Решение по НАХД №4752/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 229
Дата: 25 март 2025 г. (в сила от 16 юни 2025 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20232120204752
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯ. ИВ. БОДУРОВА
в присъствието на прокурора П. Б. О.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204752 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата М. Д. И., ЕГН **********, родена на * в гр.Бургас, с
постоянен адрес: *, български гражданин, неомъжена, с висше образование, неосъждана, за
ВИНОВНА за това, че в периода 29-30.01.2018 год., включително, в гр.Бургас, детска
градина „*“, при условията на продължавано престъпление, изтезавала малолетни деца,
намиращи се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в
детска градина „*“, като извършеното не представлява по-тежко престъпление, както следва
:
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, изтезавала малолетно лице - Р.
Н. Н., роден на *, намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в
качеството на учител в детска градина „*“- стискайки го за ухото, удряйки детето
многократно в областта на главата, крещейки и изричайки многократно обидни
думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно и унизително отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр. Бургас, детска градина „*“,
изтезавала малолетно лице - С. С. В., роден на *., намиращо се под нейни грижи и чието
възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, стискайки го за
ухото, удряйки детето многократно в областта на главата, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки
подигравателно и унизително отношение, като извършеното не представлява по-тежко
престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*“,
1
изтезавала малолетно лице- С.С. В., роден на *год., намиращо се под нейни грижи и чието
възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, скубейки и
блъскайки детето, крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и
демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не представлява по-
тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетно лице- Й. Д. К., роден на * год.,
намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в
детска градина „*“, удряйки многократно детето в областта на главата и лицето, крещейки и
изричайки многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки
подигравателно отношение, като извършеното не представлява по-тежко
престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетно лице- Г.С. П., род. на * год., намиращо
се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска
градина „*“, удряйки го по главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по- тежко престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетно лице - Х. И. С., род. на *, намиращо се
под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска
градина „*“, удряйки детето в лицето, обиждайки го „следващият тъпунгер“, крещейки и
изричайки многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно
отношение, като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018година, в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетни лица - Е. Н. С.а, род. на * и С. Н. Н., род.
на *., намиращи се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на
учител в детска градина „*“, хващайки главата на детето С. Н. Н., както и главата на детето
Е. Н. С.а, род. на * год., и удряйки ги една в друга, крещейки и изричайки многократно
обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като
извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*", при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетно лице- Е. Н. С.а, род. на *, намиращо се
под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска
градина „*“, удряйки детето по главата, скубейки го за косата, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на
продължавано престъпление, детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- А. Н. Г., род.
на * год., намираща се под нейни грижи и чието възпитание й е било възложено, в
качеството на учител в детска градина „*“, удряйки го по главата, скубейки го за косата,
блъскайки детето и влачейки го по земята, държейки го за дрехата, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 год., при условията на продължавано престъпление, гр.Бургас,
детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- Д.Д. Д., род. на * год., намиращо се под
нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина
2
„*“, хващайки детето и разтърсвайки силно ръката му, удряйки детето зад тила два пъти,
крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки
подигравателно отношение, като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 г. при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас,
детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- М. Й. Х., роден на * год., намиращ се под
нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина
„*“, стискайки го в областта на подмишницата, удряйки детето с пръчка по крака, както и
удряйки го с ръка по главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по- тежко престъпление;
На 30.01.2018 година, при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас,
детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- К.П.К., род. на * год., намиращо се под
нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“
. удряйки детето по главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление;
На 30.01.2018 година, при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас,
детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- Б. Н. М., роден на * година, намиращо се
под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска
градина „*“, избутвайки и дърпайки силно за ръка детето, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление- престъпление по чл. 187, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност като й налага административно наказание ГЛОБА в размер 2500
/ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата М. Д. И., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените
по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 293,25 /двеста
деветдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата М. Д. И., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Бургас направените по делото в хода на съдебното производство разноски в
размер на 200,00 /двеста/ лева, както и 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса
за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства- дискове, находящи се на л.
16, том 1 от ДП, л. 64, том 1 от ДП, и л. 67, том 2 от ДП, както и флаш-памет,
находяща се на л. 62 , том 1 от ДП, да останат приложени по делото до изтичане на
срока на съхранението им, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност по
предвидения ред.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд
Бургас в петнадесетдневен срок, считано от днес.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 229/25.03.2025г. по НАХД № 4752/2023г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на предложение за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 375 от НПК, внесено от БРП срещу обвиняемата М. Д. И.,
ЕГН **********, родена на * в гр.Бургас, с постоянен адрес: *, за това, че в периода 29-
30.01.2018 год., включително, в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетни деца, намиращи се под нейни грижи и
чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, като
извършеното не представлява по-тежко престъпление, както следва :
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, изтезавала малолетно лице - *.,
намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в
детска градина „*“- стискайки го за ухото, удряйки детето многократно в областта на
главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и
демонстрирайки подигравателно и унизително отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр. Бургас, детска градина „*“,
изтезавала малолетно лице - *, намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е
възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, стискайки го за ухото, удряйки
