Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 25.07.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 25.06.2019г., в състав:

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4647/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.149 от СК и чл.127а от СК.

         В исковата си молба против Б.В.Т., ЕГН********** *** ищцата Н.Л.Л., ЕГН**********, чрез адв.С.Д. твърди, че през лятото на 2006г. с ответника заживяли на семейни начала, като  на 05.07.2007г. се родило детето им М.. По-малко от месец след като ищцата забременяла ответникът заминал за Германия, където работел и преди да заживеят съвместно. От тогава започнал да се прибира по два пъти годишно за по седмица, до десет дни и отново заминавал. М. се родила с пневмония, с годините заболяването й станало хронично, имала бронхиална астма.

         Втората им дъщеря - М. - се родила на 09.10.2009г., отново в отсъствието на ответника, като той продължавал да се връща в България за по седмица-две годишно и дори през това време бил повече с приятели, отколкото вкъщи. От повече от година преди предявяване на иск престанал да праща и пари. До 2017г. ответникът не бил припознал децата, но сторил това когато разбрал, че може да получава помощи за тях и ги припознал. От този момент започнал често да заплашва ищцата по телефона, че ще ги вземе и тя повече няма да ги види.

         През м.септември, 2017г. ищцата родила трето дете, което ответникът не бил припознал. Ищцата още била в болницата, когато от Германия й се обадила непозната за нея жена и казала, че от осем години там живеели с ответника като семейство, имали дете. В разговор с ответника той първоначално отричал,  после признал за другото си семейство.

         На 17.09.2017г. ищцата и децата напуснали къщата на майка му, където живеели през всички години, като отишли в апартамента на родителите на ищцата. От тогава той няколко пъти идвал в България, взимал децата и ги водел при майка си. Започнал да ги настройва против ищцата - особено детето М., а през м.ноември, 2017г. без нейно знание и съгласие преместил детето в друго училище, като преди това направил скандал с учителката и с директорката. Наложило се след това ищцата отново да я върне в предишното училище, защото детето не можело да свикне с промяната.

         Децата боледували от хронична бронхиална астма, нужни били средства за лечението им, които средства осигурявала ищцата с помощта на родителите си - те работели във Великобритания и й изпращали пари.        Ответникът макар да имал големи финансови възможности, не давал никакви средства за издръжка на децата. Понякога неговата майка ги взимала при себе си за по няколко дни, след което отново ищцата поемала всички грижи. Ответникът работел в Мюнхен - имал собствена фирма за чистота-MGS Gebaudemanagement. Освен това има обект за продажба на закуски, кафе и др. и месечните му приходи били около 15000 евро - това знаела както от него лично, така и от техни общи познати, които били запознати с бизнеса му в Германия.

         Родителите на ищцата, които живеели и работели във Великобритания, имали възможност да ги приемат по-често и за по-дълги периоди от време с цел регулярно посещение на лечебни заведения и стабилизиране на здравословното състояние на децата. Такава възможност за лечение имало и в Германия, в Турция и др държави. Ответникът, обаче, отказвал да даде съгласие децата да пътуват извън България, съответно да им бъдат издадени паспорти.

         Поради всичко това моли съдът да постанови решение, с което предостави упражняването на родителските права върху децата на майката, като определи режим на лични отношения с бащата първа и трета неделя от месеца от 11.00ч до 17.00ч. Местоживеенето на децата да е по местоживеенето на майката в *******************. Моли съдът да осъди бащата да заплаща на децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 300лв за всяко от децата, считано една година назад от предявяване на иска, както и по 300лв за всяко от децата, считано от считано от датата на завеждането на иска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска. Моли съдът да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта за присъдената издръжка. Моли съдът да даде заместващо съгласие за пътуване в чужбина на децата М. Б.Т., родена на ***г. и М. Б.Т., родена на ***г. без да е необходимо изричното съгласие на техния баща Б.В.Т. и без да бъдат придружавана от него, като децата да могат да пътуват до Великобритания, Германия, Турция, както и до всички държави в ЕС, в следните периоди: в първия месец след влизане в сила на съдебното решение, с което съдът дава заместващото съгласие за това, ежегодно по време на Коледната ваканция в периода от 15.12. до 10.01., през Великденската ваканция на децата, през лятото, считано от 30.05. до 01.09. на съответната година, до навършване от двете деца на пълнолетие, както и да даде заместващо съгласие да бъдат издавани паспорти на децата, без да се изисква личното съгласие на ответника, до навършване на пълнолетие.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че живее и работи в Германия, но полага грижи за отглеждането и издръжката на децата. Редовно изпращал различни суми за това, винаги при завръщането си в България полагал грижи за децата. В негово отсъствие това вършела майка му М. Т.. Бил прихвърлил на майка си апартамент, в който при необходимост там да живеят децата и да бъдат гледани от майка му.  Получавал месечно 1400евро и можел изцяло да поеме грижите по отглеждането и издръжката на децата, както и да им осигури лечение в Германия. Ищцата имала връзка с мъж, който работел във Великобритания и затова не бил съгласен децата да пътуват извън България без негово съгласие.

         Предявява насрещен иск, като твърди, че преди няколко години се разделили с ищцата, а той отишъл да работи в Германия, за да издържа децата си. Всяка година по няколко пъти идвал в България, за да се среща с децата, редовно осигурявал средства за издръжката им, които средства давал лично на ищцата или на майка си М. Т.. От известно време ищцата живеела с друг мъж, който работел във Великобритания и това създавало проблеми по отглеждането и възпитанието на децата. Освен това здравословното им състояние не било добро , той разполагал със средства да им осигури ефикасно лечение в Германия, но майката не давала съгласие децата да пътуват извън страната.

         Поради това моли съдът да постанови решение, с което му предостави упражняването на родителските права върху децата, да определи режим на контакти с майката, както и тя да заплаща месечна издръжка в размери на по 300лв от предявяване на иска, ведно със законна лихва при просрочие. Моли съдът да даде заместващо съгласие за пътуване в чужбина на децата без да е необходимо изричното съгласие на тяхната майка, като децата да могат да пътуват до Германия  и до всички държави в ЕС до навършване на пълнолетие, както и да даде заместващо съгласие да бъдат издавани паспорти на децата, без да се изисква личното съгласие на майката.

 

 

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

 

По иска по чл.127, ал.2 от СК

Установено е по делото, че страните не са в брак и са разделени.  При разделеното живеене на родителите те нямат възможност ежедневно да вземат решения както относно упражняването на конкретно право на децата, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата, се разрешава с иск по чл. 127, ал.2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живеят те, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите им ще налагат това.

Страните имат две деца - М., родена на ***г. и М., родена на ***г. От раждането им до момента грижите по тяхното отглеждане и възпитание се полагат от майка им Н.Л. -  както у дома им, така и по повод училищните им занятия, здравословни проблеми и изобщо всичко, свързано с децата. Бащата живее и работи в Германия и за по няколко дни 1-2 пъти в годината се връща в България и вижда децата си. В такъв смисъл са показанията на свидетелите А. - класен ръководител на детето М. и св.Любенов - баща на Н.. В такъв смисъл е приетия по делото социален доклад, както и обясненията на децата в процедурата по чл.15 от ЗЗД. Съдът изцяло кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като взаимно си кореспондират, отделно от това св.А. е напълно незаинтересована от изхода на делото  като лице, извън семействата на страните, подкрепят се от приетия социален доклад и писмените доказателства във връзка със здравословното състояние на децата. При тези данни  съдът категорично счита, че родителските парва върху децата следва да се упражняват от майката. От раждането им тя ги отглежда, в детайли познава техните потребности, навици, проблеми, вкл.здравословни, има пълен родителски капацитет и битови условия да се грижи за тях и да им осигури здрава среда за развитие. Установи се, че бащата определен брой дни в  годината вижда децата си, няма постоянни преки и непосредствени впечатления от живота им от раждането до момента, имало е дълги периоди, през които е отсъствал от страната и в този смисъл от живота и ежедневието на децата си. Извън всичко това няма данни в какви условия и с кого живее в чужбина, къде биха учили децата му, ако живеят при него, още повече те не знаят чужд език.

В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът е длъжен да се произнесе ръководен единствено от интереса на децата. Всичко изложено по-горе налага извода, че в техен изключителен интерес е да живеят при майка си и тя да упражнява родителските права върху тях. Този извод не се променя от безспорно установеното по делото, че през определени периоди от време децата - предимно детето М. - за по няколко дни са взимани и живеят при майката на ответника - св.  Т.. Тя е тяхна баба и на собствено основание осъществява контакти с децата.

Предвид, че майката ще упражнява родителските права върху децата, то местоживеенето им е по местоживеене ***.

 Следва да бъде определен режим за лични отношения на другия родител с децата, тъй като безспорно бащата също трябва да осъществява контакти с тях. Съобразявайки събраните по делото доказателства относно местоживеенето на бащата в чужбина и периодите и времетраенето на престоя му в България, съдът счита, че оптималният режим на лични отношения е бащата да вижда и взима децата всяка първа и трета неделя от месеца, от 11.00 ч. до 17.00 ч.– когато е в пределите на РБългария. Против така предложения от майката режим не е постъпило възражение от бащата, отделно от това с оглед данните по делото съдът го намира за подходящ към настоящия момент.

 

По иска по чл.143 от СК.

Съгласно чл.143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142 от СК предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на родителите.

Установява се от събраните по делото доказателства, че децата са съответно на дванадесет и почти десет години. С оглед възрастта им, ученическите им ангажименти, здравословното състояние - ангажирани са писмени доказателства по делото, че двете деца страдат от хронични заболявания, който факт не се оспорва - са необходими средства за издръжката им. Отделно от това средства са нужни за ежедневието, за храна, облекло, отопление. От писмените доказателства се установява, че бащата получава месечен доход от 1800евро, отделно от това не възразява против претендирания размер издръжка, поради което съдът приема, че има възможност да изплаща такава в размер на по 300лв за всяко от децата. Съдът намира, че издръжка в този размер следва да се присъди дори и само заради заболяванията на децата и с цел да се осигури възможност за адекватно лечение.

Издръжката се дължи от предявяване на иска до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата.

 

По иска по чл.127а от СК.

От изложените фактически обстоятелства съдът приема, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127а от СК във връзка с чл.76, т.9 от ЗБДС - за даване разрешение за снабдяване с паспорт и за пътуване извън пределите на страната на дете. 

Предявените искове са ДОПУСТИМИ. В случая съдът приема, че се касае до разногласие между родителите по въпроса следва ли малолетните деца да бъдат снабдени с паспорт и да пътуват в чужбина. Конкретната проява на това разногласие е несъгласието на всеки от родителите децата да пътуват извън пределите на страната само с единия от тях.

  Съдът в настоящото производство следва да се произнесе ръководен единствено от интереса на децата. Даването на разрешение децата да бъдат снабдени с паспорти и да пътуват извън страната ще предотврати ограничаване на правата им, гарантирани както с Конституцията на РБ, така и с Конвенцията за защита правата на детето. Съгласно чл.10, т.2 от КЗПД правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в конвенцията.

По делото не са ангажирани никакви доказателства за наличие на каквито и да са основателни причини съдът да не даде исканото разрешение. От приетия по делото социален доклад от О"ЗД" към Д"СП"-Пазарджик не е отразено социалните работници при направеното проучване да са констатирали наличие на факти, които да доведат до увреждане интереса на децата при евентуално пътуване извън страната. Разрешението, разбира се, следва да бъде дадено при конкретни параметри, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС - в случая децата да бъдат извеждани от страната от майката, в държави - членки на ЕС, Великобритания и Турция в следните периоди: в първия месец след влизане в сила на съдебното решение, с което съдът дава заместващото съгласие на бащата, ежегодно по време на Коледната ваканция в периода от 15.12. до 10.01., през Великденската ваканция на децата, през лятната ваканция на децата, като задължително се спазва режима на лични контакти на бащата с децата.

Като естествена последица от горните съждения следва да бъде дадено и разрешение децата да бъдат снабдени с паспорт.

С оглед естеството на спора и предявените насрещни искове съдът счита, че разноски не следва да се присъждат в полза на която и да е от страните.

В тежест на Б.Т. следва да се възложи заплащането на ДТ върху присъдената издръжка в размер на 864лв.

По изложените съображения Пазарджишки районен съд

      

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПО ИСКА по чл.127, ал.2 от СК ПОСТАНОВЯВА децата М. Б.Т., родена на ***г. и М. Б.Т., родена на ***г. да живеят при майка си Н.Л.Л., ЕГН**********, която ще упражнява и родителските права и задължения върху тях.

Местоживеенето на децата е по местоживеенето на майката ****************************.

      ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б.В.Т., ЕГН********** с децата всяка първа и трета неделя от месеца, от 11.00 ч. до 17.00 ч. - когато е в пределите на РБългария..

         ОСЪЖДА Б.В.Т. да заплаща на малолетните си деца М. и М. чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 300лв за всяко от тях, считано от 13.11.2018г. до настъпване на обстоятелства за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ПО ИСКА по чл.127а от СК РАЗРЕШАВА децата М. Б.Т., родена на ***г. и М. Б.Т., родена на ***г. да пътуват заедно с майка си  Н.Л.Л. без съгласието на бащата Б.В.Т. в държави - членки на ЕС, Великобритания и Турция в следните периоди: в първия месец след влизане в сила на съдебното решение, с което съдът дава заместващото съгласие на бащата, ежегодно по време на Коледната ваканция в периода от 15.12. до 10.01., през Великденската ваканция на децата, през лятната ваканция на децата, като задължително се спазва режима на лични контакти на бащата с децата.

РАЗРЕШАВА издаване на паспорти на децата М. Б.Т., родена на ***г. и М. Б.Т., родена на ***г. без съгласието на бащата Б.В.Т..

         ОСЪЖДА Б.В.Т. да заплати по сметка на Районен съд-Пазарджик ДТ върху присъдената издръжка в размер на 864лв.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

                                                     

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: