Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
01.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито
съдебно заседание на 01.10.2021г. в състав:
Председател: Ивайло Г.
при секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 841 по описа на съда за
2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на Р.Г.С. срещу „Г.и.м.“ ЕООД.
Ищецът
твърди, че през м. август 2020г. лица, представящи се за служители на
инвестиционен посредник, са провели разговор с майка му О. Н., при който я
уверили, че извършват инвестиционни услуги и че тя може да получи висок доход,
ако ползва тези услуги. Ищецът, заедно с майка си, посетил офис, брандиран с
фирмата „Ф.и.“ АД. Впоследствие получил по електронна поща договор между него и
горното дружество за възлагане извършването на финансови услуги. В електронното
писмо, обаче, се съдържали инструкции да превежда паричните суми към този
инвестиционен посредник по сметка на трето лице – „Г.и.м.“ ЕООД – в „Б. ДСК“
АД. Ищецът извършил три парични превода съобразно инструкциите (на 31.08.2020г.
– 12000лв.; на 03.09.2020г. – 17444,84 евро; на 09.09.2020г. – 2100 евро), и
впоследствие бил информиран, че парите му са изгодно инвестирани. На
24.09.2020г. ищецът получил данни за друга банкова сметка *** „Г.и.м.“ ЕООД в
„Общинска Б.“ АД, като му било указано, че това е сметката за тази сделка. По
тази сметка ищецът извършил четири парични превода (на 24.09.2020г. – 5000
евро; на 29.09.2020г. – 900 евро; на 07.10.2020г. – 2000 евро и на 07.2020г. –
850 евро). Непрекъснато бил уведомяван, че с парите му се извършват изгодни
сделки. Счита, че, доколкото не е имал никакви правоотношения с „Г.и.м.“ ЕООД,
не е получавал престации от него и не му е поверявал да управлява парични суми,
дружеството е получило без основание общо 12000 лв. и 19544,84 евро (по сметка
в „Б. ДСК“ АД) и 8750 евро (по сметка в „Общинска Б.“ АД). На 15.10.2020г.
пожелал да изтегли част от вложените средства, но му било отказано. Последвала
кореспонденция по електронна поща, в хода на която ищецът получавал неадекватни
отговори, а комуникацията била прекъсната. Моли съда да осъди ответника да му
върне горните суми като получени последния при начална липса на основание.
Поддържа, че правоотношенията му са били с друго лице - „Ф.и.“ АД, което не
съществува в правния мир, а, дори да съществува, договорът му с него е нищожен
поради невъзможен предмет, с оглед липсата на лиценз от КФН за извършване на
финансови услуги. Счита, че от същия порок би страдал и евентуално
съществуващият му договор с „Г.и.м.“ ЕООД (ако се установи наличието на такъв).
Подчертава, че няма такъв договор, който да отговаря на изискванията на чл. 27,
ал. 1 от ЗПФИ, нито дори устна договорка. Моли съда да осъди ответника да му
върне процесните суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
С
уточняваща молба от 15.01.2021г. ищецът пояснява, че предмет на исковата му
претенция са сумите 12000 лв. и 28294,84 евро, преведени през периода
31.08.2020г. – 07.10.2020г. по банкови сметки на ответника при „Б. ДСК“ АД и
„Общинска Б.“ АД, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Преписи от исковата молба и от
доказателствата са връчени на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, но в
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.
В
открито съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. К., който
поддържа исковата молба и счита за доказано твърдяното от него имуществено
разместване, като подчертава, че ответникът не е посочил и доказал наличие на
валидно правно основание за него. Намира, че от доказателствата по делото се
установява, че ответникът не е имал лиценз за извършване на финансови услуги. Претендира,
искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноски, вкл. в обезпечителното
производство, за които представя доказателства.
В открито съдебно заседание ответникът,
редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се представлява и не изразява
становище по спора.
Съдът,
след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка.