детето многократно в областта на главата, крещейки и изричайки многократно обидни
думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно и унизително отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*“,
изтезавала малолетно лице- *., намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е
възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, скубейки и блъскайки детето,
крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки
подигравателно отношение, катоизвършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетно лице- Й. Д. К., роден на * год.,
намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в
детска градина „*“, удряйки многократно детето в областта на главата и лицето, крещейки и
изричайки многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки
подигравателно отношение, като извършеното не представлява по-тежко
престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на продължавано
престъпление, изтезавала малолетно лице- *., намиращо се под нейни грижи и чието
възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, удряйки го по
главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и
демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не представлява по- тежко
престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на продължавано
престъпление, изтезавала малолетно лице - Х. И. С., род. на *, намиращо се под нейни
грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“,
удряйки детето в лицето, обиждайки го „следващият тъпунгер“, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018година, в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на продължавано
1
престъпление, изтезавала малолетни лица - Е. Н. С.а, род. на * и С. Н. Н., род. на *.,
намиращи се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в
детска градина „*“, хващайки главата на детето С. Н. Н., както и главата на детето Е. Н. С.а,
род. на * год., и удряйки ги една в друга, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*", при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетно лице- Е. Н. С.а, род. на *, намиращо се
под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска
градина „*“, удряйки детето по главата, скубейки го за косата, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на продължавано
престъпление, детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- *, намираща се под нейни
грижи и чието възпитание й е било възложено, в качеството на учител в детска градина „*“,
удряйки го по главата, скубейки го за косата, блъскайки детето и влачейки го по земята,
държейки го за дрехата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и
демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не представлява по-тежко
престъпление;
На 29.01.2018 год., при условията на продължавано престъпление, гр.Бургас, детска
градина „*“, изтезавала малолетно лице- *, намиращо се под нейни грижи и чието
възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, хващайки детето и
разтърсвайки силно ръката му, удряйки детето зад тила два пъти, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 г. при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас, детска
градина „*“, изтезавала малолетно лице- М. Й. Х., роден на * год., намиращ се под нейни
грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“,
стискайки го в областта на подмишницата, удряйки детето с пръчка по крака, както и
удряйки го с ръка по главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по- тежко престъпление;
На 30.01.2018 година, при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас,
детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- К.П.К., род. на * год., намиращо се под
нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина
„*“, удряйки детето по главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление;
На 30.01.2018 година, при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас,
детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- *, намиращо се под нейни грижи и чието
възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, избутвайки и
дърпайки силно за ръка детето, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление- престъпление по чл. 187, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по
общия ред, като бяха разпитани всички свидетели и бяха приобщени всички писмени и
веществени доказателства, посочени от страните и имащи значение за предмета на
доказване.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
2
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че обвиняемата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, като му бъде наложено наказание „глоба“
около минималния размер.
Упълномощеният защитник на обвиняемата - адв. В. В. от АК-Бургас, поддържа, че
не е доказано извършването на деяние от страна на подзащитната й, поради това, че
наличните по делото записи не са приобщени по надлежния ред. Също така посочва, че не е
осъществен съставът на престъплението по чл. 187 от НК, тъй като действията на
обвиняемата не могат да бъдат квалифицирани като „изтезание“ по смисъла на закона,
предвид характера им.
Обвиняемата, редовно уведомена, не се явява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемата М. Д. И., ЕГН **********, е родена на * в гр.Бургас, с постоянен адрес:
*.
Обвиняемата М. И. сключила на * трудов договор с ОДЗ 8 „*“ гр.Бургас,
представлявано от свид.* - Директор на ОДЗ 8 „*“. Обв.М. И. била назначена на длъжността
младши учител, д.гр. На 01.09.2014г. с Трудов договор №210/01.09.2014г. обв.М. И. била
преназначена на длъжност - учител, д.гр. в ОДЗ 8 „*“ гр.Бургас. Детската градина „*“, в
която работила обв.М. И. се намирала в *. От есента на 2016г. обв. М. И. и свид. С. П. поели
възпитанието и грижите за малолетните деца, които са били записани във втора група с
наименование „*“ при детска градина „*“. Общия брой на децата от втора група „*“ бил 37,
като всички от тях били родени през 2013 година. В края на месец януари 2018г. била
обявена грипна епидемия, като една част от децата, посещаващи група „*“, отсъствали от
занятия. На 29.01.2018г. занятия в детска градина „*“, група „*“ посетили децата
*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*. На 29.01.2018г. по време на занятията в група „*“
обвиняемата М. И. организирала репетицията на децата на заучен от тях танц, като
първоначално отделила момчетата от групата, за репетиция на мъжки танц. Междувременно
едно от децата - С. В. се отделил от групата на момчетата, като отишъл при момичетата.
Тогава обв. М. И. се приближила до С. В., крещейки „А, С.е ти защо не играйш? Ти момиче
ли си? Ти момиче ли си бе? Защо не играеш ти, бе? Какво правиш ми обясни, бе?“, след
което го стиснала за ухото и го ударила по главата. Обв.М. И. продължила да крещи на
детето С. В. думите „Правим мъжкия танц, той гледал, какво гледаш, бе!“, след което отново
го ударила по главата. След като децата продължили с репетицията на танца, обв.М. И. се
обърнала към детето * с думите:“Ужас!Ужас! Тез сланини кой ще ги вдигне!“. По време на
репетицията, в която участвали момченцата от група „*“ обв.М. И. ударила по главата детето
* и детето *, стиснала за ухото, ударила няколко пъти по главата детето *, ударила по лицето
детето Х. С., ударила с пръчка по крака детето * и го хванала в областта на подмишницата,
като междувременно отправяли обиди към децата:“Пълна трагедия сте, да ви кажа!Мислете
малко с тия глави! Лигльовци! Нищо няма да стане от вас! Изчезвайте от тука! Прибирайте
са! Утре цял ден ще репитираме. Цял ден!“, като към детето * се обърнала с думите:
„Тъпанар“, а към детето Х. С. с думите:“Следващият тъпунгер!“. След като момченцата от
група „*“ приключили с репетицията на танца, обв.М. И. събрала момиченцата от групата за
репетиция и на техния танц. Недоволна от начина, по който са се подредили, обв.М. И.
хванала главата на детето Е. С.а и главата на детето С. Н. и ги ударила една в друга. По
време на репетицията обв.М. И. ударила по главата отново детето Е. С.а, а също така я
оскубала по косата. След като приключила и репетицията на момиченцата, обв.М. И.
3
подканила децата да си седнат по столовете, като им крещяла „Хайде сядайте сега - на
майка ми, на баща ми стола! Сядай някъде без да се разправяш!Като почнете
така...Бебета...Само глупости вършите. Не се държите изобщо като големи деца. Пет
годишни! Пет годишни-друг път! Пет месеца сте— Какво корава ли ти е главата? Корава е,
но пълна с бръмбари!“. Обв.М. И. ударила с ръка по главата детето *, като му се скарала за
начина, по който е седнал с думите:“И двамата са пльоснахте вече! *, на ръба бе! Какво
означава? Туъ ръба ли е?.И виж са къде ти са пръстите, погледни са! Сядай, после ще са
оправяш! Ей заспала работа!“. Междувременно детето * сгрешило масата, на която трябва да
отиде и се насочило към друга маса. Обв.М. И. се развикала на малолетното дете * с
думите:“На втора маса казах!“, изблъскала детето и го оскубала за косата, продължавайки да
и крещи:“Ето кой не знае да брои...На втора маса! Кой не знае да брои още? Питам? Хайде
брой масите! Остави стола и брой! Хайде сега брой! Първа маса де е? Брой отначало масите!
Стига с тва ами! Къде е първа маса?“, след което обв.М. И. отново оскубала за косата
малолетното дете *, хванала я за дрешката и започнала да я влачи по земята , продължавайки
да и крещи:“ Нищо не знайш!Нищо!Първа - първа маса е тази!Ето я първа маса!Втора..,
трета.., четвърта..., пета! Хайде сега пак ми ги кажи! Стига с това аа..ааа! Тази маса коя е?
Коя е тази маса? Сега ти казах,бе!“, след което я ударила по главата, продължавайки да
крещи:“ Сега е повтори, бе! Коя е тази маса, бе?“, като отново последвал удар по главата на
детето от страна на обв.М. И..
По време на занятията на 29.01.2018г. в група „*“ на детска градина „*“ обв.М. И.
хващанала малолетното дете Д. Д., разтърсила я за ръката и я ударила два пъти зад тила.
На същата дата обв.М. И. направила забележка на малолетното дете *, като
забележката била свързана с това, че детето не си било оправило правилно дрешката. Обв.М.
И. му се разкрещяла с думите :“*, не си играй с глупавите връзки, а си прибери панталона!
Какво ма гледаш? И това съм го казала милион пъти - всеки ден по няколко пъти...И пак не
си загащен, и потника ти е отвън. Преди малко казах:изчурквате си, дърпате потника надолу
и тогава вдигате гащите. *! Гледа като малоумен! Стани и са оправи!Седи и гледа като...!“,
след което ударила малолетното дете * по главата. След това обв.М. И. започнала да крещи и
на малолетното дете Е. Р., като и крещяла също за дрехите, обръщайки се към малолетното
дете с думите:“Пи ли вода, *? Защо не си загащена? До сега говорихме за загащването, ти
пак с чаршафите отвънка! *, чаршафа ти виси отзади. *, загащи си отзад потника в гащите
ти казах! Абе * виж си потника!“, след което обв.М. И. завъртяла грубо малолетното дете Е.
Р., оскубала я за косата и я изблъскала, продължавайки да и крещи:“ Виж си потника
отзад!Отзад! Не отпред, отзад потника! Ей неразбрано, бе! Наразбрано!“.
На 30.01.2018г. занятия в детска градина „*“, група „*“ посетили децата малолетните
деца *,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*. По време на занятията обв.М. И. направила
забележка на децата да са по-мирни и да пазят тишина, след което ударила по главата
малолетното дете * и избутала и дръпнала силно за ръка малолетното дете *, крещейки им
следното:“Идвай тука! Изкарахте ми нервите преди малко! Без да ревеш! Невъзпитани!
Животни!“, а така също към детето * изкрещяла следното: “Ий, серсем загубен! Сядай тука!
Кой какво прави-той само бучи и стърчи!“.
На 30.01.2018г. около 18.15ч. свидетелката М. Г. /майка на малолетното дете */ се
намирала до детска градина „*“, като върху капака на автомобила си забелязала поставена
черна на цвят флашка. Свид.М. Г. взела флашката, качила се обратно в автомобила, след
което отишла да вземе детето си *. Свид.М. Г. решила да провери съдържанието на
флашката и тогава видяла съдържащите се записи с проявена агресия спрямо децата от
група „*“ на детска градина „*“. На следващия ден свид.М. Г. помолила своя колега - свид.К.
Н. да сглоби записите, съдържащи се на флашката в един общ клип. Свид Н. прегледал
съдържанието на записите от флашката, като копирал част от тях и ги сглобил в един общ
клип, след което върнал обратно флашката на свид.М. Г.. Вечерта на 31.01.2018г. свид.Н.
4
видял в интернет пространството клипче, съдържащо записите от флашката, която му била
предоставена от свид.Г.. На следващия ден, на 01.02.2018г. свид.Н. от личния си компютър
публикувал същия този клип, който бил вече публикуван в интернет пространството,
съдържащ кадри от група „*“ на детска градина "*“.
На 31.01.2018г. в 23:22:03ч. в сайта www.uniconbg.com била публикувана статия под
заглавие „Филм на ужасите в бургаска детска градина! Деца са подложени на терор и
тормоз“, като статията била придружена с видео материал, идентичен с този, съдържащ се
на флаш паметта, намерена от свид.Г.. На 02.02.2018г. в 09:57:35ч. била публикувана в
интернет пространството друга статия под заглавие „Учителка преяжда и крещи: Лигльовци,
животни, телета! Нови потресаващи кадри от градината на ужасите“, като и тази статия била
придружена с видеоматериал.
От 01.02.2018г. на основание чл.325, т.1 от КТ било прекратено трудовото
правоотношение с обвиняемата М. И..

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелски показания на свидетелите М. И. (л.43-45, включително и прочетените по реда
на чл. 281, ал. 4 от НПК л. 94, т. 2 от ДП), С. Т. (л.45-46, включително и прочетените по реда
на чл. 281, ал. 4 от НПК л. 104-107, т. 2 от ДП), К. П. (л.46-гръб-47, включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК л. 98, т. 2 от ДП), И. Д. (л.47-гръб-48-гръб,
включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК л. 125, т. 3 от ДП), М. Г. (л.63-
гръб-65-гръб, на места погрешно е записано „Т.“, включително и прочетените по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК л. 147, т. 3 от ДП), Д. Иб (л.65-гръб-66-гръб, включително и прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК л. 136, т. 3 от ДП), Д. К. (л.62-гръб-63), В. Т. (л. 63), А. П.
(л.84-гръб-85-гръб, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК л. 112, т. 2
от ДП), М. Н. (л.85-гръб-86-гръб, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от
НПК л. 118, т. 3 от ДП), А. Н. (л.86-гръб-87-гръб, включително и прочетените по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК л. 123, т. 3 от ДП) М. П. (л. 87-гръб-88-гръб), М. Е. (л. 88-гръб-89-гръб), М.
Д. (л.90-91, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК л. 193, т. 3 от ДП),
Г. Р. (л. 104-гръб-105), Ю. К. (л. 105-105-гръб), М. К. (л. 105-гръб), З. Г. (л. 106), П. Д. (л. 106-
106-гръб), С. О. (л. 106-гръб-107), Р. Д. (л. 107-107-гръб), Н. Н. (л. 133), З. Т. (л. 133-133-
гръб), С. М. (л.133-гръб-134, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК л.
237, т. 4 от ДП), З. И. (л. 134-гръб), Р. Г. (л. 134-гръб-135), Я. Т. (л. 135), К. С. (л. 135-135-
гръб), Д. П. (л. 135-гръб-136, погрешно посочена накрая като „С.“), К. Х. (л. 156), Х. Д. (л.
156-156-гръб), К. Д. (л. 156-гръб-157), З. Г. (л. 157-157-гръб), В. С. (л. 157-гръб), С. П. (л.
158), Р. С. (л. 158-гръб), И. С. (л.159-160, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал.
4 от НПК л. 225, т. 4 от ДП), С. В. (л. 160-гръб), К. Н. (л. 160-гръб-161-гръб) Д. Т. (л. 181-
гръб-182), С. И. (л. 182-гръб-183-гръб), Н. С. (л. 189-гръб-190); писмените доказателства и
доказателствени средства: удостоврения за раждане, трудови договори, протоколи за
доброволно предаване, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство; заключението на изготвената по делото съдебнотехническа
експертиза, както и отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 36-67, т. 2 от ДП, л.
190-гръб); веществените доказателства- оптични носители и флашка.
На първо място, основна част от доказателствените материали по делото
представляват свидетелските показания, като се очертават две основни големи групи
свидетели. Едната група включва показанията на свидетелите, които са родители на сочените
за пострадали деца- свидетелите К. П., А. Н., И. Д., Д. Иб, М. Г., Н. С., М. Д., Р. Д., С. О., И.
С.. Другата основна част включва родители на други деца, които са посещавали същата
група „*“, както и показанията на работещи в детската градина- възпитатели и други
5
служители. Налице е и трета група, включваща показания на св. Р. С. и св. Н..
Съдът кредитира изцяло изложеното и от двете основни групи свидетели, тъй като
между тях на практика липсват противоречия. По отношение на втората група свидетели,
основно съдържание в техните показания са представите им за поведението на обвиняемата
като учител, като всички от тях сочат, че са с много добри впечатления от нея. Това се
подкрепя и от показанията на част от родителите на пострадалите деца, които също споделят
такива свои наблюдения. Дори и тези родители, които посочват, че видимо децата им са
имали проблеми с ходенето на градина преди 29.01.2018 г. не споделят да имат лоши
впечатления от М. И..
Основната разлика между двете групи свидетели е, че родителите на децата, които са
пострадали, са дали показания и във връзка със своите възприятия при гледането на
наличните по делото видеозаписи. Настоящият състав кредитира техните показания и в тези
им части, като вътрешно непротиворечиви, а също така и като взаимно допълващи се. Така
някои от родителите, освен че посочват какви действия са възприели по отношение на
собственото си дете, излагат твърдения, че са познали и други деца на клиповете. Така,
например, св. Н. С. имаше много ясен спомен за действията, които е видял по отношение на
дъщеря си Е. С.а, но също така и посочва, че е видял и действия по отношение на „Д.“, „Е.“
и „Р.“. Свидетелката М. И. посочва: „Разпознах едно дете, не знам името на детето, но
майка му е отвън- М. Г. се казва.“, като очевидно визира детето *. Друг свидетел, който
посочва имената и на други деца е С. Т., която посочва, че е разпознала децата „А., А., Д. и
С..“. Само тези примери са достатъчни да обосноват извод, че от приложените записи може
да се установи самоличността на дадено лице, като чисто житейски е напълно логично един
родител да разпознае собственото си дете на запис. Това се подкрепя и от заключението на
изготвената по делото техническа експертиза, като в съдебно заседание вещото лице
потвърди, че качеството на записа не е такова, че да позволи лицево-идентификационна
експертиза, но е възможно да бъде извършено разпознаване на лице. Съдът счита, че липсва
основание да се приеме, че някои от родителите на пострадалите деца е проявил
предубеденост при излагането на показанията си, тъй като те се подкрепят и от показанията
на други свидетели. Детето на гореспоменатата свидетелка С. Т. не е пострадало, но именно
тя посочва конкретни имена на други деца.
