РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20253000500174 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Х. П., подадена
чрез адв. Ц. И., против решение № 15/17.02.2025 г., постановено по гр. д. №
222/2024 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му по чл. 439, ал. 1 от ГПК против Национална здравноосигурителна
каса, за установяване, че е погасено по давност правото на ответника за
принудително изпълнение по изпълнително дело № 1312/24 г., по описа на
ЧСИ А.З. с рег. № 769, район на действие ОС - Търговище за сумите: 19 425
лв., представляваща главница, предявен като частичен от 194250 лв.; сумата
от 40 017 лв., представляваща лихва за забава, предявен като частичен от 382
174.47 лв.; и Д. Х. П. е осъден да заплати на Национална здравноосигурителна
каса разноски в размер на 450 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Въззивникът е навел оплаквания, че решението на окръжния съд е
неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
като е молил за отмяната му и за уважаване на иска. Оплакванията са за
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Сочил е, че при
правилно установено последно валидно изпълнително действие от
09.07.2018г. – налагане на възбрана на недвижим имот на длъжника и при
липса на искания от взискателя или предприемани изпълнителни действия
след тази дата, неправилно окръжният съд е приел, че погасителната давност
1
от 5 години за вземанията не е изтекла към датата на исковата молба.
Ответникът Национална здравноосигурителна каса, чрез юк. Й., е подал
писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по
съображения за неоснователността й и такива за правилността на обжалваното
решение е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Изложил е, че когато изпълнението било
осъществявано чрез налагане на запори, тези действия били до постъпването
на парични суми от плащания от трети задължени лица. В случая, запорът бил
наложен по смисъла на чл. 450, ал. 3 от ГПК от 25.06.2018 г. Касаело се за
изпълнителен способ с продължително действие, по който по правило
изпълнението можело да се осъществява периодично, като способът по
естеството си включвал множество изпълнителни действия, свързани с
многократни плащания от третото задължено лице. Дори и да нямало
осъществени от третото задължено лице преводи по сметка на ЧСИ,
посоченият способ на принудително изпълнение бил действащ през целия
период, през който запорът бил наложен, тъй като при евентуално
постъпление на суми в сметката на длъжника във всеки момент този способ е
можело да бъде активиран. Затова, предвид налагането и действието на
запора, в случая не бил изтекъл срока на погасителната давност за вземането.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез адв.
И., е поддържал възивната си жалба и е претендирал присъждане на разноски
по приложен списък, включително в полза на адв. И. и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Въззиваемият е депозирал в писмен
вид становището си по същество на спора за неоснователност на въззивната
жалба и е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК, предявен от Д. Х. П. срещу Национална
здравноосигурителна каса за признаване за установено в отношенията между
страните, че е погасено по давност правото на Национална
здравноосигурителна каса за принудително изпълнение срещу длъжника Д. Х.
П. по изпълнително дело № 1312/24 г., по описа на ЧСИ А.З. с рег. № 769,
район на действие Окръжен съд – Търговище, за сумите от: - 19425 лв.,
представляваща главница, предявен като частичен иск от пълен размер 194250
лв.; - 40 017 лв., представляваща лихви за забава, предявен като частичен иск
от пълен размер от 382 174.47 лв. - лихви за забава върху главницата за
периода 20.12.2006 г. до 06.08.2024 г.; предмет на изпълнителен лист от
11.08.2015 г., издаден от Окръжен съд – Разград по НОХД № 112/2013 г.
Ищецът е твърдял, че срещу него е образувано изпълнително дело с №
1312/24 г., по описа на ЧСИ А.З., по молба на ответника Национална
здравноосигурителна каса и издаден му изпълнителен лист от 11.08.2015 г. по
2
НОХД № 112/2013 г. на РОС за вземане в размер на 194 250 лв., произтичащо
от причинен от ищеца деликт, ведно с лихви за забава от 20.12.2006 г.,
възлизащи според данните в изпълнителното дело в общ размер от 382 174.47
лв. Петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД започнала да тече от
11.08.2015 г. и изтекла, като били погасени всички вземания на ответника.
Предявил исковете като частични, за установяване, че са погасени по давност
вземанията за главницата от 19425 лв., като частичен иск от пълен размер
194250 лв, както и вземането за лихвите от 40017 лв. като част от пълен
размер от 382 174.47 лв.
Ответникът е оспорил иска, като е навел възражения, че давността е
била прекъсвана последователно с извършване на изпълнителни действия по
образуваните срещу ищеца последователно три изпълнителни дела по описа
на частен съдебен изпълнител А. З. с рег.№ 769 и район на действие ОС –
Търговище, съответно изп.дело № 601/2015 г., изп.дело № 720/2018 и изп.дело
№ 1312/2024 г., както и че не била изтекла и абсолютна десетгодишна
погасителна давност.
