Решение по дело №130/2018 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 юли 2018 г.
Съдия: Кремена Николаева Големанова
Дело: 20184200500130
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 100

                                              гр.Габрово, 03.07.2018г.

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова

                                                                                      Симона Миланези

         при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №130 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Професионална гимназия по туризъм П.С.срещу Решение №33/23.02.2018г. по гр.д.№2478 по описа за 2017г. на Габровски районен съд.

         Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд бил приел, че работодателят е поискал от ДИТ предварително разрешение за уволнението на ищеца, като е получил такова, на осн. чл.333, ал.1, т.3 КТ, но по делото не било установено, да е дадено разрешение по чл.333, ал.1, т.2 КТ. Приел, че когато един работник се ползва със закрила на повече от едно основания, всяко от тях следвало да бъде преодоляване поотделно. Тези изводи на първоинстанционният съд били неправилни. Жалбоподателят бил представил доказателства, от които било видно, че е поискано и дадено предварително разрешение по чл.333, ал.1, т.2 КТ.  Районният съд приел, че разрешение по т.2 не било получено от Д"ИТ", поради което работодателят неправилно упражнил правото си на уволнение, което обуславяло незаконосъобразност на извършеното уволнение на ищеца, без да бъдат разглеждани останалите релевирани от ищеца основания за незаконосъобразност на уволнението, в т.ч. и относно закрила по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Налице било противоречие в мотивите на обжалваното решение- от една страна районният съд приел, че не е необходимо разрешението на Д"ИТ" да се мотивира, а от друга страна приема, че положената резолюция "Да!" върху искането не е достатъчна да се приеме, че е дадено разрешение по т.2. Излагат се доводи и за неправилност на обжалваното решение в частта относно размера на обезщетението по чл.225 КТ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

         Ответникът по жалбата и ищец по делото в депозирания отговор на въззивната жалба оспорва същата, като неоснователна. правилно първоинстанционният съд бил приел, че не са налице доказателства, които да удостоверят факта на получено предварително съгласие за уволнение на работник, който се ползва от закрила. Получаването на такова разрешение можело да се докаже единствено с официален документ. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените поделото разноски пред въззивната инстанция.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

         Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

         С обжалваното Решение №33/23.02.2018г. по гр.д.№2478 по описа за 2017г. на Габровски районен съд са уважени предявените от ищеца искове, като е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението му, извършено със Заповед №РД-03/1498/08.09.2017г., ищецът е възстановен на предишната си работа и ответната професионална гимназия е осъдена да му заплати сумата от 1003,38лв. обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа за периода 08.09.2017г.-08.11.2017г., както и сумата от 500лв.-разноски по делото. Ответникът е осъден да заплати сумата от 150лв.- ДТ и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението е обжалвано изцяло.

         За да постанови решението си съдът е приел следното :

         Със Заповед № РД–03/1498/08.09.2017г. на Директора на ответната професионална гимназия е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото.

         Със заповед № РД-03/1167/02.06.2017г. на  директора на ПГТ П.С.гр. Габрово било утвърдено ново щатно разписание на служителите в ПГТ П.С.гр.Габрово, като се закриват две щатни бройки „портиер”. Представено е щатно разписание на служителите в ПГТ П.С.гр.Габрово, в сила от 02.06.2017г., в което е предвидена една щатна бройка длъжност „п”.

         Ответникът поискал от РЗИ Габрово, ТЕЛК Габрово и служба по трудова медицина мнение относно предстоящото уволнение на ищеца, като приложил и необходимата документация, в следствие на което получил становища, че ищецът се ползва със защита по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.

         Работодателят поискал от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Габрово разрешение за уволнението на ищеца. В писмото било посочено „Предвид обстоятелството, че служителят е трудоустроено лице, същият попада в категорията лица имащи право на закрила по реда на чл. 333 КТ, Ви молим, да дадете разрешение за прекратяване на трудовия договор на К.В.С., на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ – поради съкращаване в щата.” Към искането са приложени ЕР на ТЕЛК издадено на ищеца, ЕР на ТЕЛК въз основа писмо на работодател, длъжностна характеристика, ново и старо щатно разписание. В долния десен ъгъл на писмото е поставено „Да” и подпис, който е установено, че е на старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”. Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово е издала предварително разрешение, изх. №17227113/28.06.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.333, ал.1, т.3 КТ – работник или служител, боледуващ от болест, определена от наредба на министъра на здравеопазването.

         С писмо №РД 09/700 от 05.09.2017г., ответникът поискал от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Габрово разрешение за уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ, поради обстоятелството, че лицето ползва отпуск поради временна неработоспособност, разрешен с болничен лист за времето от 28.08.2017г. до 10.09.2017г. Дирекция „Инспекция по труда”–Габрово е издала предварително разрешение, изх. №17247327/07.09.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.333, ал.1, т.4 КТ – работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. В Дирекция „Инспекция по труда” Габрово не били постъпвали други искания от ответника, касаещи разрешение за издаване на разрешение по чл.333 КТ относно ищеца К.В.С..

         Събрани били доказателства, че работодателят е извършил подбор.

         В чл.333, ал.1, т.2 КТ е предвидена предварителна закрила при уволнение за работниците и служителите, които са трудоустроени, а в чл.333, ал.1, т.3 - е предвидена предварителна закрила при уволнение за работниците и служителите, които страдат от определени болести, изчерпателно изброени в Наредба №5/87г. на министъра на здравеопазването. Преди да поиска разрешение за уволнението от Инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който страда от заболяване по Наредба №5/87г.

         Предварителното разрешение на Инспекцията по труда за уволнение в хипотезите, изчерпателно посочени в чл.333, ал.1 КТ се иска от работодателя за всеки отделен случай. Преценката от страна на Инспекцията касае всеки отделен случай на уволнение в обхвата на посочената правна норма, всеки работник или служител, специфичния вид предварителна закрила и специалното положение, в което той се намира, за да се ползва от нея. Преценката е конкретна, след осъществено проучване и обсъждане на направеното искане до Инспекцията. Работодателят бил поискал от Инспекция по труда разрешение за уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ. Инспекция по труда – Габрово е издала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.333, ал.1, т.3 КТ – работник или служител, боледуващ от болест, определена от наредба на министъра на здравеопазването. Същевременно по делото не било установено да е дадено предварително разрешение на Инспекция по труда за уволнението на ищеца, който е трудоустроен към датата на прекратяване на трудовото правоотношение -чл.333, ал.1, т.2 КТ. Като не получил изискуемото се от чл.333, ал.1, т.2 КТ разрешение на Инспекция по труда преди уволнението на ищеца, районният съд приел, че работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение, което обуславяло незаконност на същото само на това формално основание, без да е нужно да се разглеждат останалите релевирани от ищеца основания за незаконосъобразност на уволнението. След като първоинстанционният съд е приел уволнението на работника за незаконносъобразно, е уважил и останалите акцесорни искове за възстановяване на заема.ната длъжност и за заплащане на обезщетение за времете, през което работника е останал без работа.

         Настоящия състав на въззивния съд не възприема изводите на първоинстанционния.

         Не е спорно между страните по делото, че със Заповед №35/12.05.2015г., на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата след проведен подбор, издадена от Директора на ПГТ П.С.е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото.

         От събраните по делото доказателства се установява, че в ПГТ П.С.е извършено съкращение в щата, като от три длъжности "портиер" е останала една. Видно от представения протокол на комисията извършила подбор и показанията на разпитаните по делото свидетели работодателят е извършил подбор между ищеца и останалите две лица, които са били назначени на длъжност "портиер", при който ищеца С. получил 9 точки, а другите участници в подбора- Ц. -10 точки и С. - 25 точки.

