гр. Стара Загора, 15.01.2018 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на петнадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 1119 по описа за
2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Булпойнт 2015“
ЕООД твърди, че на 16.11.2016 г. депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника С.И.И., по повод на
което е образувано ч.гр.д. № 5274/2016г. по описа на PC Стара Загора.
Със заявлението сезирали PC Стара Загора с искане за издаване на заповед за
изпълнение, с която ответникът да бъде осъден да заплати на „Булпойнт
2015" ЕООД сумата от 257,06 лв. /двеста петдесет и седем лева и шест
стотинки/, както и сумата от 82,06 лв. /осемдесет и два лева и шест стотинки/.
В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение на основание чл 414
ал. 2 от ГПК, поради което предявяват настоящия иск за установяване на
вземането по реда на, чл. 422 ГПК вр. чл. 415 от ГПК.
Основанията, на които се претендирало вземането за главница в размер на
257.06 лв. били следните:
Договорни отношения между страните.
Между БТК и С.И.И. бил сключен договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги, а именно:
I. Заявление/Договор №
910904753910092013-28653851, сключен на 10.09.2013г. за срок от 24 месеца. С
процесния договор БТК е предоставил на ответника мобилни услуги за номер
**********.
II. Ползвани услуги и издадени
счетоводни документи.
За периода от 22.10.2013г. до 21.11.2013г. ответникът е ползвал мобилни
услуги на стойност 31,03 лв., текстови съобщения на стойност 5,10 лв, за които
била издадена фактура № **********/22.11.2013г.
В същата фактура била включена такса за месечен абонамент "МаксиКол
С" на стойност 8,17 лв., абонамент „+ ГРУП 1" на стойност 2,42 лв.,
отстъпка 50% месечен абонамент в размер на 1,21 лв. и отстъпка 50% месечен
абонамент + „Груп 1" в размер 4,09 лв.
Общата стойност на фактура № **********/22.11.2013г. била 49,70 лв., от
която сумата от 42,74 лв. към настоящия момент не била заплатена.
За периода от 22.11.2013г. до 21.12.2013г. ответникът ползвал мобилни
услуги на стойност 2,30 лв., текстови съобщения на стойност 0,10 лв, за които е
издадена фактура № **********/22.12.2013г.
В същата фактура била включена такса за месечен абонамент "МаксиКол
С" на стойност 8,17 лв, абонамент „+ ГРУП 1" на стойност 2,42 лв.,
отстъпка 50% месечен абонамент в размер на 1,21 лв. и отстъпка 50% месечен
абонамент + „Груп 1" в размер 4,09 лв.
Общата стойност на фактура № **********/22.12.2013г. била 9,23 лв., която
към настоящия момент не била заплатена.
За периода от 22.12.2013г. до 21.01.2014г. е издадена фактура №
**********/22.01.2014г., в която били включени такса за месечен абонамент
"МаксиКол С" на стойност 8,17 лв, абонамент „+ ГРУП 1" на
стойност 2,42 лв., отстъпка 50% месечен абонамент в размер на 1,21 лв. и
отстъпка 50% месечен абонамент + „Груп 1".
Общата стойност на фактура № **********/22.01.2014г. била 6,35 лв., която
към настоящия момент не била заплатена.
За периода от 22.01.2014г. до 21.02.2014г. е изадена фактура №
**********/23.02.2014г. за отстъпка „50% месечен абонамент" за периода
31.01.2014 г. 21.02.2014 г. в рамер на 3,48 лв., която към настоящия момент не
била заплатена.
За периода от 22.02.2014г. до 21.03.2014г. на ответника била издадена
фактура № **********/22.03.2014г. за корекции за изискуема неустойка -
допълнителни услуги със срочен договор в размер на 44,58 лв. и неустойка
„Максикол С" в размер на 150,68 лв. Общата стойност на фактура Xs
**********/22.03.2014г. е 195,26 лв., която към настоящия момент не била заплатена.
В т.1 от Заявление/Договор с № 910904753910092013-28653851 от 10.09.2013г.
ответникът се е задължил, че в случай на виновно неизпълнение на задължения по
договора от страна на абоната, включително неплащане на дължими суми, преди
изтичане на минималния срок на договора, посочен в поле срок на договора,
абонатът дължи неустойка в размер на абонаментната цена без отстъпки за
оставащите отчетни периоди от датата на прекратяване до датата на изтичане на
минималния срок.
