№ 372
гр. Пазарджик , 20.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЦветА. Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от ЦветА. Вълчева Гражданско дело №
20215220100061 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Ищцата В. Е. П. не се явява, редовно призована чрез пълномощника си
адв. З., като призовката е връчена лично на адв. З. на 22.03.2021 г.
Не се явява и пълномощникът на ищцата – адв. З., редовно
упълномощен, с пълномощно приложено към исковата молба. От адв. З. е
постъпила по делото молба с вх. № 6706/16.04.2021 г., с която моли делото да
бъде отложено за друга подходяща дата, поради служебната му ангажираност
като защитник на подсъдим в ПзОС по НОХД № 132/2021 г. насрочено за
днес 20.04.2021 г. от 13:30 часа. Към молбата е приложена призовка за
подсъдим, адресирана до неговият служебен защитник – адв. З. по НОХД №
132/2021 г. по описа на ПзОС.
Ответникът Г. М. П. не се явява, редовно призован, чрез
пълномощникът си на посочения по делото съдебен адрес. За него се явява
адв. З.М., редовно упълномощена да го представлява, с приложено
пълномощно по делото.
АДВ. М.: Смятам, че би следвало да се даде ход на делото, тъй като
ищцата не представя болничен лист или друг документ, налагащ отлагане на
съдебното заседание и тя е редовно призована чрез пълномощникът си.
СЪДЪТ, с оглед данните по делото и във връзка с постъпилата молба от
адв. З. счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките на
1
разпоредбата на чл. 142,ал. 2 от ГПК, съгласно която съдът отлага делото ако
страната и пълномощникът й не могат да се явяват, поради препятствие,
което страната не може да отстрани. В конкретния случай с молбата си от
16.04.2021 г. адв. З. е представил писмено доказателство, от което е видно, че
същият е служебно ангажиран и по друго дело в случая по НОХД на ПзОС,
насрочено за същата дата и час, в които са насрочени и настоящото дело.
Видно от приложената призовка е че същата е с дата на изготвянето
24.03.2021 г., а призовката по настоящото дело е връчена на адв. З. на
22.03.2021 г., т.е. към момента на получаване на призовката на ПзОС адв. З.
вече е бил уведомен за насрочването на производството по настоящото дело
за разглеждане днес. Въпреки това и дори да приемем, че по отношение на
адв. З. са налице обективни причини за неявяването му в днешното съдебно
заседание, с оглед служебната му ангажираност по друго дело, то по делото
не са представени никакви доказателства по отношение на това ищцата да не
може да се яви в днешното съдебно заседание, поради препятствие, което тя
да не може да отстрани. Вярно е, че в исковата молба се съдържат данни
относно това, че ищцата живее във Великобритания, но пък видно и от
социалния доклад, който е изготвен от социалните работници е с дата
06.04.2021 г. е, че те са провели разговор с ищцата В.П., в който тя им е
споделила отразените от тях обстоятелства. Посочено е, че В.П. е
сътрудничела на Отдел „Закрила на детето“ за изготвянето на социалния
доклад. Освен това в социалния доклад е отразено, че към нас момент децата
са във Великобритания под грижата на бабата по майчина линия - Е. П..
Всички тези отразявания в социалния доклад сочат, че към датата на
изготвяне на социалния доклад ищцата е била в страната. По делото не са
представени данни за това, след разговора със социалните работници, ищцата
да е напуснала отново страната и към датата на днешното съдебно заседание
да се намира обратно във Великобритания. В молбата на адв. З. за отлагане на
делото не е посочено каквото и да е препятствие за ищцата да се яви лично,
вкл. и такова свързано с отсъствието й от страната.
При тези данни съдът приема, че не са налице кумулативните
предпоставки на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК и че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Отговора, който сме подали го поддържаме изцяло, както и
последващ допълнителен отговор и него поддържаме изцяло.
С оглед на фактическата обстановка за днешното съдебно заседание ще
направя едно доказателствено искане за заличаване на допуснатите свидетели
на ищцовата страна, тъй като същите, макар че са допуснати, не е направено
изрично искане да бъдат разпитани в следващото съдебно заседание. Ако не
се уважи това искане, моля всички свидетели или да бъдат разпитани в едно
съдебно заседание – на ищеца и на ответника или да бъдат заличени
свидетелите на ищеца от изслушване и да бъдат изслушани свидетелите на
ответника, които днес се явяват и са пред залата.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба с която са предявени искове с правно
основание чл. 150 от СК за изменение – увеличаване размера на присъдени
издръжки на ненавършили пълнолетие деца и по чл. 127а, ал. 2 от СК за
промяна периода за пътуване на децата в чужбина.
Подадена е искова молба, в която се твърди, че с Решение
№75/11.02.2019г., постановено по гр.д.№656/2018г., на РС-Пазарджик, на В.
