№ 400
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря Д. В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110212572 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „***********3, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******** срещу наказателно постановление №
***********. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с което
на основание чл. 210а от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000,00 лева за нарушение на чл. 68г, вр. чл. 68в от ЗЗП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на издаденото
наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка не кореспондира с действителната
такава. Посочва, че за да упражни правото си на предсрочно погасяване,
клиентът следва да заяви пред банката своята воля по достатъчно ясен и
категоричен начин, който да достигне до знанието на заинтересованата страна
по уговорения между страните по договора начин, което условие не е
изпълнено. В случая клиентът е посетил офис на банката и е попитал какъв е
остатъкът от кредита, след което е погасил цялата сума, вместо да подаде
искане/заявление в електронна форма за предсрочно погасяване в офис на
банката. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна – председателя на КЗП – редовно призован, не се
явява и не се представлява.
1
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и
възраженията на жалбоподателя, прие за установена следната фактическа
обстановка:
На ****г. **** сключил договор за потребителски кредит за сумата от 5
000,00 лева с „***.
На ***г. потребителят посетил офис на банката, находящ се в гр. София,
на бул. „*** и заявил, че желае да погаси кредита предсрочно изцяло.
Служителка на банката изчислила сумата за пълно погасяване до ***г.
Потребителят получил СМС със сумата за пълно погасяване към тази дата – 6
867,79 лева.
На ***. потребителят превел по указаната банкова сметка сумата от 6
867,79 лева, като преди това се обадил по телефона в офиса на банката, за да
потвърдят размера на остатъка от кредита. От офиса потвърдили, че това е
цялата остатъчна сума. Потребителят се обадил отново, за да ги уведоми, че е
превел сумата и от офиса му отговорили, че всичко е наред и кредитът е
погасен изцяло.
На ***г. потребителят получил телефонно обаждане от „*** с
предложение за рефинансиране на кредита. Потребителят разбрал, че
кредитът все още не е погасен. От получените пари всеки месец били
изтегляни суми за погасяване на месечните вноски, за които потребителят не
знаел. От банката му поискали допълнително сумата от 1 400,00 лева.
Потребителят подал молба до банката с искане за проверка относно
прекратяване на договора за кредит в условията на предсрочно погасяване.
Служителите на банката извършили проверка и предприели действия за
прекратяване на договора от датата на получаване на сумата – ***г.
Потребителят подал жалба и до КЗП с вх. № ***г. По повод на жалбата
била извършена проверка. В хода на извършената проверка били изискани
писмени документи и становище от „*** относно процесния потребителски
кредит.
При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на КЗП
счели, че жалбоподателят е извършил административно нарушение. На ***г.
свидетелят Е. Б. Ц. съставила акт за установяването на административно
нарушение № ***/***г. в присъствие на двама свидетели – *** и ***, както и
на упълномощено от жалбоподателя лице – *** На същия ден препис от акта
бил връчен на упълномощеното от жалбоподателя лице, който депозирал
възражение срещу съставения акт.
На ***г. *** – председател на КЗП издала наказателно постановление
№ ***********., с което на основание чл. 210а от ЗЗП на жалбоподателя било
наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева за нарушение на чл.
68г, вр. чл. 68в от ЗЗП.
На ***г. бил връчен препис от наказателното постановление на
жалбоподателя. На 31.07.2024г. жалбоподателят депозирал жалба срещу
издаденото наказателно постановление.
2
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля
Е. Б. Ц., писмо с изх. № ***., обратна разписка, пълномощно, писмо с изх. №
***г., заповед № *** писмо с изх. № ***, жалба с вх. № ***говор за
потребителски кредит, декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна
програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „*** и
Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена
от Mediguide International, информация по чл. 324-327 от КЗ за
застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „***, сертификат № *** за
застрахователна програма „Защита на кредита“ за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „*** и
Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена
от Mediguide International, заявление-декларация за установяване на
договорни отношения от ****г., копие на лична карта, жалба с вх. № ***г.,
преводно нареждане, разпечатка на СМС.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Е. Б. Ц. относно
извършената проверка на жалбоподателя, доколкото неговите показания са
непротиворечиви, последователни, подробни и логични. Същите се
потвърждават изцяло от съставените писмени документи, поради което съдът
се довери изцяло на заявеното от свидетеля. От показанията на свидетеля Ц.
съдът получи информация относно извършената проверка на жалбоподателя
по повод на подадена жалба от клиент на банката.
Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен
материал, поради пълнотата, последователността и липсата на логически
противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена
информация по случая и доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния
състав, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по
делото настоящият състав прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, тъй като препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на ***г., докато жалбата е депозирана на 31.07.2024г. от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
3
Съдебният състав установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според заповед № ***г. свидетелят Ц. е компетентна
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗП.
Според чл. 165, ал. 4, т. 6 от ЗЗП, председателят на КЗП издава наказателни
постановления за допуснати нарушения по ЗЗП.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени всички давностни
срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен
срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити
регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият орган е описал
достатъчно подробно нарушението и обстоятелствата около неговото
извършване. Вмененото нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо,
като същото съдържа всички обективни признаци на посочената като
нарушена правна норма от съответния нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните
търговски практики. Според чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика, от
страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако
променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на
средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители.
Според настоящия съдебен състав цялостният анализ на
доказателствените материали показва, че вмененото нарушение се явява
доказано по един категоричен и несъмнен начин, доколкото по делото са
налице преки доказателства за неговото установяване. Извършеното деяние се
доказа по безспорен начин от събраните по делото доказателства, които
поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен извод за съставомерност
на извършеното от жалбоподателя деяние. Вмененото нарушение се доказа и
от показанията на разпитания свидетел, както и от приложените по делото
писмени доказателства.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, потребителят има право по всяко
време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит.
В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита,
като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от
срока на договора. Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното
изпълнение по договора за кредит.
Възможността и начина на изчисляване на дължимите суми при
предсрочно погасяване на договор за потребителски кредит са възпроизведени
4
в разпоредбите на чл. 22 от представения договор за потребителски кредит,
сключен между жалбоподателя и потребителя ****.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, според което за да
упражни правото си на предсрочно погасяване, клиентът следва да заяви пред
банката своята воля по достатъчно ясен и категоричен начин, който да
достигне до знанието на заинтересованата страна по уговорения между
страните по договора начин, което условие не е изпълнено, тъй като не е
изпълнено задължението да подаде искане/заявление за предсрочно
погасяване. Потребителят е посетил офис на банката и е заявил, че желае да
погаси кредита предсрочно изцяло. Служител е изчислил сумата за пълно
погасяване до посочената от него дата за извършване на плащането и
потребителят е получил СМС със сумата за пълно погасяване. На указаната
дата потребителят е превел сумата, като преди това се обадил по телефона в
офиса на банката, за да потвърдят размера на остатъка от кредита. От офиса са
потвърдили, че това е цялата остатъчна сума. Потребителят се обадил отново,
за да ги уведоми, че е превел сумата и от офиса му отговорили, че всичко е
наред и кредитът е погасен изцяло.
Плащането е извършено от сметката на потребителя и е послужило за
пълно погасяване на месечните вноски по договора. При получаване на
сумата, която видимо надвишава размера на месечната вноска по договора за
потребителски кредит, служители на банката са имали обективната
възможност да установят, че с паричния превод кредитът е погасен изцяло.
Никъде в договора за потребителски кредит не е записано, че за предсрочно
погасяване на кредита потребителят е задължен да подаде изрично
заявление/искане до банката. Цитираната от жалбоподателя т. 25.8 от договора
за потребителски кредит, която гласи, че кореспонденцията между страните се
осъществява на адресите за кореспонденция не създава подобно задължение
потребителят да подава искане/заявление за предсрочно погасяване на
договора. При посещение в офис на банката, както и при проведените
телефонни разговори, нито един служител не е указал на потребителя да
подаде изрично искане/заявление за предсрочно погасяване на договора за
потребителския кредит. След превеждане на цялата сума служител е
потвърдил, че кредитът е погасен. Въпреки това, банката не е прекратила
договора още на ***г., когато сумата за пълно предсрочно погасяване на
кредита е постъпила по указаната банкова сметка.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва
да бъде обсъждана субективната страна на деянието .
Според чл. 210а от ЗЗП, за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 -
11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в размер
от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. Размерът на наложеното
административно наказание е в минимален размер, поради което съдебният
състав не следва да обсъжда въпроса дали наказващият орган е наложил
санкция в справедлив размер.
5
За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начина, времето и
мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя,
настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
От страните в производството не са претендирани разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне в този аспект.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано, като наложеното на жалбоподателя административно
наказание е в минимален размер, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на- основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***********. на
Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на основание
чл. 210а от ЗЗП на „***********3, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ******** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева
за нарушение на чл. 68г, вр. чл. 68в от ЗЗП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6