Р
Е Ш Е Н И Е
№...................
гр. София, 14.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г.А
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 12801
по описа за 2019 г. по описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № II – 55 – 188284 от 09.08.2019 г. по описа на СРС, 55 състав,
постановено по гр. д. № 39674/2016 г. е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на К.П.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к,“**********, допуснатият до делба недвижим
имот, а именно - Апартамент № 44, находящ се в гр.София, ж.к,“**********, със
застроена площ от 65,20 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения, при съседи: от югоизток – разделителна стена с вх. А, югозапад – ул.“Е.Червенков“,
северозапад – ап. № 45 на Г.Н.и стълбище, североизток – двор, отдолу – ап. № 41
на А.Н.и отгоре – инсталационно помещение, заедно с мазе № 1, с площ 3,46 кв.
м., заедно с 0,537 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху която е построена сградата, който обект е с
идентификатор № 68134.1386.2803.1.44 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 48/12.10.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК – гр.София, с административен адрес: гр.София, ж.к.“**********,
който обект е построен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.1386.2803.
С Решението е
поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на К.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, допуснатият до делба недвижим имот: Апартамент № 95, находящ се в
гр.София, ж.к.“********(стар № ********със застроена площ
от 65,12 кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни
помещения, при съседи: стълбище, държавен ап. № 4 на М.И.Г.и двор, заедно с
мазе № 9, при съседи: коридор, Ж.Р.и Р.Р.и
двор, заедно с 0,614 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя, върху която е построена сградата, който обект е с
идентификатор № 86134.1386.2803.1.95 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 48/12.10.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК – София, с административен адрес: гр.София, ж.к.“********,
който обект е построен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 86134.1386.2803.
С решение № II – 55 –
188284 от 09.08.2019 г. по описа на СРС, 55 състав, постановено по гр. д. №
39674/2016 г. на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 от ЗН, К.П.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на К.П.З.,
ЕГН **********, сумата от 6 855,00 /шест хиляди осемстотин
петдесет и пет/ лева в шестмесечен срок от влизане в сила на решението, ведно с
дължимата законна лихва върху сумата до окончателното плащане.
С решението и на основание
чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, К.П.К., ЕГН ********** е осъден да
заплати на К.П.З., ЕГН **********, сумата 137,57 лева – припадащата се на ответника част
от заплатените от ищцата данъчни задължения и такси на общия им наследодателВ.К. за апартамент № 44, находящ се в гр.София,
ж.к,“********** за
периода 15.02.2013г. - 14.02.2018г., ведно със законната лихва от 15.02.2018 г.
до окончателното плащане, като искът
за горницата над присъдената сума
до пълния заявен размер от 238,87
лева /1/2 част от 477,73
лева/ и за периода 30.06.2011г. - 14.02.2013г.,
е отхвърлен като погасен по
давност.
С решението и на
основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, на К.П.З., ЕГН ********** е осъдена да заплати на К.П.К.,
ЕГН **********, сумата 2935,57
лева, ведно със законната лихва от 15.02.2018 г. до окончателното плащане, от
които 2694,38
лева – подобрения в ап.95,
находящ се в гр.София, ж.к.“********(стар № ********извършени в периода 2014 г.
- 2015 г., като искът
за горницата над присъдения до пълния заявен
размер от 4566,09
лева /1/2 от 9132,18
лева/ е отхвърлен като погасен по
давност, както и да заплати сумата 241,19
лева – разходи за имуществено застраховане на същия обект за периода 02.09.2013
г. - 15.08.2017г, като искът
за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 296,74 лева /1/2 част от
593,48 лева/, е отхвърлен като погасен по
давност.
С решението е отхвърлен предявеният от К.П.К.,
ЕГН ********** срещу К.П.З., ЕГН **********, иск по чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ГПК за заплащане на сумата 747,73 лева /1/2 от 1495,45 лева/ – подобрения в
ап. 44, находящ се в
гр.София, ж.к.“**********,
като погасен по
давност.