Е. П. е дадено право да упражнява родителските права спрямо малолетните
деца А. М. Н., ЕГН.********** и Г. М. П., ЕГН:**********, местоживеенето
на децата да е при майката, определен е режим на лични отношения на бащата
М. Г. П. с децата, като бащата има право да вижда и взема децата при себе си
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19.00ч. в петък до
17.00ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния
отпуск на майката, както и разрешение малолетните деца да пътуват
придружени от своята майка и законен представител извън теритфията на
България в държавите членки на ЕС включително и Великобритания,
съответно всяка година до навършване на пълнолетие на децата, през летните
3
ваканции в периода от 01.06. до 15.09., през зимните ваканции в периода от
15.12. до 10.01., на съответната година, както и бащата М. Г. П. е осъден да
заплаща на малолетните си деца А. М. Н. и Г. М. П., чрез тяхната майка и
законен представител В. Е. П., месечна издръжка в размер на 200 лева за
всяко дете.
Твърди се, че за изминалия период от време е налице чувствителна
промяна в нуждите на децата, а и на икономическата обстановка в страната,
при която е трайно обективно трудно, едно дете да бъде издържано с 200 лева
месечно - издръжката, която ответникът е осъден да заплаща, като се има
предвид, че майката сама осъществява фактическото отглеждане на децата,
поради което тази сума се явява крайно недостатъчна за издръжка и на
практика води до екзистенциален риск от бедност и социално изключване.
Сочи се, че е общоизвестно и ненуждаещо се от доказване е, че цените
на всички стоките и услугите в страната са повишени драстично спрямо м.
февруари 2019г., показателни за което са данните на НСИ и увеличението на
минималната работна заплата, която за този период е в размер от 510 лв., а за
2021г. е в размер от 650 лв., Същевременно към настоящия момент децата А.
и Г. посещават училище, с което са се повишили и тяхните нужди от учебни
пособия, помагала, разходи за извънкласни»ванимания, за храна, дрехи,
здравни нужди, спорт, други текущи нужди, включително свързани с
образование, духовно и интелектуално развитие, за развлечения. Според т.7
от Постановление №5/1970г.,на Пленума на ВС, усилията, които полага
родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи, поради това
следва той да поеме много по-малка част от паричната издръжка.
Твърди се, че за да има възможност да задоволи макар и отчасти все по-
нарастващите жизнени потребности на децата си В.П. е заминала да работи
във Великобритания, има постоянен трудов договор с фирма "Light fashion"
LTD London - където работи, като чистачка със заплащане 8.21 паунда на час
на 24 часа седмично, има жилище под наем с договор за наем на адрес: 4*
********* **** **** №* Turac Aydemir, двете деца са записани за ученици и
посещават начално училище "Earlham Primary School" от 2019г., до
настоящия момент, като А. е ученичка в 3-ти клас, а Г. е ученик в 1-ви клас.
4
Сочи се, че е ноторно известно, че за отглеждането на едно дете в
България са необходими месечно минимум 600 лева - съгласно НСИ - и то
при условие, че детето живее в България. Стандарта на живот в Англия е в
пъти по-висок този в България и необходимите месечни разходи за издръжка,
отглеждане, обучение и интелектуално развитие на едно дете, възлизат
месечно на минимум 600 паунда, които са равни на 1560 лева. От тази сума
ответника следва да поеме поне една малка част от 300 лева месечно за всяко
от децата.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, изменение на
предходно определена издръжка се допуска само при изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. За да
възникне това право, е необходимо да са настъпили трайни съществени
промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите. Нормите на
чл.142 и чл.143 от СК предвиждат, че размерът на необходимата издръжка се
определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя,
който я дължи, като това задължение на родителите е безусловно, т.е. те
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая,
от определянето на месечната издръжка с решението по гр.д.№656/2018 г., на
ПРС, влязло в сила на 13.02.2019г., до настоящия момент са изминали две
години, като безспорно са се увеличили нулите на децата А., която е на 8
години и Г., който е 7 години, като и двете деца са ученици и посещават
училище. Действително за децата е необходимо извършването на все по-
големи разходи за храна, учебни помагала, обучение, увеличени са и
ежедневните им жизнени нужди.
Твърди се,е че бащата М. Г. П. също живее и работи във
Великобритания, получава месечни доходи, закупил е скъп автомобил "AUDI
Q7" Рег. № РА 6348 КН, което показва, че той е с увеличени финансови
възможности. Освен това, ответникът няма алиментни задължения към други
свои низходящи, което несъмнено съставлява обстоятелство даващо
възможност на бащата да заплаща издръжка в по-голям размер от
определения по брачното дело от 200 лева за дете. В тази връзка считаме, че
ответникът е в състояние да заплаща издръжка за децата в увеличен размер от
300 лева месечно за дете, тъй като финансовите му възможности са
5
чувствително увеличени. Налага се извода за промяна във възможностите на
родителя, дължащ издръжка, да заплаща такава в увеличен размер. Считаме,
че в конкретния случай е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл.150 от СК, поради което искането за увеличение размера на присъдената
на всяко от двете деца, месечна издръжка от 200 лева на 300 лева, е
основателно. Още повече, че е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържаните деца и трайна съществена промяна във
възможностите на бащата да им я дава. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1
от СК, основно задължение на родителите е да издържат и да се грижат за
своите ненавършили пълнолетие деца, което означава, че е необходимо да се
престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са
достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с
тесните нужди. В този смисъл задълженията на един родител е да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на децата си, те.е ответникът е
длъжен да полага грижи за всички свои ненавършили пълнолетие деца. С
нарастване на възрастта на малолетните деца А. и Г., нарастват и нуждите и
потребностите им, подлежащи на задоволяване, като така нарастват и
финансовите средства, които са необходими за тяхната издръжка, с оглед
необходимостта от учебници, учебно помагала, посещения на обществени,
културни и спортни прояви свързани с възрастта им. Заплащането на всичко
това е поето изцяло от майката, те са със завишени нужди и следва интересите
им да бъдат защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха
заедно. От друга страна, ответникът М. Г. П. е в трудоспособна възраст,
живее и работи във Великобритания, което му позволява да реализира доходи
много над средния размер на доходите България.
