Р Е Ш Е Н И Е
№ 2143/22.11.2022г.
гр. Пловдив, 22 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в
публично съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА
ДУНКОВА, като разгледа докладваното
от съдия СТОЯНОВ адм. дело № 2115 по
описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.Д.Т. *** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0432-000255 от 20.07.2022
г. на началник 01 РУ при ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя на основание
чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца, на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като от 12.02.2022г., когато са отнети последните му
контролин точки, до 20.07.2022г., когато му е наложена оспорваната ПАМ, същият
не е бил уведомен от органите на МВР, че следва да изпълни задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП, а именно да върне свидетелството си за управление на МПС в
съответната служба на МВР. Моли да се отмени оспорената заповед. В съдебно
заседание излага допълнителни съображения.
Ответната страна - Началник 01 РУ при ОДМВР Пловдив,
редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспорената заповед,
в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването ѝ, извършено лично срещу
подпис на жалбоподателя на 20.07.2022 г. Жалбата е срещу заповед, която
съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно
жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена, защото с наказателни
постановления № 20-1030-000023 от 13.01.2020 г., влязло в сила на 05.01.2021
г., № 20-1030-003360 от 01.04.2020 г., влязло в сила на 12.11.2021 г., №
20-1030-007346 от 28.07.2020 г., влязло в сила на 19.12.2020 г., №
20-0333-001031 от 23.09.2020 г., влязло в сила на 30.10.2020 г., №
21-1030-005247 от 07.06.2021 г., влязло в сила на 12.02.2022 г., №
21-1030-006223 от 01.07.2021 г., влязло в сила на 20.07.2021 г., №
21.1030.010749 от 16.11.22021 г., влязло в сила на 16.02.2022 г. на
жалбоподателя са отнети общо 42 контролни точки и съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП
същият е загубил придобитата правоспособност за управление на МПС, съответно
налице са материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната
административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП.
За установяване отнемането на всички контролни точки е
представена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят
демонстрира перманентно незачитане на установения правов ред и неспазване на
правилата за движение по пътищата, както и че неколкократно служебно са му били
възстановявани голям брой отнети контролни точки.
Отнемането на контролните точки, не се оспорва от
жалбоподателя. Недоказано е твърдението му, изразено в съдебно заседание, че поради
неинформираност е тръгнал на работа с автомобил и след като е бил спрян от
органите на МВР се установило, че е със спрени права на шофиране. Тук е мястото
да се посочи, че само едно от приложените и цитирани в заповедта наказателни
постановления не му е връчено лично. Т.е., наказателните постановления са
връчени на жалбоподателя и в системата на МВР са въведени като влезли в сила,
жалбоподателят също не представя доказателства за тяхното оспорване пред съд,
следователно противно на възражението на жалбоподателя, следва да се приеме, че
всички наказателни постановления са влезли в сила и че към момента на издаване
на оспорената заповед на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки,
за което същият е бил информиран.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна.
Съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП водач, на когото
са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен
да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Както вече се каза, фактът, че всички контролни точки
на жалбоподателя са отнети с влезлите в сила наказателни постановления за
периода между 2020 г. и 2021 г., е безспорно установен от самите наказателни
постановления и справката за нарушител/водач, представена от ОДМВР Пловдив.
Липсват данни по делото, а такъв факт не се и твърди от страна на
жалбоподателя, че той е положил успешно нов изпит и е възстановил правата си на
водач.
Материалноправни предпоставки за прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца, като
превантивна принудителна административна мярка, са на водача на МПС да са
отнети всичките 42 контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за
правоуправление на компетентния административен орган. Настоящият съдебен
състав приема, че в конкретния случай са били налице всички елементи на
фактическия състав за налагане на ПАМ, тъй като към датата на издаване на
заповедта П.Т. е бил с отнети 42 броя контролни точки и същият не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
При възникване на законово изискуемите предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП,
административния орган е длъжен да наложи мярката, тъй като същият действа при
условията на обвързана компетентност.
Следва да бъде посочено, че след като в резултат на
собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил придобитата
правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл.
157, ал. 1 - 4 ЗДвП, той няма право да управлява моторно превозно средство. За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, на който свидетелството за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т.4 се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за
срок от 6 месеца до една година.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед №
317з-391 от 06.02.2017г. на директора на ОДМВР Пловдив, в изпълнение на заповед
№ 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в установената
форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените
правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона –
да не се допуска управление на МПС от водачи, загубили правоспособността си.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Т. *** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0432-000255 от 20.07.2022
г., издаддена от началник 01 РУ при ОДМВР Пловдив.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: