№ 1618
гр. Варна, 04.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20243100102064 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:35 часа се явиха:
Ищцата М. С. Д., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
не се явява лично, представлява се от АДВ. К. М., редовно упълномощена и
приета от съда от преди и от АДВ. СИМЕОН СИМЕОНОВ, редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответницата В. В. В., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. С. Л., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. К. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. СИМЕОН СИМЕОНОВ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С. Л.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. К. М.: Не възразявам да се приемат постъпилите документи.
АДВ. С. Л.: Да се приемат.
ДОКЛАДВА молба № 29 958 от 17.10.2025 г. с приложено извлечение
от сметка.
1
АДВ. К. М.: Да се приеме.
АДВ. С. Л.: Не възразявам да извършите справката и да върнете
оригинала, както и да приемете извлечението от сметка.
СЪДЪТ извършва справка с оригиналния документ на лист 123-126 от
делото.
КОНСТАТИРА, че преписът е верен с оригинала и връща оригиналния
документ на пълномощника.
АДВ. К. М.: Извлечението от ПИБ от сметката на К. Д. искахме с оглед
да докажем, че процесното вземане съществува. Извлечението от сметката на
П.П. е за установяване плащането по договора с „Албона Констракшан“ ООД.
АДВ. С. Л.: От другото извлечение по сметка се установява, че от
тегленето на кредита за закупуване на апартамента през 2005 г. до 2016 г. П.П.
е изплатил целия кредит.
АДВ. К. М.: Така е. Ние не спорим по този въпрос.
АДВ. С. Л.: Във връзка с имота, който изследваме на ****, представям
нот. актове, с които К. Д. и нейния братовчед Н.И. са получили имота от своя
дядо, както и във връзка с представената от мен справка по лице за М. Д.,
която е придобила два имота в м. „Лазур“, представям нот. актове, от които се
вижда, че М. е закупила на 19 декември място и това е два дена след сделката
2013 г., която ние твърдим, че е симулативна изцяло, с която К. е продала на
дъщеря си.
АДВ. К. М.: По отношение на представените нот. актове, считам, че
изследването е направено в условията на преклузия и представянето на тези
документи е можело да стане в предходното съдебно заседание. Още повече,
че колегата в предходно съдебно заседание направи възражение за това, че К.
Д. била придобивала имоти на много места чрез М., но си запазвала правото
на ползване. Това твърдение не е ново, нито този факт е нов, поради което нот.
актове са представени в условията на преклузия, а и са неотносими към
настоящия спор.
По отношение на нот. актове, касаещи имота на **** и от къде К. Д. е
придобила собствеността, по делото е приобщено решение, свързано с делбата
на този имот и поставянето в дял на К. Д.. Освен това, когато имотът е
прехвърлен в полза на В., сделката не е на К. Д. и бащата на В., а бащата на М.
е участвал в сделката. Бащата на В. няма абсолютно нищо общо с този имот.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, докладваните и
представените в днешното съдебно заседание заверени копия от документи,
както следва:
С молба вх. № 25 981/12.09.2025 г. – предварителен договор за
строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 02.08.2024 г.;
решение за извършване на делба № 2752/16.07.2010 г., постановено по гр. д. №
8688/2007 г. по описа на Районен съд – Варна; решение по в. гр. д. №
1844/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна;
С писмо вх. № 27 575/29.09.2025 г. – движение и наличности по сметки
– 2 листа;
Със становище вх. № 27 758/30.09.2025 г. – удостоверение за семейно
положение и членове на семейството № 004559/28.01.2008 г.; решение от
15.06.1993 г. по гр. д. № 418/1992 г. по описа на Районен съд – Варна; нот. акт
№ 139, том ІХ, дело № 5253/1995 г.; решение № 2753/16.09.2008 г.,
постановено по гр. д. № 8688/2007 г. по описа на Районен съд – Варна;
решение № 409/13.03.2006 г., постановено по гр. д. № 4973/2005 г. по описа на
Районен съд – Варна;
С писмо вх. № 29 086/10.10.2025 г. – извлечение от сметки – 31 листа;
С молба вх. № 28 976/09.10.2025 г. – предварителен договор за
строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2024 г.;
С молба вх. № 29 958/17.10.2025 г. – извлечение по сметка – 1 лист.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Г.З.И., П.Р.П. и П.С.Г. и вписва
същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Г.З.И., ЕГН ********** на 40 години, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Г.И.: Живея с М. на семейни начала и имаме 2 деца. Заедно сме
от 2017 г.
