№ 2956
гр. Варна, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110103364 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищцата М. К. Т. твърди, че в периода от 01.06.2018 г. до 03.02.** г.
работила по трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 като заместник-директор
учебна дейност в ДГ. Т., гр. Варна, ** на ул. „**“ № 103 А. На 04.02.** г. й
била връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение поради
съкращаване на щата. Сочи, че оспорила законността на уволнението пред
съда, като искът й бил уважен с Решение № 2947 от 08.07.** г. по гр. д. №
**/** г. по описа на ВРС.
Със Заповед № 919 от 11.09.** г. на директора на детската градина била
възстановена на длъжността „заместник-директор учебна дейност“, считано
от 14.09.** г., при условията от преди прекратяването, определени с Трудов
договор № 865/01.06.2018 г. и Допълнително споразумение към него №
702/28.01.** г., длъжностна характеристика, връчена на 05.01.2018 г., както и
професионален профил към длъжността, утвърден със Заповед №
794/14.08.2019 г., връчен на 16.09.2019 г. Заявява, че в цитираната длъжностна
характеристика е вписано следното изискването за образование: „висше
образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или
„магистър“.
На 18.10.2021 г. й била връчена нова длъжностна характеристика,
утвърдена със Заповед № 21 от 29.09.2021 г. на директора, в която е записано
следното: Длъжността „заместник-директор учебна дейност“ се заема от лица,
1
придобили висше образование в съответното на длъжността професионално
направление и професионална квалификация, необходима за изпълнението на
съответната длъжност.
На 29.01.2024 г. й била връчена длъжностна характеристика, с която
било въведено изискване, както следва: длъжността „заместник-директор
учебна дейност“ се заема от лица, които притежават „магистър“ по
„Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“, получена в
акредитирано висше училище или завършено специализация в акредитирано
висше училище с продължителност една година по специалност „Управление
на образованието“ или „Образователен мениджмънт“.
На 05.02.2024 г. й била връчена Заповед № 370 от 05.02.2024 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ – поради липса на необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа.
Ищцата поддържа, че връчената й на 29.01.2024 г. длъжностна
характеристика е напълно идентична с предходно действалата, утвърдена със
Заповед № 21 от 29.09.2021 г., като единствената разлика се състои в
изискването за допълнителна квалификация.
Позовава се на Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, издадена от министъра на образованието и
науката, в приложения към която са вписани компетентностите, които следва
да притежава за заемането на длъжността „заместник-директор учебна
дейност“. Сочи, че притежава свидетелство за професионална квалификация
„детски учител“ по специалност „предучилищна педагогика“. Заявява, че е
придобила професионално-квалификационна степен „магистър“ по
специалността „Начална училищна педагогика“, а наред с това има и
професионална квалификация „учител по информатика и информационни
технологии“. Счита, че тази й квалификация напълно отговаря на
нормативното изискване за заемане на длъжността „заместник-директор
учебна дейност“.
Черпи аргументи за незаконосъобразността на уволнението от
задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 /01.02.2017 г. на ОСГК на ВКС
по т.д. № 4/2017 г. Поддържа, че прекратяването на трудовото й
правоотношение, както и изменението на изискванията за заемане на
длъжността, представляват злоупотреба с право. Твърди, че директорът е
избрал да прекрати трудовото правоотношение именно на посоченото
основание с цел заобикаляне на специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал.
3 КТ, тъй като на ищцата е призната трайно намалена работоспособност и
същата е председател на СС при КТ Подкрепа ДГ „**“.
Поддържа, че промяната в изискванията за изпълнение на длъжността
противоречи и на чл. 18, ал. 1 от Общинския колективен трудов договор,
сектор „Образование“, с Рег.№: Д23000226ВН/22.02.2023 г., в сила от
01.01.2023 г., съгласно който прекратяването на трудовото правоотношение с
работник или служител се осъществява само при наличие на съответните
2
нормативни основания.
Изтъква, че не са въвеждани промени в нормативната уредба относно
заемане на длъжността „директор“, което да води до промяна в изискванията
за заеманата от нея преди уволнението длъжност. Наред с това твърди, че
няма промяна в извършваната работа от постъпването й през 2018 г., което да
предполага изменение на квалификационните изисквания.
Заявява, че директорът е прекратила трудовото й правоотношение, тъй
като не желае да работят заедно.
Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение останала
без работа и доходи, поради което претендира от работодателя заплащането на
обезщетение за оставане без работа в периода от 05.02.2024г. до 04.08.2024 г. в
размер на 19 575 лева, формирано като сбора от месечното й брутно трудово
възнаграждение за посочения период /в размер на 3262.50 лева месечно/.
Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед № 370/05.02.2024 г., издадена от директора на ДГ. Т.,
гр. Варна, и отмяна на същото; за възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник-директор учебна дейност“; за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 19 575 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за
периода от 05.02.2024 г. до 04.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника ДГ. Т., който излага съображения за неоснователност на исковите
претенции. Поддържа, че процесната заповед е законосъобразна и издадена
при спазване на материалните и процесуалните разпоредби. Ответникът не
оспорва притежаваните от ищцата образование и професионална
квалификация, описани в исковата молба. Сочи, че към 05.02.2024 г. тя не е
отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „заместник-директор
учебна дейност“, въведени с утвърдена на 26.01.2024 г. длъжностна
характеристика. Навежда доводи, че работодателят има право да променя с
длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация
за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт,
като се позовава на практика на ВКС. Заявява, че с новата длъжностна
характеристика е въведено изискване за допълнителна квалификация, на което
ищцата не отговаря, поради което трудовото й правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ. Заявява, че с новата длъжностна
характеристика е въведена и нова основна цел на длъжността, а именно: „да
отговаря на потребностите от подпомагане на директора при организирането и
контрола на цялостната дейност в сградата на ул. „**“ и подпомага директора
при анализирането, координирането, изпълнението, контрола, оценяването на
учебната дейност с оглед внасянето на подобрения в работата на институцията
и реализиране на политиките на ДГ“. Пояснява, че сградата на ** е отдалечена
от другите сгради на детската градина, което изисква самостоятелно
3
управление, като заместник-директорът учебна дейност следва да упражнява
не само педагогическо, но и административно ръководство, което именно
налага изискването за допълнителна квалификация. Поддържа, че директорът
е въвел това изискване не с цел прекратяване трудовото правоотношение на
ищцата, а поради извършена преценка по целесъобразност, че това изискване
е необходимо за изпълнение на работата. Поради изложеното оспорва да е
налице злоупотреба с право. Намира за неотносимо към делото предходното
уволнение на ищцата, тъй като то е извършено преди настоящият директор да
започне работа в детската градина. Сочи, че в настоящия случай, предвид
основанието за прекратяване на трудовия договор, предварителната закрила
при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ е неприложима. Оспорва доводите в
исковата молба, че е заобиколена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
1) че същите са страни по валидно възникнало трудово правоотношение, въз
основа на което ищцата е заемала длъжността „заместник-директор учебна
дейност“ в ДГ. Т., гр. Варна; 2) че с длъжностна характеристика, утвърдена на
26.01.2024 г., връчена на ищцата на 29.01.2024 г., е въведено изискване, както
следва: длъжността „заместник-директор учебна дейност“ се заема от лица,
които притежават „магистър“ по „Управление на образованието“ или
„Образователен мениджмънт“, получена в акредитирано висше училище или
завършено специализация в акредитирано висше училище с продължителност
една година по специалност „Управление на образованието“ или
„Образователен мениджмънт“; 3) че ищцата не притежава такава
квалификация; 4) че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със
Заповед № 370/05.02.2024 г.; 5) че последното полученото от ищцата брутно
трудово възнаграждение е в размер на 3262.50 лева; 6) че ищцата страда от
заболяване, поради което й е призната трайно намалена работоспособност 50
%; 7) че същата е председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в ДГ.
Т..
Процесната заповед за прекратяване трудовото правоотношение между
страните е представена с исковата молба /л. 10/, като от съдържанието й се
установява, че това е сторено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса
на образователно-квалификационна степен „магистър“ по „Управление на
образованието“ или „Образователен мениджмънт“, получена в акредитирано
висше училище или завършено специализация в акредитирано висше училище
с продължителност една година по специалност „Управление на
образованието“ или „Образователен мениджмънт“.
Представени са писмени доказателства, че след предходното уволнение
4
на ищцата /със Заповед № 369/31.01.** г. – л. 16/, отменено с решението по
гр.д. № **/** г. на ВРС /л. 17-20/, със Заповед № 919/11.09.** г. /л. 21/
последната е възстановена на длъжността „заместник-директор учебна
дейност“ при условията, определени в Трудов договор № 01.06.2018 г. и
допълнително споразумение № 702/28.01.** г. към него, длъжностна
характеристика, връчена на 05.01.2018 г.
Към доказателствата по делото са приобщени длъжностните
характеристики за заеманата от М. Т. длъжност „заместник-директор учебна
дейност“, действали от възникване на трудовото правоотношение между
страните до прекратяването му с процесната заповед. В длъжностната
характеристика, връчена на 05.01.2018 г. /л. 25-26/ целта на длъжността е
описана по следния начин: „отговаря на потребностите от подпомагане на
директора при организирането и контролна цялостната дейност в сграда-
филиал на ул. „Капитан Райчо Николов“ и подпомага директора при
анализирането, планирането, организирането, координирането, изпълнението,
контрола, оценяването на учебната дейност с оглед внасянето на подобрения в
работата на институцията и реализиране на политиките на ДГ“. По идентичен
начин е дефинирана целта на длъжността и в длъжностната характеристика,
утвърдена със Заповед № 354/26.01.2024 г. /л. 33-35/, с която именно е
въведено изискването за допълнителна квалификация за заемане на
длъжността. При съпоставка между съдържанието на длъжностната
характеристика, утвърдена със Заповед № 21/29.09.2021 г. /л. 29-31/ и тази,
утвърдена със Заповед № 354/26.01.2024 г. /л. 33-35/ се установява, че
единствените разлики в двата документа касаят вписаната основна цел на
длъжността /която обаче е идентична по длъжностните характеристики от
2018 г. и 2024 г./ и нововъведеното изискване за заемане на длъжността, а
именно – образователно-квалификационна степен „магистър“ по
специалността „Управление на образованието“ или „Образователен
менуджмънт“.
Ищцата е ангажирала писмени доказателства за притежаваните от нея
образование и професионална квалификация /л. 40-42/, от които е видно, че
същата има висше образование по специалността „начална училищна
педагогика“, както и професионална квалификация по специалностите
„предучилищна педагогика“ и „информатика и информационни технологии“.
Представени са доказателства за подадени от ищцата сигнали до
различни институции /в т.ч. ИА „Главна инспекция по труда“, кмета на
Община Варна, началника на РУО-Варна/ във връзка с дейността в ДГ „**“ /л.
185-2110/.
От Синдикалния регионален съюз – Варна към КТ „Подкрепа“ са
изискани съхраняваните документи във връзка с избора на ищцата като
председател на синдикалната секция в **-** „**“ /л. 251-256/. От същите е
видно, че на 16.11.2022 г. е проведено общо събрание на синдикалната секция,
при което М. Т. е избран за председател на същата, като поради допуснати
нарушения в поцедурата по провеждане на събранието то не е признато за
легитимно от СРС-Варна при КТ „Подкрепа“.
5
Към писмените доказателства е приобщен и протокол от проведено на
26.04.2023 г. общо събрание на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в **-**
„**“, при което М. Т. повторно е избрана за председател /л. 268-269/.
По делото е изискан и заверен препис от материалите по пр. преписка №
18121/2023 г. на ВРП, образувана във връзка с подадения от ищцата сигнал за
изчезване на печата на детската градина от кабинета й, приключила с отказ за
образуване на досъдебно производство.
Видно от приложеното към исковата молба копие от трудовата книжка
на ищцата /л. 11-15/, оригиналът от която е представен в проведеното на
22.07.2024 г. о.с.з., след прекратяване на трудовото правоотношение между
страните на 05.02.2024 г. М. Т. не е полагала труд при друг работодател.
Последното се потвърждава и от представената регистрационна карта,
издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ /л. 270/.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като
неотносими към предмета на настоящото производство.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени по реда
на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Св. П. Д. Т. заявява, че е работила като помощник-възпитател в **-**
„**“ в периода от 03.07.2017 г. до 08.01.2024 г., когато е прекратено трудовото
й правоотношение. Сочи, че е оспорила законосъобразността на уволнението
по съдебен ред, като производството не е приключило.
Св. Т. описва отношения между директора И. Г.ева и ищцата като
влошени и изтъква като причина за конфликта помежду им подаваните от М.
Т. сигнали по повод дейността в детската градина. Излага, че г-жа Г.ева
пренебрегвала г-жа Т., като не й предоставяла информация относно договорни
отношения по повод извършвани в детската градина ремонтни дейности.
Заявява, че директорката оповестявала разговорите между нея и ищцата пред
служителите, за които се отнасят, което водело до напрежение и конфликти
между персонала на детската градина. Наред с това г-жа Г.ева „опорочила“
първоначалния избор на ищцата като председател на синдикалната секция на
КТ „Подкрепа“ в детската градина. Счита, че директорът на детската градина
е отговорна за изчезването на печата от кабинета на г-жа Т., тъй като в периода
на отсъствие на последната г-жа Г.ева била заснета от охранителните камери
да влиза във ** в почивен ден.
Св. Т. сочи, че от 2018 г. до прекратяване на трудовото й
правоотношение ищцата отговаряла за организацията на учебната дейност и
административния контрол във ** на **-** „**“, извършвала ремонтните
дейности и закупувала нужните материали за тях, изпълнявала функции на
касиер-домакин, а при нужда – на учител и помощник-възпитател. Излага, че
сградата на ** е отдалечена от основната сграда на детската градина. Сочи, че
директорът не е осъществявал контрол във **, освен веднъж по отношение на
самата нея, което е станало повод за уволнението й.
Показанията на св. Т. следва да бъдат ценени като достоверни в частта
относно изострените отношения между директора на детската градина и
ищцата, както и относно изпълняваните от ищцата функции във ** на ДГ
6
„**“, доколкото същите са подробни, логични и кореспондират с писмените
доказателства. Не следва обаче да бъде кредитирано изложеното от този
свидетел относно изчезването на печата на детската градина, предвид
обстоятелството, че показанията му в тази част се основават на
предположения. Същите се опровергават и в частта им относно причината за
неуспешния първи избор на ищцата като председател на синдикалната секция
на КТ „Подкрепа“ - от показанията на св. Ст., която е била пряко ангажирана с
организацията на двете общи събрания, както и от изисканите от КТ
„Подкрепа“ документи, съставени по повод избора на нов председател.
Като свидетел е разпитана и К.Д.Д., детски учител във ** на ДГ „**“.
Същата заявява, че не й е известно И. Г.ева да е имала „по-специално
отношение“ към ищцата, към служители с ТЕЛК или към членуващи в
синдикални организации. Потвърждава, че е станало ясно, че г-жа Т. е подала
сигнали срещу г-жа Г.ева. Относно случая с изчезналия печат на детската
градина сочи, че не знае нищо конкретно. Заявява, че ищцата е била избран за
председател на КТ „Подкрепа“, като не й е известно да е имало проблем с
провеждането на събранието. Потвърждава, че при провеждане на събранието
за избора й директорът И. Г.ева се явила във ** и възразила, че не е уведомена
за провеждане на събранието.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на св. Д.,
доколкото относно обстоятелствата по избора на ищцата като председател на
синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ същите се опровергават от
показанията на останалите разпитани свидетели и приложените по делото
писмени доказателства. В останалата част нейните показания са твърде общи
и от тях не може да бъде извлечена информация относно конкретните
обстоятелства, предмет на изследване в производствтото.
От показанията на св. К.Ст.З., която работи като учител в основната
сграда на ДГ „**“, става ясно, че същата е значително отдалечена от сградата
на ** и контролът във филиала се осъществява по график. Св. З. заявява, че
заместник-директорът на практика изпълнява функциите на директор във
филиала – в т. ч. административни и контролни. Сочи, че самата тя при
отсъствие на директора го замества, като понякога среща трудности в
административната дейност поради липсата на образователен капацитет –
образованието й е педагогическо, като няма квалификация по специалността
„Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“. Сочи, че
от около година коментирали с директора необходимостта от въвеждане на
такова изискване за заемане на длъжността „заместник-директор“ поради
промените в нормативната уредба в сферата на образованието и навлизането
на електронни платформи. Заявява, че не е обсъждана нуждата от повишаване
квалификацията на г-жа Т. при приемането на плана за квалификация на
педагогически персонал, в изготвянето на който тя има участие в качеството
си на председател на синдикалната секция на КНСБ. Излага, че в плана се
предвижда обща квалификация за всички педагогически специалисти в
детската градина, а не индивидуална такава, в т.ч. за придобиване на
магистърска степен.
Св. З. заявява, че откакто работи в детската градина, се е увеличил
7
обемът от работа на заместник-директора, отговарящ за **, но не и естеството
на извършваната от него дейност, с изключение на допълнителните
задължения във връзка с промените в образователната система. Сочи, че се
увеличил обемът на националните програми, по които заместник-директорът
започва да разработва проекти, с които да се финансират определени дейности
на детската градина. Не й е известно ищцата да е изпитвала затруднения при
изпълнение на задълженията си.
Показанията на св. З. следва да бъдат кредитирани в частта, в която се
основават на непосредствените й лични възприятия, но не и в частта относно
нуждата от извършената промяна в квалификационните изисквания за заемане
на длъжността „заместник-директор“, в която същите имат оценъчен характер.
Относно процедурата по избор на ищцата като председател на
синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в детската градина са разпитани Т. М.
Ст. и А.Т.М..
Св. Ст., която я била председател на синдикалната секция до избора на
М. Т., излага, че първото общо събрание било проведено през м. ноември 2022
г. Поради допуснати от самата нея процедурни пропуски същото не било
признато за легитимно от общинското ръководство на КТ „Подпрепа“, което
наложило провеждането на ново събрание през м. април 2023 г. Св. Ст.
заявява, че директорът на детската градина реагирала отрицателно, когато
разбрала, че при провеждане на първото събраните ищцата била избрана за
председател. Г-жа Г.ева „привикала“ свидетелката в кабинета си да дава
обяснения защо именно М. Т. е избрана, като изразила мнение, че тя няма
право да бъде председател предвид заеманата от нея длъжност. Пояснява, че
директорът и заместник-директорът често били на противоположни мнения
по организационните въпроси в детската градина, което било повод за
конфликти помежду им. Сочи, че последното я накарало писмено да постави
този въпрос на общинското ръководство на КТ „Подкрепа“. Свидетелката
излага, че при провеждане на второто събрание през м. април 2023 г. без
предупреждение се явила директорката, която заявила, че е там, за да
осъществи контрол за спазване на работното време и поставила въпроса защо
не е уведомена за провеждане на събранието. Св. М. заявява, че не й е
известно друг път г-жа Г.ева да е извършвала проверки за спазване на
работното време след 18 часа.
Св. А.Т.М., учител във ** на ДГ „**“ и член на КТ „Подкрепа“,
потвърждава, че за избора на М. Т. като председател на синдикалната секция
били проведени две събрания, първото от които не било признато за
легитимно, както и че по време на второто събрание г-жа Г.ева влязла в
помещението, където то се провеждало, и поискала обяснение защо не е
уведомена за него. Обяснила, че е пристигнала в сградата на **, за да извърши
рутинна проверка на дежурния учител. На въпроса дали и друг път
директорът е посещавал филиала за извършване на подобни проверки след
18:00 часа св. М. дава уклончиви отговори, като в крайна сметка заявява, че
няма спомен директорът друг път да е правил такива проверки.
Показанията на така разпитаните свидетели следва да бъдат ценени като
8
достоверни, доколкото кореспондират както помежду си, така и с писмените
доказателства, касаещи избора на председател на синдикалната секция на КТ
„Подкрепа“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ:
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК работодателят носи тежестта, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението. За да
се приеме, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено от
последния на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, следва да се установи
наличието на следните юридически факти: 1) да е налице изменение на
изискванията за образование на лицата, които заемат дадена длъжност; 2)
компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за изменение на
изискванията за образование за заемане на определена длъжност; 3)
уволненият работник или служител да не е отговарял на новите образователни
изисквания.
Изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по т. д.
№ 4/2017 г. на ОСГК се приема, че в хипотезата на л. 328, ал. 1, т. 6 КТ се
касае за нововъзникнал юридически факт, като според задължителното
тълкуване, дадено от ВКС, не е налице визираното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, ако при сключване на трудовия договор
работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя
изисквания за образование или професионална квалификация. Същевременно,
няма пречка при съществуващо трудово правоотношение работодателят с
щатното разписание или длъжностната характеристика да въведе нови
изисквания за образование и квалификация, които са необходими с оглед
спецификата на работата. Налице е трайно установена съдебна практика, че
тази преценка на работодателя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. Това виждане обаче не следва да бъде генерализирано и не изключва
извършването на преценка от страна на съда дали работодателят
добросъвестно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на коментираното основание при оспорване законосъобразността на
уволнението. В случай че се установи злоупотреба с права от страна на
работодателя, уволнението подлежи на отмяна. Такава ще е налице, когато при
условията на пълно и главно доказване се установи, че единствената цел на
работодателя е била „чрез законово допустими средства е постигне на една-
единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или
работник“ /Решение № 71/ 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о./.
Аналогични мотиви са изложени в решението по гр. д. № 13/2011 г., IІІ г. о.
ВКС, както и цитираните в последното решения по гр. дело № 1716/2000 г., III
г. о. ВКС, гр. дело № 1212/2004 г., III г. о. ВКС, гр. дело № 254/2009 г., IV г. о.
ВКС, по чл. 290 ГПК, гр. дело № 621/2010 г., III г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК,
гр. дело № 686/2010 г., IV г. о. на ВКС по чл. 290 и решение № 2174/09.01.2007
г. III г. о. на ВКС.
9
В случая от анализа на представените по делото длъжностни
характеристики може да се заключи, че единствената промяна, въведена с
утвърдената със Заповед № 354/26.01.2024 г. такава касае изискването за
допълнителна квалификация, каквато ищцата в настоящото производство
безспорно не притежава. Не е променена нито една от трудовите функции или
отговорностите на длъжността „заместник-директор учебна дейност“. Не
може да се приеме, че е налице промяна и в основната цел на длъжността, тъй
като същата дословно преповтаря основната цел, вписана в първата по време
длъжностна характеристика, връчена на ищцата при сключване на трудовия
договор. Обстоятелството, че естеството на извършваната от заместник-
директора дейност е останало непроменено за целия период, в който М. Т. е
заемала тази длъжност, се потвърждава и от показанията на водения от
ответника свидетел К. З.. Последната единствено изтъква увеличаването в
обема на работа, но не сочи конкретни нови задължения, които да са
възложени на заместник-директора, които да предполагат необходимост от
допълнителна квалификация. Нещо повече, св. З. заявява, че не й е известно
М. Т. да е имала затруднения при изпълнение на задълженията си. В същия
смисъл е и изложеното от св. Т..
От друга страна, събраха се значителни по обем доказателства – както
гласни, така и писмени, свидетелстващи за възникналите в хода на
съвместната им работа противоречи между директора на детската градина и
ищцата, в качеството й на заместник-директор. Видно е, че М. Т.
нееднократно се е противопоставяла на директора И. Г.ева, в т. ч. като е
сезирала различни институции по въпроси, касаещи дейността в ДГ „**“.
Макар между страните да не се спори, че вследствие на тези сигнали не са
настъпили неблагоприятни последици за директора, несъмнено подаването им
е рефлектирало върху взаимоотношенията между директора и заместник-
директора. Обстоятелството, че те често са били на противоположни позиции
се потвърждава и от показанията на свидетелите П. Т. и Т. Ст.. Нещо повече,
установи се и че директорът на детската градина е имал резерви относно
избора на ищцата като председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“
в детската градина. Показателно в тази насока е обстоятелството, че И. Г.ева
се е явила без покана на второто общо събрание на синдикалната организация
под претекст за осъществяване на контрол относно спазване на работното
време във филиала, предвид липсата на доказателства подобен контрол да е
бил осъществяван в други случаи.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
единствената цел на работодателя при въвеждането на допълнително
изискване за професионална квалификация за заемане на длъжността
„заместник-директор учебна дейност“ е било по този начин да бъде
прекратено трудовото правоотношение с ищцата. При това, позовавайки се на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят е избегнал
необходимостта да спази правилата за предварителна закрила по чл. 333 КТ, от
каквато е установено, че ищцата се ползва.
Следователно в случая уволнението следва да бъде отменено като
незаконно, а ищцата да бъде възстановена на предишната работа.
10
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За да бъде уважен предявеният
иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ищецът следва в
условията на пълно и главно доказване на установи оставането си без работа.
В случая са представени писмени доказателства /регистрационна карта
от Дирекция „Бюро по труда“ – Варна и извлечение от трудовата книжка на
ищцата/, потвърждаващи, че М. Т. не е полагала труд по трудово
правоотношение след незаконното уволнение.
При съобразяване размера на последното получено от ищцата брутно
трудово възнаграждение /3262.50 лева/ съдът изчисли, че размерът на
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 05.02.2024 г. /когато
е прекратено трудовото правоотношение/ до приключването на съдебното
дирене пред първата инстанция /22.07.2024 г./ се равнява на 18 271.44 лева,
формирано, както следва: пълно възнаграждение за месеците март-юни /4 х
3262.50 лева = 13 050 лева/, както и възнаграждение за 19 работни дни през
месец февруари /дневната ставка според броя на работните дни в рамките на
месеца в размер на 155.36 лева х 19 дни = 2951.84 лева/ и 16 работни дни през
месец юли / дневната ставка според броя на работните дни в рамките на
месеца в размер на 141.85 лева х 16 дни = 2269.60 лева/.
Поради горното искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен до сумата от 18 271.44
лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 19 575
лева, както и за периода от 23.07.2024 г. до 04.08.2024 г. същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се
присъжда обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа
поради уволнението, следва да се допусне предварително изпълнение.
По разноските:
Ищцата претендира извършените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая страната е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 2200 лева. При липса на изрично посочване в договора за правна
защита и съдействие относно размера на хонорара по всеки отделен предявен
иск, съдът намира, че същият е уговорен поравно, т.е. в размер от по 733.33
лева за всеки един иск. При съобразяване на горното съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него
разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 2151.16 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ответника, от друга страна, следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от осъдителния иск на основание чл. 78, ал. 3
11
ГПК. В случая по делото са представени доказателства за действителното
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3100 лева, като по
аналогични на гореизложените съображения следва да се приеме, че от него
сума в размер на 1/3, т.е. 1033.33 лева, е заплатена за защита по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Следователно ищецът
следва да заплати на ответника сума в размер на 68.81 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд – Варна дължимата по исковете държавна
такса в общ размер 890.86 лева /по 80 лева по исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ; 730.86 лева – съобразно уважената част от иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на М.
К. Т., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „**“, бл. 142, вх. 8, ет, 3, ап. 167,
извършено със Заповед № 370/05.02.2024 г, издадена от директора на ДГ. Т.,
гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. К. Т., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „**“, бл.
142, вх. 8, ет, 3, ап. 167, на заеманата преди уволнението длъжност
„заместник-директор учебна дейност“ в ДГ. Т., гр. Варна, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА ДГ. Т., гр. Варна, ул. „**“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Т.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „**“, бл. 142, вх. 8, ет, 3, ап. 167,
СУМАТА ОТ 18 271.44 лева /осемнадесет хиляди двеста седемдесет и един
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за
периода от 05.02.2024 г. до 22.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 18 271.44
лева /осемнадесет хиляди двеста седемдесет и един лева и четиридесет и
четири стотинки/ до пълния предявен размер от 19 575 лева /деветнадесет
хиляди петстотин седемдесет и пет лева/, както и за периода от 23.07.2024 г.
до 04.08.2024 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдено
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ДГ. Т., гр. Варна, ул. „**“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Т.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „**“, бл. 142, вх. 8, ет, 3, ап. 167,
СУМАТА ОТ 2151.16 лева /две хиляди сто петдесет и един лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща извършени в производството
12
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „**“, бл. 142, вх.
8, ет, 3, ап. 167, ДА ЗАПЛАТИ на ДГ. Т., гр. Варна, ул. „**“ № 18, СУМАТА
ОТ 68.81 лева /шестдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ДГ. Т., гр. Варна, ул. „**“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд – Варна, СУМАТА ОТ
890.86 лева /осемстотин и деветдесет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща дължима държавна такса за производството, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от 05.08.2024 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13