С оглед изложеното, съдът кредитира показанията на свидетелите, които са родители
на пострадали деца относно техните възприятия от приложените записи. Повечето от тях
описаха начина, по който са се запознали със съдържанието на клипа в сградата на 02 РУ-
Бургас, а именно че им е бил пуснат в една зала, където са присъствали всички. По мнение
на настоящия състав това не опорочава действията по разследването, тъй като така или
иначе части от клипа са били гледани от родителите и преди това при публикуването им в
различни медии, т.е. същите така или иначе вече са били запознати в една или друга част със
съдържанието му. С оглед на тези съображения и съдът кредитира техните показания в
частите, които бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, тъй като е разбираемо да е
налице липса на спомен при излагането на показанията им пред съда, предвид изминалия
период от време.
Що се отнася до показанията на св. Р. С., съдът кредитира същите, доколкото
дотолкова няма спор, че същата е работила по случая, но тя не допринася съществено за
разкрИ.е на обективната истина. По отношение на изложеното от св. Н., същото се
потвърждава от показанията на св. Г., както и от заключението на експертизата.
Съдът кредитира и всички писмени доказателства по делото, като същите не бяха
оспорени от страните.
Същото важи и за заключението на изготвената по делото техническа експертиза,
като вещото лице е отговорило пълно и ясно на поставените въпроси, включително и тези в
съдебно заседание.
6
Един от най-съществените въпроси по делото е този за наличните по делото записи,
които са били направени и изследвани.
На първо място, съдът намира, че същите са приобщени надлежно по делото. Под
надлежно приобщаване на източник на информация следва да се разбира извършването на
процесуално-следствени действия, чрез които да се проследи неговия произход. Налице е
протокол за доброволно предаване, с който св. Г. е предала флашката със записите на
органите на разследването. Същата тази флашка впоследствие е била обект на изследване от
техническата експертиза, която констатира, че се касае за сглобени отрязъци от по-голям
клип, както и че не е посочена вярна дата. Предвид изложеното, съставът счита, че не е
допуснато нарушение при приобщаването на въпросната флашка.
По-важният въпрос е за доказателствената стойност на въпросния запис, като от
материалите по делото се установи, че същият е изготвен тайно чрез поставяне на скрита
камера в детската градина, в помещението на група „*“.
Този съдебен състав има принципното разбиране, че видео/аудиозапис, направен от
частно лице, при определени обстоятелства, може да бъде годен доказателствен източник в
наказателния процес. Записите са електронен запис върху оптичен/магнитен/цифров
носител, който представлява веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК, тъй
като по същността си е предмет, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата по
делото. Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си
записът, следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно. Записът подлежи на
непосредствено възприемане от съда след приемането на носителя по делото като
веществено доказателствено средство или бива предмет на експертно изследване, което
онагледява съдържанието му и посредством приобщаването на това заключение се
приобщава и самото доказателство.
Разпоредбите на раздел VIII от глава XIV НПК регламентират реда и начина на
използване на СРС от разследващите органи, като един от способите за доказване в
наказателния процес. Съгласно ЗСРС те представляват технически средства и оперативни
способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени
доказателствени средства – кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, белязани предмети,
фотоснимки. По съществото си това са тайни мерки, които представляват намеса на
държавните власти в правото на личен живот на гражданите, което защитено от чл. 8 ЕКПЧ
и чл. 32, ал.1 от Конституцията на Р България. Специално следва да се подчертае, че
използването на СРС по отношение на граждани за разкрИ.е на престъпления е държавна
намеса в правото на личен живот. Именно поради секретността на мерките за наблюдение,
използвани от държавни органи и съществуващия риск от злоупотреба с власт, в
националният закон - НПК и ЗСРС се предвидени правила за условията и обстоятелствата,
при които властите имат право да прибягнат към тази тайна и потенциално опасна намеса в
правото на зачитане на личния им живот и кореспонденция на гражданите. Тези разпоредби
обаче нямат приложение при преценката за допустимост в процеса на видеозаписи,
звукозаписи, фотоснимки, направени от частни лица, без съгласието или въпреки изричното
противопоставяне на заснетите лица, защото те не са държавна намеса в правото на личен
живот. В тази връзка следва да се посочи, че правото по чл. 8 ЕКПЧ респективно чл. 32, ал. 2
от Конституцията, не е абсолютно и може да търпи ограничения. Видеозаписи или
звукозаписи направени от частни лица несъмнено могат да представляват нарушение на чл.
8, ал.1 от ЕКПЧ и чл. 32, ал.2 от Конституцията, но това не означава, че автоматично и
винаги трябва да се игнорират, ако отразяват факти и обстоятелства от значение за разкрИ.е
на престъпление, тъй като в такъв случай на правото на личен живот се противопоставя
обществения интерес от разследване и разкрИ.е на престъпления и наказване на техния
извършител и следва да се търси баланса между двата конкуриращи се интереса (отдавна в
теорията е възприето мнението, че автоматичното изключване на този тип доказателства „би
7
бил израз на догматизъм и формализъм, а в някои случаи би довел до житейски абсурди и
отказ от правосъдие за жертвите на престъпление” – Цонков, Ив., Теория и практика на
съдебното производство по наказателни дела, Сиела, 2014, с. 455). В конкретния случай,
няма спор, че едно частно лице преднамерено и тайно е записало друго лице - т.е. нарочно е
създало запис, който не е изготвен по правилата на НПК и нарушава чл. 8 ЕКПЧ и чл. 32 от
Конституцията. Въпреки това - съгласно константната практика на ЕСПЧ използването като
доказателство в съдебен процес на информацията, получена в нарушение на член 8 от
ЕКПЧ, трябва да се решава с оглед на всички обстоятелствата по делото, и по-специално на
въпроса за зачитането на правото на защита на жалбоподателя, както и качеството и
значението за делото на въпросните доказателства (Schenk с/у Швейцария, Khan с/у
Обединеното кралство и Gäfgen v. Germany [GC], § 165). По-специално, следва да бъде
дадена на възможност на подсъдимия да оспори автентичността на доказателствата и да се
противопостави на използването им като същевременно да бъде взето под внимание
качеството на доказателствата, както и обстоятелствата, при които те са събрани, и дали тези
обстоятелства поставят под съмнение тяхната надеждност или истинност. В практиката на
ЕСПЧ има няколко дела, касаещи тайно наблюдение от недържавни органи: Köpke с/у
Германия, Vukota-Bojić v. Switzerland, Peck v. the UK, López Ribalda and Others v. Spain, в
които ЕСПЧ е намерил, че използването в съдебния процес на видеозаписи, направени от
частни лица в нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ, не противоречи на изискванията за справедлив
процес, гарантирани от член 6 § 1 от Конвенцията. Следователно принципното решение за
допустимостта да бъдат ползвани като валидно доказателство видео и звукозаписите,
създадени от частни лица извън реда за прилагане на СРС, следва да се търси не само на
основата на естеството на нарушение на правото на личен живот, но и на обстоятелствата,
при които те са събрани, и дали тези обстоятелства поставят под съмнение тяхната
надеждност или истинност. Казано по друг начин – всякога преценката дали записи, като
процесните, следва да се ценят в наказателния процес или не - зависи не само от това дали
са направени в отклонение от чл. 8 ЕКПЧ, респективно чл. 32 Конституцията, а от това дали
е спазен разумният баланс между нарушаване на личната свобода на записания и
обществения интерес от разследване и разкрИ.е на престъпления и наказване на техния
извършител, като се отчетат и начинът, и причините за създаване на записите, начинът на
приобщаването им в процеса и т.н.
