№ 52158
гр. София, 27.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110168920 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 402 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от
12.01.2024 г., подадена от С. В. С., с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. М. Ж.,
срещу А. Г. К., с ЕГН: ********** и Р. А. К., с ЕГН: **********, с предявени осъдителни
искове по чл. 108 ЗС с искане да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът е
собственик - на основание наследяване, извършена съдебна спогодба и приращение, на
следните недвижими имоти – имот с идентификатор 68134.1104.157.1, представляващ гараж
с площ от 29 кв.м. и имот с идентификатор 68134.1104.157.2, представляващ стопанска
сграда с площ от 30 кв. м., построени и находящи се в поземлен имот с идентификатор
68134.1104.157 по КККР, одобрени със Заповед № РД18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на
АГКК с адрес на имота: /адрес/ и за осъждане на ответниците да му предадат владението
върху имотите, както и за отмяна на Нотариален акт № 194, том III, рег. № 7074, дело №
509/07.04.2020 г. по описа на нотариус И.Д. с рег. № 39 на НК, в частта му, с която
ответниците са признати за собственици на процесните имоти.
С определение от 02.02.2024 г. по изложените в същото съображения на основание
чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявените осъдителни искове по чл. 108 ЗС чрез
налагане на обезпечителна мярка възбрана върху следните недвижими имоти, а именно:
сграда с идентификатор 68134.1104.157.1 съгласно КККР на град София, одобрени със
Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
сградата от 11.06.2021 г., представляваща друг вид сграда за обитаване с площ от 29 кв. м. с
адрес: /адрес/, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1104.157, както и
сграда с идентификатор 68134.1104.157.2, съгласно КККР на град София, одобрени със
Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
сградата от 11.06.2021 г., представляваща друг вид сграда за обитаване с площ от 30 кв. м. с
адрес: /адрес/, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1104.157 и поземлен
имот с идентификатор 68134.1104.152 и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор
68134.1104.157, при представяне на парична гаранция в размер на сумата от 767 лева,
вносима от ищеца по сметка на Софийски районен съд.
По делото не е представено доказателство за внасяне от ищеца на така определената
1
гаранция поР. което не е издадена обезпечителна заповед.
По разпореждане на съда от 02.02.2024 г. на основание чл. 114, б. а) ЗС исковата
молба е вписана в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 11040/20.02.2024 г.
С депозирани писмени отговори на исковата молба, съответно от 31.07.2024 г. и от
07.08.2024 г. ответниците Р. А. К., съответно А. Г. К., чрез пълномощника си адв. Д.,
оспорват искането за налагане на възбрана като неоснователно, считайки, че тази
обезпечителна мярка е допустима от момента на депозиране на исковата молба до нейното
вписван, тъй като след последното интересът на ищеца е охранен именно с вписването.
Във връзка с дадени от съда указания с разпореждане от 26.10.2024 г. за уточняване
на така изложеното становище в депозираните писмени отговори, по делото е постъпил
писмен отговор от ответниците от 18.11.2024 г., с който уточняват, че направеното с
отговорите на исковата молба особено искане касае отмяна на наложената по делото
възбрана, предвид вписването на исковата молба.
По разпореждане на съда от 24.11.2024 г. и на основание чл. 402, ал. 1, изр. 2 ГПК
препис от депозираните по делото писмени отговори от ответниците и от отговора от
18.11.2024 г. е изпратен на ищеца и молител С. В. С. с указание за възможността в тридневен
срок от получаването му да изрази писмено становище/възражение по искането за отмяна на
допуснатото по настоящото дело обезпечение на предявените искове. Съобщението с препис
от разпореждането е получено от ищеца, чрез пълномощника му адв. Ж., на 02.12.2024 г.,
като в указания му в срок, а и към настоящия момент по делото не е постъпило становище
от последния.
Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1 ГПК отмяна на обезпечението се постановява
по молба на заинтересованата страна., препис от която се връчва на лицето, по чието искане
е наложено обезпечението, с оглед възможността да подаде възражения в тридневен срок от
получаване на преписа, а съгласно ал. 2 съдът в закрито заседание отменя обезпечението,
след като се увери, че вече не съществува причината, поР. която е било допуснато, или че са
налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай, съдът, след като разгледа искането на ответниците и предвид
данните по делото, намира, че е налице основание за отмяна на обезпечението, допуснато с
определението от 02.02.2024 г. чрез налагане на възбрана върху процесните имот с
идентификатор 68134.1104.157.1, представляващ гараж с площ от 29 кв. м. и имот с
идентификатор 68134.1104.157.2, представляващ стопанска сграда с площ от 30 кв. м.,
построени и находящи се в поземлен имот с идентификатор 68134.1104.157 по КККР,
одобрени със Заповед № РД18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК с адрес на имота:
/адрес/, поР. липсата към настоящия момент на обезпечителна нужда от така допуснатото
обезпечение.
В тази връзка съдът съобрази, че предмет на сезиращата съда искова молба са
осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС с искане за признаване за установено, че
ищецът е собственик на процесните недвижими имоти на конкретното правно основание и
за осъждане на ответниците да му предадат владението върху тези имоти.
Изясни се, че исковата молба е вписана на основание чл. 114, б. а). ЗС, като това
вписване е предхождано и от уважено искане на ищеца по чл. 389 ЗС за допускане на
обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана именно върху недвижимите имоти,
предмет на исковете по чл. 108 ЗС.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение
№ 6 от 14.03.2014 г. по т. дело № 6/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС при вписване на
исковата молба, имащо оповестително - защитна функция не е налице обезпечителна нужда
2
от допускане на обезпечителна мярка възбрана върху съответния имот след като вписването
вече е осъществено. Такава нужда съществува при искане за допускане на обезпечение на
бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването й. В
мотивите на тълкувателното решение е прието, че съгласно чл. 401 ГПК наложената за
обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 – 453 ГПК –
извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо
взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и
учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани
преди възбраната. Идентичен е и правният ефект от вписването на искова молба, имащо
оповестително - защитна функция - да се даде гласност на съдебния спор относно недвижим
имот и да се осигури противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател,
тъй като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да бъдат
противопоставени на ищеца. В заключение е посочено, че с оглед идентичния правен ефект
на вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху спорния имот, когато
исковата молба е вписана, не е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечителна
мярка, като ефектът на непротивопоставимост на правата на ищеца е постигнат с вписването
на исковата молба.
Предвид изложеното, при съобразяване с тези разяснения и доколкото след допускане
на обезпечението на процесните искови претенции по чл. 108 ЗС чрез налагане на възбрана
върху недвижимите имоти, обект на търсената искова защита, е налице вписване на исковата
молба, то за ищеца към настоящия момент не е налице обезпечителна нужда от това
обезпечение, което обуславя отмяната му, с оглед изричното искане на ответната страна.
Така мотивиран и на основание чл. 402, ал. 2, предл. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ обезпечението на процесните искови претенции, допуснато с
постановеното по настоящото дело Определение № 5323 от 02.02.2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3