Сочи се, че съгласно решението по гр.д.№656/2018г., местоживеенето
на децата А. М. Н. и Г. М. П. е при тяхната майка В. Е. П., тя упражнява
родителските права върху тях, както и е дадено от съда разрешение децата да
пътуват придружени от своята майка извън територията на страната^в
държавите членки на ЕС включително и Великобритания, съответно всяка
година до навършване на пълнолетие на децата, през летните ваканции в
периода от 01.06. до 15.09., през зимните ваканции в периода от 15.12. до
10.01., на съответната година.
Счита се, че тъй като в настоящия случай, както майката с децата, така
6
и бащата към момента работят и живеят преобладаващо във Великобритания
- Лондон, като децата са записани за ученици и посещават учебни занятия там
в училище "Earlham Primary School", това обстоятелство предпоставя
промяна, относно даденото от съда разрешение за пътуване, предвид
налагащата се промяна в периода, през които децата да могат да пътуват
придружени от майка си. В случая считаме, че е наложително да бъде
изменен разрешения от съда времеви период за пътуване на децата до
Великобритания, което ще бъде единствено и само в техен интерес, като
децата през време на учебната година да пътуват до Великобритания, а през
време на училищните ваканции да бъдат в България - при корелативно
спазване на личните контакти на децата с бащата, съгласно установения с
бракоразводното решение, режим на лични отношения на бащата с децата,
като само се измени разрешения от съда времеви период на пътуванията. Още
повече, че бащата също се е установил да живее и работи в Лондон -
Великобритания, кое го е предпоставка за достъпна и лесна възможност за
срещи между него и двете деца.
Моли се съдът, на основание на чл.150 от СК да измени размера на
определената с Решение № 75/18.01.2019 г., постановено по гр.д.№656/2018г.,
по описа на Районен съд- Пазарджик, месечна издръжка, дължима от
родителя М. Г. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.Септември ул."*****" №*, на
малолетните му деца - А. М. Н., ЕГН:********** и Г. М. П., ЕГН:**********,
като я увеличи, съответно от 200 лева на 300/триста/лева за А. М. Н. и от 200
лева на 300/триста/лева за Г. М. П., считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с
падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на
същата.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, се моли съда да постанови
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
издръжка.
Моли се съдът да измени, постановения с Решение N975/18.01.2019г.,
по гр.д.№656/ 2018г., на Районен съд-Пазарджик, времеви период, през които
децата А. М. Н., ЕГН:********** и Г. М. П., ЕГН:**********, да пътуват
7
придружени от своята майка и законен представител В. Е. П.,
ЕГН:**********, извън територията на Р.България в държавите от ЕС и
Великобритания, съответно всяка година до навършване на пълнолетие на
всяко от децата, който съгласно съдебното решение е от 01.06. до 15.09. и от
15.12. до 10.01., като го измените и разрешите децата да имат право да
пътуват в периода: от 01.01. до 30.06./включително/ и от 01.09. до
20.12./включително/, на съответната година, важимо за Великобритания.
Моли се съдът, на основание на чл.127а, ал.4 от СК да се допусне
предварително изпълнение на решението в тази му част.
Претендират се разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
С Определение № 52/12.01.2021 г. съдът на основание чл. 310, ал. 3 от
ГПК не е допуснал разглеждането на предявените искове за изменение чрез
увеличаване на размера на присъдени издръжки с правно основание чл. 150 от
СК по реда на бързото производство, тъй като заедно с тях и в една искова
молба са предявени и искове по чл. 127, ал. 2 от ГПК и е постановил
разглеждането им по общия ред.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който заявява, че съгласно Решение от 18.01.2019г., постановено по гр.дело
№656/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик и влязло в законна сила на
11.02.2019г., следва да заплаща месечна издръжка на детето /от първия брак
А. М. Н. с ЕГН ********** в размер на 200 /двеста/ лева, както и месечна
издръжка на детето /от първия брак/- Г. М. П. с ЕГН ********** в размер на
200 /двеста/ лева. Тази издръжка съдът е постановил в негово отсъствие, след
като му е бил назначен служебен адвокат, без да може да ангажирам писмени
и гласни доказателства. Ето защо, въпреки че обича децата си, тази издръжка
е непосилна за него като сума. Още по-непосилна за него се явявала
търсената с настоящото дело издръжка в размер на 300 лева за всяко от
децата му.
Счита, че за изминалия период от време не е налице чувствителна
промяна в нуждите на децата, а освен това следва да се вземе предвид и
8
световната икономическа конюнктура в следствие на световната пандемия,
която е факт, който не се нуждае от доказване, както и ноторно известно е, че
в следствие на пандемията и съпътстващите я рестрикции в световен мащаб,
много хора останаха без работа, включително и аз.
Съгласно горепосоченото решение, постановено по гр.дело №656/2018г.
по описа на Районен съд-Пазарджик, ищцата има право да извежда децата
извън територията на Република България в следните държави и за следните
периоди от време: държавите членки на ЕС, включително и Великобритания
съответно всяка година до навършване на пълнолетие на децата, през летните
ваканции в периода от 01.06. до 15.09., през зимните ваканции в периода от
15.12. до 10.01. на съответната година". Ако ищцата спазва съдебното
решение, то тогава през по-голямата част от годината децата ще са на
територията на Република България. Ето защо се явява неоснователно
твърдението на ищцата, че трябва по-голяма издръжка, тъй като децата са в
чужбина. Тя не спазва това съдебно решение, тъй като децата целогодишно са
във Великобритания и възпрепятства виждането му с тях в нарушение на
съдебното решение.
Сочи, че действително от 2019 г., когато е постановено решението по
гр.д.№656/2018г по описа на съда, е налице промяна в икономическата
обстановка, но тя не е в ущърб на ищцата, а е в ущърб на мен-ответника, тъй
като започна в целия свят световна пандемия и аз останал без работа. Не
работел във Великобритания и в момента от Великобритания не получавам
никакви средства. През декември 2020г. си дошъл в България, като тук също е
безработен и не може да си намери работа. Сочи, че баща му е починал, а
майка му - А. Г. Н., също е безработна.
Твърди, че в момента живее на семейни начала със С. Д. К., с която
имат общо дете, кръстено на нейното име -Р. С. К., тъй като към момента на
раждане на детето-22.11.2017г., той още не бил разведен с ищцата. В
настоящия момент със С. Д. К. са подали заявление в Община Пазарджик, с
което той желае да припознае детето си - Р. С. К., което ще носи имената: Р.
М. Н.. Тази процедура е започнал още преди завеждане от ищцата на
настоящото дело. Инициирал е това още със заведеното от него гр.дело
№1357/2020г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с което е поискал
9
поправка на актовете за гражданско състояние досежно фамилното ми име, а
„именно Н., вместо П.“, тъй като при сключването на брак с ищцата бил
приел нейната фамилия, а след развода им не си я променил, тъй като не
знаел за делото /то било водено в негово отсъствие, като му е бил назначен
служебен адвокат/, но в последствие вече имал друго семейство-жената, с
която заживял на семейни начала - С. Д. К., и детето им - Р. С. К., като още
през 2020г. сменил фамилията си от П. на Н., с цел да припозная детето си - Р.
С. К.. Смяната на фамилията му на Н. е отразена в Решение
№260158/15.10.2020г., постановено по гр.дело №1357/2020г. по описа на
Районен съд-Пазарджик и в Решение от 02.12.2020г., постановено по гр.дело
№1357/2020г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с което съдът е допуснал
поправка на явна фактическа грешка, като е записано: „допуска промяна на
фамилното име на молителя в актовете за гражданско състояние, като вместо
П., бъде записано Н.".
Сочи, че не е без значение и фактът, че скоро /по делото са ангажирани
такива доказателства-заявление с вх.№ПД-33/26.02.2021г до Община
Пазарджик за припознаване на детето му Р./ след завършване на процедурата
по припознаване на детето ми-Р., аз ще следва да издържам и това му дете.
В решението, постановено по гр.дело №656/2018г. по описа на районен
съд-Пазарджик ищцата е доказала, че има син от друга жена, като в
решението е записано, че живее със С. Д. К. и от нея има син. Тъй като това е
записано в решението, заради това ищцата не е приложила това решение по
настоящото дело. Поради тази причина издръжката, която в момента е
постановил съда по по гр.дело №656/2018г. по описа на Районен съд-
Пазарджик, а именно 200 лева за дъщеря му - А. М. Н., и 200 лева за сина му -
Г. М. П., за мен се явява прекомерно висока, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.1 от СК „всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Въпреки, че много обича децата си в момента е затруднен да дава
постановената по гр.дело №656/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик
издръжка 200 лева за дъщеря му - А. и 200 лева за сина му - Г.. Още по-
непосилна за него е търсената с настоящото дело издръжка от 300 лева за А. и
300 лева за Г.. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя не само от нуждите на лицето, което има право на
10
издръжка, но и от възможностите на лицето, което я дължи. Разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК гласи, че минималният размер на издръжката на едно дете е
равен на една четвърт от минималната работна заплата, т.е. 162,50 лева към
момента. Счита, че би могъл да плаща по 180 лева месечна издръжка на
детето А. и 180 лева месечна издръжка на детето Г.. Тази възможност за
намаляване на размера на издръжката, кореспондира и с разпоредбата на
чл.150 от СК, съгласно която при изменение на обстоятелствата, каквито са
налице /оставането му без работа; грижите, които следва да полага за детето
му - Р., което припознава/, издръжката може да бъде изменена, а именно - да
се намали от 200 лева на 180 лева за А. и от 200 лева на 180 лева за Г..
Моли се съдът да вземе предвид факта, че ищцата завела децата във
Великобритания, за да взима там големи помощи за децата. Там тя получава
около 2000 паунда, което е около 4500 лева български пари, като това е всеки
месец на 29-то число, които тя получава за едното дете, а майка й получава за
другото дете същата сума и й ги дава. Освен това ищцата работи във
Великобритания и в момента и получава около 1200 паунда на месец заплата
/300 паунда седмично, т.е. 675 лева на седмица/.
Твърди, че за периода от месец февруари 2019 г. до настоящия момент
нуждите на децата не са се увеличили чувствително, а и следва да се вземе
предвид факта, че децата за периода от месец май до септември 2020г. били
заедно с ищцата при него в България. Освен това към настоящия момент
децата не посещавали извън класни занимания, спорт и др.
Твърди се, че не отговаря на истината, че ищцата получава 8,21 паунда
седмично. Тя получава неофициално по 300 паунда седмично и 1200 паунда
месечно. Официално тя работи по-малко часове, но в действителност си
работи по 8 часа на ден. Така социалните власти във Великобритания гледат
колко получава официално и затова и отпускат по 4500 лева на дете помощи
и поради това тя официално работи по-малко часове.
Твърди се, че не отговаря на истината, че ищцата плаща голям наем във
Великобритания. Напротив - тя не живее там, където е договорът й под наем,
а живее в друга квартира в една стая с майка си, приятелят на майка й, и
децата ми. А договорът под наем, който е сключила, използва, за да получава
помощи за децата.
11
Сочи, че действително децата са записани във Великобритания на
училище, но там училището е безплатно. Дори на малките деца им дават
храна, както е и в България. И на двете деца дават храна в училище.
Твърди се, че не отговаря на истината, че в момента ответникът работи
във Великобритания. Преди, като бил във Великобритания, работил до
февруари 2020 г. След това не е работил там. От май 2020г. до август 2020г.
ищцата с децата бяха при него в България. После той ходил октомври 2020г.
до Великобритания, но не си намерил работа и декември 2020г. се прибрал в
България. Оттогава до сега не е работил нито във Великобритания, нито в
България. Трудно е в условията на пандемия и рестрикции да се намери
работа.
Твърди се, че колата, за която ищцата споменава, е закупена още през
2019г., когато баща му бил жив и му помагал финансово, като баща му и
майка му му били дали парични средства за закупуването на автомобила.
Счита, че е неоснователно искането на ищцата да бъде изменен
постановения в решението по гр.дело №656/2018г. по описа на съда времеви
период на пътуване на децата до Великобритания. Към настоящия момент
ответникът е в България и желае да имам възможност да вижда децата си,
както е постановено в съдебното решение, а именно: „всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 19.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя,
както и двадесет дни през лятото". Смята, че за пълноценното израстване на
децата, те трябва да имат контакти и с двамата си родители, а ако бъде
променен режимът им на пътуване до Великобритания, той ще бъде
затруднен да се вижда с тях.
Моли се съдът да вземе предвид, че ищцата разполага с големи парични
средства, тъй като в къщата на родителите й в гр.Септември, която де факто е
за ищцата, тъй като тя е единствено дете, ищцата е направила ремонт за
хиляди левове. Само за мазилката в къщи е дала 20 000 лева, отделно от това
е дала 5 500 лева за обзавеждането на една стая, като това лично го е видял. В
същото време обаче тя държи децата във Великобритания в една стая заедно с
майка й и приятеля на майка й.
Моли се съдът да остави без уважение доказателственото искане на
12
ищцата относно изискване на справка от ОД на МВР-Пазарджик относно
пътуванията ми извън страната, тъй като това не е спорно.
Моли се съдът да остави без уважение доказателственото искане на
ищцата относно изискване на справка от сектор „ГОТ за автомобилът ми, тъй
като това отново не е спорно.
Счита, че не е основателно искането на ищцата за служебна справка от
НАП за доходите на ответника за 2019-2020г., но в случай, че съдът допусне
такава справка, то се моли да бъде изискана и справка от НАП-Пазарджик за
доходите за 2019-2020г. и на ищцата-В. Е. П. с ЕГН **********, както и
регистрирани трудови договори.
Счита, че не е основателно искането на ищцата за служебна справка от
Община-Септември, отдел „МДТ" за декларирани недвижими имоти, но в
случай, че съдът допусне такава справка, то моля, да бъде изискана справка
от Община-Септември, отдел „МДТ" за декларирани недвижими имоти от
ищцата-В. Е. П. с ЕГН **********.
Иска се от съда да бъдат изцяло отхвърлени исковете на ищцата, като
неоснователни.
Моли се съдът, на основание чл.150 от Семейния кодекс, да измени
размера на определената с решение, постановено по гр.дело №656/2018г. по
описа на Районен съд-Пазарджик месечна издръжка, дължима от ответника -
М.Г. Н. на детето - А. М. Н. и детето - Г. М. П., като я намали от 200 лева на
180 лева за А. М. Н. и от 200 лева на 180 лева за детето - Г. М. П., считано от
датата на завеждане на делото от ищцата в съда.
