РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2402
Гр. Пловдив, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в
открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член – съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА КАНД № 2187 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на К.Б.Р., ЕГН **********,***, чрез адв. Х., против Решение
№ 943/16.05.2019 г., постановено по АНД № 6294/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1030-003040
от 04.05.2018г. на Началник група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р Пътна
полиция, с което на К.Б.Р., ЕГН **********,***, за извършени административни
нарушения по чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.104б, т.1 от ЗДвП на основания по чл.185
от ЗДвП и чл.175, ал.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания
съответно “Глоба” в размер на 20 лева и „Глоба” в размер на 3000 лева, както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Твърди се, че съдът
е постановил решението без да обсъди в цялост доказателствената съвкупност.
Сочи се също така, че е налице несъответствие в описанието на наружението, както в АУАН, така и в НП по отношение
обстоятелството, че МПС не е преминало годишен технически преглед, се сочи в
АУАН, а в НП – че МПС не е преминало технически преглед, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като се касае до две различни хипотези
– тази на ал. 1 и ал.3 от чл.147 на ЗДвП, като неправилно в НП е посочена ал.1,
вместо ал.3. Моли, да се отмени решението на първоинстанционния съд и
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ /Сектор „ПП“/, не изпраща представител е не изразява становище по основателността
на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, да бъде оставено
в сила.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба
на К.Б.Р. против Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-003040 от 04.05.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „ПП“, с което, за извършенои
административни нарушения по чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.104б т.1 от ЗДвП, на
основание чл.185 и чл.175 ал.1 пр.2 от ЗДвП са наложени административни
наказания: „глоба“ в размер на 20 лв. и глоба в размер
на 3 000 лв., както и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава
на това, че на 10.04.2018 г., около 01:05 часа, в гр. Пловдив, на бул. „България“, срещу номер 121, посока запад-изток, касаторът управлява лек автомобил „Нисан
350 З“ с рег. № ***, като не представя МПС на годишен технически преглед за
2018 г. и организира и участва в нерегламентирани състезания по път, отворен за
обществено ползване с лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, което е квалифицирано
като нарушения на чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.104б т.1 от с.з.
Пловдивският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения
за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на
събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа
обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.144 ал.1
и чл.104б т.1 от ЗДвП, за което
на Р. са наложени предвидените в закона по вид и размер
административни наказания.
Решението на въззивния съд е постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона.
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание
чл.147 ал.1
от ЗДвП (действаща редакция, ДВ, бр. 54
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), съгласно
която разпоредба, регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи.
Ал.3 (действаща
разпоредба,
ДВ, бр. 54
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) на същия текст пък, от своя страна гласи,
че пътните превозни средства подлежат на
преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: 1. леките автомобили - на третата и петата
година от първоначалната им регистрация като нови, след което - всяка година;
2. автобусите и таксиметровите
автомобили - на всеки 6 месеца; 3.
тролейбусите и трамвайните мотриси - на всеки 6 месеца; 4. товарните, специалните автомобили,
ремаркетата и полуремаркетата с допустима максимална
маса над 750 kg, от чиято първоначална регистрация са
минали не повече от 10 години - всяка година, след което - на всеки 6 месеца;
5. мотоциклетите и ремаркетата с
допустима максимална маса не повече от 750 kg - на
всеки две години.
Предвид изложеното, могат да са
направят следните изводи: от една страна, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност – известен като
„Годишен технически преглед“, така, както сочи чл.147 ал.1 от ЗДвП, а, от друга
страна, безспорен е фактът, че управляваният от Р. лек автомобил „Нисан 350 З“ не е преминал през ГТП, предвид липсата на
талон от прегледа. Правилно е определен и размерът на санкцията, съобразно
разпоредбата на чл185 от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователно възражението на касатора по отношение
неправилна квалификация на нарушението, като такова по чл.147 ал.3 от ЗДвП, а
не по ал.1 от с.з., така, както е посочено в АУАН и в НП, видно от изложеното
по-горе.
Що се отнася до второто нарушение, необходимо
е да се посочи следното: - съгласно чл.104б т.1 от ЗДвП, на водача на моторно
превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
Настоящата инстанция намира, че
правилно и законосъобразно въззивната инстанция е кредитирала показанията на
актосъставителя, предвид всички събрани доказателства, които не са оборени от
страна на жалбоподателя, предвид факта, че двата автомобила – „Нисан 350 З“ с рег. № ***и „Ауди“ с рег. № *** са били
продължително наблюдавани от органите па пътна полиция, движили са се доста
дълго време успоредно един до друг, като единият автомобил е бил в платното за
насрещно движение, а не за обичайно изпреварване, при това с висока скорост, а
не е кредитирал показанията на свид. Д., предвид и
недоказаното твърдение от негова страна за скорост на автомобилите, близка до
50 км, движещи се един след други, както и смяната на двата автомобила, още повече,
че същият е в приятелски отношения с Р..
В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя в насока че нарушението не е доказано, тъй като
проверяващите органи не са разполагали с оборудване за измерване на скоростта. Въззивният
съд е базирал изводите си въз основа на съвкупния доказателствен материал -
разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението. Правилно съдът е преценил като съществени за
изясняването на делото показанията на полицейския служител М., които
непосредствено са възприели действията на нарушителя, поради което съдът ги
кредитирал, като последователни, безпротиворечиви и
логични, в унисон с останалите събрани доказателства. Съдът е изложил мотиви и
за липса на заинтересованост или пристрасност в
показанията му.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че неправилно съставът на РС – Пловдив е кредитирал показанията
на колегата на свид. М.. В конкретния казус
въззивната инстанция нито е споменала в решението си, нито се е позовала на
приложената по административната преписка цитираната по-горе докладна записка
на мл. инспектор Б.П., а само и единствено е посочила: „…св. М. и колегата му
са наблюдавали движението на двата автомобила в две посоки…“, обстоятелство,
което се установява от показанията на самия М..
Предвид изложеното, настоящата инстанация намира твърденията на жалбоподателя, изложени в касационната жалба,
че не било безспорно установена авторството на деянието, за защитна теза, още
повече, че в случая не се касае до превишение на
скорост, а до участие в нерегламетирани състезания по
пътищата.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на въззивния съд за съставомерност на деянията. Нарушенията не са от
категорията на маловажните, тъй като обществената им опасност по никакъв начин
не е по–ниска от тази на обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а
се касае за формално нарушение, чието осъществяване не е обусловено от
настъпването на съставомерен резултат.
Правилно съставът на РС – Пловдив е
констатирал, че АНО правилно е квалифицирал нарушенията, които са били
осъществени, както от обективна, така и от субективна страна, и правилно е
приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за
движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН
и, като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на
лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не е констатирал наличието
на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП,
които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна, така, както се
твърди от страна на жалбоподателя, без да се сочи какви конкретни са те.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, Административен съд – Пловдив, XIX състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 943/16.05.2019 г., постановено по АНД № 6294/2018 г. по описа на
Районен съд - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване или
на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.