За да се отговори на горните въпроси в процесния случай, следва да се подложат на
анализ всички факти по делото, обстоятелствата, при които са направени записите, тяхната
достоверност и т.н. В случая се касае за действия, осъществявани спрямо деца на 4-5
годишна възраст, като същите ноторно нямат способността ясно и в пълнота да изразяват
своите впечатления и възприятия. Освен това, от част от свидетелските показания става
ясно, че няколко деца са имали проблеми с ходенето на детска градина в групата на
обвиняемата. Част от родителите са провеждали разговори с възпитателките, но им е било
съобщавано, че няма никакви проблеми. Очевидно обаче, някои деца са продължавали да
демонстрират стрес. Същевременно, достъпът до вътрешните помещения на детските
градини ноторно е забранен, при което няма как някое външно лице да придобие представа
какво се случва по време на занятията. На този фон и отчитайки, че се касае за много малки
деца, очевидно някой родител се е почувствал принуден да прибегне до подобно действие.
От една страна явно е констатирано, че дете е имало проблем, а от друга не е имало как да се
получи достоверна информация. В тази атмосфера, логично съответното лице е потърсило
някакъв начин, по който да установи случващото се. Именно с такава цел са направени и
процесните записи – не за да се навреди преднамерено на извършителя, а за да се установи
има ли посегателства спрямо децата.
Самите записи са показани в медии непосредствено след изготвянето им, поради
което не може да се приеме, че се касае за опит за манипулация, шантаж или друго подобно,
а ясно се вижда желанието да се разкрият неправомерни действия в детската градина. Както
8
бе посочено, записите са предадени с протокол, извършена е експертиза, а свидетелите,
които са ги гледали, разпознават на същите именно децата от група „*“. Не се установиха
обстоятелства, които да поставят под съмнение тяхната надеждност или истинност. Ето
защо съдът счита, че няма процесуална пречка в конкретния случай и с оглед конкретната
обстановка, да ползва изготвените видео записи като доказателства в процеса.
Имайки предвид всичко изложено, може да се направи изводът, че на практика
доказателствената съвкупност е изцяло еднопосочна и безпротиворечива.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Съдът намира, че се доказа по несъмнен начин извършването на престъплението по
чл. 187, вр. чл. 26, ал. 1 от НК от страна на обвиняемата И., във връзка с което е внесено
предложението на БРП, а именно- че в периода 29-30.01.2018 год., включително, в гр.Бургас,
детска градина „*“, при условията на продължавано престъпление, изтезавала малолетни
деца, намиращи се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на
учител в детска градина „*“, като извършеното не представлява по-тежко престъпление,
както следва :
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, изтезавала малолетно лице - *.,
намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в
детска градина „*“- стискайки го за ухото, удряйки детето многократно в областта на
главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и
демонстрирайки подигравателно и унизително отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр. Бургас, детска градина „*“,
изтезавала малолетно лице - *, намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е
възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, стискайки го за ухото, удряйки
детето многократно в областта на главата, крещейки и изричайки многократно обидни
думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно и унизително отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*“,
изтезавала малолетно лице- *., намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е
възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, скубейки и блъскайки детето,
крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки
подигравателно отношение, катоизвършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетно лице- Й. Д. К., роден на * год.,
намиращо се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в
детска градина „*“, удряйки многократно детето в областта на главата и лицето, крещейки и
изричайки многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки
подигравателно отношение, като извършеното не представлява по-тежко
престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на продължавано
престъпление, изтезавала малолетно лице- *., намиращо се под нейни грижи и чието
възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, удряйки го по
главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и
9
демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не представлява по- тежко
престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на продължавано
престъпление, изтезавала малолетно лице - Х. И. С., род. на *, намиращо се под нейни
грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“,
удряйки детето в лицето, обиждайки го „следващият тъпунгер“, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018година, в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на продължавано
престъпление, изтезавала малолетни лица - Е. Н. С.а, род. на * и С. Н. Н., род. на *.,
намиращи се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в
детска градина „*“, хващайки главата на детето С. Н. Н., както и главата на детето Е. Н. С.а,
род. на * год., и удряйки ги една в друга, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 година, в гр.Бургас, детска градина „*", при условията на
продължавано престъпление, изтезавала малолетно лице- Е. Н. С.а, род. на *, намиращо се
под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска
градина „*“, удряйки детето по главата, скубейки го за косата, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 год., в гр.Бургас, детска градина „*“, при условията на продължавано
престъпление, детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- *, намираща се под нейни
грижи и чието възпитание й е било възложено, в качеството на учител в детска градина „*“,
удряйки го по главата, скубейки го за косата, блъскайки детето и влачейки го по земята,
държейки го за дрехата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и квалификации и
демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не представлява по-тежко
престъпление;
На 29.01.2018 год., при условията на продължавано престъпление, гр.Бургас, детска
градина „*“, изтезавала малолетно лице- *, намиращо се под нейни грижи и чието
възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, хващайки детето и
разтърсвайки силно ръката му, удряйки детето зад тила два пъти, крещейки и изричайки
многократно обидни думи и квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление;
На 29.01.2018 г. при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас, детска
градина „*“, изтезавала малолетно лице- М. Й. Х., роден на * год., намиращ се под нейни
грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“,
стискайки го в областта на подмишницата, удряйки детето с пръчка по крака, както и
удряйки го с ръка по главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по- тежко престъпление;
На 30.01.2018 година, при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас,
детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- К.П.К., род. на * год., намиращо се под
нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина
„*“, удряйки детето по главата, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление;
На 30.01.2018 година, при условията на продължавано престъпление, в гр.Бургас,
детска градина „*“, изтезавала малолетно лице- *, намиращо се под нейни грижи и чието
10
възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „*“, избутвайки и
дърпайки силно за ръка детето, крещейки и изричайки многократно обидни думи и
квалификации и демонстрирайки подигравателно отношение, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление.
