№ 91
гр. Радомир, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100107 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на
такава, за обект, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 1506,54 лева.
Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице
облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди, действали през
процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви
доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи
условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между
страните. Ответницата била абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите
условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество
изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответницата не
изпълнила задължението си да заплати доставената услуга.
Твърди, че на 31.05.2021 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г. на
ПРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в
размер на 1506,54 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 156,72 лева,
начислена за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното ù изплащане. В законоустановения едномесечен срок по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия
положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 1506,54 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
обект, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 156,72 лева, начислена за периода от
09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2021 г. до
окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. С писмена молба заявява, че се позовава на депозираното от нея възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, с което е оспорила дължимостта на сумите по
издадената заповед, с твърдението, че общите условия на ищцовото дружество са нищожни
и между страните не съществува валидно облигационно правоотношение по повод
доставката на топлинна енергия в имота на ответницата, като оспорва и дължимостта на
сумите за услугата „дялово разпределение“.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 31.05.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата М. К. ДР. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, по което в полза
на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е
депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителят „Топлофикация - П.“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е
2
видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., е открита
партида на името на М. К. ДР., с абонатен номер .
По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 30.05.1998 г., от която се
установява, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., е
деклариран от собственика М. К. ДР..
По делото е представен и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 31.05.1990 г., по силата на който ответницата М. К. ДР. е
закупила процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ..
От страна на ответницата с отговора на исковата молба са представени фактури,
издадени от „Топлофикация – П.“ АД, с получател К.Н., за ползвана топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот за периода от м. май 2019 г. до м. април 2020 г. и за м. юни
2021 г., както и фактура, издадена от „Топлофикация – П.“ АД, с получател М.Д., за
ползвана топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за м. юли 2021 г.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за
топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Според вещото лице в счетоводството на
ищцовото дружество до 10-то число на всеки месец са отразявани дължимите суми за
консумирана топлинна енергия в счетоводна сметка 411 „Клиенти“, аб. № . При проверката
на счетоводната документация в ищцовото дружество вещото лице не е установило плащане
по дълга на ответницата за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Към задължението на
ответницата в счетоводството на ищеца са отразени изравнителните сметки, издадени от
фирмата за дялово разпределение „Нелбо Инженеринг“ ООД за процесния период. В
заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, е в размер на
1506,54 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до
18.03.2021 г. е в размер на 156,72 лева.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
техническа експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия
за процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1506,54 лева.
Вещото лице е констатирало, че в имота на ответницата в кухнята и една от стаите има
свързани към сградната отоплителна инсталация отоплителни тела с монтирани върху тях
ИР, като при отчитане на средствата за измерване на 20.05.2020 г. в имота на ответницата е
осигурен достъп за отчет, с отчетени показания от ИР, потвърдени с подпис на представител
на имота. Отчетените показания, отразени в отчетната карта, са идентични с тези в
изравнителната сметка, отразени в колона „Ново показание“. Наред с това, вещото лице е
констатирало, че в банята има работещо отоплително тяло, тип „щранг – лира“, свързано
към сградната инсталация, което отдава непрекъснато топлоенергия през отоплителния
период. В заключението е посочено и че имотът на ответницата е свързан към СИ за БГВ и
има монтиран един водомер за топла вода и за процесния период определянето на разхода
на топла вода се е извършвало по отчет на водомера, потвърден с подпис на представител на
3
имота. От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал
задължителните метрологични проверки, за последно през 2020 г. Посочено е, че за
процесния период „Топлофикация - П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани от
„Топлофикация - П.“ АД съгласно т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-
334/06.04.2007 г. Вещото лице е посочило, че от страна на ФДР му е предоставен протокол
от 06.12.2000 г. на ОС на СЕС за монтаж на индивидуални разпределители, отчитане,
разпределение и заплащане на ползваната топлинна енергия, които дейности се извършват
от „Нелбо Инженеринг“ ООД, като в тази връзка на вещото лице са предоставени договори,
сключени между „Топлофикация – П.“ АД и „Нелбо Инженеринг“ ООД.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответницата е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че същата е клиент на ТЕ, и ако
това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
31.05.1990 г. и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 30.05.1998 г., че ответницата притежава
качеството „клиент“ на ТЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от което следва, че между страните съществува облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
4
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин
срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Неоснователни са възраженията на ответницата за нищожност на клаузите на ОУ на
основание чл. 146 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите, доколкото нормативната
уредба изрично изисква потребителят да не е могъл да влияе върху съдържанието на
клаузите в ОУ. Същевременно Закона за енергетиката предвижда такава възможност за
потребителите, като липсват доказателства, че потребителят е възразил срещу която и да е
от клаузите на ОУ, поради което не може да се приеме, че която и да е от тях е
неравноправна спрямо него.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответницата.
От заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът
възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на
задължението за ползвана топлинна енергия за процесния период и за процесния
топлоснабден имот, възлиза на 1506,54 лева, като лихвата за забава на месечните плащания
за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. е в размер на 156,72 лева. Наред с това, въз
основа на заключението на СТЕ, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, съдът приема за установено, че за процесния период в процесния имот
е използвана топлинна енергия за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в имота
има отоплителни тела, монтирани в отделни помещения от жилището, посочени подробно в
заключението, в т. ч. е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Осъщественото от ФДР дялово разпределение на потребената от ответницата топлинна
енергия за процесния период е извършено правилно и ищцовото дружество правилно е
начислило дължимите въз основа на тях суми. ФДР осъществява дейността по измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост по договор с етажните собственици. За целия процесен период е било
извършено реално отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е извършвано
изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен период.
Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При
определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния
период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните
5
разходи в същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално
лицензирани лица. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им
задължение обаче не може да доведе до отпадане на отговорността за заплащане на
потребената топлинна енергия. По делото не са приобщени доказателства за писмено
съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ, нито
писмен договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139в, ал. 1
от ЗЕ, но такива са представени на вещото лице, изготвило СТЕ.
Независимо от това, липсата на такива доказателства не влияе върху задължението на
ответницата да заплаща топлинна енергия, доколкото положително са установени всички
материални предпоставки относно възникването на облигационно правоотношение между
страните, както и съществуването и изискуемостта на вземането. Аргумент в посочения
смисъл се извежда и от разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. Дори когато
договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, съгласно посоченото правило,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата се извършва само
от топлопреносното предприятие или от доставчика, т. е., от ищеца, съобразно Методиката
по приложението към Наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ
няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Наред с това, следва да се посочи, че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 05.04.2006 г. се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената
енергия и реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е делегирала
правомощия - КЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова е
одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на
прогнозни сметки. От друга страна, принципът на реалното заплащане е спазен, защото е
предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по
изравнителна сметка. Така че, макар и да няма реално определена месечна сума, то има
реална сума за отчетния период. От друга страна, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които са
съобразени от СТЕ и СИЕ, като от заключенията се установява стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния период. Ответницата не установява да се е
възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените
6
изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, които имат силата
на закон за страните, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед липсата на
мотивирано оспорване на тези документи по настоящото производство, съдът намира, че
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
С оглед изложеното и предвид заключенията по допуснатите експертизи, съдът приема
за доказано, че задължението на ответницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия
възлиза на сумата от 1506,54 лева.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не
плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и че
при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането
на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на
съобщение за стойността на ТЕ не освобождава потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума. В случая, ответницата има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което същата е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период,
изчислена от вещото лице, е 156,72 лева, която се дължи изцяло от ответницата.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК са изцяло доказани по основание и размер и като такива следва
да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на
605,53 лева, от които държавна такса за заповедното и исковото производство в общ размер
на 66,53 лева, 15,00 лева – такса за издаване на съдебни удостоверения, 374,00 лева –
възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00
лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство, което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. ДР., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., че дължи на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
сума в размер на 1506,54 лева (хиляда петстотин и шест лева и петдесет и четири стотинки)
- главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул.
"К.", бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 156,72 лева (сто петдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки),
начислена за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2021 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА М. К. ДР., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. . ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 605,53 лева (шестстотин и пет
лева и петдесет и три стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8