Знам за сделката от 2023 г. за продажбата на апартамента на ****. През
2022 г. се роди второто ни дете и тогава стана много трудно, тъй като живеем в
Г.Т.. Още по време на бременността тя трябваше да идва много често на
прегледи за проследяване на бременността. Всеки път когато дойдеше във
Варна й беше много трудно, защото апартаментът се намира на 5 етаж,
3
нямаше асансьор и нямаше как да се справи сама, бременна и с едно дете в
количка. Тогава молеше П. да идва да й помага, тъй като аз работех в Г.Т. и
нямах възможност всеки път да присъствам. Тогава започна трудността с тези
стъпала и се възроди идеята да подменим този апартамент с друг, за да ни е
по-лесно.
Не знам защо апартаментът е закупен със запазени права на ползване за
П. и К.. П. и К. искаха да си запазят правото на ползване в новия апартамент,
но за да се продаде стария апартамент трябваше да се откажат от правото на
ползване.
С М. заживяхме заедно в началото на 2020 г. Преди това в този
апартамент живееше М. с родителите си. След като заживяхме заедно тя беше
в Г.Т.. По време на ковид П. и К. се изместиха да живеят във вилата си, може
би 2020 г., пак заради стъпалата, тъй като на К. й беше трудно да ги изкачва.
Не знам от кога П. и К. имат вила. Доколкото помня много трудно я
обзаведоха и ремонтираха. Вече живеехме заедно с М. когато започнаха да я
ремонтират и обзавеждат. Всеки път като сме ходили сме правили по нещо –
един път слагахме плочки, закупувахме мебели, но въпреки, че не беше много
годна за живеене, се изместиха там, заради стъпалата на апартамента.
Не знам дали е бил изплатен апартаментът когато заживяхме с М..
Когато го продадохме, сключихме договор за по-малък в кв. „Възраждане“ на
втори етаж с паркомясто, за да може М., като идва сама с две деца да се
справя сама. Апартаментът не е купен, а е сключен договор на зелено. Не мога
да каже с кое дружество е сключен договор за апартамента на зелено.
Когато продадохме апартамента на ****, го освободихме веднага от
вещите. П. и К. закупиха един сглобяем гараж, който поставиха на мястото с
вилата и прибраха всички вещи там. И вещите на М. прибраха там.
От продажбата на имота М. получи малко под 100 000 лева. Парите се
преведоха по две сметки – половината на майка си, а другата половина на П.,
заради правото на ползване, което искаха да запазят. Това П. и К. го поставиха
като условие, защото иначе нямаше как да се случат нещата. П. и К. поискаха
парите от продажбата да са по техни сметки, за да са сигурни, че като се купи
новото жилище от дружеството, върху него също ще бъде учредено право на
ползване в тяхна полза. Втората причина беше, защото в миналото си К. е
имала дарение, което е направила спрямо дъщеря си В. с мъжа си С. и
впоследствие са възникнали някакви спорове и съдебни дела и разбрахме, че
тогава се е разболяла раково. Това го знам, защото съм говорил с жена ми кога
е започнало нейното боледуване и тя й е казала, че по него време. Не знам
защо на В. е подарено, а на М. е продадено, но мисля, че това е вследствие на
проблемите, които са имали в миналото с В..
Уговорките бяха, когато М. намери жилище, да се вземат на М. парите
от тези две сметки и да се плати жилището. М. намери продавача на новия
апартамент, сподели с П. и К. и те одобриха. Намери го по обяви и чрез
приятели. Не знам кой й го е препоръчал конкретно.
Не мисля, че П. и К. са казвали, че имотът на **** е техен. М. се
отнасяше към жилището като към свое. Тя си беше направила едната стая,
беше започнала да прави коридора, мислеше да си го реновира. Работеше в
кръглата банка на центъра и й беше супер удобно, защото й беше на пет
минути път от работа. Там работи до края на май 2022 г. След като й свърши
майчинството се премести да работи в НАП.