От извършена служебна справка за
актуално състояние на ответника се установява, че „Г.и.м.“ ЕООД с ЕИК ****е със седалище *** и капитал 100
лв., като негов управител е С.Н. Г.(л. 141 от делото).
С определение от 22.03.2021г. са
приети приложените към исковата молба заверени
копия от документи като писмени доказателства по делото. Сред тях се откриват
отчети по банкови сметки на ищеца, разкрити към „Първа инвестиционна Б.“ АД, с IBAN ***4FINV915010Е0179856 (л. 80 – 82 от делото). От тях се установява, че на
31.08.2020г. С. е превел на „Г.и.м.“ ЕООД чрез електронно банкиране сумата
12000 лв. Като основание за превода е посочено „захранване на активи“, а в
графата за пояснения е записана банковата сметка, по която е преведена сумата,
а именно - BG 76 STSA 93000027236710. По същата сметка, от сметка на ищеца в евро в
„ПИБ“ АД, била преведена сумата 17444,84 евро на ответника „Г.и.м.“ ЕООД.
Съгласно преводни квитанции на л.
83, 85, 87 и 89 от делото, ищецът е превел от сметка № 1001 0010 **********
съответно на 09.09.2020г., 24.09.2020г., 29.09.2020г. и 07.10.2020г., сумите
2100 евро, 5000 евро, 900 евро и 2000 евро на ответника „Г.и.м.“ ЕООД, а съгласно преводна квитанция на л. 91 от
делото – на 07.10.2021г. е превел на ответника сумата
850 евро от „К.“ АГ.
Останалите представени с исковата
молба документи представляват в по- голямата си част разпечатки от
интернет- сайтове, кореспонденция по електронна поща, както и други документи с
неустановено авторство. Допълнително следва да се има предвид, че, с оглед
източника на тази текстова и графична информация, не може да бъде изключена и
потенциалната възможност от нейната манипулация (респ. цялостното й генериране)
за целите на процеса. Поради това съдът не цени тези
документи и не формира изводите си за фактическата обстановка по делото въз
основа на тях.
Друга част от представените от ищеца
документи касае пълномощно за неучастващите по делото лица Д. З. и Д. Д., както
и едностранно подписан договор на ищеца с неучастващото по делото лице „Ф.и.“
АД, поради което тези документи се явяват неотносими към процесния правен спор
и съдът не ги обсъжда.
Видно от документите на л. 118 – 126
от делото, Софийският окръжен съд е допуснал обезпечение на настоящия иск (в
качеството му на бъдещ такъв) чрез налагане на запори върху вземанията по
банковите сметки и паричните наличности в банкови касети и сейфове на „Г.и.м.“ ЕООД до размера на исковата сума от 65339,90 лв.
Издадена е обезпечителна заповед.
Съгласно писмо изх. № 92-00-51/13.04.2021г.
на Комисията за финансов надзор (л. 166 от делото), „Г.и.м.“ ЕООД не притежава
и не е получавало лиценз за извършване на инвестиционни услуги и/или дейности
по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФИ.
С
определение от 27.04.2021г. е постановено разкриване на банкова тайна
относно титуляра на банкова сметка *** *** „Общинска Б.“
АД, както и относно извършени преводи от Р.Г.С. с ЕГН ********** по тази
сметка, с посочване на дати и основание за преводите, а също и размерите на
преведените суми.
В
отговор е постъпило писмо
от Общинска Б. АД с вх. №
264172/21.05.2021г. с приложени 4 бр. платежни нареждания за извършени
парични преводи от Р.С. в полза на „Г.И.М.“ ЕООД.
Съгласно писмото (л. 174 от делото), „Г.и.м.“
ЕООД е титуляр на сметка с IBAN ***, като по тази сметка Р.Г.С. е извършил
четири превода съгласно приложените платежни нареждания, както следва:
-
На 25.09.2020г. – сумата 5000 евро от сметка № DE66 1001 0010
**********
-
На 30.09.2020г. – сумата 900 евро от сметка №
DE66 1001 0010 **********
-
На 08.10.2020г. – сумата 2000 евро от сметка № DE66 1001 0010
**********
-
На 08.10.2020г. – сумата 850 евро от сметка № DE11 2004
1111 **********
С определение от 16.06.2021 г.
платежните нареждания са били приети като писмени доказателства по делото.
С
определение от 09.09.2021г. е постановено разкриване на банкова тайна
относно титуляра на банкова сметка *** ***, както и за извършени преводи от Р.Г.С. с ЕГН **********
по тази сметка с посочване на дати, размер на преведените суми и основание за
преводите.
В
отговор е постъпило писмо от „Б. ДСК“ АД с приложена към
него информация за разплащателна сметка с титуляр „Г.И.М.“ ЕООД, както и
справка за наредени преводи от Р.С. в полза на ответника по тази сметка.
Установява се, че разплащателна сметка № 27236710 е открита на 22.07.2020г. и
закрита на 29.09.2020г., като неин титуляр е „Г.И.М.“ ЕООД. Съгласно
приложената справка, Р.Г.С. е превел по
тази сметка следните суми:
-
На
31.08.2020г. - 12000 лв. от сметка BG27FINV915010BGNOUAYB
-
На
03.09.2020г. - 34000 лв. от сметка BG44FINV915010Е0179856
-
На
10.09.2020г. – 4097,10 лв. от сметка DE66 1001 0010
**********
С определение от 27.09.2021 г. горните
документи са били приети като писмени доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите.
Както
е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже предаването на процесните парични суми на ответника, а в
тежест на последния е да докаже наличие на основание за това имуществено
разместване.
В
случая, от събраните по делото и обсъдени по- горе доказателства безспорно се
установява, че ищецът е превел на „Г.и.м.“ ЕООД, а дружеството е получило, следните
парични суми:
|
Дата |
Преведена сума |
Получена сума |
От сметка |
Към сметка |
|
31.08.2020г. |
12000 лв. |
12000 лв. |
BG27FINV915010BGNOUAYB |
BG 76 STSA 93000027236710 |
|
03.09.2020г. |
17444,84 евро |
34000 лв. |
BG44FINV915010Е0179856 |
BG 76 STSA 93000027236710 |
|
09.09.2020г. |
2100
евро |
4097,10 лв. |
1001
0010 ********** |
BG 76 STSA 93000027236710 |
|
24.09.2020г. |
5000
евро |
5000
евро |
1001
0010 ********** |
BG 43 SOMB 9130
1068 5704 01 |
|
29.09.2020г. |
900 евро |
900 евро |
1001
0010 ********** |
BG 43 SOMB 9130
1068 5704 01 |
|
07.10.2020г. |
2000
евро |
2000
евро |
1001
0010 ********** |
BG 43 SOMB 9130
1068 5704 01 |
|
07.10.2021г. |
850 евро |
850 евро |
DE11 2004 1111 ********** |
BG 43 SOMB 9130
1068 5704 01 |
По този
начин ищецът е доказал претендираните от него имуществени размествания в
национална валута и в евро, т.е. че е предал определени парични суми на ответника.
Същевременно,
независимо от дадените указания и разпределението на доказателствената тежест,
ответникът нито е изложил твърдения, нито е ангажирал доказателства за
наличието на валидно правоотношение между него и ищеца, което би оправдало така
извършените имуществени размествания и би било основание за тях.
Не може
да се приеме, че такова основание е договорът за извършване на финансови услуги
(л. 40 – 49), тъй като страна по него е не ответникът, а трето, неучастващо по
делото, лице – „Ф.и.“ АД. Още повече, че договорът е подписан едностранно,
поради което не може да бъде доказателство за постигнато съгласие между
страните по него, а и от извършената служебна справка в Търговския регистър се
установява, че такова дружество не съществува
– вкл. към момента на сключване на договора.
С
оглед гореизложеното, исковете по чл. 55,
ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите са доказани по основание.
По отношение на техните размери, съдът намира исковете за
частично основателни поради следните съображения:
Съгласно
чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Видно от точната формулировка на тази разпоредба, на връщане
подлежи само реално полученото, независимо че даденото може да е било в по-
голям размер. (В същия смисъл – Марков М., „Облигационно право. Помагало.“,
изд. Сиби, 2018г., стр. 401.) В случая по делото се доказва получаването от
страна на ответника на сумите 12000лв. на 31.08.2020г., 5000 евро на 24.09.2020г., 900 евро на 29.09.2020г, 2000
евро на 07.10.2020г. и 850 евро на 07.10.2020г. – така, както са били преведени
от ищеца.
Същевременно,
на 03.09.2020г. ищецът е превел на ответника 17444,84 евро, но, съгласно
справката от „Б. ДСК“ ЕАД, получената от последния сума е 34000 лв.
(съответстваща на 17383,92 евро).
Също така, на
09.09.2020г. ищецът е превел на ответника 2100 евро, но, съгласно справката
от „Б. ДСК“ ЕАД, получената от последния сума е 4097,10 лв. (съответстваща на
2094,81 евро).
По делото няма доказателства за причината,
предизвикала констатираните разлики между размера на преведени и получени суми,
но във всички случаи тя е ирелевантна за изхода на делото. Както се посочи по- горе,
независимо от причината за несъответствие между предадено и получено, на
връщане подлежи само полученото.
Поради
това:
-
предявеният иск в лева по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД е основателен до размер от 12000 лв. и следва да бъде
уважен изцяло.
-
предявеният иск в евро по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД е основателен до размер от 5000 + 900 + 2000 + 850 + 17383,92
+ 2094,81 = 28228,73 евро и следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата
до пълния предявен размер от 28294,84 евро – отхвърлен.
С
оглед изхода на делото и направено от ищеца искане за присъждане на разноски,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати (12000+(28228,73*1,95583))/(12000+(28294,84*1,95583)) = 0,9980798913093231 части от тях
- пропорционално на уважената част от исковете.
Разноски
се установяват в размер на 2693,60лв. – държавна такса, 7507,44 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, и 20 лв. – такси за издаване на съдебни
удостоверения.
Освен
това, по делото има доказателства за допуснато обезпечение на предявените
искове по реда на чл. 390 от ГПК, както и за заплащане на дължимата такса по
чл. 22, т. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), а именно – 40 лв. съгласно вносна бележка на л. 199 от делото,
който разход подлежи на присъждане в настоящото производство съгласно т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Като такъв разход следва да се признае и
сумата 550,50 лв. – такси и разноски в полза на съдебния изпълнител комуто е
възложено привеждането в изпълнение на издадената в полза на ищеца
обезпечителна заповед. При това, доколкото тази сума е формирана като сбор от
първоначално заплатените разноски от 498 лв. и допълнителните разноски от 52,50
лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ, последните не следва да се присъждат повторно,
независимо от обособяването им в списъка по чл. 80 от ГПК.
С оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 0,9980798913093231 * (2693,60+7507,44+20+40+550,50) = 10790,78
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.и.м.“ ЕООД с ЕИК ****да заплати на Р.Г.С. с ЕГН **********
сумата 12000 лв., получена при начална липса на основание.
ОСЪЖДА „Г.и.м.“ ЕООД с ЕИК ****да заплати на Р.Г.С. с ЕГН **********
сумата 28228,73 евро, получена при начална липса на основание, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 55, ал.
1, предложение първо от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 28294,84
евро.
ОСЪЖДА „Г.и.м.“ ЕООД с ЕИК ****да заплати на Р.Г.С.
с ЕГН ********** сумата 10790,78
лв., представляваща
част от направените от ищеца разноски в
исковото и в обезпечителното производство, пропорционална на уважената част от
исковете.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
Окръжен
съдия: