№ 634
гр. Бургас, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120104927 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от изп.директори
И. И. Г. и П. А. Ш., подадена чрез пълномощник – адв.З. Б., съдебен адрес в
***, против Национална Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
поделение Областно пътно управление – Бургас, адрес в гр.Бургас,
ул.“Цариградска“ №30, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1113,42 лева, представляваща изплатено обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и сумата от 253,11 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 30.06.2021 г. – 16.08.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът изплатил на „***“ ЕООД сумата
от 1113,42 лева, представляваща обезщетение за извършен ремонт на л.а.,
марка „***“, модел „***“ с рег.№*** по щета №***. Обезщетението е
платено въз основа на застрахователен договор за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“, сключен между ищеца и собственика на автомобила - ОТП
Лизинг, клон Стара Загора по застрахователна полица №*** със срок на
валидност 25.09.2019 г. – 24.09.2020 г. С договора за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
1
определената в договора застрахователна сума претърпените от
застрахования щети.
Регресната претенция ищецът свързва с настъпило на 23.06.2020 г. в
с.Вълчин самостоятелно ПТП, изразяващо се в попадане на лекия автомобил
в несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, в
резултат на което на автомобила са нанесени щети по облицовка на предна
броня, кора под двигател, кора под радиатори, кора под купе дясно, ламбда
сонда, кора под купе лява, подробно описани в опис на претенция
№***/24.06.2020 г. на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Щетите са на
обща стойност 1113,42 лева и са подробно описани в доклад по щета №*** на
ЗЕАД „Булстрад Виена Инщурънс Груп“.
Регресната отговорност на ответника ищецът свързва с качеството му на
възложител, който отговаря за възложената от него на трето лице работа –
стопанисване на процесния пътен участък.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер на
подробно изложени в отговора аргументи. Счита, че с приложените от ищеца
писмени доказателства не се установяват по несъмнен начин обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП, в това число скорост на движение на
автомобила, дали твърдените щети са в резултат на преминаване през
твърдяното препятствие, на което не са установени и размерите, за да се
направи и заключение дали е можело да бъде избегнато. Ответникът оспорва
причинно-следствената връзка между настъпилия резултат и състоянието на
пътното платно и счита, че твърдението за виновно поведение от негова
страна е недоказано. В тази връзка твърди, че е изпълнил коректно и
своевременно задълженията си по осигуряване безопасността на движението.
При условията на алтернативнот релевира възражения за изключителна вина,
съответно за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил и твърди, че причина за настъпване на инцидента са
действията му, тъй като не се е съобразил с наличието на изкуствена
неравност на пътя и при преминаване през нея не е намалил скоростта си.
В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
2
Предявените искове са с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, че към 23.06.2020 г., лек автомобил, марка
„***“, модел „***“ с рег.№*** е бил застрахован при ищцовото дружество по
договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, клауза „Пълно Каско“,
със срок на валидност 25.09.2019 г. – 24.09.2020 г., приета като доказателство
по делото. В същата, като собственик на лекия автомобил е посочен ОТП
Лизинг, клон Стара Загора, а като ползвател - С. Н. К..
На 24.06.2020 г., ползвателят С. Н. К. подала заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и „ГО“ на
автомобилистите при имуществени вреди по повод настъпило на 23.06.2020 г.
застрахователно събитие, ведно с Декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, попълнена от нея и
Декларация, попълнена от Д. Е. М., във връзка с които от страна на ищцовото
дружество има съставени опис на претенция №***/20 и опис-заключение по
претенция №***/20, и двете от 24.06.2020 г., както и доклад по щета №***, от
съдържанието на които става ясно, че е калкулирано обезщетение в размер на
1113,42 лева и същото включва подмяна на части (кора под двигател, кора
под радиатори, кора под купе д., ламда сонда и кора под купе л.), труд за
демонтаж и монтаж, труд за разоборудване, труд за боядисване в това число
облепяне и подготовка за боядисване, боя и допълнителни материали и
камера. Ремонтът е извършен от „***“ ЕООД, за което има издадена фактура
№***/28.06.2021 г., приета като доказателство по делото, изплатена от ищеца
на 30.06.2021 г., за което свидетелства преводно нареждане за кредитен
превод, л.14.
На 15.06.2023 г. ищецът изготвил регресна покана по щета №***,
получена от ответника на 20.06.2023 г., с искане за възстановяване на сумата
от 1113,42 лева. Ответникът не оспорва, че търсената сума не е платена от
него.
По делото в качеството на свидетели са разпитани С. Н. К. и Д. Е. М.,
3
показанията на които кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Същите са в съответствие и със събрания по делото писмен доказателствен
материал, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и приема, че на
23.06.2020 г., в тъмната част на денонощието, около 03,00-04,00 часа
сутринта, автомобилът е бил управляван от св.М., а по време на
управлението му със скорост от около 40-60 км./ч., посока гр.Варна-гр.Стара
Загора, на пътя при излизане от с.Вълчин, автомобилът преминал през
несигнализирана и необозначена с пътен знак неравност на пътното платно,
получена в резултат на изрязана пътна настилка, вследствие на което са
причинени увреждания по корите на автомобила и ламбда сондата му.
Във връзка с оспорванията на ответната агенция по делото е извършена
автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че
описаните и отремонтирани щети по автомобила съответстват на механизма
на възникване на ПТП – „в участъка на с.Вълчин, който е част от
републиканската пътна мрежа на РБ, асфалтовата настилка е била нарязана и
отстранена на няколко места поради осъществяван ремонт. След преминаване
на изкуствена неравност предната част на автомобила се наклонява надолу.
Пониженото ниво на пътната настилка след изкуствената неравност се
възприема като впадина. Под действието на гравитационните и инерционни
сили наклонът на автомобила се увеличава. Пружините на окачването се
свиват. Намалява просветът под автомобила. При излизане от изрязания
участък автомобилът среща насрещната стена на асфалтовата настилка.
Настъпва удар и просуркване на предната част на автомобила по асфалтовата
настилка. Нараняват се най-долните подраменни части, каквито са корите по
двигателя и купето. От деформациите на корите се е засегнала ламда сондата
или захранващия проводник на уреда“. Според заключението, което съдът
цени като обективно и безпристрастно, изкуствено нарушената пътна
настилка във връзка с извършвания ремонт на пътя представлява опасност за
движението на МПС и предпоставка за възникване на ПТП. Описаните щети
по автомобила са в резултат на ПТП. Пътната неравност не е била
сигнализирана с пътни знаци или светлинна сигнализация от ответника.
Стойността на ремонта на автомобила възлиза на исковата сума от 1113,42
лева. Вещото лице инж.Т. дава заключение и за това, че изрязаният участък
на пътната настилка не попада в полезерението на водача и той не е в
състояние да реагира технически на опасността. ПТП е било предотвратимо,
4
само ако изрязаният участък на асфалтовата настилка е бил сигнализиран с
пътни знаци, а тикава от свидетелските показания не се установи да е имало
поставени.
Съдът като взе предвид установената фактическа обстановка и съобрази
разпоредбите на закона, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащане на
застрахователното обезщетение, застрахованият встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за
задълженията и договорите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ответникът не оспорва, че пътят на който е възникнало
самостоятелното ПТП се управлява от него, чрез специализираното му звено
– Областно пътно управление Бургас (чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата) и
е част от републиканската пътна мрежа.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът проведе главно и пълно доказване на обстоятелството, че към датата
на застрахователното събитие – 23.06.2020 г., е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт”, клауза
„Пълно каско“, с предмет лек автомобил, марка „***“, модел „***“, както и на
обстоятелството, че след надлежно писмено уведомяване от страна на
ползвателя на застрахования при ищеца лек автомобил за настъпилото
застрахователно събитие, последният е предприел действия по установяване
характера и вида на щетите, възложил е ремонт на автомобила на „***“
ЕООД и с преводно нареждане от 30.06.2021 г. му е изплатил сумата от
1113,42 лева за извършения ремонт.
Твърденият от ищеца инцидент е установен надлежно от свидетелските
показания, на които кореспондират събраните по делото писмени
доказателства и заключението на изготвената по делото СТЕ и същият може
да се квалифицира като пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6,
т.30 от ДР на ЗДвП, съгласно която ПТП е събитие, възникнало в процеса на
движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.
По делото се доказа по категоричен начин, че на 23.06.2020 г. на пътя в
5
края на с.Вълчин е съществувала необозначена впадина, образувана от
изрязан участък на асфалтовата пътна настилка и същата е единствената
причина за настъпване на процесното застрахователно събитие.
Доказателства в различен смисъл не бяха ангажирани.
На следващо място, по делото са налице и данни, че скоростта, с която
водачът е управлявал автомобила, е била съобразена на условията на пътя –
суха пътна настилка и липсата на указателна табела за наличието на
неравности по него.
Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗвП, водачите на ППС са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват, както и при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост са
спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът основава своите изводи на заключението на вещото лице инж.Т.,
сочещо на реалната невъзможност за водача да възприеме наличието на
впадина на пътя и да предотврати преминаването на гумите на автомобила
през нея, тъй като препятствието е разположено под нивото на пътното
покритие и като такова е обективно невидимо и непредвидимо.
Поради всичко изложено до тук, съдът приема за доказано твърдението
на ищеца, че увреждането по автомобила, е резултат именно от
преминаването му през посоченото пътно препятствие, както и че
поведението на водача е било правомерно и съобразено с ограниченията на
пътното платно и пътната обстановка, поради което и суброгационната
претенция на ищцовото дружество – застраховател, се явява основателна и
доказана по размер спрямо ответната Агенция „Пътна Инфраструктура”, чрез
Областно пътно управление Бургас, която в съответствие с нормата на чл.3,
ал.1 от ЗДвП, вр.чл.19 от ЗП и чл.48 от ППЗП, се явява материално
легитимирана да отговаря за причинените вреди, тъй като носи отговорност
за поддържането на пътя, поради което и отговаря за вредите на
преминаващите автомобили, настъпили вследствие неизправностите на
пътния участък. Доказателства, че процесното застрахователно събитие се
6
дължи на поведението на водача на л.а. не са събрани, поради което и
настоящият съдебен състав счита, че ответникът не доказа възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Размерът на вредите и тяхното изплащането от ищцовото дружество-
застраховател са също безспорно установени по делото факти, поради което и
съдът приема, че е налице фактическият състав на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и за
застрахователят е възникнало правото да предяви регресен иск против
ответника като възложител за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вредите.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба на 16.08.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главното
вземане съдът намира, че е доказана по основание.
Съгласно нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая приложение намира нормата на чл.82, ал.4 от ЗЗД
когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай,
вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение – 30.06.2021 г., но доколкото липсва
установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният
изпада в забава от деня на поканата до него. В случая липсва спор, а и е
доказано по делото, че ответникът АПИ е получил регресната покана на
20.06.2023 г., като не е спорно, че не е извършил плащане по нея, респективно
е изпаднал в забава от деня следващ нейното получаване, т.е. от 21.06.2023 г.
С оглед изложеното съдът извежда извод, че претенцията на ищеца за
обезщетение за забава се явява основателна за периода 21.06.2023 г. (деня от
който ответникът е изпаднал в забава) до 15.08.2023 г. включително (/деня
преди постъпване на исковата молба в съда). С помощта на програмния
продукт "Апис" изчислителни системи съдът пресметна размера на
дължимата върху главницата от 1113,42 лева мораторна лихва за периода от
21.06.2023 г. до 15.08.2023 г. включително, а именно сумата от 22,20 лева.
7
Като недоказан по основание и размер съдът отхвърля акцесорния иск за
присъждане на законна лихва за забава върху главницата за периода от
30.06.2021 г. до 20.06.2023 г., както и за 16.08.2023 г. и за разликата от
установения размер от 22,20 лева до претендираните 253,11 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски, които
съразмерно на уважената част от исковете са в размер на 786,69 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, или сумата от 76,03
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
ул.“Македония“ №3, поделение Областно пътно управление – Бургас, адрес в
гр.Бургас, ул.“Цариградска“ №30 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от изп.директори И. И. Г. и П.
А. Ш., съдебен адрес в ***, чрез адв.З. Б., сума в размер 1113,42 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №*** за
МПС „***“, модел „***“ с рег.№*** за претърпени на 23.06.2020 г. щети по
лекия автомобил, причинени вследствие попадане в необезопасена и
несигнализирана впадина на пътя, образувана от изрязан участък на пътната
настилка при движение по републикански път в посока от гр.Варна към
гр.Стара Загора, при преминаване през с.Вълчин, между с.Лозарево и
гр.Карнобат, по Договор за застраховка „Каско Стандарт” със срок на
валидност от 25.09.2019 г. до 24.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска на 16.08.2023 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 22,20 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 1113,42 лева за периода 21.06.2023 г. – 15.08.2023 г., като
за периода 30.06.2021 г. – 20.06.2023 г. и за 16.08.2023 г. и за разликата от
установения размер от 22,20 лева до претендирания от 253,11 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
ул.“Македония“ №3, поделение Областно пътно управление – Бургас, адрес в
8
гр.Бургас, ул.“Цариградска“ №30 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от изп.директори И. И. Г. и П.
А. Ш., съдебен адрес в ***, чрез адв.З. Б., сумата от 786,69 лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, пл.“Позитано“ №5,
представлявано от изп.директори И. И. Г. и П. А. Ш., съдебен адрес в ***,
чрез адв.З. Б. да заплати на Национална Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, ул.“Македония“ №3, поделение Областно пътно управление –
Бургас, адрес в гр.Бургас, ул.“Цариградска“ №30, сумата от 76,03 лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9