Решението се
оспорва от ищеца К.П.З., чрез процесуалния й представител адв.С.В. - САК, в
частта в която е уважен предявеният от К.П.К. иск с правно основание по чл. 346
от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС с доводи за неговата неправилност, като
постановено в нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че първостепенният
съд избирателно е разгледал и обсъдил само отделни доказателства, като не е
взел предвид, че по делото не са събрани такива, от които да се установява
необходимост от извършените ремонти в апартамент № 95, предмет на делбата, като
извършеният ремонт не е бил неотложен и необходим. Сочи се, че визираните
ремонтни дейности са предпиети без знанието и съгласието на ищцата З., а част
от тях са били предприети и реализирани със средства на наследодателите им. Искането
към въззивния съд е решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и
искът по чл.30, ал.3 ЗС да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Въззиваемият К.П.К.
е депозирал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който
изразява становище за нейната неоснователност. Отправя се искане за
потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение като
законосъобразно, правилно и обосновано. Претендират се сторените във въззивното
производство разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл.12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията, изложени в отговора на въззивната жалба, намира за
установено следното:
Съдебното производство
е делбено, втора фаза на процеса - по извършване на делбата.
Производството пред
въззивната инстанция има за предмет първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 346 ГПК вр. чл.
30, ал. 3 ЗС К.П.З.
е осъдена да заплати на К.П.К.
сумата от 2 694,38
лв., представляваща стойността на извършените в имота подобрения през периода 2014г. – 2015г., както и сумата от 241,19 лева, представляващи разходи за
имуществено застраховане на същия недвижим имот за периода от 02.09.2013г. до
15.08.2017г., респективно в частта за присъдените разноските съобразно
уважената част от исковете, като в останалата част като необжалвано
е влязло в сила.
Съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, регламентирани в чл. 269 ГПК, във връзка с които
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част, настоящият състав на СГС намира
първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните части - за допустимо.
По останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, като във връзка с релевираните доводи съдът
намира следното:
С Решение на Софийския
районен съд, 55 състав, постановено по гр.дело
№ 39674/2016г. на 06.07.2017 г., влязло в сила на
10.10.2017 г., СРС
е допуснал на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството ЗН), делба на следните
недвижими имоти:
1. Апартамент № 95, находящ се в
гр.София, ж.к.“********(стар № ********със застроена площ от 65,12 кв. м.,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, при съседи:
стълбище, държавен ап. № 4 на М.И.Г.и двор, заедно с мазе № 9, при съседи:
коридор, Ж.Р.и Р.Р.и двор, заедно с 0,614
% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя, върху която е построена сградата, който обект е с идентификатор №
86134.1386.2803.1.95 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед № РД – 18 – 48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК –
София, с административен адрес: гр.София, ж.к. “********, който обект
е построен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
86134.1386.2803 и
2. Апартамент № 44, находящ се в
гр.София, ж.к,“**********, със застроена площ от 65,20 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения, при съседи: от югоизток – разделителна
стена с вх. А, югозапад – ул.“Е.Червенков“, северозапад – ап. № 45 на Г.Н.и
стълбище, североизток – двор, отдолу – ап. № 41 на А.Н.и отгоре – инсталационно
помещение, заедно с мазе № 1, с площ 3,46 кв. м., заедно с 0,537 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
която е построена сградата, който обект е с идентификатор №
68134.1386.2803.1.44 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед № РД – 18 – 48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК –
гр.София, с административен адрес: гр.София, ж.к.“**********, който обект е
построен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68134.1386.2803,
при квоти 1/2 за К.П.З., ЕГН **********
и 1/2 за К.П.К., ЕГН **********.
Ответникът К.П.К. е предявил с молба от 15.02.2018
г., конкретизирана с молба от 22.03.2018 г., в първото редовно заседание след
допускане на делбата, искания за сметки с другия съделител, уточнени във въззивното
производство, с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на 1/2 част от сумата за извършените от него подобрения
за периода 01.01.2009г. – 15.02.2018г. в делбените имоти. При условията на
евентуалност е претендирана 1/2 част от разходите, направени от ищеца за извършените
подобрения, предприети без знанието на ответника, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД.
Претенцията се основава на твърдението, че от 2009г. е започнал поетапен ремонт
на апартамент № 95, находящ се в гр.София, ж.к.“********(стар № ********като
били извършени следните работи:1. изравняване на под, на стени и тавани в
периода 2009 г. – 2011 г.; 2. смяна на теракот в антре, кухня и двете тераси в
периода 2012 г. – 2013 г.; 3. лакиране на интериорни врати и смяна на бравите
на вратите в апартамента в периода 2012 г. – 2013 г.; 4. подмяна на ел. ключове
и ел. контакти в апартамента: 2012 г. – 2013 г.; 5. подмяна на топломерите на
радиаторите, както и радиаторите в целия апартамент, с изключение на банята,
осъществено на 23.11.2012 г.; 6. боядисване на таваните и поставяне на тапети в
спалнята, хола и антретата -2014 г.; 7. смяна на дограма в спалня и кухня,
както и смяна на врата на северна тераса - 2014 г.; 8. изолация на северна и
южна тераса, като е поставен фибран -2014 г.; 9. подмяна на тоалетно казанче в
банята - 2014 г.; 10. поставяне на первази в апартамента - 2015 г.; 11. ремонт
на паркета в две от стаите в апартамент № 44, находящ се в гр.София, ж.к,“**********
- 2014 г. Претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС включва и 1/2 част от разходите,
които К.К. е направил по сключени договори за имуществено застраховане на ап. №
95 за периода 2012-2017 г. включително.
В производството пред
СРС са приети заключения на една основна и
две допълнителни съдебно-технически експертизи, от които се установява, че: 1.
Процесните имоти са неподеляеми; 2. Средната пазарна стойност на апартамент № 95
е 92 210,00 лева, а на апартамент № 44 - 78 500,00 лева, като стойността е формирана
след оценка на местоположението на имотите, етажа, на който са разположени,
функционалността и състоянието им; 3. Общата стойност на извършените в ап. 95 СМР
възлиза на сумата от 9 132,18 лева, от които 5 388,77 лева е стойността на работите,
изпълнени през 2014 г. и 2015 г. (Таблица - приложение към заключението, които
са предмет на исковата претенция, заявена в първо съдебно заседание във втората
фаза на делбата– 15.02.2018 г.).; 4. Общата стойност на извършените в ап.44 СМР
възлиза на сумата от 1 495,45 лева, съгласно корекциите към приложението,
дадени от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание; 5.
Стойността на ремонтите в ап.95, изчислени на база представените по делото
разходни оправдателни документи с приспаднато овехтяване възлиза на сумата от 9
351,68 лева.
Приети и неоспорени
по делото са стокови разписки, складови и касови бележки за закупени материали
от ответника; копия на сключени договори за имуществено застраховане на
апартамент № 95 за периода 2012 г. – 2017 г. (като полица от 28.08.2018 г. не е
обсъдена от съда, тъй като е извън исковия период); справки за дължими от К.К.
данъци и такси за ап.44 и ап.95; приходна квитанция за заплатени задължения за
местни данъци и такса битови отпадъци за ап.44 за периода 30.06.2011 г. –
30.11.2016 г., представена от К.З. по партидата наВ.К.; декларация за
гражданство, жителство, семейно и имотно състояние на К.З.; приемо-предавателен
протокол от 14.02.2019 г.; копие от договор от 02.04.2018 г. за подмяна на
дограма в апартамент № 95.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите К. Г., Р.З., М. П., А.Г., З.П..
От показанията на
свидетеля К. Г.,
братовчед на бащата на страните, се
установява, че през 2008 г., при посещение на наседодателите на съделителите
видял, че майка им
прави ремонт на банята на ап.№ 95,
а после сменила дограмата на балкона на хола и на кухнята, които ремонтни дейности били осъществени
през 2008 г. - 2009 г. Посочва, че последно бил ходил в ап.95 през 2011-2012 г., към
който момент същият бил обитаван единствено
от К.К., тъй като П.К. бил починал, аВ.К. живеела при дъщеря си
в апартамента на осмия етаж в същия блок.
От разпит на свидетеля Р.З., ценени предвид
тяхната евентуална заинтересованост, доколкото същият е съпруг на съделителя К.З., се установява, че
семейството им е
живяло в ап. № 44,
находящ се в находящ се в гр.София, ж.к,“**********, като докато са го
обитавали са правили освежителни ремонти и са го поддържали. Сочи, че първоначално
родителите на съделителите живеели в ап.№
95, на втория етаж в същата кооперация, където живеел
и К.К., като последните 4
години преди смъртта сиВ.К. живеела
с тях на осмия етаж. Посочва, че докато са живелиВ.иП.Кръстеви в ап. № 95 бил направен
ремонт и поставена нова дограма на двата балкона, което станало през 2008 г.,
като средствата за това им били дадени от братовчед наП.К.. Свидетелят
пояснява, че след катоВ.К.
е напуснала ап.№ 95,
К.К. продължил извършването на СМР в апартамента, като сменил
лично дограмата на стаята, а
през 2010 г. е ремонтирал паркета и в
апартамент № 44.
Изслушана е
свидетелката М. П.,
живуща в съседство с К.К. и когото твърди
да познава от близо 40 години, като същата е заявила, че в апартамент № 95 са били извършени
множество поетапни ремонти от съделителя К.,
включително смяна на дограма,
подмяна на вътрешни врати, подмяна на тапетите, полагане на плочки във входното
антре, полагане на паркет навсякъде, поставяне на вътрешна изолация, на плочки
на балкона, като и към настоящия момент ремонтните дейности продължават.
Посочва, че 3-4 години преди да почине,
майката на съделителите се е преместила
да живее при дъщеря си в жилището на
осмия етаж (апартамент № 44)
и след това са започнали ремонтите в ап. №
95.
От показанията на
свидетеля А.Г.,
се установява, че К.К.
е извършвал ремонт в апартамен № 95, находящ
се в гр.София, ж.к.“********(стар № ********за
който той лично му помагал, чрез влагане на труд.
Посочва, че в периода 2010 г. – 2012 г. е правил замаски и поставял плочки в
банята, антрето и на двата балкона, а през 2014 г. е осъществявал помощ за полагане
на паркет в жилището на осмия етаж.
Разпитана е и свидетелката З.П., съсед на страните в производството.
Същата е посочила, че през 2010 г. майката на съделителите се е преместила в
апартамента на осмия етаж при дъщеря си, но при влизане в апартамента на втория
етаж е заварила същия в ремонт, което било същата 2010 г. Заявява, че дограмата
на този апартамент била сменена през 2008 г., с изключение на спалнята, като
тогава е правен и ремонт на банята. Указва, че при посещение в жилището на
осмия етаж е забелязала, че то се нуждае от ремонт, но такъв не е бил извършван
откактоВ.К.
е отишла да живее там.
Други релевантни за
спора доказателства не са представени.
При така установената
фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
В преклузивния срок по
чл. 346 ГПК съделителят К.П.К.
е предявил срещу К.П.З.
искания по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС - за заплащане на
посочените по - горе подобрения, извършени със знанието и без
противопоставянето на ответника,
приети за съвместно разглеждане.
Съделителят е предявил искания за присъждане
на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае
се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с имотите, предмет на
делбата и с наследяването. В делбеното производство не могат да бъдат
разглеждани сметки, които произтичат от правоотношения, стоящи извън
наследството, т. е. правоотношения, произтичащи от лична сделка на един
съделител с друг съделител, ако сделката не касае имота, предмет на делбата
/ППВС № 7/1973 г. /. Заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки
представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията
между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на
съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат
разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с
оглед изложените фактически обстоятелства /решение № 146/19.07.2013 г. по гр.
д. № 1725/2013 г. на ІІ ГО на ВКС/.
В обжалвана част решението относно
претенциите по сметки настоящият въззивен
състав намира за правилно, като споделя мотивите на
първоинстанционния съд
и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Подобренията в имота са
такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за
запазването и съхраняването й.
При тях необходима предпоставка е увеличаването стойността на имота, поради което и възражението на възивника в този аспект,
настоящата инстанция намира за неоснователно.
Извършването на твърдяните подобрения в процесния имот по силата на
приращението увеличават дяловете на всички съсобственици, съобразно частта,
която всеки от тях има в съсобствеността. Правоотношенията на съсобствениците
във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че
всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните
части на останалите съсобственици. С ППВС № 6/1974 г. е прието, че отношенията
между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот
се уреждат съгласно чл. 72 и чл. 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил
намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В останалите
случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и
държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по
реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се противопоставили,
или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие.
Тъй като твърденията на
ищеца са, че процесните подобрения са извършени със знанието и без
противопоставянето на другия
съсобственик,
правоотношенията помежду им се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Действията по поддържане
състоянието на общата вещ са действия по управление на същата и останалите
съсобственици дължат възстановяване на направените разноски. Необходимите разноски по поддържането на
общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, а съгласно
чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участвува в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си. В случаите на чл. 30, ал. 3 ЗС се дължат
действително извършените и реално заплатени от претендиращия съсобственик
разходи.
На следващо място
следва да се посочи, че разноските могат да бъдат "необходими",
"полезни" /подобрения/ и "разноски за плодовете" /тези, с
които е намаляло имуществото на владелеца, за да осигури получаването на
плодове от вещта, като това са само тези разходи, без които плодове не биха се
получили/. В случая от значение е да се направи разграничение между необходими
и полезни разноски. В теорията и практиката е безспорно, че необходимите
разноски са тези, които са запазили вещта от погиване или повреда или са
условие за нейното запазване или използване, т. е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта.
Полезните разноски /подобренията/ са тези разноски, които водят до увеличаване
стойността на вещта. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд,
средства и материали са довели до увеличение на стойността му /ППВС № 6/74 г.,
т. 6/. Следва да се съобрази дали се е достигнало до увеличаване на ползата,
използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са
целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственикът желае
запазването им. Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо
на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т. е.
изследва се възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и
намаляване на стойността му или намаляване цената на имота /в този смисъл т. 8,
ППВС № 6/74 г.; Решение № 517/30.11.2011 г. по гр. д. № 113/2010 г., ВКС, IV г.
о. /. Следователно подобрение е налице само когато извършеното е трайно
прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията,
но и владелецът не може да ги премахне, а му се дължи само обезщетение. Извършването на други
разноски, които не могат да бъдат квалифицирани като полезни, необходими или за
получаване на плодовете, не подлежат
на обезщетяване.
От събраните по
делото доказателства и доказателствени средства се установява, че съделителят К.П.К.
е извършил полезни разноски за процесния апартамент № 95, чиято стойност е
определена от приетите по делото и неоспорени от страните съдебно – технически
екпертизи (една основна и две допълнителни). Съдът възприе заключенията на
посочените екпертизи, като обективни и отговарящи в пълнота на поставените
задачи, изготвени в съответствие със специалните познания на експерта, поради
което обстоятелство ги постави в основата на доказателствените си изводи. Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетеля М.
П.. Прецизният
анализ на тези гласни доказателствени материали, вътрешната им
непротиворечивост и съпоставката им с оставалите доказателства обуслови крайния
извод за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички
съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство, свидетелят
дава подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска достоверност
и убедителност. Същите се потвърждават и от показанията на свидетеляЗ.и
свидетеля Г., видно от които ищецът е извършвал ремонтни дейности в процесното
жилище, поради което съдът ги цени в съответните, релевантни части. Съдът не
постави в основата на доказатествените си изводи показанията на свидетелитеЗ.П.
и К. Г., доколкото същите не допринасят за изясняване на релевантните факти
относно прецесния период. Съвкупният
анализ на свидетелските показания по несъмнен начин извежда фактическите
констатации относно извършените ремонтни дейности в апартамент № 95 от страна
на ищеца К.К..
Отделно от това,
настоящата инстанция намира, че визираните разноски са направени със знанието и
без противопоставянето на ответника по иска К.З.. Този извод съдът гради на основа
обстоятелството, че двамата съделители са
обитавали жилища е непосредствена
близост, находящи се в една и съща кооперация; от обстоятелството, че визираните процесни дейности са
започнали още приживе на наследодателя на страните – К., която е обитавала
апартамент № 95, а последните четири години преди смъртта си – ап.№ 44; от обстоятелството,
че извършваните ремонтни дейности са били достояние на
живущите в сградата, предвид депозираните и кредитирани свидетелски показания
по делото; от обстоятелството, че съделителят К. е извършвал в един и същи
период ремонтни дейности, както в апартамент № 95 – обитаван лично от него,
така и в апартамент № 44 – обитаван от семейството на другия съделител, за
което обстоятелство свъдетелстват показанията на съпруга на К.З. - Р.З., посочил
пред съда знание за предприетите ремонтни дейности.
При това положение, К.З. се явява задължена да
заплати на К.К.
припадаващата й се част от разходените средства
за подобренията в ап.№ 95,
съобразно обема на правата си в съсобствеността, равняваща
се на ½ от претендираната сума, а именно - 2 694,38 лева.
Ответницата по иска
следва да заплати и половината от направените от ищеца разходи по сключени
договори за имуществено застраховане на ап. № 95.
В настоящия случай от представените по делото доказателства е видно, че К.К. е извършил разходи, като е заплащал суми по застраховка Имущество, обща гражданска
отговорност и злополука по комбинирани застрахователни полици „У дома и
щастлив“, приложени и неоспорени по делото, по които застрахователят обезщетява
застрахования при пълна или частична щета, причинена от рискове по пакет
„Престиж“, съгласно Общи условия на застрахователна компания „Уника“АД. Видно
от представените комбинирани застрахователни полици, предмет на застраховката е
недвижимо и движимо имущество – основна сграда апартамент № 95, находящ се в
гр.София, ж.к.“********ет.2, с допълнително покритие „късо съединение/токов
удар“. Посредством сключената застраховка, рискът от настъпване на събития,
които да предизвикат различни по характер и размер щети на целия и на част от
имота, се носи от застрахователя, който при настъпване на покрит от
застраховката риск следва да изплати застращователно обезщетение.
Във връзка с наведените
доводи от ответника по иска К.З.,
че сочените разходи не са били необходими, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че
описаните разходи за
заплащането на имуществената застраховка касаят предотвратяване влошаването на недвижимия
имот, като необходимите разноски
са свързани именно с нуждата от запазване на вещта, когато без тях тя би
погинала или състоянието ѝ би се влошило съществено и би била негодна за
ползването ѝ по предназначение, без да е нужно с извършването им да се
увеличава стойността на вещта и в които разходи всеки съсобственик е длъжен да
участва. Видът и предназначението на имуществените
застраховки, ги
определят като необходими разноски, тъй като същите несъмнено касаят
предотвратяване влошаването състоянието
на недвижимия имот, като са породени от
необходимостта от запазване на вещта.
Предвид изложеното
К.З. се явява задължена да заплати на К.К. и сторените от него
разходи за имуществено застраховане на
ап.№ 95, равняваща се на ½ от претендираната сума, съответстваща на частта й и равняваща се на 241,19 лева.
Относно
релевираното от ищцата в първоинстанционното производство възражение за
изтекла погасителна давност следва да
бъде посочено, че същото е разгледано от първостепенния съд, респективно
предвид неговата основателност, претендираните от К.К. суми за извършени
подобрения и необходими разноски досежно процесния недвижим имот са намалени до
присъдените размери. Предид липсата на конкретни доводи в тази връзка,
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на
първоинстанционното решение, досежно определения техен размер.
Като е достигнал до
същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
Въззивникът е поискал
присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, като с
оглед изхода на спора такива не му се
дължат.
В производството пред
въззивна инстанция въззиваемата страна
е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по договор за
правна защита и съдействие № 593647
от 24.09.2019 г., който
служи и за разписка за получаване на договорната в него сума в брой, съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, които следва да му бъдат присъдени, предвид надлежно заявеното
му искане за това.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № II – 55 – 188284 от
09.08.2019 г. по описа на СРС, 55 състав, постановено по гр. д. № 39674/2016 г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА К.П.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж.к,“********** да заплати на К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 500,00 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.