Установена със събраните по делото доказателства е следната
фактическа обстановка, като по същата страните не спорят:
С влязла в сила на 27.07.2015 г. присъда по НОХД № 112/13 по описа на
ОС – Разград, ищецът Д. П. е осъден да заплати на Национална
здравноосигурителна каса сумата от 194 250 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от престъпление, ведно със законната лихва
от 20.12.2006 година. На 11.08.2015 г. е издаден и изпълнителен лист за
същата сума с лихвите и на 08.10.2015 г. е образувано срещу него изп. д. №
601/15 г. по описа на ЧСИ А. З., с район на действие ОС – Търговище. По това
дело, на 27.10.2015 г. са наложени запори на дружествени дялове на длъжника
в четири търговски дружества и запор на трудовото му възнаграждение от
работодателя СХБАЛ „П.“ ООД, от които не са събрани суми по
изпълнителното дело. Други действия не са извършвани и делото е прекратено
с постановление от 21.06.2018 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На
25.06.2018 г. за същото вземане е образувано по молба на НЗОК ново
изпълнително дело срещу длъжника с № 720/18 г. по описа на същия ЧСИ,
като с молбата за образуването е поискано от взискателя извършване на
изпълнителни действия - налагане на запор на банковите сметки на длъжника,
запор на трудовото му възнаграждение, възбрана на недвижими имоти, опис и
продажба на имуществото на длъжника и са възложени на съдебния
изпълнител всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Предприетите
изпълнителни действия по това дело са наложените на 25.06.2018 г. запори на
банковите сметки на длъжника в няколко банки и наложена на 17.07.2018 г.
възбрана върху ид.част от апартамент и върху гараж. В периода до 16.07.2018
г. всички банки са отговорили в насока на липсата на парични средства по
сметките или за недостатъчна наличност, предвид други предхождащи
обезпечения. Никакви суми по запорите не са постъпили по изпълнителното
дело. Следващи изпълнителни действия не са поискани и няма извършени.
3
Това изпълнително дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 17.07.2024 г.
на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Последното, висящо към момента
изпълнително дело с № 1312/2024 г., е образувано на 16.07.2024 г. за събиране
на сумата от 194 250 лв.- главница, сумата от 382248 лв.- законна лихва за
периода 20.12.2006 г. до 07.08.2024 г. и такси, като по него, на 16.07.2024 г. е
поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия, вкл. и при
възлагане на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител и
такива са наложени, съответно на 17.07.2024 г.- запор на пенсия и на банкови
сметки, на 23.07.2024 г. - запор на трудовото възнаграждение на длъжника и
на 23.07.2024 г. – възбрана на недвижимия му имот.
Давността, като правен институт съставлява определен от закона период
от време, през който носителят на субективно материално право бездейства
досежно упражняването му. Като санкция и превенция срещу необоснованата
пасивност на титуляра на правото е законодателно уредено погасяването на
възможността за принудително удовлетворяване на притезанието, с изтичане
на нормативно определения период. Уредбата е в чл. 110 и сл. ЗЗД. Съгласно
чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Според чл. 117 ЗЗД от прекъсването
на давността почва да тече нова давност; ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. За
прекъсване на давността, в случая е необходимо предприемането на действия
за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. За казуса
приложение намира Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което се изоставя предходното тълкуване (по
ППВС № 3/18.11.1980 г. ППВС № 3/18.11.1980 г., че през времетраенето на
изпълнителното производство погасителната давност е спряла) и се възприема
различно такова, като действието на това ново тълкуване е от момента, в
който е постановено (важи за настоящото дело, предвид че изпълнителните
производства срещу ищеца в случая са образувани след постановяването му).
В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, е казано, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
4
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи).
Предвид изложеното, в настоящия случай, давността за съдебно
установеното вземане с присъдата от 2015 г., за което е издаден изпълнителния
лист от 11.08.2015 г. е петгодишна, като същата е била прекъсвана с молбите
на взискателя за изпълнение с посочен изпълнителен способ по делата от 2015
г. и 2018 г. и с всяко от извършените по тези изпълнителни дела № 601/15 г. и
№ 720/18 г. изпълнителни действия, съответно на 27.10.2015 г. с налагането на
запори на дружествени дялове на длъжника в четири търговски дружества и
запор на трудовото му възнаграждение от работодателя СХБАЛ „П.“ ООД, на
25.06.2018 г. – с налагането на запори на банковите сметки на длъжника в
няколко банки и на 17.07.2018 г. с наложената възбрана върху имотите му. От
това последно изпълнително действие от 17.07.2018 г., до следващото такова с
молбата от 16.07.2024 г. за изпълнение с посочени изпълнителни способи по
изпълнително дело № 1312/2024 г., е изтекъл период по-дълъг от 5 години.
При изчисляването на срока, следва да се съобрази също така императивната
норма на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и
спирането на давността за вземането за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
5
г. С този период на спирането се продължава общия период от 5 години, като и
при това положение и с времето, през което давността не е текла,
погасителната давност от 5 години за вземането (без включване на периода на
спирането на давността от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.) е изтекла преди
следващото изпълнително действие на 16.07.2024 г., тъй като в този срок не са
били поискани от взискателя, нито са били извършени по възлагането от ЧСИ
никакви изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност.
В този смисъл основателни са оплакванията във въззивната жалба за
неправилно приложение на материалния закон от окръжния съд, предвид
приетото от съда, че с наложените на 25.06.2018 г. запори на банковите
сметки на длъжника, давността била прекъсвана и до момента на постъпване
на парични суми от плащания от третите задължени лица. Както бе посочено
по-горе и съобразно мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Това означава в случая, че
давността е била прекъсната с наложените запори и възбрана на датите на
налагането им и след това е започнала да тече нова давност. Затова,
несъстоятелно е съображението на ответника, че в случая при налагане на
запора на вземането от банката дори и да нямало осъществени от третото
задължено лице преводи по сметка на ЧСИ, посоченият способ на
принудително изпълнение бил действащ през целия период, през който бил
наложен, тъй като при евентуално постъпление на суми в сметката на
длъжника във всеки момент този способ е можело да бъде активиран. Щом
погасителната давност не е била прекъсната в периода от 17.07.2018 г. до
следващото изпълнително действие от 16.07.2024 г., то тя е изтекла в този
период.
По изложените съображения, предявеният иск по чл. чл. 439 ГПК е
основателен и подлежи на уважаване. Като е достигнал до различен резултат,
окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен и вместо това – искът да бъде уважен.
С оглед изхода от спора, отговорността за разноските също се променя,
като ответникът следва да заплати на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените от последния разноски за заплащане на държавна такса в размер на
2 000 лв. за производството пред първата инстанция, както и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от
377,68 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство, от която
ищецът е бил освободен от съда, както и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 1 188,84 лв. –
държавна такса за въззивното производство, от която ищецът е бил освободен
за производството пред въззивната инстанция. На осн. чл. 38, ал.2 ЗА,
ответникът следва да заплати и в полза на адвокат Ц. Н. И. от АК -Търговище
адвокатско възнаграждение за осъществената в двете инстанции безплатна
6
правна защита на ищеца по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в размер на по 2 000 лв. за всяка
инстанция, общо 4000 лв., съобразено с вида на делото, цената на иска,
неголямата фактическа и правна сложност на извършената от адвоката работа,
изразяваща се в подаване на искова молба и въззивна жалба и явяване в по
едно съдебно заседание за всяка инстанция и при съобразяване, че липсва
обвързаност с предвидените размери по Наредба №1/09.01.2004г., които могат
да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но
без да са обвързващи за съда, съгласно задължителния характер на даденото
тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22
на СЕС.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15/17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 222/2024
г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на Д.
Х. П. по чл. 439, ал. 1 от ГПК против Национална здравноосигурителна каса,
за установяване, че е погасено по давност правото на ответника за
принудително изпълнение по изпълнително дело № № 1312/24 г., по описа на
ЧСИ А.З. с рег. № 769, район на действие ОС - Търговище за сумите: 19 425
лв., представляваща главница, предявен като частичен от 194 250 лв.; сумата
от 40 017 лв., представляваща лихва за забава, предявен като частичен от 382
174.47 лв.; и Д. Х. П. е осъден да заплати на Национална здравноосигурителна
каса разноски в размер на 450 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на Д. Х. П. с ЕГН ********** от гр. Търговище,
кв. „Запад", бл. 20, вх. А, ет. *, ап. ** против Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, седалище и адрес на управление,
София, п.к 1407, ул. „Кричим“ 1, че е погасено по давност правото на
Национална здравноосигурителна каса, за принудително изпълнение срещу Д.
Х. П. по изпълнително дело № 1312/24 г., по описа на ЧСИ А.З. с рег. № 769,
район на действие ОС – Търговище (образувано въз основа на изпълнителен
лист от 11.08.2015 г., издаден от Окръжен съд – Разград по НОХД № 112/2013
г.), за сумите от: - 19425 лв., представляваща главница, предявен като
частичен иск от пълен размер 194250 лв. на главницата; - 40017 лв.,
представляваща лихви за забава, предявен като частичен иск от пълен размер
от 382 174.47 лв. лихви за забава върху главницата от 194250 лв. за периода
20.12.2006 г. до 06.08.2024 г.;
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1407, ул. „Кричим“ 1 да
заплати на Д. Х. П., ЕГН **********, от гр. Търговище, кв. „Запад", бл. 20, вх.
А, ет. *, ап. ** сумата от 2 000 лв., представляваща сторени по делото
7
разноски за заплатена държавна такса за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1407, ул. „Кричим“ 1 да
заплати на адвокат Ц. Н. И. от АК-Търговище адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за безплатно оказана адвокатска помощ и защита в
производството пред двете инстанции в размер на сумата от 2 000 лв. за
производството пред първата инстанция и в размер на сумата от 2 000 лв. за
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1407, ул. „Кричим“ 1 да
заплати на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
съответната сметка на Търговищкия окръжен съд сумата от 377,68 лв. –
държавна такса за първоинстанционното производство, от която ищецът е бил
освободен от съда.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1407, ул. „Кричим“ 1 да
заплати на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненския апелативен съд сумата от 1 188,84 лв. – държавна такса
за въззивното производство, от която ищецът е бил освободен за
производството пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8