Твърди, че въпреки че разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението, в конкретния случай това е
неприложимо, тъй като ищцата е подписала саморъчно декларация, че е
получила издръжката за децата им - А. М. Н. и Г. М. П. до 31.12.2021 г. и ще
търси издръжка от 01.01.2022 г. Същата декларация /която се прилага по
делото/ е нотариално заверена с рег.№.976/15.06.2020г. при П. М.-нотариус с
рег.№168 в нотариалната камара и район на действие-Районен съд-
Пазарджик.
13
Моли се съдът, да не се изменя определеният с решение, постановено
по гр.дело №656/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик времеви период
децата да пътуват до държавите-членки на ЕС, включително Великобритания
през „летните ваканции в периода от 01.06. до 15.09., през зимните ваканции в
периода от 15.12.до 10.01. на съответната година“, като задължите ищцата да
спазва постановеното в решението, за да имам и аз възможност да виждам
децата си в България.
Освен това счита, че въпросът за пътуванията на децата следва да се
разгледа в отделно дело - за заместващо съгласие.
Моли се съдът да не допуска предварително изпълнение по чл.127а от
СК, тъй като той ще бъде затруднен да вижда децата си във Великобритания,
а и ще се наруши правото му по съдебно решение, постановено по гр.дело
№656/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик да виждам децата си „всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 19.00 часа в петък до 17.00
часа в неделя, както и двадесет дни през лятото".
Моли се съдът да осъди ищцата - В. Е. П. с ЕГН **********, да му
заплати всички направени съдебно-деловодни разноски.
С Определение № 538/17.03.2021 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните. Указал им е разпределението на
доказателствената тежест.
След постановяване на това определение по делото е постъпил отговор
становище с вх. № 5116/24.03.2021 г. от ищцата В.П., чрез пълномощникът й
адв. З. на отговора на ответника.
По делото е постъпил и отговор на отговора – становище на ищцата от
ответника чрез пълномощникът му адв.М. с вх.№5871/05.04.2021 г.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
14
исковата молба на ищцата и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпилите по делото социален доклад и писмо на
ДСП – Септември, както и всички постъпили писма от административните
органи, във връзка с исканията на страните и изпратените на същите
институции писма от съда.
АДВ. М.: Запознах се с постъпилите справки. От ДСП са се свързали с
моя доверител, но социалните работници не са отразили неговото становище
в доклада, ще направя доказателствено искане в същата посока. Ако се
отложи делото, да възложите допълнителен социален доклад и социалните
работници да отразят и становището на ответника.
По доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА социален доклад на ДСП – Септември, ведно със
съпроводително писмо към същия с вх. № 6200/09.04.2021 г.
ПРИЕМА писмо на Община Септември, с вх. № 5843/05.04.2021 г.,
ведно с приложеното към него удостоверение за декларирани данни, касаещи
ищцата В.П..
ПРИЕМА писмо на Община Септември с вх. № 5767/02.04.2021 г.,
ведно с приложените към него документи, подробно описани в същото, а
именно: Удостоверение за декларирани данни, касаещо ответника М.П.,
Декларация по чл.14 от ЗМДТ, удостоверение за наследници, Договор за
доброволна делба, разпечатка от информационната система – 2 бр.
ПРИЕМА писмо на ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх.
№5631/01.04.2021 г.
ПРИЕМА писмо на ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх.
№5635/01.04.2021 г.
ПРИЕМА писмо на ОД на МВР – Пазарджик, ведно със справка вх.№
5407/29.03.2021 г.
15
ПРИЕМА писмо на ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“,
вх. № 5270/26.03.2021 г., ведно с приложена към него справка.
АДВ. М.: Водим свидетелите А. Г. Н. и И. Г. Н.. Водим и още един
свидетел в случай, че го допуснете до разпит.
С определението си по чл. 140 от ГПК, съдът е допуснал двама
свидетели на ответната страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ответната страна лицата А. Г. Н.
и И. Г. Н..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. Г. Н. – родена на 17.09.1966 г. в гр.Септември, живуща в гр.
Септември, българка, българска граждА., вдовица, неосъждана, М.П. ми е
син, а В.П. ми е бивша снаха, с основно образование,безработна. Желая да
бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Н.: Синът ми М. в момента не работи, безработен е. Покрай тази
пандемия една година близо е без работа. М. няма никакви доходи. М. в
момента е в България. М. иска да си вижда децата, но бившата снаха взе
децата в Англия и въобще не могат да се виждат с баща си. Моят съпруг
почина преди една година и се прибрахме и децата са се бяха прибрали от
юни месец. М. ги поддържаше децата и нея, но през септември и началото на
октомври тя взе децата и пак избяга в Англия и не дава децата да се виждат с
бащата. Децата искат да се виждат с бащата, но тя нещо ги плаши и те не
искат да идват при нас. Когато децата бяха в България идваха при нас и с М.
ги поддържахме. Преди да почине моя съпруг много сме помагали на М..
