МОТИВИ
по решение от 25.02.2020 г. на Районен
съд-гр.Несебър,
постановено по НОХД № 65 по описа
за 2020г. на съда
Съдебното производство е
образувано по повод внесен обвинителен акт против А.И.И., ЕГН **********, за
това, че на 08.09.2016г.,
около 19:00 часа, наглавенпът I-9 /Бургас-Варна/, на 170-ти км,
управлявайкилекавтомобил, марка „Ситроен“, модел „КсараПикасо“ с рег. № ******,
нарушавайки правилата за движение,
установени в Закона за движение по пътищата,
а именночл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП /На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне/, чл.20, ал.1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, чл.21,
ал.1 от ЗДвП /При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следната стойност н аскоростта в км/час – 90 км/час/, като управлявал
с по-висока скорост от означената- 102.31 км/час, допуснал пътно транспортно нарушение
с лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Кордоба“ с
рег. № ******, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на БахарСабриИсмаил,
ЕГН **********, изразяваща се в
счупване на 5-та метакарпална кост на ляво ходило, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник, за срок по-голям от 30 дни /по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1от НК/-
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“
вр. чл.342, ал.1 от НК вр.чл.16, ал.1, т.1 вр.чл.20, ал.1 вр.чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
С
оглед констатираното в разпоредителното заседание наличие на необходимите
предпоставки, производството се разви по реда на глава Двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание, обвиняемият се
явява лично и признава вината си. Изразява съжаление за стореното.
Защитникът на обвиняемия пледира
за налагане на минималното наказание при реализация на чл.78а от НК.
Представителят на Районна
прокуратура- гр.Несебър, поддържа обвинението. Счита същото за доказано по безспорен начин. Намира, че описаната фактическа обстановка е установена по безспорен
и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени към
делото.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
А.И.И. е с висше образование, разведен, неосъждан, правоспособен водач на
моторно превозно средство.
На 08.09.2016г., вечерта, И.
управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ******, собственост на
баща му, движейки се по Главен път I-9. Около 19 часа се намирал на 170-ти км. от
пътя, пътувайки в посока към гр. Обзор. Движението се осъществявало в две ленти-
по една във всяко платно. Имало дневна светлина, но слънцето започнало да
залязва. Асфалтът бил сух. В посоката, в която И., пътувал, в района на км.170,
нямало пътни знаци, в т.ч. и ограничаващи скоростта на движение на превозните
средства.
Обвиняемият управлявал с около
102 км.ч. Поради навлизане в десен за неговата посока на движение завой,
намалил скоростта до 95 км.ч. Автомобилът поднесъл и И. загубил контрол върху него.
МПС се завъртяло и започнало да навлиза в насрещната лента. Обвиняемият
завъртял волана надясно в опит да поеме контрол над превозното средство,
вследствие на което същото поднесло в обратна посока, и започнало да се връща в
своята лента на движение. Последвало завъртане на волана надясно, при което
автомобилът отново поднесъл и навлязъл в насрещната лента за движение.
По същото време, в обратната
посока, в насрещната лента, със скорост около 50 км.ч., се движел л.а. „Сеат
Кордоба“ с рег. № ******, управляван от св. И.И., като в превозното средство до
водача, на предна дясна седалка, пътувала съпругата му- св. Б.И.. Двамата били
с поставени предпазни колани.
Навлизайки в лентата за насрещно
движение, след като се е завъртял, със задната си част, лекият автомобил
„Ситроен Ксара Пикасо“, ударил движещият се насреща л.а. „Сеат Кордоба“ в
предната му част. От този удар последният се изместил, но останал на пътно
платно. Повредена била цялата предница на превозното средство, панорамното
стъкло, автомобилът не можел да се придвижва на собствен ход. Пътниците в
колата- свидетелите И. и Б.И., имали болки, като за пострадалата най-силна била
болката в единия крак.
След удара свидетелите И. излезли
от автомобила, при което обвиняемият отишъл при тях и ги попитал как са, като
заявил, че съжалява и че грешката била негова.
За случая били уведомени органите
на МВР, като на място пристигнал св. Михайлов, който установил водачите и
случилото си, и съставил протокол за ПТП, с посочен за виновен участник- водачът
на л.а. „Ситроен Ксара“ с рег. № ******. Същият установил, че св. Б.И. изпитвала
болка в крака и заявила, че ще се прегледа в болница в гр. Бургас, както и че в
пътната лента в посока към гр. Обзор не е имало разлято масло. На място,
водачите били проверени за евентуална употреба на алкохол, но пробите им били
отрицателни.
След произшествието свид. И.И.
позвънил на баща си – свид. М.С., и го информирал за случилото се. Последният
пристигнал и след като се погрижил за автомобила, отвел сина си и снаха си до
УМБАЛ- Бургас. Междувременно левият крак на постр. И. започнал да се подува.
След извършен медицински преглед в лечебното заведение, й било съобщено, че има
счупване на метакарпална кост на ляво ходило.
От заключението по изготвената в
ДП съдебно- медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП-то, като
пътник на предна дясна седалка, свидетелката е получила счупване на 5-та
метакарпална кост на ляво ходило. Увреждането причинило трайно затруднение
движението на долен крайник- левия крак, за срок от около 45-60 дни. Това
нараняване се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
От заключението по съдебно-
автотехническата експертиза е видно, че причината за възникване на ПТП е
поведението на обв. И. при управляването на МПС „Ситроен Ксара“. Същият се е
движел със скорост, която превишава стойността на разрешената за пътния участък
в извън населено място, за превозно средство от категория В, поради което
изгубил контрол върху управляваното превозно средство и навлязъл в лентата за
насрещно движение, без да е предприел изпреварваща маневра. За свид. И. не е
била налице техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране на
превозното средство, което е управлявал, а обв. И. е можел да стори това, ако
скоростта на управлявания от него автомобил е била в рамките на разрешената за
пътния участък. По делото не се ангажираха доказателства, че на пътното платно
е имало разлято масло, което е било причината за поднасянето на автомобила,
управляван от обвиняемия. В тази връзка се касае само за защитна версия, която
не бе доказана.
Горната фактическа обстановка е
безспорно и категорично установена от материалите по ДП № 2444/2016 г. по описа
на РУ- Несебър- показанията на свидетелите Б.И., И.И., Михайлов. Изготвените по
ДП експертизи не са оспорени и се кредитират изцяло от съда като обективни,
компетентни и безпристрастни. От тях се установяват релевантни за спора факти-
уврежданията, получени от пострадалото лице, механизмът на самото произшествие,
причините за настъпването му. От извършеният оглед на местопроизшествие се
потвърждават установените по делото факти. Писмените доказателства по делото
потвърждават установената фактическа обстановка.
С оглед на така
изложеното се налага краен извод, че събраните писмени доказателства и експертни заключения, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.343,
ал.1, буква „б”, предложение „второ”, вр.чл. 342, ал.1,
от НК.
От обективната страна деянието е
извършено в нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
обвиняемия. В конкретният случай прокуратурата е повдигнала обвинение за това
обвиняемият да е нарушил правилата на чл.16, ал.1, т.1 вр. чл.20, ал.1 вр.
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП изисква на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство да не се навлиза в лентата за насрещно движение, което в случая не е
било спазено.
Наред с това разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП изисква водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, като в случая се установи, че обвиняемия е загубил
контрола върху управлението на МПС.
На следващо място И. се е движел
със скорост над 90 км.ч., която е максимално разрешената съобразно чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Безспорно се установява от
обективна страна, че на св. Б.И. е нанесена средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на 5-та метакарпална кост на ляво ходило, довело до трайно
затрудняване движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни.
Нарушенията на правилата за движение са съставомерни и от субективна страна, тъй като И. е съзнавал, че управлява автомобила със
скорост, надвишаваща максимално установената за пътя, въпреки навлизането му в
завой. Независимо от това обаче не
е предвиждал
поднасянето на автомобила, загубата на контрол над управлението му, навлизането
в насрещната лента за движение и настъпването на процесното
ПТП, ведно с настъпилите вследствие от него увреждания на здравето на св.
Б.И., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият, като водач на МПС, е бил длъжен, преди да навлезе в завоя, да
намали скоростта, така че да не загуби контрола върху управлението на
автомобила и да не навлиза в насрещната лента за движение, както и да предвиди, че като не стори това, може да настъпи
ПТП между управляваното от него МПС и другия автомобил. Бил е длъжен и е могъл да предвиди,
че от това
ПТП могат да настъпят телесни увреждания за участниците
в него, в частност
на св. Б.И.. В този смисъл деянието е извършено при форма на вината
„непредпазливост“ по смисъла на чл.11, ал.3 от НК.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че И. е
извършил престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение.
Налице са и предпоставките зае приложение на чл.78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл.343а, ал. 1, буква „Б”, предложение „второ” НК наказания са лишаване от свобода до три години или пробация, като видно отсправката за съдимост на И., същият е неосъждан. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като елемент от състава му е причиняването на средна телесна повреда. Ето защо съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на1000 лв.
Настоящата инстанция
счита, че наказанието следва да бъде наложено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. При определяне на размера съдът съобрази изразеното съжаление от страна на обвиняемият, чистото му съдебно минало,
обстоятелството, че от допуснатото ПТП е настъпила само една телесна повреда,
както и обстоятелството, че от извършването му е изминал период от почти 4
години. В този смисъл съдът намери, че глоба в размер на 1000 лв. ще постигне в
максимална степен целите на генералната и индивидуалната превенция. По тези
съображения съдът не наложи на И. наказание „Лишаване от право за управлява
МПС“, което се позволява съобразно чл.78а, ал.4 от НК.
Накрая съдът се занима с направените в хода на
досъдебното производство разноски, които, на основание чл.
189, ал.3 от НПК, с оглед признаването на обвиняемия за виновен,
ги възложи в негова
тежест.
Мотивиран
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: