№ 1715
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100504514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20084980/27.03.2023г. по гр.д. № 32879 по описа за 2018г.
на Софийски районен съд, 148-ми състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2, пр.2 вр. с
чл. 92 от ЗЗД, че „Български жълти страници”ЕООД, ЕИК **********
дължи на Българска академия на науките с Булстат ********* заплащане
на сумата от 11,54лв., ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до
изплащането й, представляваща неустойка за забава за периода от 11.09.2016г.
до 19.12.2016г. за заплащане на наема за август 2016г. по договор № ДН -
150/31.08.2015г.; сумата от 1,20лв. ведно със законната лихва от 30.11.2017г.
до изплащането й, представляващи неплатена стойност на потребена
електрическа енергия за септември 2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 84225/2017г. по описа на СРС, като
„Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати
на Българска академия на науките с Булстат ********* на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 5,74лв. , представляващи съдебни разноски, като са
отхвърлени исковете за :
неустойка за горница над 11,54лв. до 120,64лв. и за периода от
07.08.2016г. до 10.09.2016г.;
за сумата от 131,44лв. представляващи наемна цена за август 2016г. по
договор № ДН -150/31.08.2015г. за стая № 217 поради погасяването с
1
прихващане със сумата от 109,59лв. на 07.09.2016г. и поради плащане на
горницата на 19.12.2016г;
за сумата от 12,75лв. представляващи неустойка за наема октомври
2013г. за периода от 11.10.2023г. до 05.12.2013г за стая № 315 по договор
за наем от 09.01.2012г; за сумата от 5,19лв. представляващи неустойка за
забава за заплащане на наема за ноември 2013г. за периода от 11.11.2013г.
до 10.12.2013г. по договора от 09.01.2012 като погасени по давност; за
сумата от 15,77лв. представляващи неустойка за забава за периода от 04.
До 05.09.2016г. за връщане на наетия обект по договор № ДН-
150/31.08.2018г. като неоснователен;
сумата от 32,66лв. представляващи „такса смет” за 2014г. по договор за
наем № ДН-48/21.02.2014г. като погасен по давност; сумата от 32,66лв.
представляващи „такса смет” по договор № ДН-43/ 26.02.2015г; сумата
от 21,78лв. представляващи „такса смет” за 2016г. като неоснователни
като Българска академия на науките с Булстат ********* е осъдено да
заплати на Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 295,83лв. , представляващи
съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №. по
регистъра на СРС от ищеца Българска академия на науките с Булстат
********* в частта, в която исковете са отхвърлени. Посочило е, че решението
е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон,
необосновано. Заявлението било подадено на 28.11.2017г. и от този момент
поради предявяване на установителния иск погасителната давност била
прекъсната. Срокът на погасителната давност за таксата смет бил 5 години,
това не било периодично плащане, изискуемостта му настъпвала с издаването
на фактура. Дори да се приемело, че за наемодателя разходите са периодични,
то те не били такива за наемателя. В договора от 26.02.2015г. с химикалка
били зачеркнати „таксата за битови отпадъци“, но не били зачеркнати думите
„и други”. Изброяването в чл. 2.4. от договора било примерно, предвиждало
заплащане на всички консумативни разходи. Отделно, нямало подписи на
лицата, които са извършвали поправката и не можело да се приеме, че това е
общата воля на страните. Промяна в типовия договор за наем съгласно
публикувания на интернет-сайта на БАН, можело да се извърши само с
Решение на ръководството на БАН, а такова нямало. Платежното нареждане
от 19.12.2016г. сочело две фактури, суми по които се плащат, но кредиторът
не бил обвързан от посоченото, следвало да се погасят най-старите.
Прихващането било недопустимо, но и незаконосъобразно, защото не можело
с депозит за наема на стая 315 по договора от 2012г да се прихващат
задължения по договора за наем на стая 217. Такова можело да се направи
само с непогасени задължения за стая 315. Нямало пречка да се погасят чрез
прихващане погасени по давност задължения, което не било съобразено от
СРС. Не бил получил извънсъдебно изявление за прихващане. Договорите му
предоставяли възможност с депозита да прихваща непогасени задължения по
2
договора за наем, но това не било негово задължение. Това, че не се
възползвал от тази възможност не означавало че губел правото да претендира
сумите по договорите за наем. Възражение за прихващане не било направено с
отговора, имало само твърдение за направено такова извънсъдебно.
Съдебната компенсация погасявала задълженията за напред-от влизане в сила
на решението. Претендирало е разноски . Възражението на насрещната
страна било неоснователно, претенцията за възнаграждение за юрисконсулт
била предоставена на съда.
Въззиваемият- ответник по исковете - Български жълти
страници”ЕООД, ЕИК ********** е оспорило жалбата. Посочило е, че
решението на СРС в обжалваната част било правилно. Задълженията били
периодични погасителната давност била 3 години. Уговорена била
възможност наемодателя да прихване с платения депозит непогасените
задължения. Такова прихващане не било направено по договорите, платения
депозит по старите договори се приемало че се прехвърля като депозит по
сключените в последствие, което означавало, че наемодателят приемал, че
няма непогасени задължения по старите договори. С подписването на нов
договор и пренасянето на депозита като депозит по новия договор се
преклудирала възможността на наемодателя с този депозит да прихваща
задължения по старите договори. С освобождаването на имота и
подписването на протокола за същото на 07.09.2016г. станало изискуемо
вземането му за връщане на депозита до размера от 109,53лв., прихванал с
това си вземане задълженията си по посочените в протокола фактури, отделно
платил 47,11лв. и така задълженията по двете фактури за общо 156,64лв. били
погасени и това бил въвел като възражения с отговора на исковата молба.
Претендирало е разноски. Оспорило е претенцията на насрещната страна за
разноски за възнаграждение за юрисконсулт, като е посочил, че не може за
юрисконсулт да се присъжда възнаграждение по всеки от исковете, а и
сложността на делото не предпоставяла извод, че се дължат претнедираните
суми за същото.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2014377/23.05.2018г. по регистър на СРС, изпратена по пощата на 16.06.2018г.
на Българска академия на науките с Булстат ********* срещу Български
жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** с която е поискало от съда на
основание на на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 вр. чл.
79 и с чл. 92 от ЗЗД да признае за установено, че Български жълти
страници”ЕООД, ЕИК ********** дължи на Българска академия на
науките с Булстат ********* заплащане на суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 84225 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, както следва:
1. по договор за наем № ДН-150/31.08.2015г. за стая № 217:
3
сумата от 131,44лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й,
представляващи неплатен наем за август 201г. за стая № 217;
Сумата от 122,61лв., ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до
изплащането й, представляваща неустойка за забава за периода от
07.08.2016г. до 28.11.201г. за заплащане на наема за август 2016г. по
договор № ДН -150/31.08.2015г.;
сумата от 1,20лв. ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до
изплащането й, представляващи неплатена стойност на потребена
електрическа енергия за септември 2016г по договора от 31.08.015г.
сумата от 21,78лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й ,
представляващи неплатена такса смет за 2016г;
сумата от 15,77лв., ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й,
представляващи неустойка за забава за 05.09. и 05.09.2016г. за връщане
на обекта по договора за наем;
2. по договор за наем № ДН- 43/26.02.2015г. сумата от 32,66лв. ведно с
лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неплатена такса
смет за 2015г;
3. по договор за наем № ДН- 48/21.02.2014г. сумата от 32,66лв. ведно с
лихва от 30.11.2017г. до изплащането й, представляващи неплатена такса
смет за 2014г;
4. по договор за наем от 09.01.2012г. за стая 315:
сумата от 12,75лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й,
представляващи неустойка за забава за периода от 11.10.2013г. до
05.12.2013г. за заплащането на наема за октомври 2013г.;
сумата от 5,91лв. ведно с лихва от 30.11.2017г. до изплащането й,
представляващи неустойка за забава за периода от 11.11.2013г. до
10.12.2013г. за заплащането на наема за ноември 2013г.
Навел е твърдения че бил предоставели на ответника под наем стаите, които се
намирали в гр. Пловдив, ул. *******, уговорена била дължимостта на наема,
на консумативите, както и неустойката за забава. Ответникът ползвал
обектите и потребил консумативи за същото, но не заплатил процесните суми.
Таксата битови отпадъци следвало да се плаща от ответника, тя била платена
от ищец , но префактурирана на ответника съгласно договорите за наем.
Неустойката за забава на плащанията била 0,1% от забавената сума за първите
15 дни на забава и 0,2% на ден за периода след това. Имотът по договора от
2015г. следвало да бъде върнат в срок от 3 дни от прекратяването м, за забава
на изпълнението било уговорено да се дължи неустойка в размер на два
месечни наема пропорционално на забавата, ответникът изпаднал в забава за
2 дни. Претендирал е разноски.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че
вземането за наем от 133,44лв. било погасено – с прихващане с платения
депозит от 109,53лв., платил 4711лв. и така не се дължали и акцесорните
вземания по отношение на същото. Вземането за неустойки от 12,75лв. и от
5,79лв. били погасени по давност. Таксата смет била зачеркната от
4
съдържанието на договора и не се дължала, а и вземането за такава за 2014г.
било погасено по давност. Не му били представени доказателства как е
определена таксата смет и не било установено дължимостта й. Нямал вина за
забавата на връщането на обекта, освободил имота едни месец преди
съставянето на протокола, късното му съставяне се дължало на отсъствие на
домакина К.Т.-служител на ищеца, а и срок изтичал през почивни дни.
Претендирал е разноски.
С определение от 11.02.2020г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване сключването на договорите за наем с
изключение на клаузата за такса смет, че депозит е платен, че имотът е върнат
от наемателя.
По делото е приложено заповедно дело № 84225/2017. по описа на СРС от
което се установява, че по заявление вх. № 3091931/30.11.2017г. изпратено на
28.11.2017г. е издадена заповед за изпълнение, като не се спори, че с нея е е
разпоредено Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** да
заплати на Българска академия на науките с Булстат *********
процесните суми , установява се, че за така издадената заповед длъжникът е
уведомен на 31.01.2018г., като на 12.02.2018г. е депозирал възражение срещу
задълженията по заповедта, на 26.09.2018г. заявителят е уведомен, че следва в
едномесечен срок от съобщението да представи доказателства, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта, искова молба е депозирана
на 16.05.2018г.
По делото е приет неоспорен от страните договор за наем от 09.01.2012г.,
носещ подпис на страните по него, съгласно който Българска академия на
науките се е съгласило да предостави под наем за 2012г. и за 2013г. на
Български жълти страници”ЕООД стая № 315 в гр. Пловдив, ул. „******* с
площ от 14 кв.м. срещу задължение за заплащане от наемателя на наем от 56
евро без ДДС до 10-то число на месеца, за който се дължи, да внесе депозит по
сметка на наемодателя в размер на един месечен наем, от който наемодателят
може да прихване неплатени суми за наем и консумативи; всички
консумативи се заплащат в три дневен срок от представяне на фактура, като
те се определят от наемодателя на база вътрешно разпределение по показания
на уреди. Съгласно 6 от договора при забава на плащането на наема
наемателят дължи неустойка от 0,1% на ден за първите 15 дни на забава, а за
периода след това – по 0,2% на ден .
Приети са платежни нареждания, съгласно които през 2012г. наемателят е
внесъл като депозит по договора сумата от 109,53лв.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които наем за
октомври 2013г. е платен на 05.12.2013г.; наем за ноември 2013г. е платен на
10.12.2013г.
По делото е приет неоспорен от страните договор за наем № ДН-
48/21.02.2014г., носещ подпис на страните по него, съгласно който Българска
академия на науките се е съгласило да предостави под наем за 2014г. на
5
„Български жълти страници”ЕООД стая № 315 в гр. Пловдив, ул. „******* с
площ от 14 кв.м. срещу задължение за заплащане от наемателя на наем от 56
евро без ДДС до 10-то число на месеца, за който се дължи, че внесения
депозит по договора от 2012г. остава за този договор, Съгласно чл. 2.4. и чл.
2.5. от договора наемателят заплаща всички консумативи и такса смет , като
ако няма измервателни уреди, тя се определя от наемодателя при отчитане на
квадратура на помещения по споразумителен протокол, наемодателят издава
фактура и плащането следва да се извърши в три дневен срок от
представянето й.
Приета е фактура № 4496/07.08.2014г., известие за доставяне, съгласно
които е издадена от ищеца на 07.08.2014г. за сумата от 32,66лв. като дължима
от ответника такса смет за 2014г. за имота по договора за наем , на
11.08.2014г. ответникът е получил писмо от ищеца.
Приет е неоспорен от страните договор за наем № ДН-43/26.02.2015г.,
носещ подпис на страните по него, съгласно който Българска академия на
науките се е съгласило да предостави под наем за 2015г. на „Български жълти
страници”ЕООД стая № 315 в гр. Пловдив, ул. „******* с площ от 14 кв.м.
срещу задължение за заплащане от наемателя на наем от 56 евро без ДДС до
10-то число на месеца, за който се дължи, че внесения депозит по договора от
2012г. остава за този договор, Съгласно чл. 2.4. и чл. 2.5. от договора
наемателят заплаща всички консумативи, като ако няма измервателни уреди,
тя се определя от наемодателя при отчитане на квадратура на помещения по
споразумителен протокол, наемодателят издава фактура и плащането следва
да се извърши в три дневен срок от представянето й. В текста на чл. 2.4. от
договора думите „такса за битови отпадъци” е зачеркната, като това е
екземпляр на договора, представен от ищеца.
Приета е фактура № 6137/15.10.2015г., известие за доставяне, съгласно
които е издадена от ищеца на15.10.2015г. за сумата от 32,66лв. като дължима
от ответника такса смет за 2015г. за имота по договора за наем , на
16.10.2015г. ответникът е получил писмо от ищеца.
Приет е неоспорен от страните договор за наем № ДН-150/31.08.2015г.,
носещ подпис на страните по него, съгласно който Българска академия на
науките се е съгласило да предостави под наем за периода от 1 година считано
01.09.2015г. г. на „Български жълти страници”ЕООД стая № 217 в гр.
Пловдив, ул. „******* с площ от 14 кв.м. срещу задължение за заплащане от
наемателя на наем от 56 евро без ДДС до 10-то число на месеца, за който се
дължи, че внесения депозит по договора от 2012г. остава за този договор.
Съгласно чл. 2.3.2 наемателят може да иска връщане на депозита след
прекратяване на договора и подписване на протокола за връщане на имота, ако
представи доказателства за плащане на дължимите суми. Съгласно чл. 2.4. и
чл. 2.5. от договора наемателят заплаща всички консумативи-ел.енергия,
отопление, телефон, вода и др, като ако няма измервателни уреди, тя се
определя от наемодателя при отчитане на квадратура на помещения по
6
споразумителен протокол, наемодателят издава фактура и плащането следва
да се извърши в три дневен срок от представянето й. Съгласно чл. 4.5.7 от
договора при прекратяване на договора наемателят дължи връщане на имота в
срок от 3 дни от прекратяването. Съгласно 6 от договора при забава на
плащането на наема наемателят дължи неустойка от 0,1% на ден за първите
15 дни на забава, а за периода след това – по 0,2% на ден . Съгласно чл. 6.4. от
договора при неизпълнение на задължението за връщане на имота в срок
наемателят дължи неустойка в размел на двукратна месечна цена
пропорционално на времето на забава.
Приета е фактура № 7058/13.04.2016г., известие за доставяне, съгласно
които е издадена от ищеца на 13.04.2016г. за сумата от 21,78лв. като дължима
от ответника такса смет за 2016г. за имота по договора за наем , на
15.04.2016г. ответникът е получил писмо от ищеца.
Приет е протокол от 07.09.2016г. носещ подпис на страните по него,
съгласно който стая 217 е върната от ответника на ищеца на 07.09.2016г.
Приета е фактура № 7894/03.10.2016г. издадена от ищеца на ответника за
10,80лв. представляващи стойност на ел.енергия и вода за август 2016г.
Приета е фактура № 7624/01.08.2016г. издадена от ищеца на ответника за
145,84лв. представляващи стойност на ел.енергия и вода за юни 2016г., наем
за август 2016г.
Прието е платежно нареждане съгласно което на 19.12.2016г. ответникът е
платил на ищеца 47,11лв. по фактура № 7624/01.08.2016г. и фактура №
7894/03.10.2016г
Разпитана по делото св. М.А. е заявила, че до 31.08.2016г. работила при
ответника в офиса му в Пловдив в сградата на БАН на ул. *******, останала
на работа докато действал договора за наем – до 31.08.2016г. Тогава
домакинът на БАН – К.Т., казала, че излиза в отпуск и се разбрали като се
върне на работа на 07.09.2016г., свидетелят да дойде, за да подпишат
протокола за връщането на имота. Отишла там в 9ч. сутринта на 07.09.2016г. и
предала ключовете на домакина Тотева, която огледала имота, съставили
протокол-стая № 217. Тогава 04., 05., 06.09. били почивни дни, имало решение
на МС за разместване на почивните дни, първият работен ден бил 07.09.2016г.