         Не е спорно, че преди извършване на уволнението на ищеца, работодателят писмено е поискал становище от ТЕЛК и службата по трудова медицина. От представените писма се установява, че поради заболяването, което работника има, а именно инсулинозависим захарен диабет, същият се ползва от закрила по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ.           След получаване на тези становища работодателят е поискал от Д"ИТ" да му даде предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. В отправеното искане до Д"ИТ" е посочено, че разрешение се иска поради обстоятелството, че служителя е трудоустроено лице.

         В отговор на запитването от Д"ИТ" е дадено предварително разрешение за уволнение на ищеца, на осн. чл.333, ал.1, т.3 КТ. Действително в разрешението не е посочено, че същото се дава и на осн. чл.333, ал.1, т.2 КТ, но от разпита на св.Г. се установява, че на искането е поставена резолюция "Да!"(това се установява и от представената от Д"ИТ" преписка), с която резолюция е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради трудоустрояването му, т.е. налице е съгласие на Д"ИТ" и при условията на чл.333, ал.1, т.2 КТ.

         В последствие, поради ползване от страна на работника на отпуск поради временна нетрудоспособност, работодателят е изискал и получил от Д"ИТ" предварително разрешение за уволнение и на осн. чл.333, ал.1, т.4 КТ.

         Законността на уволнението е обусловена от полученото предварително разрешение на Инспекцията по труда, дадено след мнение на ТЕЛК за здравословното състояние на работника, при съобразяване на заболяването му (инсулинозависим захарен диабет) и настъпилото именно в резултат на него трудоустрояване. В настоящият случай уволнението е извършено след получено разрешение на Инспекцията по труда, а последното е дадено след получаване на мнение на ТЕЛК и службата по трудова медицина за здравословното състояние на подлежащия на уволнение работник. Давайки съгласие Д"ИТ" е съобразила вида и тежестта на заболяването на ищеца, както и как оставането му без работа ще се отрази на здравословното му състояние.

         Като съобрази горното въззивният съд намира, че извършеното със Заповед №РД-03/1498/08.09.2017г. на Директора на ПГТ П.С.гр.Габрово уволнение е законосъобразно. Тъй като уволнението на ищеца е законосъобразно извършено, то предявените от него искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа са неоснователни. Поради изложеното постановеното от районния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

         Поради уважаване на подадената въззивна жалба ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната професионална гимназия сумата от 95лв.-разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 400лв.- разноски в първоинстанционното производство.

         По изложените съображения, въззивният съд

                                               Р Е Ш И :

         ОТМЕНЯ Решение №33/23.02.2018г. по гр.д.№2478 по описа за 2017г. на Габровски районен съд,

         ВМЕСТО което постанови :

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.В.С., с ЕГН ********** *** против П "П.С", с адрес гр.Габрово, ул.Б.иск за отмяна на уволнение, извършено със Заповед №РД-03/1498/08.09.2017г. на Директора на ПГТ П.С.гр.Габрово, на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ, като неоснователен.

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.В.С., с ЕГН ********** *** против П "П.С.", с адрес гр.Габрово, ул.Б.   иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ, като неоснователен.

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.В.С., с ЕГН ********** *** против П "П.С", с адрес гр.Габрово, ул.Б. иск за заплащане на обезщетение в размер на 1400лв.(хиляда и четиристотин лева), , на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ, като неоснователен.

         ОСЪЖДА К.В.С., с ЕГН ********** *** да заплати на П. "П. С", с адрес гр.Габрово, ул.Б   сумата от 95лв.(деветдесет и пет лева)- разноски пред въззивната инстанция.

         ОСЪЖДА К.В.С., с ЕГН ********** *** да заплати на П   "П.С, с адрес гр.Габрово, ул.Б сумата от 400лв.(четиристотин лева)- разноски в първоинстанционното производство.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението до страните, на осн. чл.280, ал.2, т.3 от ГПК.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                              ЧЛЕНОВЕ :