Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2450 25.11.2011 г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС ХІІІ наказателен състав
На втори
ноември две хиляди и
единадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. МУТАФЧИЕВ
при секретаря Теменуга ТИШЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
н.а.х.д. № 3706 по описа за 2011 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „****, със седалище и адрес на управление гр. ****,
партер, против наказателно постановление № НП-7093/05.08.2011 г. на
заместник-кмет на Община Бургас. С атакувания акт на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.1, ал.2
от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и
елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас ( за краткост
Наредбата ).
В жалбата се твърди, че АУАН не е съставен в
присъствието на управителя на дружеството, което е съществено процесуално нарушение.
Изтъква се, че дружеството ползва само 2 броя маси с по четири стола, заемащи
общо 4 кв.м., които са поставени от
Николай Василев – живущ в сградата, в която се намира кафенето, а останалите
маси представляват пейки, поставени от живущ в сградата и не се ползват за
целите на заведението. Посочва се, че дружеството е собственик на кафенето,
както и на идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата,
а целият прилежащ към сградата терен е собственост на живущите в сградата,
поради което двете маси са поставени в терен частна собственост, а не върху
поземлен имот – общинска собственост. На последно място се твърди, че санкцията
е прекомерно. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на
дружеството жалбоподател поддържа жалбата, като ангажира гласни доказателства.
Ответната страна Община Бургас оспорва жалбата и моли
съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд
- Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното :
На 26.07.2011 г. около обяд свидетелят С.Ц., младши инспектор
в Дирекция „УКОРС” при Община Бургас, заедно с колегата си Я. С. извършва
проверка на кафе „*******”, което се намира в гр. Бургас, на *****,
стопанисвано от дружеството жалбоподател. Служителите в заведението, сервитьор
и барман, не предоставят на проверяващите разрешение от Община Бургас за
поставяне на преместваеми обекти - четири маси с по четири стола отвън пред
заведението, но уточняват, че са на заведението. Масите и столовете се намират
на място, на което по проект се предвижда изграждането на улица, но
мероприятието не е изпълнено.
Двамата проверяващи правят справка в Община Бургас и
установяват, че на дружеството не е издавано разрешение за поставяне на
преместваеми обекти, поради което му съставят АУАН за нарушение на чл.1, ал.2
от Наредбата в отсъствие на управителя, но впоследствие препис от същия му е
връчен.
Пред заведението има дърво, което живущият в
кооперацията свидетел Николай Василев го огражда с тухлички и около него слага
две пейки за сядане с масичка отпред тип „градинска мебел” и по две столчета,
които са тип „пейка”, но на тях може да седне само един човек. Това
„подобрение” се използва от живущите в кооперацията.
По
доказателствата :
Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените
доказателства по делото и от показанията на свидетеля С.Ц. и от показанията на
свидетелите В. В. и Н. В.. Последните двама не са преки очевидци на проверката,
извършена от Община Бургас, а пресъздават възприятия „по принцип” - че пред кафенето
има две маси с по четири стола, които са собственост на фирмата, която го
стопанисва, и отделно от тях има изграден от свидетеля В. „кът за отдих” около
дърво пред кооперацията, който включва пейки за сядане и маса.
Следователно показанията на В. и В. не могат да служат
доказателство колко маси и колко стола, собственост на заведението, е имало
пред самото него на 26.07.2011 г. около обяд, поради което за това
обстоятелството съдът кредитира показанията на свидетеля Ц., още повече че последният
е събрал информация за собствеността на масите и столовете пред заведението от
неговия персонал.
От правна страна съдът приема следното :
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено лице – аргумент от заповед
№ 216/25.01.2011 г. на кмет на Община Бургас – л.8 от делото, а наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – аргумент от заповед №
214/25.01.2011 г. на кмет на Община Бургас – л.9 от делото.
В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат извод за отмяна на
наказателното постановление. Вярно е, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен в отсъствие на управителя на дружеството в
нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но това не е съществено процесуално
нарушение, защото препис от акта му е връчен и той е отразил писмено, че
„възразява” поради неистинността на констатациите. Ето защо не е нарушено
правото на защита на дружеството. Видно от съдържанието на жалбата то е
запознато както със съдържанието на АУАН, така и със съдържанието на
наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на
чл.1, ал.2 от Наредбата преместваемите обекти
( каквито са масите – аргумент от
чл.2, ал.2, т.2 от Наредбата ) се разполагат след разрешение за поставяне, а за
държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главния архитект
на общината. От граматическото тълкуване на разпоредбата, както и от
систематичното й тълкуване във връзка с чл.2, ал.4 от Наредбата и т.6 от
Приложение № 1 към същата, следва, че във всички случаи е необходимо разрешение
за поставяне, независимо кой е собственик на имота, в който ще се разполага
преместваемият обект – физическо и/или юридическо лице и/или държавата,
респективно общината. Следователно за съставомерността на нарушението е без
значение обстоятелството, че дружеството жалбоподател е собственик на идеални
части от поземления имот, в който са разположени масите и столовете. Нещо
повече, по аргумент от т.6 от Приложение № 1 към Наредбата за разрешаване
поставянето на преместваем обект в съсобствен имот се иска предварително
съгласие на всички съсобственици.
Безспорно е, че „Надежда
груп” ООД не разполага с разрешение за разполагане на преместваеми обекти,
поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата и
правилно е санкционирано, като наложената имуществена санкция е в минимален
размер, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаски районен съд, ХІІІ наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-7093/05.08.2011 г. на
заместник-кмет на Община Бургас, с което на „****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, партер, е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лева за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредба за преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на
територията на Община Бургас.
Решението подлежи на
обжалване по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Стоян Мутафчиев
Вярно с орогинала:
Секретар: Т. Т.