Прието е писмо от БАН от 16.01.2017г. до ответника с искане за
потвърждаване на внесен депозит към 31.12.2016г. в размер на 109,53лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
7
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 232, ал. вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД – иск за установяване
на съществуване на задължение за заплащане на неплатена наем по договори
за наем, неплатена електроенергия потребена при ползването на имотите, на
такса битови отпадъци, на неустойка за забавено изпълнение на задълженията
за заплащане на наем и на задължението за връщане на имота при въведено от
ответника възражение за недължимост на сумите поради погасяване на по
давност, прихващане с внесен по договора за наем депозит, плащане, както и
за невъзникване на тези задължения.
По исковете по договора за наем от 09.01.2012г. - за неустойки за
забава на плащането на месечен наем за октомври 2013г. и ноември
2013г:
По делото е установено, че към октомври и ноември 2013г. страните са
били обвързани от валидно наемно правоотношение по договор за наем
09.01.2012г. за стая № 315 в гр. Пловдив, ул. „******* с площ от 14 кв.м.
срещу задължение за заплащане от наемателя на наем от 56 евро без ДДС до
10-то число на месеца, за който се дължи, че при забава на плащането на
наема наемателят дължи неустойка от 0,1% на ден за първите 15 дни на
забава, а за периода след това – по 0,2% на ден . Тези обстоятелства не са
спорни по делото а и се установяват от приетия по делото неоспорен от
страните договор за наем, носещ подписи, положени за тях. Не се спори по
делото, че наемодателят е предал на наемателя имота по договора за наем.
Установява се от приетите по делото неоспорени от страните извлечения от
сметки на ищеца, че ответникът е платил наема за октомври 2013г. на
05.12.2013г., а наема за ноември 2013г. –а на 10.12.2013г. така съдът приема за
установено, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията на тези наеми,
защото падеж на това задължение по договора е 10-то число на текущия
месец. При така възприето съдът приема за установено по делото, че за
периода от 11.10.2013г. до 04.12.2013г. за наема за октомври 2013г. и за
периода от 11.11.2013г. до 09.12.2013г. за наема за ноември 2013г. за ответника
е възникнало валидно задължение към ищеца за заплащане на неустойката за
забава, уговорена с чл. 6 от договора за наем.
Вземането на неустойка съгласно чл. 111, ал.1, буква „б” от ЗЗД се погасява
с три годишен погасителен давностен срок. В случая крайният момент, за
който се претендира неустойката е 10.12.2013г. заявлението по чл. 410 от ГПК
е подадено на 28.11.2017г., не е установено преди това да са предприети
действия от ищеца, които да са от естество да прекъснат или спрат
погасителната давност. При така установеното съдът приема за правилно
решението на СРС в частта, с която е отхвърлило тези претенции като
погасени по давност.Възражението на въззивника, че заявлението е подадено
на 28.11.2017г. , не на 30.11.2017г. както е прието от СРС, не се отразява на
8
крайния извод за погасяване на задълженията по давност, защото и към двата
момента срока от 3 години е бил изтекъл.
По иска по договора № ДН-48/21.02.2014г – за неплатена такса смет за
2014г:
Съдът приема за установено по делото че през 2014г. страните са били
обвързани от валидно наемно правоотношение по договор за наем за стая №
315 в гр. Пловдив, ул. „******* с площ от 14 кв.м. срещу задължение за
заплащане от наемателя на наем от 56 евро без ДДС до 10-то число на месеца,
консумативи и такса смет, която се изчислява от наемодателя при отчитане на
квадратурата по споразумителен протокол, за което наемодателят издава
фактура и плащането следва да се извърши в три дневен срок от
представянето й, фактура за тази такса ищецът е издал на 07.08.2014г. и
ответникът я е получил на 11.08.2014г. Тези обстоятелства не са спорни по
делото а и се установяват от приетия по делото неоспорен от страните договор
за наем, носещ подписи, положени за тях, от фактурата и известието за
доставяне. Не се спори по делото, че наемодателят е предал на наемателя
имота по договора за наем.
Съдът приема че по делото не е установено ответникът да дължи на ищеца
сумата от 32,66лв. като такса битови отпадъци за 2014г. Това е така, защото не
е установено по делото как е определена тази сума, а възражение за същото е
направено от ответника с отговора на исковата молба и ищецът е следвало да
го докаже по несъмнен начин . Договорът сочи че тази такса се определя при
съобразяване на квадратура на помещението, съответно и че разпределянето
се извършва по споразумителен протокол за същото. Не е установено по
делото за цялата сграда колко е била дължимата такса смет, каква е квадратура
на сградата, какви са съглашенията по споразумителния протокол и има ли
такъв, поради което и недоказано по делото, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 32, 66лв. като такса смет за 2014г.
Следва да се посочи, че със сключения договор за наем наемодателят
предоставя на наемателя основния предмет на договора за наем, като
наемателят следва да заплаща наем, но и разходите, които са свързани с
естественото ползване на наетия обект по предназначение. Такива са
разходите за електрическа енергия, топлинна енергия, ВиК услуги, такса
битови отпадъци и други. Това са разходи, които са свързани с обичайното
ползване на наетия имот, поради което и те са съпътстващи наемните
отношения, за тях се прилагат правилата на постигнатите съглашения между
страните. Няма основание за разграничение между различните разходи,
свързано с ползването на наетия обект по предназначение, включително и за
срока на погасителната давност. Всички тези разходи са периодични,
изначално ясно е основанието, периода за който се дължат, различния размер
на разходите през различните периоди не изключва извода за периодичността
му. Така съдът приема за правилен извода на районния съд, че и това
задължение се погасява с кратката три годишна погасителна давност . При
9
така възприето и като съобрази установеното по делото, че фактура е
получена от наемателя на 11.08.2014г., че заявление е подадено на 28.11.2017г.,
то и на това допълнително основание следва да се приеме, че иск е
неоснователен поради погасяването му по давност. Възражението на
въззивника, че заявлението е подадено на 28.11.2017г. , а не на 30.11.2017г.
както бил приел СРС, не се отразява на крайния извод за погасяване на
задълженията по давност, защото и към двата момента срока от 3 години е бил
изтекъл.
По иска по договора № ДН-43/26.02.2015г – за неплатена такса смет за
2015г:
Съдът приема за установено по делото че през 2015г. страните са били
обвързани от валидно наемно правоотношение по договор за наем за стая №
315 в гр. Пловдив, ул. „******* с площ от 14 кв.м. срещу задължение за
заплащане от наемателя на наем от 56 евро без ДДС до 10-то число на месеца,
консумативи , която се се изчислява от наемодателя при отчитане на
квадратурата по споразумителен протокол, наемодателят издава фактура и
плащането следва да се извърши в три дневен срок от представянето й, на
15.10.2015 фактура за такса битови отпадъци ищецът е издал на и ответникът
я е получил на 16.10.2015г. Тези обстоятелства не са спорни по делото а и се
установяват от приетия по делото неоспорен от страните договор за наем,
носещ подписи, положени за тях, от фактурата и известието за доставяне. Не
се спори по делото, че наемодателят е предал на наемателя имота по договора
за наем.
Съдът приема за неустановено по делото, че таксата битови отпадъци е
била част от задълженията на наемателя. Текстът в чл. 2.4. от договора за
дължимостта й е зачеркнат. Това е екземпляр от договора , който е в държане
на ищеца, защото той го е представил по делото. Това обосновава извод, че
тази поправка, която е в интерес на наемателя, не е направена от наемателя
след сключването на договора, а е направена при сключването на договора,
тоест със знанието и съгласието на наемодателя. При така възприетото съдът
приема, че при сключването на договора страните не са постигнали
съглашение за дължимост от наемателя на таксата за битови отпадъци. Не е
представено друго доказателство, че има друго съглашение за заплащането на
такава такса. Издаването на фактура за същото от ищеца е едностранно
негово действие, не е установено за дължимостта на сумата да е постигнато
съглашение, не е установено че тази фактура е осчетоводена от ответника.
Правилникът на БАН не е установено да е неразделна част от договора за
наем, поради което и възражения, основани на същия са непротивопоставими
на ответника.
Следва да се посочи , че по съображения изложени по-горе по иска за такса
смет по договора от 2014г., не е установено и дължимост на сумата от
32,66лв. поради неустановена квадратура на сграда, споразумителен протокол
за разпределение, размер на таксата смет за цялото сграда. С оглед
10
гореизложеното правилно районният съд е отхвърлил иска за 32,66лв. като
дължима такса битови отпадъци по договора от 26.02.2015г.
По исковете по договора за наем № ДН-150/31.08.2015г:
Съдът приема за установено по делото, че от 01.09.2015г. до 31.08.2016г.
страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение по договор за
стая № 217 в гр. Пловдив, ул. „******* с площ от 14 кв.м. срещу задължение
за заплащане от наемателя на наем от 56 евро без ДДС до 10-то число на
месеца, консумативи , които при липса на измервателни уреди се изчисляват
от наемодателя при отчитане на квадратурата по споразумителен протокол,
наемодателят издава фактура и плащането следва да се извърши в три дневен
срок от представянето й, на 13.04.2016г. фактура за такса битови отпадъци
ищецът е издал и ответникът я е получил на 15.04.2016г. , издадени са и
фактура за наем за август 2016г., за ток и вода за юни 2016г. в размер на общо
145,84лв., от които наем е 131,44лв. Тези обстоятелства не са спорни по делото
а и се установяват от приетия по делото неоспорен от страните договор за
наем, носещ подписи, положени за тях, от фактурите и известието за
доставяне. Не се спори по делото, че наемодателят е предал на наемателя
имота по договора за наем.
Съдът приема за неустановено по делото, че таксата битови отпадъци е
била част от задълженията на наемателя. Текстът в чл. 2.4. от договора не
сочи такова задължение. Издаването на фактура за същото от ищеца е
едностранно негово действие, не е установено за дължимостта на сумата да е
постигнато съглашение, не е установено , че тази фактура е осчетоводена от
ответника. Правилникът на БАН не е установено да е неразделна част от
договора за наем, поради което и възражения на въззивника, основани на
същия са непротивопоставими на ответника. При съобразяване на
обстоятелството, че всички договори за наем, сключвани от страните през
2012, 2014г. са съдържали изписан печатно текст за дължимост на такса
битови отпадъци, то невключването на този разход в договора от 31.08.2015г.
обосновава извод, че този разход по съглашение между страните не се е
дължал от наемателя.
Следва да се посочи , че по съображения изложени по-горе по иска за такса
смет по договора от 2014г., не е установено и дължимост на сумата от
21,78лв. С оглед гореизложеното правилно районният съд е отхвърлил иска за
21,78лв. като дължима такса битови отпадъци по договора от 31.08.2015г.
Съдът приема, че по делото не е установено за ищеца да е възникнало
валидно вземане за заплащане на неустойка за забава на връщането на имота.
Клаузата на чл. 6.4. от договора уговаря такава, но не е установено ответникът
да е изпаднал в забава на изпълнение на това задължение. Договорът е
прекратен на 31.08.2016г., поради което и съобразно уговореното в чл. 4 от
договора връщането е следвало да се извърши в срок от 3 дни след това, тоест
най-късно на 04.09.2016г. Този ден обаче е установено по делото че е бил
неприсъствен, първия присъствен ден след това е 07.09.2016г. , а тогава
11
съгласно приетия протокол имотът е върнат. Така съдът приема, че правилно е
приложена от районния съд разпоредбата на чл. 72, ал.2 от ЗЗД и е прието, че
ответникът не е изпаднал в забава на задължението да върне имота и е
отхвърлил иска за неустойка по чл. 6.4. от договора за наем.
Съдът приема за установено по делото валидно възникнало задължение на
ответника към ищеца за заплащане на сумата от 131,44лв. като наем за август
2016г. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от
събраните по делото доказателства. Спорен е въпросът дали това задължение
е погасено чрез прихващане за сумата от 109,53лв. и чрез плащане за
горницата.
По делото е установено, че по договора за наем от 31.08.2015г. като депозит
е прието, че служи сумата по платения депозит от 109,53лв. по договора от
2012г. В този смисъл е изричното изявление на страните по договора за наем
от 31.0.2015г в чл. 2.3. Така съдът приема за неоснователни възраженията на
въззивника, че не може с депозит по договор за наем за стая 315 да се
прихващат задължения по договор за стая № 217 по договора от 31.08.2015г.
Приетото по делото писмо на БАН от януари 2017г. установява, че депозита от
109,53лв. не е усвоен от наемодателя за погасяване на някое от задълженията
на наемателя. Не се твърди и не се установява някое от процесните вземания
към него момент да не е било възникнало и установено от наемодателя, освен
тези за неустойка за периода след това. Невъзползването от наемодателя на
уговорената в негова полза възможност да използва сумата по предоставения
депозит за погасяване на задължения на наемателя обосновава извод, че няма
пречка този депозит да се поиска от наемателя да бъде върнат. Да се приеме
обратното би означавало че независимо, че наемодателят не използва депозита
и предявява иск за заплащане на суми от наемателя, то този депозит не
подлежи на връщане на наемателя. Последното не съответства на целта на
депозита по договора за наем, който следва при съобразяване на разпоредбата
на чл. 2.3.3. от договора за наем При такова поведение на наемодателя не
съществува пречка наемателят да иска да се прихване задълженията си за
наем и консумативи със задължението на наемодателя да върне депозита. Това
възражение е направено от ответника по исковете с отговора на исковата
молба. Насрещните задължения са такива, които попадат в хипотезата на чл.
103, ал.1 от ЗЗД, могло е да се направи прихващането към момента на
прекратяването на договора за наем и връщането на имота, поради което и
съдът приема, че задължението за плащане на наем за август 2016г. е погасено
с прихващане до размера на сумата от 109,53лв. Възраженията на въззивника,
сочещи че погасени по давност задължения могат да бъдат прихванати в
случая не обосновават обратен извод. Това е така, защото изявлението за
прихващане е направено от наемателя, не е установено някое от задълженията
във връзка с които е направено това изявление да е погасено по давност.
Наемодателят не е установено в някой момент да е отправил изявление за
прихващане поради което и вземанията му, които съдът прие че са погасени
по давност, те не са били предмет на такова възражение и тези доводи на
12
въззивника остават без съществено значение по делото. Правилно е прието от
районния съд, че погасяването с прихващане е настъпило на 07.09.2016г.,
защото тогава е било възможно същото да се направи – в този момент е
можело да се иска връщане на депозита, в него момент наемът за август 2016г.
вече се е дължал. С отговора на исковата молба е посочено, че задълженията за
наем за август 2016г. са погасени чрез прихващане с вземането за връщане на
платения депозит по договора за наем. Не е установено изявление за
прихващане да е достигнало до наемодателя преди образуване на исковата
молба. При тази хипотеза съдът следва да разгледа възражението като
евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита
правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е
осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса. Чл.
298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието на прихващането,
изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от
тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който
прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на
вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без значение за
обратното действие на погасителния способ. /В този смисъл Тълкувателно
решение № 2/18.03.2022г. на ОСГТК на ВКС/. При така възприето съдът
приема че задължението на наемателя за заплащане на наем за август 2016г. е
погасено чрез прихващане със задължението на наемодателя да върне
платения депозит по договора за наем до размера на по-малкото от тях, тоест
до размера на сумата от 109,53лв. и това погасяване е настъпило на
07.09.2016г. , когато имотът е върнат и когато съгласно чл. 2.3.2 възниква
правото на наемателя да иска връщане на депозита. По делото е установено,
че на 09.12.2016г. ответникът е платил на ищеца 47,11лв. което е било
остатъкът от задълженията по посочените в платежното нареждане фактури
4624 и 4894 като се съобрази прихващането със 109,53лв. Така съдът приема,
че задължението за наем за август 2016г. е изцяло погасено и правилно иск за
131,44лв. е отхвърлен. Към момента на плащането само това е бил дължим
размер на сочените в платежното нареждане фактури, всяко от тях е било
самостоятелно такова, плащането е било достатъчно, за да погаси същите
изцяло, поради което и възражения основани на приложението на
разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД съдът приема за неоснователни.
При този изход на делото по иска за наем, то правилно е прието от
районния съд, че неустойка за забава на плащането на наема за август 2016г.
не се дължи за горница над 11,54лв. до 120,64лв. защото неустойка се е
дължала само за период след 10.08.2016г. до погасяването на това
задължение, което е настъпило на 07.09.2016г. за частта от 109,53лв., и на
09.12.2016г. за горницата над тази сума до 131,44лв. Не са въведени
оплаквания срещу изводите на районния съд в частта, касаеща изчислението
на размера.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е
13
правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски
за възнаграждение за адвокат в размер на 400лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20084980/27.03.2023г. по гр.д. № 32879 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 148-ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Българска академия на науките с Булстат ********* да
заплати на Български жълти страници”ЕООД, ЕИК ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400лв. /четиристотин лева/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14