4
От 2020 г. живеем в Г.Т., но когато свърши майчинството по децата тя
трябваше да се върне на работа. Поради факта, че нямаме жилище във Варна,
трябваше да й намерим работа в Г.Т., то ние и в началото не знаехме къде ще
живеем, но моята работа нямаше как да я изместя и М. си намери работа в
НАП - Добрич.
Когато й се налагаше да идва с децата във Варна ставаше много трудно,
тъй като се опитваше да отсяда в апартамента на ****, но трябваше да качва
пеш до петия етаж две деца и количка, а и нямаше къде да паркира колата. К.
също не можеше да изкачва стъпалата, затрудняваше се, изкачваше ги на
почивки. Имаше раково заболяване.
М. е закупила жилището на **** с пари, които са й дадени от баба й М.,
на която беше любимка. Мисля, че баба М. почина 2019 г.
ОТВЕТНИЦАТА В. В.: Баба М. беше и моя баба.
СВИД. Г.И.: М. често ходеше при баба си и когато се връщаше ми
казваше, че баба й пак й е дала пари, но не съм питал колко, това си бяха техни
неща.
Не познавам В., никога не съм я виждал. Никога не сме се събирали
семейно. Знам, че К. не е поддържала връзка с В., мисля, че заради
възникналото между тях съдебно дело. К. го беше приела много трудно. К. не
е говорила пред мен за В., говорили сме си с М., която ми е споделяла, че
страда, че са загубили връзка помежду си. Доколкото знам основно В. не
желае тази връзка. Знам, че К. не одобряваше връзката на В. с нейния
партньор, тъй като е бил доста по-възрастен от нея, а В. е била и
непълнолетна тогава. Това съм го чувал от М.. От П. не съм го чувал.
В. не беше на погребението на майка си, дори не знам дали тя знае къде
е погребана. К. почина на вилата. П. ни се обади късно вечерта към 22:00 часа.
Доколкото знам П. се е свързал с неин братовчед и е казал да предаде и
на В..
Не знам дали К. се е срещала с мъжа с когото живее В..
Ние бяхме много близки с П. и К. и заедно празнувахме семейните
празници. На тези събирания не сме разговаряли за В. и партньора й.
Аз не съм ходил в баба М., но знам, че жилището се намира зад
Образцов дом. Беше доста възрастна, но не мога да кажа точно на колко
години почина. Знам, че получаваше пенсия, но не знам дали е имала други
доходи. Знам, че М. много често ходеше до тях и й пазаруваше. Апартаментът
на баба М. не знам на кого остана, мисля, че на братовчеди на М.. Знам, че
назад във времето баба М. е искала да го припише на М., но преди това нещо е
станало и по някакъв начин нещо са го измъкнали апартамента, след това тя е
искала да се развали, но е нямало как да стане. Знам, че К. е имала сестра. Не
бяха в добри отношения. Не знам защо не бяха в добри отношения.
Вилата се намира в местността „Лазур“. Помагал съм на П. по
ремонтите на вилата. Мисля, че около ковид отидоха да живеят там. К.
работеше, но много често отсъстваше от работа, когато е имала вливания. Не
помня точно в кой период. През декември 2023 г. състоянието й беше тежко,
не можеше да се движи, вървеше бавно, измаряше се бързо, задъхваше се, не
5
беше в добро състояние.
К. не е говорила пред мен за сделките през 2013 г. Аз не знаех, че М. е
закупила жилището от родителите си, разбрах това впоследствие. М. е учила
икономика, банкерство и аз я накарах да завърши за магистър по време на
втората бременност. Не знам кога е завършила икономическия университет.
В сградата на ***** няма асансьор и това е причината, поради която се
продаде жилището. Жилището беше много хубаво.
Средствата, за които продадохме жилището бяха оскъдни и не можехме
веднага да закупим друго жилище. Затова мина толкова време преди да
подпишем договор за апартамент на зелено. Децата ни са на 3 и на 5 години.
Идеята за закупуване на жилище беше, тъй като идваме често във Варна
за прегледи на децата, а другата причина беше, че още нямаме брак с М. и
баба К. искаше, ако се разделим с М., да не остане на пътя или да остане на
старото жилище и да се чуди какво да прави и как да се справя. Децата засега
са на детска градина, но и двете са с алергии и внасяме храна, трудно е, но
засега сме в Г.Т..
Много често се е случвало, например, на малкия ми син му правиха
операция и ние сме се принуждавали да казваме, че живеем във Варна, защото
ни казваха, че ако не живеем тук, трябва да останем в болницата. Няма
конкретни медицински препоръки с оглед заболяванията на децата къде да
живеят, тука или в Г.Т..
Аз съм присъствал, когато обсъждахме продажбата на апартамента с К.,
П. и М.. Те отначало не бяха много съгласни, защото щеше да се вземе по-
малко жилище, но впоследствие се убедиха, че това жилище нито за нас е
удобно, нито за тях. Новото жилище е 60 квадрата с една спалня и една
всекидневна.
Не мога да кажа по документи кой е собственик на вилата в „Лазур“. Аз
мисля, че имотът е на К. и на П..
К. пред нас не е показвала слабост, когато сме ходили да я видим,
нямало е момент да отидем и тя да не стане, за да се видим.
Не е обсъждан вариант само да се предплати жилище на зелено, а след
това да се продава апартаментът на ****. Ние не знаехме каква сума ще
получим за апартамента на ****, за да търсим друго жилище.
К. почина на 22 август 2024 г. Малко преди да почине се сключи
договора за жилището на зелено.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
П.Р.П., ЕГН ********** на 63 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. П.П.: Живеехме с К. на семейни начала от 2004 г.
6
Делото за делба между В. и К. започна през 2005 г. Това дело за делба на
къщата на **** го започна В., а делото за собственост го започна К.. От
завеждането на делото от В., К. беше стресирана и точно в този период се
разболя от рак.
Проблемите между В. и К. започнаха след като В. пожела да пребивава в
къщата заедно с нейния приятел, който е сегашния й съпруг. К. не беше
съгласна за това нещо и поради тази причина се заведе и това дело. Не стигна
до това да се разберат и се съдиха.
Апартаментът на **** го купихме през 2005 г. двамата с К.. Имаше
ипотека, която заплащахме двамата с К.. После продадохме имота на М. като
си запазихме право на ползване аз и К.. Нещата тръгнаха така точно от това
предишно дело с В., тъй като К. беше доста афектирана от събитията, които се
случиха, поради което тя реши да продадем този имот като условието беше да
си запазим правото на ползване. В началото на 2013 г. аз прехвърлих на М. и в
края на годината прехвърли К.. Направихме го така заради нот. такси, понеже
нямахме възможност в този период да ги заплатим и двете и за да можем да
съберем тези пари от страна на М.. М. е дете на К.. Решихме първо аз да
прехвърля, но нямаше особена причина. Отношенията ни с М. се развиха до
степен като между баща и дъщеря, аз нямам други деца.
Развилите се преди това обстоятелства с дарението с В., са причината да
продадем имота на М., а не да го дарим. Продадохме апартамента на М. за под
10 000 лева. Когато продадохме апартамента на М. през 2013 г., тя беше на 19-
20 г. Тогава мисля, че още учеше в Икономическия университет. Назад във
времето баба й доста често я финансираше и тя си ги спестяваше. Баба й
притежаваше земи в Т., от които получаваше рента и в същия този период на
„Боровец“ имаше едно място, което продаде. Приживе баба М. раздели
земеделските земи между К. и сестра й.
Аз и К. си получихме парите за апартамента от М.. Тези пари сме ги
ползвали за разходи за вкъщи.
М. през 2022 г. забременя с второ дете и доста често се налагаше да идва
във Варна, тъй като тя живееше със съпруга си в Г.Т.. Често се налагаше да
идва тук на прегледи и по време на бременността и след това с двете деца
качването по стълбите я затрудняваха и често ми се обаждаше на мен да отида
да й помогна когато идваше. Това доста й натежа и го сподели в края на 2022 г.
на мен и К. и ни убеди, че действително този апартамент не е удобен. Освен
това и К. беше болна и също не можеше да качва стълбите до шестия етаж.
Когато ние го купувахме през 2004 г. тъкмо завършваха строежа и е ново
строителство.
Когато М. поиска да продава, в началото имаше известно колебание от
страна на К., но впоследствие се убеди, че трябва да се продаде и с парите да
се закупи друго жилище, което да бъде удобно както за М. с децата, с асансьор
и с паркомясто, така и за К. и така се взе това решение да бъде продаден
апартамента на „Сливница“. Не сме обсъждали вариант първо да се капарира
ново жилище и тогава да се продаде това. М. намери новото жилище, тъй като
беше в майчинство и разполагаше с време. Намери го, представи ни проекта,
аз и К. се срещнахме със строителя. Фирмата се казва „Албона Констракшан“
ООД, собственика се казва А.Б.. Хареса ни локацията. Апартаментът се
намира в кв. „Възраждане“ над медицински център „Марешки“. Ниско
строителството е, има асансьор и паркомясто.
7
Апартаментът на „Сливница“ го продадохме през май 2023 г. От 2018 г.
живеем с К. във вилата, която се намира в местността „Лазур“.
М. не е придобивала други имоти.
СЪДЪТ предявява на свидетеля нот. акт № 156/2013 г.
СВИД. П.П.: Всъщност това е нот. акт за земята, на която построихме
вилната сграда. М. не е прехвърляла на мен или на майка си земята в „Лазур“,
К. беше само ползвател.
Сумата, която е платила на продавача в „Лазур“ е от продажбата на
жилището на **** през 2013 г., което беше изнесено на публична продан и се
продаде на една фирма. К. и В. получиха по 36 000 лева и имотът на „Лазур“ е
платен с част от тези пари с условието да бъде вписана като ползвател К..
Когато заживяхме заедно с К. през 2004 г., В. не живееше с нас.
Първоначално В. живееше в къщата на „Братя Миладинови“ и след като се
заведе това дело отиде да живее с баба си на ***** Нямам спомен дали В. се е
преместила сама или К. я е изгонила. Това имаше отношение с връзката й с П.
Отношенията им се влошиха точно в този период 2005-6 г. Оттогава до
последно не общуваха, не си говориха и не сме си ходили на гости. В. и
П.никога не са идвали в апартамента на ****. Ако К. се е срещала с В., щеше
да ми каже, тя ми споделяше всичко.
Парите от продажбата на апартамента на ****, постъпиха по нашите
сметки, защото К. постави това изискване, за да може впоследствие да има
сигурност и в новозакупеното жилище и да имаме право на ползване аз и К..
Това беше общото ни желание. М. нямаше нищо против, съгласи се. Тази
уговорка се изпълни. Това жилище, което М. намери през 2023 г., когато се
сключи предварителния договор, в него беше записано, че при издаването на
нот. акт трябва да бъде записано, че собственик ще бъде М., а ползватели аз и
К.. Договорът се сключи през 2024 г. юли или август. К. още не беше
починала. От моята сметка се извърши първото плащане. От продажбата на
апартамента на ****, М. получи около 94 000 евро. Продажната цена беше
разделена, като едната сума беше за СМР, а другата за самия апартамент, това
се прави заради кредита.
В. не беше на погребението на майка си. Не знам дали в телефона на К. е
имало телефонен номер на В., не съм гледал. Не знаех кода за отключване на
телефона на К.. Тъй като аз нямам връзка с В., затова се обадих на първи
братовчед на К., който знаех, че поддържа връзка със сестрата на К. и В..
Братовчедът се казва се М.. Когато попитах М., той каза, че е звънял на В.. В.
не е знаела за заболяването на К..
ОТВЕТНИЦАТА В. В.: Никой не ми се е обаждал да ми каже, че майка
ми е починала, аз даже не знам кой е М.. М. ми има телефона и е имало начин
да ме уведоми.
СВИД. П.П.: В. не ме е търсила да пита къде е погребана майка й.
Доколкото знам не е питала и М.. Аз и М. сме близки.
К. работеше в НАП като експерт. Мисля, че попълваше ежегодно
8
декларации по КОНПИ. Аз също съм работил в НАП, а след това като главен
счетоводител. В момента съм главен счетоводител в „Местни данъци и такси“.
За сделката през 2013 г. парите ги получихме в апартамента. Получихме под
10 000 лева. Не сме изготвяли за това документ.
На К. парите също бяха предадени в апартамента. На М. парите не бяха
в банка и не бяха теглени. Баба М. й даваше пари на ръка и тя си ги събираше
някъде.
Ходил съм в апартамента на баба М.. Живееше много скромно, дори
това, което сме коментирали е, че зимно време дори не пали печка, за да се
отоплява. С К. сме го коментирали това и сме й казвали да се отоплява.
ОТВЕТНИЦАТА В. В.: Единственото, което съм получила от баба М. е
от спестовна книжка, в която имаше 1000 лева. Даже й беше мъчно, когато се
роди детето през 2013 г. и се разплака, че искаше да й даде нещо, но казваше,
че няма възможност. С баба ми бяхме в много добри отношения до смъртта й.
Когато почина не живеех в България, а в Германия. Заминахме през 2018 г.,
когато детето беше на 5 години и три години живяхме там. В този период баба
ми е починала, но преди това аз ходех много често, тъй като тя искаше да
вижда детето.
Детето ми е момиче.
СВИД. П.П.: Баба М. живееше така, защото беше много спестовна.
ОТВЕТНИЦАТА В. В.: Баба ми първо не можеше да повярва, че са ме
изгонили от имота на ****. Когато ме изгониха аз известно време живеех при
нея. Тя нямаше възможности и не се пускаше печка, бойлерът не работеше.
Това беше може би 2006 г. Веднага като ме изгониха отидох да живея при
баба ми.
Когато заведох делото за делба, баба М. нищо не каза, просто се
оплакваше понеже имаше проблеми и с нейния апартамент с К. и не ме е
упреквала за заведеното дело. Когато почина дядо ми, неговата част се раздели
между баба М., К. и сестра й. Баба ми казваше, че е имала проблеми за тази
1/6, но аз не съм присъствала и не мога да кажа точно какви са били
проблемите.
СВИД. П.П.: М. ми е казвала, че баба й й е давала пари. Точни дати не
мога да кажа, но знам, че периодично, може би през месец - два й е давала.
Нивите на баба М. бяха 72 декара, които раздели между К. и сестра й, по 36
декара.
В. и П.никога не са идвали на гости в апартамента на ****.
ОТВЕТНИЦАТА В. В.: Ходили сме на гости в апартамента на ****
може би 2-3 г. след като го закупиха, детето още не беше родено. Може би е
било 2006-7 г. Само веднъж сме ходили там. Имаме снимка на терасата
двамата с мъжа ми и П. на барбекюто.
9
СВИД. П.П.: К. се разболя през 2007 г. Беше болна до смъртта си.
Почина внезапно, не се е залежавала. Според мен беше масивен инсулт.
Във вилата на „Лазур“ ни беше удобно да живеем. Често я водехме на
прегледи и в София и в други градове. Качването на стълбите в жилището на
**** беше кошмарно за нея.
М. и Господин живеят в Г.Т., където Д. има къща. Сега М. работи в НАП
- Добрич.
К. искаше да има права на ползване и върху имота в града и в „Лазур“.
Най-вероятно средното си образование децата на М. ще завършат в Г.Т.,
но след това може да пожелаят да учат тук във Варна. Коментирали сме ги
тези неща, че евентуално като пораснат могат и тук да дойдат да учат.
Не съм чувал да казват, че училище във Варна би било по-добре за
децата.
М. и сестра й не бяха в добри отношения откакто живеем заедно с К.. За
преди това не знам. Апартаментът на *****, след дълги разговори между К.,
сестра й и по-големия син на сестра й Д. се реши нейната 1/6 да я изкупят.
Така и стана, наплатиха парите като мисля, че собственик на този апартамента
беше и жената на Д.. Не помня точно кога платиха на К., но помня, че парите
преведоха по банка. Не знам защо К. и сестра й са във влошени отношения.
Познавам мъжът на В. - П. Не знам къде живеят В. и П. Сестрата на К.
живее зад Военна болница, ходили сме с К. там.
Жилището на ****, като се влезе имаше едно голямо помещение около
40 кв. м, вдясно имаше една спалня около 25 кв. м и на втория етаж още една
спалня, и голяма тераса. Дневната беше с кухня вляво, хол и трапезария, които
са едно помещение. Има кухненски ъгъл с холно обзавеждане, което беше с
жълт диван, стъклена маса за телевизор, настилката в кухнята беше теракот, а
останалата ламинат. Теракотът беше в жълт цвят, а ламината – син. Стълбите
бяха непосредствено до кухнята, прави, с дърво и метална стойка.
Отношенията между К. и баба М. са били много добри, много често баба
М. идваше на гости. Баба М. не е показвала притеснения за това, че К.
притежава ид. части от апартамента.
Аз в имота на **** съм прихождал от време на време. Преди това
живеех в апартамент на *****, който е на моите родители. След като
построихме този апартамент, даже още не бяхме го обзавели напълно
започнахме там да живеем, като преди да го обзаведем М. спеше на походно
легло. Като го закупихме апартамента К. покани В. да живее при нас, но В.
тогава като видя самия апартамент не пожела да остане да живее при нас. Тя
отиде да живее при баба си.
К. не беше съгласна В. да има връзка с П. защото той беше на възрастта
на К.. Те двамата искаха да живеят на ****, и понеже К. не беше съгласна,
това беше и причината В. да заведе дело.
Докато живеехме тримата, М. не е давала пари за издръжката на
семейството.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
10
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
П.С.Г., ЕГН ********** на 56 години, български гражданин, женен,
неосъждан, съпруг на В., без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. П.*****: Желая да свидетелствам.
С В. сме заедно от 19 години, от 2005-6 година. Живеем заедно от 2007 г.
Първо бяхме на квартира, после си построихме жилище. В началото аз на село
имах къща и там живяхме няколко години и после си построихме къща зад
Военна болница.
Ходил съм на гости на майката на В. на ****. С К. се познавахме от 1986
г. Бяхме колеги с първия й мъж – бащата на В. и оттам се познаваме. Ходил
съм на гости на ****, ходил съм и в предното им жилище, където живееха с
Валентин. Ходил съм и на бебе, когато се роди В.. Заедно си ходихме на гости,
но после К. и Валентин се разделиха и приключихме отношения.
Знам, че В. живееше в мазата на ****, но тогава още не съм бил с нея.
Знам, че К. и В. са имали спор, защото К. е искала В. да й прехвърли
част от имота на ****. Тогава В. точно беше навършила 18 г. Тогава К. изгони
В. от къщи. Него ден В. ми се обади, че майка й я изгонила, когато отидох тя
стоеше с две торби пред вратата и аз я заведох при баба й, която живееше на
Образцов дом. В. остана да живее при баба си известно време, но започна да
се оплаква, че баба й не пускала печка, че бойлерът не работел и пожела да
излезе на квартира. По това време вече беше започнала работа.
В този период К. ми се е обаждаше да ме кара да убедя В. да й
прехвърли частта си от имота на ****. Тогава те се отчуждиха някак си.
Аз по него време живеех на село и В. започна да ми идва на гости там.
Връзката ни започна може би 2006-7 г., всъщност 2006 г. защото им ходихме
като двойка на гости на апартамента на ****. Мисля, че през 2006 г. купиха
апартамента. Не знам К. да е възразявала срещу нашата връзка, отношенията
ни бяха добри. В апартамента съм ходил един път да занесем багаж от
апартамента на П. и един път сме ходили на гости. На вилата в „Лазур“ не сме
ходили на гости.
Не съм чувал от никого, че К. не одобрява връзката ми с В., защото през
годините съм се срещал с нея и тя не е казвала такова нещо. Никога не ми е
казвала нещо за това, че съм по-възрастен от нея.
Не знам как станаха нещата с делата, които водиха К. и В. и кой по-
напред е пуснал искова молба. Знам само, че аз насочих В. към адвокат С. Л..
Като приключиха делата К. и В. не поддържаха връзка, но докато В. работеше
в „Риана“, К. е ходила да я види. Аз като съм ходил в НАП да си оправям
документи съм се виждал с К. и тя се интересуваше за В. и за детето. К. не е
виждала дъщеря ми.
Когато В. получи парите от публичната продан, ги вложихме в къщата
зад Военна болница. Не сме говорили за това, къде са вложени парите с К..
С К. не сме говорили за имущество и ще се дава ли нещо на В. или не.
Говорили сме единствено за В. и дъщеря ми П.. Личеше си, че К. се
11
интересува за внучката си. Предполагам, че К. си е правила някакви сметки и
като не се е получило, се е разсърдила. В. също е искала да вземе нещо и като
не е станало, са се обидили.
Първо К. е водила някакво дело с купувача на къщата от публичната
продан и кварталният търси В. по този повод. Тя ходи на дело и по мой съвет е
казала, че не иска нищо оттам, просто нямаше смисъл да се занимава с това.
После се обади М., която искаше В. да се откаже от наследството на К. и ние
тогава разбрахме, че има наследство.
След като К. е починала, леля й, понеже живее до нас, тя ни каза. Леля й
не е ходила на погребението, тъй като бяха скарани. Когато разбрахме, че К. е
починала вече беше късно и не можахме да отидем на погребението.
Не мисля, че бабата на В. е имала спестени пари, че да дава, живееше
доста скромно. Даже помня, че когато В. искаше да тегли кредит, от банката й
казаха, че имала по сметката си пари и тогава разбрахме, че баба й на всички
внуци е направила влогове за по 1000 лева. Тези пари В. ги изтегли и бабата се
беше притеснила много, че някой е откраднал парите. Ние тогава разбрахме,
че е от нея и й казахме, че ние сме ги изтеглили.
За имота на **** не знаехме, че е продаден на М. и че след това е
продаден и от М.. Научихме за това сега, при завеждане на делото.
К. имаше интерес към парите. Знам, че преди да заживеят с П. бързаше
да купят апартамента, за да е на двамата.
С В. бяхме в Германия от 2017 г. до 2020 г., като преди това периодично
ходех да внасям коли от там, като 15 дена бях там и 15 дена тук.
С В. не сме исК. да живеем заедно на ****.
К. е водила делото за предаване на сградата на ****, за да притисне В. да
й прехвърли имота. Знам това от К., защото ме молеше да убедя В. да й
прехвърли частта си. Това стана точно по времето, след като я изгони.
Разговаряхме с К. по телефона.
С. е държал да прехвърли една част от имота на В.. С. беше втори баща
на В.. Това го знам от С..
През 2005 г. К. най-вероятно е живяла при П., така мисля. Не знам
откога са там, но съм ходил да вземам багаж от апартамента на П..
Така се случило, не успях да сближа В., майка й и П..
Чухме от лелята на В., мисля, преди да тръгнем за Германия, че К. има
здравословни проблеми, женски болести. В. не се е обаждала на майка си.
Лелята на В. също не знае къде е погребана сестра й. В. също не знае.
Знам, че К. е имала права над имота на **** колкото и В..
Последно съм се виждал с К. мисля, че 2013 г.
Познавам М., даже имаме снимки заедно. Не познавам мъжа й. Мисля,
че днешното дело се води за наследството на В. и М.. Спорът е, че К. е
оставила някакви пари по сметка, които В. и М. трябва да си ги поделят.
Жилището на **** знам, че беше на последния етаж и имаше голяма
тераса, където правихме барбекю. Помня, че имаше стълба за едната спалня
горе и терасата. Това си спомням. Не мога да си спомням какво беше
разпределението и какво е обзавеждането. Стълбата не беше вита, а права.
12
СЪДЪТ ДОПУСКА очна ставка между свидетелите П.П. и П.*****.
СВИД. П.П.: П.не е идвал в жилището ми на ***** да носи багаж.
СВИД. П.*****: Аз тогава от къде знам къде живее той. Багажът беше в
някакви торби и мисля, че го занесохме в апартамента на ****.
СВИД. П.П.: Не е имало такъв случай.
Това което знам, е че когато П.и В. са идвали на ****, в този период
когато П.присъстваше вътре заедно с нас, се държеше много арогантно спрямо
В. и на К. това не й харесваше. Караше В. да прави някакви неща и тя
изпълняваше тези негови желания, а това К. не го одобряваше. Те двамата
искаха да живеят в имота на ****.
Никога с К. не сме живели заедно в апартамента ми на *****.
В. искаше да заживее на „Братя Миладинови“ заедно с П.и понеже К.
отказа, тя отиде да живее при баба си.
Мисля, че настояването им да живеят на „Братя Миладинови“ заедно, е
станало причина В. да живее при баба си.
СВИД. П.*****: Това не е вярно, защото аз тогава имах къде да живея,
имах две жилища и можех да взема В. да живее при мен.
АДВ. С. Л.: Не можах да се снабдя с документите от нотариус К., тъй
като се мести практиката й, като новият нотариус ще получи книжата й на 17
ноември. Държим на това доказателствено искане.
За събиране на допуснатите доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 28.11.2025 година от 13:30 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:45
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13