Моят съпруг беше началник влак, аз също работех, имам 30 години стаж и
много помагахме на М.. Откакто почина баща му и дойде пандемията е
трудно. Тази кола, която има М., когато баща му беше жив той му даде пари,
16
за да си купи тази кола. М. сега живее с втората си жена С.. Има и едно дете
Р.. М. си припозна детето, а бившата снаха го съди за 300 лв. издръжка. Той
дори няма възможност и 200 лв. да плаща, защото поддържа и другото си
дете – Р., от втората си жена. Знам, че В. получава в Англия 2000 паунда
доходи за едното дете, аз съм очевидка. За едното дете майка й получава 2000
паунда, а за другото дете В. получава същата сума. В. идва тука прави си
ремонтите и иска тази голяма издръжка от нас и ще говори, че ние сме
богати, а по телефоните говори, че не си оправяме счупените къщи, а иска
такава сума от М.. В. каза за нас да си оправяме счупените къщи. За едното
дете получава тя пари, а за другото дете майка й ги получава. От юни месец,
докато беше тука с децата, аз бях очевидка, как тя си теглеше парите по 2000
паунда и ми казваше „майко, тези пари са от помощите в Англия“. Даде 5500
само обзавеждане за една стая, а двадесет и няколко даде за отвънка къщата
да оправя, тук в България в Септември.
В Англия знам, че работи и от там получава по 1200 паунда на месец.
Като се показва на телефона и виждам, че чисти по ресторантите и по други
места. Работеше по ресторанти в кухнята, после работи в хотели като чистеше
стаите.
Децата бяха тук 2020 г. и се чувстваха при баща си много добре. Тя
като дойде и момичето беше при нас и тя пак избяга. Момичето ми вика
„мамо /тя така ми вика – мамо/, аз не искам да ходя при нея, ще остана при
тати“. Викам „както искаш, остани при баща си“. На В. баща й почина. Тя не
живееше с баща си, а майка й живее с приятеля си – друг мъж. Дойде той
вземаха малката и после детето вика „сега ще ме вземе и после няма да ми
даде да дойда при вас“.
В. сега се ожени втори път. Остави децата в Англия при майка й с
нейния приятел и сега тя се ожени на Мало Конаре и синът ми се притеснява,
защото момичето е на осем години и са в една стая с майка й и с приятеля й.
Тя е на осем години. Сега ако ни ги даде децата, синът ми няма да иска
никаква издръжка, ама поне да ни ги даде. Децата учат в Англия. Децата не
ходят на извънкласни форми. Аз бях там. Децата не ходят на извънкласно
занимание. Ходят си на училището, там си имат закуска дават им и обяд и
към три часа ходиш да ги вземеш. На моята дъщеря, нейната дъщеря, са в
17
едно училище с двете деца. В училището не се плаща, всичко училището си
поема. И моята щерка има две деца по-големки, синът изкара в училището и
пак няма да плаща, даже стипендии дават.
В., във Великобритания, където взима тези пари, има друг договор за
друга къща. Примерно имаш две стаи с хол, тя взима този договор и си взима
парите оттам, а живее в една стая с майка й и нейният приятел. Не живее в
тази къща, където има договор за наем. Живее в една стая с майка си и
приятеля й. За онази къща, с която има договор не плаща. Аз съм била там.
Там където е договора за наем никой не живее.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Г. Н. – родена на 26.01.1988 г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.
Септември, българка, българска граждА., омъжена, неосъждана, М. ми е брат,
с начално образование, безработна. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Н.: А. и Г. – децата на М. и В. са в Англия при баба си. Знам, че
там ходят на училище. Освен на училище не ходят нито на спорт, нито на
частни уроци. Знам, защото и аз съм там. И двете деца на сестра ми са там.
Моята дъщеря също е там. Учат в едно училище с на сестра ми децата заедно.
За образованието там по принцип не се плаща. Взимаме помощ, а иначе
разходи за децата за училището и униформите няма. Дори синът ми завърши
и не трябваше да се дават пари че учи. Там се отпускат големи помощи и аз
получавам от там помощи и за това знам. По принцип се отпускат по 2000
паунда за едно дете. Униформите се дават от училището, а след това ако
желаеш допълнително може да си купиш по 5 – 6 паунда блуза, риза. Знам, че
децата искат да се виждат с М., но дъщеря му каза, че много я заплашват. Не
ги пускат. И аз като леля съм се пробвала да ги искам. В. каза, че не сме
никакви и има кой да ги гледа и не се нуждаят от нас. М. също иска да се
вижда с децата си. В. като остави децата в Англия и той е тука няма как той
да ги вижда въпреки че ги иска. М. сега си е тук в България. Сега отиде
нямаше работа и сега не знам дали има намерение да ходи пак. За децата е
добре, че учат там. Редовно ходят на училище. Горе долу са научили езика и
18
двете му деца и момчето и момичето. Не съм сигурна, дали децата искат да
дойдат в България. Момичето е казало, че доста го плашат. Тя каза „тати при
теб ми е много хубаво, не искам да си ходя и искам тука, майка ни плашеше
като идвахме“. Тя е казала „стига, ще те бия, защото това не съм го казвала и
детето млъкна“.
В. в момента е омъжена в Мало Конаре, тук е в България. Не знам от
колко време точно е в България. М. живее в момента със С. К.. Двамата имат
дете – Р.. Той е от С.. М. го припозна. Знам, че В. беше чистачка в Англия и
ходеше там за сватбите в петък, събота и неделя. Там е друга работа и се мият
чинии. Това е сватбена зала. Брат ми в България не работи. В момента
получава С. така се издържат. Но от пандемията вече една година той не
работи.
АДВ. М.: Третият свидетел е за същите обстоятелства. Отказваме се от
третия свидетел. Нямам други искания.
СЪДЪТ счита, че ще следва да отмени определението си от 17.03.2021
г. в частта, в която е допуснал до разпит двама свидетели на ищцовата страна.
Ищцовата страна не само не се яви в днешното съдебно заседание, но не
осигури и присъствието на допуснатите им двама свидетели. Както стана ясно
по време на разпита на свидетелите на ответната страна, ищцата понастоящем
се намира в България, омъжена е и пребивава в с. Мало Конаре. Затова съдът
счита, че не следва да дава нова възможност на ищцовата страна за довеждане
в съдебно заседание на поисканите двама свидетели и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението си от 17.03.2021 г. в частта, в която са
допуснати до разпит двама свидетели на ищцовата страна, при режим на
довеждане в съдебно заседание.
АДВ. М.: Представям списък с разноските по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
19
ПРИЕМА списък на разноските на ответната страна по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите исковете
на ищцата като неоснователни. Считам, че по делото се доказа, че ответникът
М. Н. към настоящия момент е безработен, вече в течение на една година
същия, видно и от свидетелските показания, се опитва да си намери работа но
нито в България, нито в чужбина е намерил такава и не може да дава искания
увеличен размер на издръжката на двете си деца - А. и Г..
Моля да вземете предвид факта, че децата А. и Г. не се доказа по делото
да ходят на извънкласни форми на обучение. Напротив доказа се, че ходят на
училище като във Великобритания, където образованието е безплатно, видно
от свидетелските показания. Те получават там храна и облекло под формата
на ученическа униформа.
Моля да вземете предвид и факта, че децата желаят да се виждат със
своя баща имаме и постановено от същия съдебен състав решение да се
виждат два пъти в месеца и в днешното съдебно заседание свидетелите
потвърдиха, че както децата желаят да се виждат със своя баща, така и той
желае да се вижда с тях и ако се промени този режим ще бъде още по-
невъзможно ответникът да се вижда с децата си и моля да не се приема
искането на ищцата в тази посока. Считам, че да растат като пълноценни
личности децата трябва да имат контакти с двамата родители.
Моля да вземете предвид и факта, че ответникът М. Н. в момента живее
на семейни начела с лицето С. К.. Доказателства в тази посока има както от
днешните свидетелски показания, така и от представеното по делото
заявление за припознаване, от което е видно, че детето на М. Н. ще носи
неговите имена, а именно Р. М. Н.. Същото заявление е депозирано пред
20
Община Пазарджик.
На следващо място, моля да вземете предвид и факта, че към този
момент ищцата има достатъчно средства, с които да осигури издръжката на
децата. Издръжката е и от страна на двамата родители, но се доказа, че
ищцата има изключително големи доходи в чужбина, включително големия
размер на детските надбавки в чужбина – 2000 паунда за едното дете и 2000
паунда за другото, равно в български лева около 9000 лв.
Освен това ищцата работи в чужбина като реализира доходи, като по
делото има доказателства, че тя работи като чистачка във фирма във
Великобритания, а днес се доказа, че работи на още едно място, където се
правят сватби помага и реализира доходи.
Моля да отхвърлите изцяло исковете на ищцата и да ни присъдите
разноски.
На основание чл. 150 от СК моля да измените размера на определената
с решение, постановено по гр.д. № 656/2018 по описа на РС месечна
издръжка, дължима от ответника М.Г. Н. на детето - А. М. Н. и детето - Г. М.
П., като я намали от 200 лева на 180 лева за А. М. Н. и от 200 лева на 180 лева
за детето - Г. М. П., считано от датата на завеждане на делото от ищцата в
съда.
Въпреки че разпоредбата допуска предварително изпълнение на
решението, в конкретния случай считам, че не е приложимо, тъй ищцата е
подписала саморъчно декларация, че е получила издръжката за децата им - А.
М. Н. и Г. М. П. до 31.12.2021 г. и ще търси издръжка от 01.01.2022 г. Същата
декларация е нотариално заверена и представена по делото.
Моля да не се изменя определеният с решение, постановено по гр.дело
№656/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик времеви период децата да
пътуват до държавите-членки на ЕС, включително Великобритания през
„летните ваканции в периода от 01.06. до 15.09., през зимните ваканции в
периода от 15.12.до 10.01. на съответната година“, като задължите ищцата да
спазва постановеното в решението, за да има възможност ответника да се
вижда с децата си в България и да не се допуска предварително решение по
чл.127а от СК, тъй като това ще бъде затруднен да вижда децата във
21
Великобритания.
По отношение на другите държави да остане стария режим на пътуване
на децата а по отношение на Великобритания децата да бъдат там през учебно
време а през останалото време бащата да може да ги вижда в България.
Бащата не иска да на пускат училището във Великобритания. Той просто иска
да има възможност да ги вижда.
Моля да ни присъдите сторените разноски.
В този смисъл моля за Вашият съдебен акт.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:40
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
22