№ 342
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110111480 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „В." ЕООД
ЕИК********* със седалище и адрес на управление гр.В., ул.М, №**рещу ХР.
В. В., ЕГН **********, с адрес гр.А, ул.М.с. №**, по реда на чл.415 от ГПК за
установяване на вземането, предмет на Заповед № 1313/23.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
5311/2021 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 867.01 лева,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, дължимо по споразумение от 08.10.2019 г. ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.04.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 121.86 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, за периода от 26.11.2019 г.
до 14.04.2021 г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е бил
сключен трудов договор от 04.07.2017 г., по силата на който ответникът е
назначен на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“. В трудовия договор
страните изрично уговорили, че договорът е срочен и се прекратява с
тримесечно писмено предизвестие за всяка от страните. На 12.09.2019 г.
работникът уведомил работодателя, че прекратява едностранно договора, като
за дата на прекратяване следва да се счита 12.12.2019 г. На 30.09.2019 г.
1
ответникът спрял да се явява на работа, а на 07.10.2019 г. писмено уведомил
работодателя, че няма да може да отработи срока. На 08.10.2019 г. между
страните било постигнато споразумение за извършване на прихващане между
задължението на работодателя за заплащане на последната заплата и
дължимото за неспазен срок на предизвестието, като разликата от 867.01 лева
следва да бъде платена от работника в срок до 25.11.2019 г. Плащане не било
извършено от ответника.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска. Твърди, че
между страните е договорено прекратяване на договора и ответникът е
отработил предизвестието. Въпреки това работодателят го е помолил да
остане на работа още месец-два, докато си намерят човек и той е останал.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения трудов
договор от 04.07.2017г., че страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ответникът е заемал при ищцовото дружество длъжността
„шофьор лекотоварен автомобил“. Договорът е сключен със срокза изпитване
от 6 месеца. Уговорено е основно месечно възнаграждение от 590 лева.
Предвиденият срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е
три месеца, еднакъв за двете страни.
Представена от ищеца е молба ХР. В. В. до управителя на "В."ЕООД от
12.09.2019г., с която моли да бъде прекратен трудовия му договор, считано от
12.12.2019г., а молбата да се счита за предизвестие по чл.326 от КТ, считано
от 12.09.2019г.
Представено е още заявление от ХР. В. В. до управителя на "В."ЕООД
от 07.10.2019г., с което е уведомил, че яма да отработи отправеното от него
предизвестие от 12.09.2019г. за прекратяване на трудовия му договор,
считано от 07.10.2019г., като му е известно, че за оставащия срок дължи на
работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
2
Със Заповед № 121/07.10.2019г. е прекратено трудовото
правоотношение на ХР. В. В., на основание чл.326, ал.1 от КТ. Вписано е, че
работникът дължи на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестие по трудовия договор за времето от 07.10.2019г. до 12.12.2019г. –
1394.01 лева. Заповедта е връчена на работника на 07.10.2019г. и е подписана
от него.
Прието по делото е и споразумение от 08.10.2019г., сключено между
"В."ЕООД, представлявано от управителя П.И.Т. и ответника ХР. В. В., с
което страните са се съгласили да извършат прихващане на насрещния
задължения, а именно задължението на работника са заплати на работодателя
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 1394,01 лева и
задължението на работодателя да заплати на работника сумата от 527 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. септември и октомври 2019г.
Уговорено е, че разликата от 867.01 лева следва да бъде внесена от работника
в срок до 25.11.2019г. в касата на дружеството.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – И.П. (служител в ищцовото
дружество) и един свидетел на страната на ответника – Д.Ж.
Съгласно показанията на св.П., същата изпълнява функциите на
управител в ищцовото дружество и през нея минават всички документи, които
касаят персонал или които трябва да достигнат до счетоводството, което се
осъществява от изнесена счетоводна кантора. Ответникът подал молба за
около средата на м.септември 2019г., в която посочил, че ще спази
тримесечното предизвестие. В края на м. септември не се явил на работа,
поради което след няколко дни му била изпратена покана да даде обяснения,
а след около ден-два подал заявление, че няма да спази предизвестието. По-
късно подписал и споразумението за приспадане на предизвестието на
неспазеното предизвестие от заплатата, която му се дължи. Всички
документи по напускането били оформени в нейно присъствие. Около година
по-късно след като му изпратили покана за доброволно плащане, ответникът
се обадил по телефона и вдигнал скандал. Свидетелката сочи, че ответникът
многократно е заявявал, че има намерение да напуска но официална молба
преди тази от м. септември не е достигнала до нея. Счита, че не може да е
3
подадена при управителя П, защото през деня офисът му е заключен, както и
че ако е била подадена е трябвало да мине през нея.
Съгласно показанията на св. Ж., който е работил при ищцовото
дружество в процесния период, някъде в края на м. май-началото на м. юни
ответникът в присъствие на свидетеля в склада на дружеството, написала
молба за напускане и се качил да я остави в офиса на шефа им – П. Като се
върнал бил без молба. Уговорката била да помогне до края на сезона и после
щял да започва друга работа в Родопея. Малко преди да изтече
предизвестието Х. подал втора молба. Споделил, че шефът не искал да го
пусне и го накарал да подпише втора молба.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415
от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Предявени
са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът
следва да докаже, че между страните е сключено споразумение за прихващане
на насрещни задължения, по силата на което за ответника е възникнало
задължение за плащане на претендираната от ищца сума, прекратяване на
трудовото правоотношение между страните с предизвестие от страна на
работника и неспазване на срока на уговореното с договора предизвестие,
изпадане на ответника в забава и началната дата на същата. Ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).
Установи се от представените писмени доказателства, че ответникът е
депозирал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ищцовото дружество от 12.09.2019г., както и че на 07.10.2019г. е депозирал
заявление, че няма да спази предизвестието. Установи се още, че трудовото
правоотношение на страните е прекратено със Заповед № 121/07.10.2019г. ,
считано от същата дата, както и че на следващия ден – 08.10.2019г. между
страните е подписано споразумение за прихващане на насрещни задължения
– а именно задължението на ищеца да заплати трудово възнаграждение на
работника със задължението на работника да заплати обезщетение за неспазен
срок на предизвестието, като след прихващането е останала дължима от
4
ответника на ищеца сума в размер на 867,01 лева, като са се уговорили
същата да бъде заплатена в срок до 25.11.2019г. Всички описани документи
са подписани лично от ответника, което не се оспорва от него. Посочените
обстоятелства се потвърждават и от разпита на свидетелката И.П.а, за които
тя дава показания в качеството си на свидетел очевидец, като сочи че всички
документи са оформени в нейно присъствие.
В първото по делото заседание ответникът е навел твърдения, че преди
посочената от ищеца молба за напускане е подал друга такава от м. май
2019г., по която е отработил предизвестието си по уговорка с управителя да
го освободи след края на летния сезон, а последващите документи е бил
заставен да ги подпише. На първо място, съдът намира, че предвид липсата на
подаден писмен отговор на исковата молба, възможността на ответника да
навежда нови твърдения за фактически обстоятелства е преклудирана, като
същият е могъл само да оспори наведените от ищеца твърдения. Независимо
от това, за пълнота на изложението, съдът ще изложи мотиви и по
твърденията на ответника, които намира за недоказани. Съдът дал
възможност на ответника да ангажира доказателства, а именно разпита на
свидетеля Ж.. Същият сочи, че е видял през м. май-юни ответникът да
попълва молба за напускане, но не и лично да е видял предаването на същата
в офиса на управителя П, както твърди ответника. В този смисъл показанията
на свидетеля са косвени, като не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. Същото се отнася и за частта, в която свидетелят
сочи, че Х. му е споделил, че шефът го е заставил да подпише втората молба
за напускане. Св. Ж. не е очевидец на поведение, с което управителят на
ответното дружество е принудил по някакъв начин ответника да разпише
документите, нито дори сочи по какъв начин това се е случило.
Отделно от изложеното, дори и да се приеме, че ответникът е подал
предизвестие за напускане през м. май 2019г., доколкото преди прекратяване
на трудовото правоотношение е подадена втора молба с ново предизвестие,
следва да се приеме, че е била налице промяна във волята на страната да
напусне от определена дата.
Предвид обстоятелството, че работникът не е спазил срока на
предизвестието, то същият дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Сраните
не спорят по размера на обезщетението, а само по неговата дължимост.
5
Възраженията на ответника за нищожност/унищожаемост на поцесното
споразумение за прихващане на насрещни задължения на първо място е
направено извън законоустановения срок за отговор и на второ място е
недоказано по гореизложените съображения.
Със споразумението е уговорен падеж на задължението за заплащане на
обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, който е полза на работника, доколкото
без споразумението обезщетението би било дължимо от по-ранна дата, а
именно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото,
датата 25.11.2019г. е настъпила, задължението е станало изискуемо.
Ответникът от своя страна не е ангажирал доказателства за плащането му.
С оглед изпадането в забава след настъпване на уговорения падеж на
плащане, на основание чл.86 от ЗЗД от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение
за забава от датата, следваща падежа на задължението – 26.11.2019г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.04.2021г. Изчислен с лихвен калкулатор дължимият размер на
обезщетението е 121,86 лева.
По гореизложените съображения предявените искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 75
лева за платена държавна такса и 400 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Размерът от 400 лева е по-висок от минималния предвиден в
Наредба 1 от 2004г. размер от 300 лева, но се явява справедлив с оглед
конкретната фактическа и правна сложност на делото. Ответникът следва да
заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в
размер на 25 лева за платена държавна такса.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ХР.
В. В., ЕГН **********, с адрес гр. А.,ул."М.с."№** дължи на „В."ЕООД, ЕИК
6
********, със седалище и адрес на управление гр.В, ул."М" №** следните
суми: сумата от 867.01 лева, представляваща незаплатен остатък от
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, дължимо по споразумение от
08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 14.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 121.86 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 26.11.2019 г. до 14.04.2021 г., за които суми е
издадена Заповед № 1313/23.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5311/2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ХР. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. А.,ул."М.с."№** да
заплати на „В."ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
В., ул." М." №** сумата от 475 лева, представляваща направени в
производството разноски, както и сумата от 25 лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7