№ 706
гр. Бургас, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря К.К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120202692 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.В.Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. К. от БАК, срещу
Наказателно постановление № 771345-F747408/23.05.2024 г., издадено от директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „***” е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и НП констатации. Сочи, че на
17.05.2023 г. е прехвърлил предприятието на ЕТ „***” като съвкупност от права и
задължения и фактически отношения на „***“ ЕООД. Поддържа, че на 08.08.2023 г. е било
вписано прехвърлянето в ТР при Агенция по вписванията, като още на 17.07.2023 г. е
получил от ТД на НАП уведомление по чл. 77, ал. 1 ДОПК за прехвърляне на предприятие.
По тази причина счита, че отговорността за нарушението следва да се понесе от
правоприемника на предприятието на ЕТ „***”. С тези доводи моли НП да бъде отменено. С
жалбата се претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. К.. Поддържа жалбата и
доразвива изложените в нея доводи.
АНО, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт А.. Оспорва жалбата и
поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Поддържа, че ЕТ е бил заличен считано от 09.01.2024 г., т.е. след съставяна
на АУАН. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
ЕТ „***” е бил регистриран по ЗДДС на *** г. и следвало съгласно чл. 125, ал. 3 и ал. 5
от ЗДДС да подава справка - декларация по ЗДДС за всеки данъчен период. Свидетелката И.
И. Г. констатирала, че Едноличен търговец „***”, като задължено лице, не е подало в срок
до 16.10.2023 г. справка - декларация по ЗДДС за данъчен период - месец септември 2023 г.
На 17.05.2023 г. бил сключен договор за прехвърляне чрез покупко –продажба на
предприятието на ЕТ „***” като съвкупност от права и задължения и фактически
отношения на „***“ ЕООД. На 17.07.2023 г. било изпратено до жалбоподателя
удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК за извършено от него уведомяване на приходната
администрация за извършено прехвърляне на предприятие по чл. 15 ТЗ и предстоящо
подаване на заявление до Агенция по вписванията за вписване на възникналото
обстоятелство. На 08.08.2023 г. прехвърлянето на предприятието е било вписано в ТР при
Агенция по вписванията, като на 09.01.2024 г. ЕТ „***” е бил заличен от търговския
регистър.
За установеното нарушение за неподадена справка декларация за месец септември 2023
г. свидетелката Г. съставила на 08.12.2023 г. срещу ЕТ „***” АУАН, а впоследствие на
23.05.2024 г. е било издадено и обжалваното в производството НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на
актосъставителя Г. са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят
от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не оспорва така приети от съда за осъществили се факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № ЗЦУ -1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална
агенция за приходите) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
2
Едноличният търговец, като правен субект, представлява физическо лице, което
притежава освен и заедно с гражданската си правоспособност и допълваща търговска
такава, изразяваща се в потенциалната възможност да осъществява търговска дейност по
занятие по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Несъмнено се касае за един и същ правен субект, но с
разширена правосубектност.
Едноличният търговец и физическото лице, което е регистрирано като едноличен
търговец, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но
едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с
поразширена правосубектност (Решение № 4500/30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2010
г., I о., Решение № 7875/20.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2006 г., I о., Решение №
7606/04.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2012 г., VIII о., Решение № 202/19.03.2007 г. на
ВКС по гр. д. № 3154/2005 г., IV г. о. и др.). Eдноличните търговци се приравняват на
физически лица с търговска правосубектност (Решение № 15635/26.11.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 4646/2013 г., I о.). В тази връзка физическите лица, които осъществяват търговска
дейност като едноличен търговец, са задължени лица по смисъла на ЗДДС. Регистрацията
като търговец на физическото лице не създава нов субект, лицето е едно и също и то
подлежи и на облагане по ЗДДС. В този смисъл е Решение № 3774/06.06.2017 г. на АдмС -
София по адм. д. № 11549/2016 г.
Съгласно чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ, заличаването на вписването прекратява занапред
действието на вписването. Следователно считано от 09.01.2024 г. (настъпилото заличаване
на ЕТ „***”), това лице няма вече търговска правоспособност и не може да бъде
санкционирано в това му качество, а единствено е било възможно да се наложи
административно наказание „глоба“ на жалбоподателя - физическото лице М.В.Г.. Ето защо
АНО неправилно е определил субектът на нарушението като е санкционирал ЕТ, вместо
физическото лице. Категорично волята на АНО да ангажира отговорността на ЕТ се извежда
от посочения като нарушител – ЕТ „***”, както и от вида на наложеното наказание –
„имуществена санкция“. Имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които
административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и
юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и
по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена
санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна
отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.
С налагането на имуществена санкция на заличен вече ЕТ е било допуснато
съществено нарушение на закона. Независимо от факта, че АУАН е съставен срещу ЕТ, то е
следвало НП да се издаде срещу физическото лице с налагане на административно наказание
глоба на нарушителя, защото видът на наказанието следва да е съответен на субекта на
административнонаказателната отговорност и на принципа на законоустановеност на
наказанието.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай, въпреки че безспорно е
3
било установено извършването на административното нарушение и неговият автор,
неправилно АНО е наложил имуществена санкция на ЕТ, вместо глоба на физическото лице,
поради което и издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Видно от представен
по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 400 лева
за адвокат. Следователно претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателна до размера на действително направените разноски от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 771345-F747408/23.05.2024 г., издадено от
директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „***” е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да плати на М.В.Г., ЕГН **********
сумата от 400 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4