Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/………....2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- Варна ІV касационен състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и двдесета година, в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: Марияна Ширванян
Ромео Симеонов
при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Симеонов КАНД №392/2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба на З.М.А., подадена чрез адв. А.Х.Д., срещу Решение № 2314 от 16.12.2019 г. по АНД № 2687/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0819-001274 от 04.04.2017 г., издадено от Началник група към ОД МВР Варна, с което на З.М.А. с ЕГН ********** за нарушение по :
-чл.6 т.1 и на осн. чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
-чл.123 ал.1 т.1 и на осн. Чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
-чл.100 ал.1 т.1 и на осн. чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
-чл.100 ал.1 т.1 и на осн. чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
С касационната жалба се настоява, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че е налице нарушение по чл. 57 ал.1 ат ЗАНН, тъй като липсвали описание на нарушението, дата и място на извършване, къде е извършено,обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.От това твърдение се прави извод, че е нарушено правото на защита на наказаното лице. Не ставало ясно и въз основа на какви доказателства въззивния съд е формирал вътрешното си убеждение. Оспорва механизма на настъпилото ПТ с противоречивите твърдения, че той е установен само и единствено въз основа на показанията на двамата водачи, а в следващото изречение се твърди, че АУАН и протоколът за ПТП са съставени само въз основа на показанията на едно единствено лице. Сочи, че актосъставителят и свидетелят при съставяне на АУАН не са очевидци на произшествието и настоява, че при тези обстоятелства липсват годни, събрани по надлежния ред доказателства за съставяне на АУАН, а АНО не е извършил проверка на обстоятелствата на акта преди да се произнесе по преписката.Т върди се наличие на съществена разлика между установената фактическа обстановка от събраните по делото вкл. И в съдебната му фаза доказателства и описаната фактическа обстановка описана в АУАН. Настоявя се, че липсва декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП относно собственика на автомобила или лицето, което го е управлявало .
Касаторът-редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В писмени бележки по делото подържа становището изразено в касационната жалба.
Касационният ответник-редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В писмени бележки по делото чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт К.Л.-А. поддържа становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение и моли съда за постановяване на решение, с което да се остави в сила постановения от ВРС съдебен акт. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството пред Варненския районен съд се е развило по жалба на З.М.А. срещу НП № 17-0819-001274 от 04.04.2017г на Началник група към ОДМВР Варна, с който въз основа на АУАН Серия Г №939394 /24.03.2017г, на З. М. А. са наложени: глоба в размер на 200 лв на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.първо и второ от ЗДвП за несъобразяване с пътните знаци и маркировка в нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП; глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП за това, че не спира и не установява последиците от ПТП в нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лв на основание чл. 183, ал.1 т.1 ЗДвП за това, че не носи СУМПС, с което виновно нарушил чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, и глоба в размер на 10 лв за това че не носи контролния талон към СУМПС в нарушение чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП, с което виновно нарушил чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
От обективна страна, НП се сочи, че на 24.03.2017 г. около 10:15ч в гр. Варна на бул.“Я.П.“ като водач на л.а.“Д.Г.Ч.“ с рег. № ***в посока бул. „Ц.О.“ управлява л.а. с рег.№ ****, собственост на С.Д.с ЕГН **********,*** от пътна лента предназначена с пътна маркировка „М-10“ от ЗДвП за завиване наляво, същият продължава в права посока и блъска движещия се до него от дясната му страна в права посока л.а. ****, с което става ПТП с материални щети. След ПТП водачът го напуска без да спре, за да установи какви са последиците от него. Установен е по телефон в 13.00ч. на същия ден.водачът не носи СУМПС и контролен талон или АУАН към него.
Варненският районен съд, макар и словно пестеливо е изложил съображения, че обжалваното НП по съдържание отговаря на изискванията на закона, при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, описаната фактическа обстановка по обвиненията за извършени от касатора административни нарушения се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, наложените му с оспореното НП наказания за правилно и справедливо определени и се следва потвърждаване на НП.
Решението на Варненския районен съд, с което е потвърдено НП относно наложените на З.А. наказания е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.1 и 2, по която е ангажирана отговорността на А. по първото обвинение, наказва се с глоба от 200 лв който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,, ако деянието не съставлява престъпление. За да е пълно описанието на деянието, квалифицирано по този състав, съответно на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, същото следва да съдържа словесно описание на всички съставомерни елементи, един от които е произтичащата от деянието непосредствена опасност за движението. Такова ПТП в случая е налице и се твърди че е произтекло от неспазването от водача на пътната маркировка "М10", макар указаната с нея посока да е била задължителна /чл. 65, т.1 ППЗДвП/. След като са описани всички съставомерни елементи, които да позволят деянието да се конкретизира и квалифицира по посочения административно наказателен състав, описанието е в съответствие на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е основание за потвърждаването му в тази част, а възраженията наведени в касационната жалба за нарушение на посочената в ЗАНН норма са неоснователни.
Съдът счита за безспорно установено и нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;
Правилно и законосъобразно в случая е приложена санкционната норма на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, която предвижданаказние лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Настоящият касационен състав счита за справедлива наложената в максимално предвидения в закона размер, предвид изключително многобройните санкции на касатора за нарушения по ЗДвП и видно от приложената справка за нарушения, те не са наложени за целия 46-годишен срок, през който касаторът е правоспособен водач. Кумулативно наложеното наказание лишаването от право да управлява МПС за срок от три месеца, който се явява около средния предвиден в закона, настоящата инстанция счита за снизходително, но не разполага с правомощия за изменението и.
По отношение на двете нарушения по чл.100 ал.1 от ЗДвП следва да се отбележи следното:
Съгл. ЗДвП Чл. 189. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
(2) Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Касаторът е подписал съставения му АУАН, като не е направил писмени бележки и възражения в съответната графа.Такива не са постъпили и в законоустановения и указан му 3-дневен срок, т.е. не са ангажирани никакви доказателства, които да оборят законово установената презумпция относно виновността на касатора.
По тази причина съдът не споделя възражението наведено в ксационната жалба, че касаторът е бил в качеството си на пешеходец, като неподкрепено от годни доказателства. Същото в още по-голяма степен се отнася и до възражението относно липсващата декларация по чл.188 от ЗДвП относно управляващия МПС. Такава се намира в административната преписка и е попълнена от касатора З.М.А., и обуславя необосноваността на касационната жалба и в тази и част. По тези съображения съдът счита, че за тези две нарушения също правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл.182 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
1. (изм. - ДВ,
бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.)
не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство
Предвид изложените съображения съдът намира че касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното решение, като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото, претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. Такова се дължи в размер на сто лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Варненският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2314 /16.12.2019 г. постановено по АНД № 2687/2019 г. по описа на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА З.М.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД МВР Варна сумата от сто лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение по КАНД 0392/2020 г. по описа на Административен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.