№ 32
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000644 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от АНТ. М. АНГ. и М. М. АБТ., и двамата от
с.Н., община Каолиново, област Шумен, против решение №
260054/25.08.2021 г. на Окръжен съд Шумен по т.д.№58/2019 г. в частта, с
която са отхвърлени изцяло предявените от тях искове срещу ЗД „Бул Инс“
АД в размер на 70 000 лева всеки, заявен като частичен от цял иск от 120 000
лева – обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на брат им
Х. М. А., настъпила при ПТП на 05.12.2015 г., причинено от К. Ш. при
управление на „Фолксваген Пасат“ с ДК № РР4919Р в района на път RAZ
2048, км 5+000 между селата Климент и Н., като неоснователни.
Въззивниците молят за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на ново решение, с което съдът уважи исковите им претенции,
ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, включително
адвокатско възнаграждение. С писмена молба молят за уважаване на жалбата
им и за присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА за оказана безплатна правна помощ и
правят евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
1
Въззиваемата страна „Бул Инс“ АД гр. София с писмен отговор и в с.з. чрез
процесуалния си представител моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за
втората инстанция.
Съдебният състав на АС Варна-ТО по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Липсва изключителност в отношенията между ищците - брат и сестра и
починалия им брат, която да обоснове правото им на обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед попадането им в разширения кръг роднини на
пострадалия. Само биологичната връзка не е основание за уважаване на
исковете им, като починалият е имал свое семейство - съпруга и пет деца, а
ищците са двама от общо негови четири сестри и двама братя. От показанията
на разпитаните свидетели се установява, че пострадалият работел като овчар
в с.Климент, където живеел първоначално, а после се преместил в с.Н.. Брат
му и сестра му също се били преместили от с.Климент в с.Н. преди него.
Всички те поддържали близки отношения, обичали се и се уважавали.
Общували и се събирали заедно, когато имало да се върши работа при един,
всички се впускали да помагат, после помагали на друг от тях. Виждали се
често, при нужда си гледали един на друг децата. Ишците тежко понесли
загубата на брат си, били отчаяни и силно натъжени. Всичко това подкрепя
извод за топли и близки отношения и за съществуващи сговор и обич между
тях. Не се доказва обаче изключителна по характер трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и починалия в резултат на конкретни
житейски ситуации извън типичните за българските семейства връзки на
взаимна обич, подкрепа и привързаност, която да надхвърля значително по
сила, интензитет и времетраене нормално присъщите преживени при загубата
на родственика болки и страдания. Не са налице условията на ТР
№1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. №1/2016 г. и на ППВС
№4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., предвид което предявените
частични искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Решението в
обжалваните му части е правилно и следва да се потвърди, като въззивният
2
съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на основание
чл.272 - ГПК.
Съобразно изхода на спора в полза на ответника се присъждат съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер от
по 3240 лева по всеки от двата иска, които са доказани като заплатени в брой,
видно от представените два договора за правна защита и съдействие за всяка
от двете претенции, и не са прекомерни по размер с оглед Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съставът на АС
Варна-ТО
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/25.08.2021 г. на Окръжен съд –
Шумен по т.д. № 58/2019 г. в обжалваната му отхвърлителна част по исковете
на АНТ. М. АНГ. и М. М. АБТ., и двамата от с.Н., община Каолиново, област
Шумен.
ОСЪЖДА АНТ. М. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с. Н., община
Каолиново, област Шумен, ул."Преслав" №2 , да заплати на ЗД "Бул Инс" АД
- гр.София, ЕИК *********, сумата 3240 лева - съдебни разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. М. АБТ., ЕГН **********, с адрес: с.Н., община Каолиново,
област Шумен, ул."Аврора" №7, да заплати на ЗД "Бул Инс" АД - гр.София,
ЕИК *********, сумата 3240 лева - съдебни разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 -
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3