Общият размер на незаплатените 5 /пет/ броя месечни фактури бил в размер на
257,07 лв. /двеста петдесет и седем лева и седем стотинки/, която сума
представлявала главница по фактури № **********/22.11.2013 г., №
**********/22.12.2013г., № **********/22.01.2014г., № **********/23.02.2014г. и
№ **********/22.03.2014г.
Относно акцесорния иск.
Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца и мораторна лихва за забава,
както следва: 14,98 лв. по фактура № **********/22.11.2013г. за периода от
11.12.2013г. до 11.11.2016г.; 3,14 лв. по фактура № **********/22.12.2013г. за
периода от 10.01.2014г. до
11.11.2016г.; 2,10 лв. по фактура № **********/22.01.2014г. за периода от 10.02.2014г.
до 11.11.2016г.; 1,11 лв. по фактура № **********/23.02.2014г. за периода от 14.03.2014г. до 11.11.2016г.; 60,73 лв. по
фактура № **********/22.03.2014г. за периода от 10.04.2014г.
до 11.11.2016г.
До настоящият момент гореописаните суми не били заплатени от ответника.
Поради неплащане на задълженията от страна на ответника на 29.05.2015г.
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключила Договор за
прехвърляне на вземания със "СГ Груп" ООД, по силата на който
дружеството цесионер придобило вземанията по всички гореизброени фактури.
"СГ Груп" ООД в качеството си на пълномощник на „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е изпратило уведомление на С.И.И. на
основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
На 12.05.2016г. "СГ Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания
придобити по горепосочения Договор на "Булпойнт 2015" ЕООД.
"СГ Груп" ООД в качеството си на цедент по Договора за
прехвърляне на вземания сключен на 12.05.2016г. е уведомил длъжника за
извършената цесия с подаденото заявление по чл.410 ГПК като информацията за
извършеното прехвърляне се съдържа и в заявлението по чл.410 от ГПК така и в
заповедта за изпълнение изпратена до длъжника.
Предвид изложеното дружеството цесионер било активно легитимирано да
предяви заявление на основание чл. 410 от ГПК както и настоящия установителен
иск по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Искането е на основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 183,
вр. чл. 200, вр. чл. 79 ЗЗД да се постанови решение, с което да приемете за
установено между страните, че ответникът С.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, сума в размер 257,06 лв. /двеста
петдесет и седем лева и шест стотинки/, с включен в нея ДДС по месечни сметки №
**********/22.11.2013г., № **********/22.12.2013 г., № **********/22.01.2014г.,
№ **********/23.02.2014г. и № **********/22.03.2014г., както и на основание чл.
422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, да се приеме за установено,
че С.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Струга" № 31, сумата в размер на 82,06 лв. /осемдесет и два лева и шест
стотинки/, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от
горепосочените фактури до 11.11.2016г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаването на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендирани са разноски.
С молба от 22.03.2017 г.
е уточнен петитума на исковата молба, като е посочен начален период на
дължимата лихва по всяка една от фактурите и е заплатена дължимата държавна
такса.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор.
Оспорена е допустимостта на иска по следните съображения:
Налице било разминаване между основанието на вземането, посочени в
заповедта за изпълнение и това, на което се претендират сумите в настоящото
производство. В Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
гр.д.5274/2016 г. по описа на РС-Ст.Загора /както и в заявлението/ е посочено,
че вземанията се дължат от неизпълнение на задължение за плащане на
телекомуникационни услуги, за които от „БТК" ЕАД са издадени съответни
фактури, като с договор от 12.05.2016 г. за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между „Булпойнт" ЕООД и БТК ЕАД, процесните вземани от длъжника са
прехвърлени от БТК ЕАД в полза на Булпойнт 2015 ЕООД. В исковата молба се излагат твърдения, че на
29.05.2015 г. „БТК“ ЕАД е сключила договор за цесия със С.Г. Груп, по силата на
което последното дружеството е придобило вземанията по посочените фактури. На
12.05.2016 г. била извършена втора цесия вече между С.Г. Груп -като цедент и
„Булпойнт 2015“ ЕООД- като цесионер, в резултат на което ищецът придобил
процесното вземане. Следователно, към фактическия състав на претенцията,
посочен в заявлението и заповедта, се добавят нови обстоятелства, които не са
включени в изпълнителното основание.
В случай, че се приеме иска за допустим, заявява, че го оспорва изцяло по
основание и размер, като съображенията за това са следните:
Към исковата молба е приложен Заявление/Договор
№91090475391009302013-28653851, сключен на 10.09.2013 г. между "БТК"
ЕАД и ответницата, за срок от 24 месеца. Не се оспорват подписите на документа.
Ищецът на общо основание следвало да докаже обаче съществуването на
прехвърленото вземане, предвид оспорването на претенцията, а именно: оспорва се
твърдението, че мобилният оператор е доставил услугите по заявление/договор
№91090475391009302013-28653851, сключен на 10.09.2013 г. От фактурите не можело
да се установи изправността на цедента по договор за услуги, а именно, че е
предоставил услугата през отчетния период, и че това е нейната цена. От същите не
можело да се установи и факта, че ответникът действително е ползвал начислените
услуги и то на посочените в тях стойности, тъй като фактурите са едностранно
съставени, дори не са подписани, съдържат изгодни за представилата ги страна твърдения
и няма данни да са подписани, приети и задължението да е признато по друг начин
от насрещната страна.
Изрично възразяват и срещу дължимостта на начислената неустойка по фактура
№********** от 22.03.2014 г., тъй като по делото не са приложени доказателства
за предсрочно прекратяване на договора, за да е мислима евентуална дължимост на
неустойка при подобна хипотеза, каквато е посочена в тази фактура, нито се
излагат твърдения и се представят доказателства за нейния размер, за начина на
изчисляване и за периода на изчисляване.
Оспорват действителността и на цесиите и правят възражение за нищожност и
на двете цесии. Цесията от „БТК" ЕАД към „С.Г.Груп" ООД е
недействителна поради това, че са прехвърлени неопределени неиндивидуализирани
вземания. С договор за цесия от 12.05.2016 г. С.Г. Груп е прехвърлило вземания,
описани в приложение 1, и в което фигурира и името на ответницата, но тъй като
липсват данни това вземане да е било прехвърлено на „С.Г.Груп"ООД от
„БТК"ЕАД няма начин да се направи извод , че процесното вземане е
прехвърлено на ищеца, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания по първия договор за цесия от
29.05.2015 г. водел до недействителност на цесията поради недействителност на
продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет-в
този смисъл е Решение №32 от 09.09.2009 г. на ВКС , т.д. 438/2009 г.- на II
т.о.,ТК.
Оспорват твърдението, че ответницата е надлежно уведомена за двете
извършени цесии. По делото липсват доказателства, че приложените уведомления са
достигнали до ответницата.
Във връзка изложените съображения и доводи, моли, да се постанови решение,
с което да се прекрати производството по делото поради недопустимост на
исковата претенция поради липса на правен интерес от предявяването и от ищеца,
а в случай ,че се намери същата за допустима да се отхвърли като неоснователна
и недоказана.
Производството по делото беше изцяло прекратено в съдебно заседание поради
различие в посоченото основание – добавяне на още един договор за цесия в
исковата молба. Определението за прекратяване беше обжалвано и делото върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения с
ответницата – Договор за услуга, по която е престирал дължимото и размера на
претендираната сума. В тежест на ответника е да докаже плащане.
Искът по чл. 86 от ЗЗД е акцесорен и следва увжаването на главния иск.
Спорна между страните е валидността на цесията, както и че въобще са
потребени услуги на тази стойност. Оспорена е начислената неустойка, като
нищожна поради неравноправност на клаузата. Не се спори, че е сключен процесния
договор за мобилни услуги.
С исковата молба по чл.
422 от ГПК е предявена сумата от 257, 06 лева по фактури: № **********/22.11.2013г. за сумата от 42, 74
лева за ползвани мобилни услуги и абонамент; № **********/22.12.2013 г. на
стойност 9,23 лева за ползвани мобилни услуги и абонамент; №
**********/22.01.2014г. на стойност 6, 35 лева за ползвани мобилни услуги и
абонамент; № **********/23.02.2014г. на стойност 3, 48 лева за цена на абонамент;
№ **********/22.03.2014г. на стойност 195, 26 лева, от които неустойка в размер
на 44, 58 лева и неустойка „Максикол С“ в размер на 150, 68 лева.
Последната фактура № **********/22.03.2014г. на стойност 195, 26 лева,
заявена с исковата молба, е с променен петитум – в заявленито по чл. 410 от ГПК
е посочена като главница за ползвани и незаплатени телекомуникационни услуги по
процесния договор. Така е присъдена и в Заповедта по чл. 410 от ГПК. Заявителят
няма право да променя съдържанието на правото, което претендира, доколкото с
иска по чл. 422 от ГПК следва да установи вземането, така както е заявено в
заповедното производство и не може една и съща сума да претендира веднъж като
главница за неплатена цена, а след това същата сума да претендира като неустойка
поради виновно неизпълнение на договорно задължение.
В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК с
изключение на хипотезите, посочени в т.
11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В
настоящия случай не е налице такава хипотеза и делото следва да се прекрати в
частта по отношение на сумата от 195, 26 лева по фактура №
**********/22.03.2014г., а издадената заповед да се обезсили в тази част.
По отношение на останалата част от вземането – за сумата от 61, 80 лева
същата представлява съгласно обстоятелствената част на исковата молба
действително потребени мобилни услуги и цена за абонаментен план, както е
заявено това в заповедното производство и следва да се разгледа по същество.
Видно от представения Договор за мобилни услуги от 10.09.2013 г. ответникът
С.И. е била в облигационни взаимоотношения с „Българска телекомуникационна
компания“ АД. По силата на този Договор, сключен за срок от две години т.е. до
10.09.2015 г., ищецът е следвало да предоставя, а ответникът да ползва мобилни
и фиксирани услуги срещу определен абонаментен план.
За потребените мобилни услуги за разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги ищецът е издавал месечни фактури, като задълженията от предходни фактури
са пренасяни при издаването на нови.
В представените дубликати на фактури е отразено както потребление, така и
месечни абонаментни такси, а именно: по фактура № **********/22.11.2013г. за
сумата от 42, 74 лева е отразено потребление в размер на 36, 13 лева (разговори
за 31, 03 лева и СМС за 5, 10 лева) и абонамент след отстъпка в размер на 5, 29
лева без ДДС; по фактура № **********/22.12.2013 г. на стойност 9,23 лева е
отразено потребление в размер на 2,40 лева за разговори и СМС и абонамент след
отстъпка в размер на 5, 29 лева без ДДС; по фактура № **********/22.01.2014г. е отразено 5, 29
лева без ДДС абонамент; по фактура № **********/23.02.2014г. е отразена сумата
от 2, 90 лева без ДДС абонамент.
Предвид изричното оспорване на ответника, че не е потребявал посочените
услуги и липсата на представени други доказателства съдът намира, че
действително не се доказва да са потребени услуги, както те са отразени в
представените дубликати на фактури. Същите не могат да бъдат доказателства за
реално престирана услуга, доколкото представляват частни документи, съдържащи
волеизявления изгодни за техния издател и не са подписани от ответната страна.
В тежест на ищеца е да докаже при оспорване, че е престирал дължимото според
договора, което не беше сторено по настоящото дело.
По отношение на дължимия абонамент следва да се приеме, че действително същият
е дължим за процесния период, в който са били издавани фактурите, доколкото между
страните не се оспорва, че е сключен договор за мобилни услуги. За процесния
период ищецът претендира абонамент на стойност 22, 52 лева с ДДС.
Ответникът обаче оспорва извършената цесия, като нищожна, както и липсата
на надлежно уведомяване.
По отношение на прехвърлянето на вземането от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД към „СГ Груп“ ООД е представен Договор от 29.05.2015 г. Към
Договора е приложено пълномощно от Изпълнителния директор на „БТК“ ЕАД, с което
същият упълномощава „СГ Груп“ ООД да изпрати уведомителните съобщения по чл. 99
ал. 3 от ЗЗД до длъжниците. Приложено е и уведомление за цесия от цесионера към
ответницата, към което няма доказателства за изпращане съответно получаване на
същото. Извлечение от Приложение № 1, носещо подписите на цедент и цесионер, от
което е видно, че прехвърлянето касае и задължения на ответницата по процесните
фактури беше изключено по делото поради непредставянето му в оригинал на
основание чл. 183 от ГПК.
На 12.05.2016 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между „СГ
Груп“ ООД и „Булпойнт 2015“ ЕООД, към което е представено и Приложение № 1,
видно от което предмет на договора е и вземането срещу ответницата. Представено
е пълномощно от цедента, с което същият упълномощава цесионера с правото да
уведоми длъжниците за извършената цесия по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Приложено е
уведомление за цесия от „СГ Груп“ ООД до ответницата, към което няма
доказателства за изпращане съответно получаване на същото.
В настоящия случай
посоченото приложениe към договор за цесия от
29.05.2015 г. беше изключено по делото, поради което не може да се направи
извод, че процесното вземане от ответника е предмет на горепосочения договор.
Според Решение №32/09.09.2010 г. по т.д.№438/2009 г. На ВКС, II т.о. по реда на
чл.290 от ГПК неопределяемостта на прехвърлените вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание
на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет по смисъла на чл.26, ал.2
от ЗЗД. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че договорът за цесия от
29.05.2015 г. не установява прехвърляне на процесното вземане от “БТК” ЕАД на
“С.Г.Груп“ ООД. Така след като праводателят на ищеца не е придобил процесното
вземане, то следователно същото не е преминало
и в патримониума на “Булпойнт 2015” ЕООД, от което следва, че ищецът не е
кредитор на ответника – в този смисъл Решение от 05.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1122
от 2017 г. на ОС Стара Загора.
Ето защо съдът намира, че искът за главницата в размер на 61, 80 лева по
фактури с номера № **********/22.11.2013г., № **********/22.12.2013 г., №
**********/22.01.2014г., № **********/23.02.2014г. следва да се отвхърли като
неоснователен.
Водим от всичко гореизложено, съдът намира, че следва да се отхвърли и
искът за мораторна лихва в частта по отношение на сумата от 21, 33 лева общо, а
именно: 14,98 лв. по фактура № **********/22.11.2013г. за периода от 11.12.2013г.
до 11.11.2016г.; 3,14 лв. по фактура № **********/22.12.2013г. за периода от 10.01.2014г.
до 11.11.2016г.; 2,10 лв. по фактура № **********/22.01.2014г. за периода от
10.02.2014г. до 11.11.2016г.; 1,11 лв. по фактура № **********/23.02.2014г. за
периода от 14.03.2014г. до 11.11.2016г., който се явява акцесорен спрямо
главницата от 61, 80 лева. По отношение на мораторната лихва в размер 60,73 лв.
по фактура № **********/22.03.2014г. за периода от 10.04.2014г. до 11.11.2016г., в тази част искът не подлежи на
разглеждане, доколкото е обусловен от разглеждането на главния иск,
производството, по който беше прекратен.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски
в размер на 400 лева адвокатски хонорар на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно предвид правната и фактическа
сложност на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, представлявано от Георги
Огнев установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК по отношение на С.И.И., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.Х. за установяване съществуването на
вземане в частта за сумата от 61, 80
лева главница с включен в нея ДДС по месечни сметки № **********/22.11.2013г.,
№ **********/22.12.2013г., № **********/22.01.2014г., № **********/23.02.2014г.
както и предявения на основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, иск за установяване, че С.И.И. дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД мораторна лихва в частта за сумата от 21, 33 лева общо, а именно: 14,98 лв.
по фактура № **********/22.11.2013г. за периода от 11.12.2013г. до
11.11.2016г.; 3,14 лв. по фактура № **********/22.12.2013г. за периода от
10.01.2014г. до 11.11.2016г.; 2,10 лв. по фактура № **********/22.01.2014г. за
периода от 10.02.2014г. до 11.11.2016г.; 1,11 лв. по фактура №
**********/23.02.2014г. за периода от 14.03.2014г. до 11.11.2016г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаването
на заявлението – 18.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5274/2016г. по
описа на PC Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в частта по отношение на сумата от 195, 26 лева по фактура с №
**********/22.03.2014г., както и по отношение на сумата от 60, 73 лева мораторна лихва по фактура № **********/22.03.2014г. за
периода от 10.04.2014г. до 11.11.2016г. като недопустимо и ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5274/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд по
отношение на сумата от 195, 26 лева по фактура с № **********/22.03.2014г. и
сумата от 60, 73 лева мораторна лихва по фактура № **********/22.03.2014г. за
периода от 10.04.2014г. до 11.11.2016г.
ОСЪЖДА „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31 да заплати на С.И.И., с ЕГН: **********,
с адрес: *** направените по настоящото дело разноски в размер на 400 лв. за
адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд, а в частта
по отношение на прекратяването, което има характер на определение в
едноседмичен срок от връчване на съобщението.