Обект на престъплението е физическото развитие на пострадалия, като може да се
засегне е неговото психическо развитие.
*, С. В., Е. Р., *, *, Х. С., Е. С.а, С. Н., *, Д. Д., *, * и * могат да бъдат пострадали от
това престъпление, тъй като са били малолетни към инкриминираната дата.
От своя страна, обвиняемата И. е годен субект на престъплението, тъй като всички
пострадали деца са се намирали под нейни грижи и тяхното възпитание й е било възложено,
в качеството й на учител в детска градина „*“.
Настоящият състав намира, че доказателствената съвкупност по несъмнен начин се
установява авторството на деянието. Вече бяха изложени съображения защо съдът цени
приложените по делото доказателствени материали, като тук още веднъж ще обърне
внимание на няколко момента. Както бе отбелязано, най-същественият източник на
информация по делото са приложените записи, като няма нужда да се преповтаря защо
съдът ги цени. Съдът прие, че по несъмнен начин се установява, че на записа се виждат
действията именно на обвиняемата И.. От една страна, по-голямата част от свидетелите,
които са родители на деца от групата, са разпознали на записа именно нея или нейния глас.
По-съществено е обаче, че част от свидетелите, които са били служители в детската градина
към този момент също са разпознали именно М. И. на записите. Така, например,
свидетелката Р. Г.- помощник-възпитател, посочва: „Също си спомням, че имаше някакъв
танци и М. иска да могат да танцуват…“. Свидетелката Я. Т., също възпитател, посочва:
„М. честно казано не я познавам много, само колегиално, но съм я виждала, че постоянно е
прегърнала децата, но това, което видях на клипа, не можах да повярвам. Аз го гледах
клипа веднъж. Мисля, че дърпаше едно от децата, когато ги нареждаше. Също имаше
нещо с прозореца и с някаква пръчка като ги нареждаше.“. Накрая, свидетелката С. П.,
която е работила като възпитател в същата група, но в другата смЯ. посочва: „Този клип съм
го гледала веднъж и е заснета М. И..“, както и: „Този клип беше с лошо качество. Нямам
идея какво се е случвало, защото бях в отпуск. Отидох в градината и директорката ни го
пусна. На него се вижда М. И. и децата на едно кръгче. Говореше на малко по-висок тон,
това е мое възприятие.“.
След като множество лица, които са работили по това време в детската градина и са
познавали обвиняемата, включително и другия учител от същата група, са я разпознали на
клиповете, не може да има никакво съмнение, че именно И. е лицето, което извършва
действията, насочени към пострадалите деца. Това кореспондира с изложеното от вещото
лице по техническата експертиза, че не е възможно да се извърши идентификационна
експертиза, но лицата от клиповете могат да бъдат разпознати.
Въз основа на свидетелските показания се установява и периодът на извършване на
престъплението. Така св. И. Д. посочва: „На видеозаписа с дата 30.01.208 г. отново
разпознах сина си М. и г-жа И. и л. В.. За тази дата съм сигурна, че е актуална дата,
защото на същата дата децата подариха подарък на л. *, които бяха изработили сами за
рождения и ден.“. Свидетелката М. Г. пък посочва: „Искам да уточня, че единият от
записите е направен според мен на 29.01.2018 г. понеделник когато се вижда как госпожа
И. скубе дъщеря ми по време на репетиция на хорото тъй като всеки понеделник дъщеря
ми ходи на градина със синя блуза.“. Имайки предвид, че свидетелите са се запознали със
записите около 01.02.2018 г. е напълно логично да се приеме, че са имали такива спомени за
период от няколко дни назад, за който именно и говорят.
От обективна страна, съдът намира, че е налице и изпълнителното деяние-
изтезаване. Същото може да бъде осъществено само чрез действие, като в случая
11
обвиняемата е извършвала множество действия спрямо отделните деца- стискала ги за
ухото, удряла деца многократно в областта на главата, лицето, тила и краката, включително с
пръчка, скубела, блъскала, удряла една в друга главите на две деца, влачела ги по земята,
дърпала и бутала силно. Всички тези действия се установяват от наличната по делото
доказателствена съвкупност, като са били съпроводени с обидни думи и квалификации и
демонстриране на подигравателно отношение. Следва да се отбележи, че под изтезание
следва да се разбира действие, което е от естество да причини силно физическо или
психично страдание или болка (в този смисъл и Стойнов, Ал., Наказателно право, Особена
част. Престъпления против правата на човека, София 2006 г., изд. „Сиела“, с. 321). Съгласно
ППВС 3-79, т. 16 (по отношение на физическото страдание и болка) болката е краткотрайно
преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието е
продължаваща болка. Безспорно в случая на всички пострадали деца е причинена болка от
страна на И., вследствие на физическо въздействие. Действията й са били с такъв интензитет
и с такъв ефект, че безспорно е налице изтезание по смисъла на закона, като се има предвид
много малката възраст на децата. Безспорно това може да се окачестви като изтезание, тъй
като не се касае за еднократно действие. Безспорно и използваните обидни квалификации са
от естество да причинят психическо страдание. Освен това, съгласно чл. 1 от Декларацията
за защитата на всички лица от подлагане на изтезания или други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание, под изтезание следва да се разбира и
причиняването на болка, която както бе посочено по-горе, може да е последица на по-
краткотрайно въздействие. Накрая следва да се отчете, че се касае за лица на възраст 4-5
години с крехка физика и психика, при което и по-краткотрайно физическо и словесно
въздействие може да причини по-голяма болка и по-продължително физическо и психическо
страдание в сравнение с един възрастен човек.
Следва да се обърне внимание, че авторството на деянието се установява и по
отношение на *, макар че неговата майка М. П. бе заличена от списъка за призоваване, тъй
като детето е разпознато от други свидетели, които са били в близки отношения с неговото
семейство, а именно св. Н. С..
Съставът счита, че извършеното от И. не покрива признаците на друго по-тежко
престъпление от Особената част на НК.
От субективна страна тя е действала при форма на вината пряк умисъл. И. е
съзнавала, че с действията си ще причини физическо и психическо страдание на децата и е
предвиждала настъпването на тези последици. Целта на И. е била да въведе ред в групата
деца, както и да ги научи на определени неща, но същата е съзнавала, че неизбежно ще им
причини болка. В случаите когато престъпните последици не са цел на деянието, но се
явяват неизбежен резултат по пътя към осъществяване на целените от дееца изменения в
действителността и той съзнава неизбежното и закономерно тяхно настъпване също е
налице пряк умисъл (в този смисъл и Стойнов, Ал., Наказателно право, Обща част, София
2019 г., изд. „Сиела“, с. 307-308, както и цитираната там съдебна практика).
Деянието по чл. 187 от НК е в Глава „Престъпления против брака, семейството и
младежта“ от НК, поради което спрямо него не важи забраната за приложение на института
на продължаваното престъпление, съгласно чл. 26, ал. 6 от НК, който забранява
приложението му при престъпления против личността по Глава втора от Особената част на
НК на различни граждани (в този смисъл и ТР № 3/71 г. на ОСНК на ВС).
В случая престъплението правилно е квалифицирано като продължавано по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са извършени тринадесет отделни, единични деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление – по чл. 187 от НК,
извършени са през непродължителни периоди от време – в периода от 29.01.2018г. до
30.01.2018г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, като
всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
12
предшестващото.
Съдът намира, че е налице достатъчна степен на обществена опасност на
извършеното от И., която да обуслови нейната отговорност за деянието, тъй като не се касае
за инцидентна проява, а за продължавано престъпление, което е осъществено в рамките на
два дни спрямо множество лица.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемата беше призната за виновна, законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или „пробация”, както и
„обществено порицание“. В същото време по отношение на обвиняемата са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата обвиняемата е неосъждана и не е била освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество
престъпления, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
По делото се констатира като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на
обвиняемата. Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на
чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за
престъпление от общ характер. В случая обвиняемата е неосъждана за каквито и да е
престъпления, което следва да бъде отчетено в нейна полза при преценката за нейната
обществена опасност. Следва да се отчетат и добрите характеристични данни на
обвиняемата, които се извличат от голяма част от показанията на свидетелите. Накрая,
следва да се отчете и продължителния период на наказателното производство до момента-
седем години (от които пет години и девет месеца на досъдебна фаза).
Налице са обаче и отегчаващи отговорността обстоятелства. На първо място, касае за
продължавано престъпление, включващо множество отделни деяния, които са били
извършени в период от два дни. На второ място, следва да се отчете, че пострадали от
деянията са лица на възраст около 4-5 години, т.е. такива, които са абсолютно лишени от
възможност за самозащита. Накрая, не може да не се отчете, че деянията са извършени от
обвиняемата именно по време на изпълнение на служебните й задължения- възпитателка в
детска градина. Последното означава, че от нея се очаква да е подготвена да се справя с
трудностите, които идват при грижата за толкова много деца, както и че може да се
контролира, като не използва физическо насилие.
Предвид изложеното, като се отчете най-вече и изминалия период на наказателното
производство, съдът счита, че налагането на имуществено наказание в размер на малко под
средния, а именно- 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, би постигнало в най-голяма степен
целите по чл. 36 от НК, като едновременно ще отчете всички смекчаващи обстоятелства, но
и ще укаже на обвиняемата, че и нейното поведение не е правомерно, независимо от
причините и преследваната цел.

По веществените доказателства:
Веществените доказателства- дискове, находящи се на л. 16, том 1 от ДП, л. 64, том 1
13
от ДП, и л. 67, том 2 от ДП, както и флаш-памет, находяща се на л. 62 , том 1 от ДП, следва
да останат приложени по делото до изтичане на срока на съхранението им, след което да
бъдат унищожени като вещи без стойност по предвидения ред.

По разноските:
С оглед обстоятелството, че обвиняемата бе призната за виновна, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК бе осъдена да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 293,25
/двеста деветдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ лева, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас направените по делото в хода
на съдебното производство разноски в размер на 200,00 /двеста/ лева, както и 5.00 /пет/
лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14
Съобщи за изтекли лични данни