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, срещу И.Д.Р.,
ЕГН **********, че И.Д.Р. дължи на „Б.П.Б.“ АД по договор за издаване и
обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г. главница в размер на
27 333,13
лв., договорна лихва в размер на 2369, 59 лв. за периода от
20.01.2012 г. – до 31.10.2012 г., наказателната лихва в размер на 28 297,
71 лв. за периода от 20.01.2012 г. до 12.11.2014 г., такси в размер на 9878,
81 лв. за периода от 20.01.2012 г. до 12.11.2014 г. и нотариални такси
в размер на 115,20 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, предявен от „Б.П.Б.“ АД срещу И.Д.Р., за дължимост на договорна
лихва за разликата над 2369, 59 лв. до пълния предявен размер от 3617, 72 лв. и
на такси за разликата над 9878, 81 лв. до пълния предявен размер от 9890,90
лв., като недоказан.
ОСЪДЖА И.Д.Р. да заплати на „Б.П.Б.“
АД разноски пред настоящата инстанция и в заповедното производство в общ
размер на 2830, 18 лв.
ОСЪДЖА „Б.П.Б.“ АД да заплати на И.Д.Р.
разноски в размер на 47,31 лв.
Решението е постановено при участие в производството на „А.ЗА
С.НА В.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: