Р Е Ш Е Н И Е
№ 1241 14.10.2019 г. град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На двадесет и седми
септември
година
2019
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 3231 по
описа на съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на „Д.” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
С., в.с. „Д.“, ЕИК: ..., представлявано
от Изпълнителния директор Е. В. Р., против наказателно
постановление № 33/04.07.2019 г., издадено от
Директор на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл. 18, т. 1 от Закон за чистотата на
атмосферния въздух, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 и чл. 39
от Наредба №6/1999 г., на основание чл. 36, ал.1 от
Закон за чистотата на атмосферния въздух, на жалбоподателя е наложено наказание
“имуществена санкция“, в размер на 400/четиристотин/ лева.
С жалбата се изразява несъгласие
с горепосоченото НП, като жалбоподателят твърди, че са допуснати нарушения при
съставянето на АУАН и последвалото НП е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
В съдебно заседание, за дружеството
- жалбоподател се явява надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата. Не
ангажира доказателства. Моли НП да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
За ответника по жалбата - РИОСВ
гр. Бургас, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен процесуален представител.
Ангажират доказателства. Молят НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 29.03.2019 г., служители на
РИОСВ - Бургас, в присъствие на упълномощено от дружеството лице, извършили
проверка на място в хотел „П.“ и хотел „М. Р. П.“, собственост на „Д.“ АД, за
осъществяване на текущ контрол по компонент „Атмосферен въздух“. Проверяващите
установили, че за периода 2017 год. и 2018 год., не са извършени собствени периодични измервания (СПИ) на
емисиите на вредни вещества - азотни оксиди, серен диоксид, въглероден оксид и
прах, генерирани от изпускащите устройства (комини) на котли в хотел „П.“ и хотел „М. Р. П.“, собственост на „Д.“ АД.
С писмо изх. № АВ-671(1)/02.10.2018 г., било дадено предписание на дружеството
за извършване на СПИ, в съответствие с утвърдените с писмо №
АВ-602(3)/10.09.2018 г. пробоотборни точки, в срок до
31.12.2018 г. и не по-късно от два месеца след датата на вземането на пробите
се представил в РИОСВ-Бургас на хартиен и електронен носител, доклад за
резултатите от извършените измервания.
До 29.03.2019 г., в РИОСВ -
Бургас не са постъпвали на хартиен и електронен носител доклад и протоколи за
извършени СПИ, в съответствие с утвърдените с писмо № АВ - 602(3)/10.09.2018
г. пробоотборни точки.
На база горепосочените констатации
от проверката, бил съставен АУАН № 33/23.04.2019г, в който актосъставителят
квалифицирала нарушението, като такова по чл. 18, ал. 1 от
ЗЧАВ вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 и чл. 39, ал. 1 от Наредба №
6/26.03.1999 г. АУАН бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството
лице и връчен му срещу подпис с уточнение, че има възражения.
Въз основа на акта, на 04.07.2019г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на
чл. 18, т. 1 от Закон за чистотата на атмосферния въздух, на основание чл. 36, ал.1 от Закон за чистотата на
атмосферния въздух, на жалбоподателя е наложено наказание “имуществена
санкция“, в размер на 400/четиристотин/ лева.
Изложените в акта и наказателното
постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода
на производството актосъставител, както и от
приобщените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице
имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН,
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна,
по следните съображения:
Съдът намира, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 . АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са
дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административно наказателното производство против него. В този
смисъл, Съдът възприема твърденията на жалбоподателя като защитна теза, с цел
избягване на административно наказателна отговорност.
Що се отнася до това, осъществено
ли е от жалбоподателя нарушението, за извършване на което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, съдът намира
следното:
Дружеството - жалбоподател е
задължено да провежда емисионен контрол по чл. 18 от ЗЧАВ, тъй като е годен
субект на нарушението, тъй като е собственик на неподвижен източник, съгласно
легалното определение, дадено в т. 7 на § 1 от Допълнителните разпоредби към
Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества
(замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни
източници на емисии, а органите на РИОСВ са компетентни да провеждат контрола по
спазване изискванията на ЗЧАВ, като този факт не се оспорва от жалбоподателя.
Последният е мислим единствено при представяне на съответните документи,
доказващи изпълнението на вменените със закона задължения - в конкретния случай,
задължението на дружеството да проведе поне веднъж, в рамките на двете
последователни години - 2017 г. и 2018 г. на емисионен контрол по чл. 18, т. 1
от ЗЧАВ вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба №
6/26.03.1999 г., респективно непредставянето на същите, обосновава тезата за
неизвършване на такъв контрол, респективно за наличието на нарушение по чл. 18,
т. 1 от ЗЧАВ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба №
6/1999 г. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, че дружеството не е извършило твърдяното нарушение, тъй като все
пак е извършило замерване, макар и не в предвидения в Закона ред. Наредба №
6/26.03.1999 г. и ЗЧАВ, дава информация за реда на провеждане на тези
замервания и последващо уведомяване на АНО, като неспазването му е равносилно
на неспазване на тези задължения.
С оглед на изложеното и предвид
липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът намира процесното
административно нарушение за доказано по категоричен и безспорен начин.
Задължението на санкционираното дружество
за извършване на СПИ за периода 2017-2018 г. е било до 31.12.2018 г. Съответно,
съгласно изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредбата е следвало да представи
доклад в РИОСВ за резултатите от извършените СПИ най-късно до 28.02.2019 г., като
след тази дата, на 01.03.2019 г., неизпълнявайки своето задължение, дружеството
- жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение, за което е
санкционирано, като същото е извършено чрез бездействие.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 18, т. 1 от
ЗЧАВ, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. С изложеното във
фактическата обстановка деяние, жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 36, ал. 1 вр. чл. 18, т. 1 от ЗЧАВ
вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26.03.1999 г., тъй като към 29.03.2019
г., като собственик на обект с неподвижни източници на емисии изпускани в
атмосферния въздух, не извършил собствени периодични измервания на
концентрацията на вредни вещества в срок до 28.02.2018 г. Дружеството -
жалбоподател е годен субект на нарушението, тъй като е собственик на неподвижен
източник, съгласно легално определение дадено в т. 7 на § 1 от Допълнителните
разпоредби към Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на
вредни вещества изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни
източници на емисии.
Причините за извършване на
деянието са ирелевантни. Жалбоподателят не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът счита, че при преценка дали
се касае за маловажен случай, е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално
необходимо и оправдано и да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай, съдът намира, че конкретното
нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. В настоящия момент, замърсяването на
въздуха е честта и разрушителна природата практика на множество обекти. В тази
връзка, съдът намира, че следва държавните органи да отговорят на това явление,
с цялата тежест на закона, с което да предотвратят замърсяването на природата и
така да опазят здравето на хората. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗЧАВ. Поради изложеното,
съдът намира, че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Правилно административно - наказващият
орган е приложил и санкционната норма на чл. 36, ал. 1 от ЗЧАВ. При определяне
на размера на наложената санкция, административно - наказващият орган се е
съобразил с тежестта на извършеното и е наложил наказание към минималния,
предвиден в закона размер. Съдът намира, че наказанието е правилно и
законосъобразно, справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН, поради което не следва да бъде изменено от
Съда.
Поради изложеното съдът намира,
че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал. 1 от
ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
33/04.07.2019, издадено от Директор на РИОСВ-Бургас против „Д.” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., в.с. „Д.“,
ЕИК: ..., представлявано от Изпълнителния директор Е.
В. Р., с което за нарушение на чл. 18, т. 1 от Закон за чистотата на
атмосферния въздух, на основание чл. 36, ал.1 от Закон
за чистотата на атмосферния въздух, на жалбоподателя е наложено наказание
“имуществена санкция“, в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.
.