РЕШЕНИЕ
№ 10208
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110166316 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Е. В. К. и Е. С. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
38675/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, както следва:
срещу ответника Е. В. К. за: сумата от 1831,38 BGN (хиляда осемстотин тридесет
и един лева и 38 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 236,51
BGN (двеста тридесет и шест лева и 51 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.06.2023 г., сумата от 27,79 BGN (двадесет
и седем лева и 79 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,86 BGN
(пет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2020г. до 19.06.2023 г., държавна такса в размер на 42,03 BGN (четиридесет
и два лева и 03 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00
BGN (двадесет и пет лева).
срещу ответницата Е. С. К. за: сумата от 1831,38 BGN (хиляда осемстотин
тридесет и един лева и 38 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 236,51 BGN (двеста тридесет и шест лева и 51 стотинки), представляваща
1
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.06.2023 г., сумата от 27,79 BGN
(двадесет и седем лева и 79 стотинки), представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
5,86 BGN (пет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от 16.07.2020г. до 19.06.2023 г., държавна такса в размер на 42,03 BGN
(четиридесет и два лева и 03 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер
на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение – изцяло за сумите по
отношение на ответника Е. В. К. и частично по отношение на ответницата Е. С. К. с
оглед на извършено частично погасяване на дълга. Претендираните от Е. К. суми в
исковата производство са: сумата от 1831,38 BGN (хиляда осемстотин тридесет и
един лева и 38 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 32,51 BGN (тридесет и два лева
и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
21.04.2023 г., както и сумата от 27,79 BGN (двадесет и седем лева и 79 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 11.07.2023 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот:
гр. София, общ. Искър, бул. „Дружба-2“, бл. 252, вх. В, ет. 4, ап. 68, аб. № 272375.
Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както
е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата Е. С. К. признава изцяло основателността
на предявените срещу нея искове, като представя и постигнато с ищцовото дружество
споразумение за погасяване на дълга.
В срочно подаден отговор ответникът Е. В. К. оспорва изцяло основателността на
предявените срещу него искове, като сочи, че не е налице облигационно отношение
между него и ищеца. Счита, че по делото не се установява да е собственик на
процесния имот, алтернативно – че е собственик 1/3, а не на ½ част от него. Счита, че
не е налице договор с разпределително дружество за разпределение на топлинната
енергия. Прави евентуално възражение за изтекъл срок на погасителна давност за част
от процесните вземания. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
2
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че на 13.06.1986 г. процесният имот, представляващ ап.
68, находящ се в гр. София, общ. Искър, бул. „Дружба-2“, бл. 252, вх. В, ет. 4, е
придобит от лицето Крум В. К.. От приетото по делото удостоверение за наследници,
издадено на 08.04.2024 г. от Столична община, район Искър, се установява, че след
смъртта на Крум В. К., настъпила на 27.04.2006 г., негови наследници по закон са
двамата ответници – Е. С. К. – съпруга, и Е. В. К. – брат. Приет по делото е и Акт за
сключен граждански брак № 619/29.08.1993 г., издаден от Столична община, район
3
Красно село, от който се установява, че бракът между съпрузите е сключен на
29.08.1993 г.
Поради изложеното се налага извод, че доколкото процесният имот е придобит от
Крум К. преди сключването на гражданския брак, до настъпване на смъртта му,
последният е бил единствен негов собственик. Бракът между страните е прекратен със
смъртта на съпруга, настъпила през 2006 г., поради което същият е продължил повече
от 10 години. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи
или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от
наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването
на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. В случая съпругата
наследява заедно с брата на починалото лице, наследството се е открило след
навършването на десет години от сключването на брака, поради което делът на
преживялата съпруга Е. К. е 2/3 ид. части от процесния имот, а делът на ответника Е.
К. – 1/3 ид. част от процесния имот. Направеното възражение от ответника Е. К.
относно притежаваните от него ид. части от имота е основателно.
По делото не се установи след придобиването на имота, същият да е отчужден
впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответниците са собственици на
имота в процесния период в посочените по-горе части, респ. потребители на топлинна
енергия.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито
съдебно заседание на 16.05.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане. Ето защо в производството по делото не
са допускани и приети СТЕ и ССчЕ, като на осн. чл. 153 ГПК съдът намира за
установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в
процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно
определен.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
По отношение на ответницата Е. С. К.:
След образуване на делото, на 16.01.2024 г., между „Топлофикация София“ ЕАД
и Е. К. е сключено извънсъдебно споразумение, с което ответницата признава
дължимостта на всички суми, предмет на настоящото производство. Видно от
съдържанието на приетото споразумение, със същото е отчетено частично погасяване
на дълга след издаването на заповедта за изпълнение, като споразумението включва
общият сбор на главницата за топлинна енергия и главницата за дялово разпределение,
общият сбор на лихвата за забава върху двете главници, остатъчната дължима
мораторна лихва, както и лихвата за забава върху двете главници, считано от
подаването на исковата молба до сключване на споразумението; посочено е, че
размерът на дължимите съдебни разноски е нула лева, като дружеството ще
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Представено от ответницата Е. К. е едно платежно нареждане за погасена сума по
сключеното споразумение – за сумата от 53,89 лева от 16.01.2024 г., представляваща
4
първата авансова вноска по споразумението. Посочено е във фискалния бон, че с
платената сума се погасява мораторна лихва от 32,51 лева и законна лихва в размер на
21,38 лева. До приключване на съдебното дирене по делото от ответницата не е
представено доказателство за други платени суми по споразумението.
Постигнатото извънсъдебно споразумение между страните, както и извършените
плащания по него, следва да бъдат взети предвид от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата. Като се вземат предвид сумите, по отношение на
които е постигнато споразумение между страните, се налага извод, че изцяло погасена
е дължимата мораторна лихва от 32,51 лева, както и част от дължимата законна лихва
от подаване на исковата молба до изготвяне на споразумението /16.01.2024 г./, а
именно сумата от 21,38 лева, представляваща част от общо дължимата за този период
законна лихва от 48,36 лева.
Поради изложеното, следва да се уважи искът за признаване за установено, че
ответникът дължи главница за топлинна енергия в процесния период в размер на
1831,38 лева и главница за услугата дялово разпределение за процесния период в
размер на 27,79 лева, като за горницата до пълния предявен размер искът следва да
бъде отхвърлен поради извършено погасяване в хода на процеса, както и искът за
установяване дължимостта на главница за дялово разпределение. В чл. 3 от
споразумението е уговорено, че при точно изпълнение, „Топлофикация София“ ЕАД
няма да начислява законна лихва върху главницата. По делото обаче не са представени
доказателства за платени суми на следващите определени падежни дати по
споразумението след първото извършено плащане. Ето защо следва да се признае за
установена дължимостта на законна лихва, считано от предявяването на исковата
молба до 16.01.2024 г. в непогасения остатък от 26,98 лева, като се присъди законна
лихва върху главниците, считано от 17.01.2024 г. с оглед на факта, че до 16.01.2024 г.
същата е била изчислена и е предмет на постигнатото между страните споразумение.
Следва да се посочи, че в случай че ответницата е погасявала суми по
споразумението след първата вноска, платена на 16.01.2024 г., то всички погасявания
следва да се вземат предвид от ищцовото дружество.
По отношение на ответника Е. В. К.:
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявените искове за главница за доставена топлинна енергия са
основателни в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По
5
делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задълженията
поради изтекъл давностен срок. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
- арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на 11.07.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
11.07.2020 г., са погасени по давност. Първият месец от процесния период е м.05.2020
г., като изискуемостта на вземането за него настъпва на 16.07.2020 г. /45 дни след
изтичане на срока, за който се отнася/. Ето защо се налага извод, че всички процесни
фактури са с настъпил падеж за плащане след 11.07.2020 г. Ето защо процесните
вземания не са погасени поради изтекъл давностен срок.
Предявените искове за главница следва да бъдат уважени за размер от 1/3 част от
общия дълг, съответен на дела на ответника в собствеността на имота, а именно: 1.
сумата от 1220,92 лева главница за топлинна енергия, като искът се отхвърли за
горницата до пълния предявен размер от 1831,38 лева и 2. сумата от 18,53 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, като искът се отхвърли за
горницата до пълния предявен размер от 27,79 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение на ответница Е. К., с оглед направеното признание за дължимост,
постигнатото споразумение и погасяване чрез плащане – исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на ответника Е. К., оспорващ дължимостта на сумите:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
6
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора са напр. Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по
описа на СГС, Решение от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС
и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ищеца и за
ответника Е. К..
По отношение на Е. К.:
Видно от данните по делото, ответницата Е. К. е извършила погасяване на
заплатената държавна такса в заповедното и исковото производство. В чл. 1 от
споразумението е посочено, че дължимо от ответника е и присъденото юрисконсултско
възнаграждение, присъдено в заповедното производство, което не е част от сумите по
споразумението. Същото е в размер на 25 лева и следва да бъде присъдено на ищеца на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Основателно е и искането на ищцовото дружество за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Същото
следва да бъде определено първоначално в минимален размер от 100 лева, като
ответницата Е. К. следва да бъде осъдена за ½ част от него, съответно на
претендираната от нея част от дълга.
По отношение на Е. К.:
На осн. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
пропорционално на уважената част от исковете спрямо ответника, а именно: сумата от
104,70 лева разноски в исковото производство, от които 75,21 лева държавна такса и
29,49 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 39,52 лева разноски в
заповедното произвдство, от които 24,78 лева държавна такса и 14,74 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Е. С. И. от САК сумата от 209,27 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника Е.
В. К. в исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете
съобразно предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдС.
7
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Е. С. К., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1831,38 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
София, общ. ; сумата от 27,79 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне
на услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 17.01.2024 г. до погасяване на
задълженията, както и законна лихва за периода от предявяване на исковата молба до
16.01.2024 г. в размер на сумата от 26,98 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 35,51 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 20.07.2023 г. по ч. гр.
дело № 38675/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Е. В. К., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1220,92 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
София, общ. , както и сумата от 18,53 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.07.2023 г. до
погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ: иска за признаване за установено, че
ответникът дължи цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер
от 1831,38 лв.; иска за признаване за установено, че ответникът дължи цена на
извършена услуга дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от
27,79 лева, както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания
за сумата 236,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 19.06.2023 г. и за сумата от 5,86 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.06.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 20.07.2023 г. по ч. гр. дело № 38675/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. С. К., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 25,00 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. К., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 104,70 лева разноски в исковото производство и
сумата от 39,52 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати адв. Е. С. И. от САК, с адрес: гр. София, ж.к. сумата от 209,27
8
лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
на ответницата Е. В. К..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9