Решение по дело №45852/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6820
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20211110145852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6820
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110145852 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на С.С. Тодорова- Чаева, с която последната търси защита
за себе си срещу Т. В. В..
В молбата се излагат подробни твърдения за извършени спрямо молителката от
ответника актове на домашно насилие на 13.07.2021г. Иска се съдът да наложи мерки за
защита по ЗЗДН. За ответника се твърди, че с молителката е в отношение по чл.3 т.9 от
ЗЗДН.
Ответникът Т. В. В.– редовно призован се явява в съдебно заседание, оспорва
изцяло подадената срещу него молба за защита от домашно насилие.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молителката С.Т. и бащата на ответника Войн Георгиев Войнов живеят на
семейни начала. Ответникът е дъщеря на Войн Войнов. Въз основа на декларацията по чл.
9, ал.3 от ЗЗДН, представляваща годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал.2, т.3 от ЗЗДН
и кредитираните показания на св. Войн Георгиев Войнов, който е и очевидец се доказа, че
описания акт на домашно насилие се е осъществил. Свидетелските показания на Войнов
съдът не намира причина да не цени, тъй като свидетелските показания на Аделина В. не
опровергаха неговите. Свидетелят Аделина не е присъствала на стълкновение между
страните, но е чула, че спорят на висок глас и на това е присъствала, защото след това е
къпала своето бебе. Така установените действия от страна на ответника спрямо молителката
1
Снежанка осъществяват от обективна страна състава на домашно физическо насилие по
смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН. Извършеното от ответника домашно физическо и
психическо насилие на 13.07.2021 г., спрямо молителката представлява акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН. По безспорен начин от доказателствата по
делото се установи, че ответникът е извършил акта на домашно физическо и психическо
насилие спрямо молителката. Само за яснота настоящия съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че съгласно чл. 2 ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище". Молбата за защита е подадена
при спазване на правилата визирани в съгласно чл. 8, т.1 и т.2 ЗЗДН, поради което е налице
валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице, същата е подадена на
05.08.2021г., т.е в преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, а по делото се установява, че
ответникът попада в кръга на посочените в чл. 3 от ЗЗДН лица, респективно притежава
материално правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало
от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ,
брат или сестра /т.е роднини по съребрена линия до втора степен/; роднина по сватовство до
втора степен, както и настойник, попечител или приемен родител.
С оглед изложеното настоящия съдебен състав приема за доказани актовете на
домашно насилие осъществени спрямо молителката, описани в молбата за защита и тяхното
авторство, поради което и на извършителя следва да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал.1 от
ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя,
а налагани от съда принудителни мерки, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия (чл. 5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно
поведение към пострадалото лице (чл. 5, ал.1, т.1, 5 и 6 ЗЗДН).
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал.1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на актовете на насилие – физическо и
психическо насилие с висок интензитет пряко насочен срещу молителката, съдът намира, за
подходяща мярката за защита по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. В полза на молителката, с оглед
изложеното по-горе, както и предвид обстоятелството, че именно тя е обект на агресия на
ответника и то не еднократно, следва да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал.1, т.1, , т.3 и
т.5 от ЗЗДН за предвидения в закона срок от шест месеца, които са съобразени с характера
и тежестта на извършеното спрямо нея и ще дадат възможност на ответника да преосмисли
2
както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Съгласно чл. 5, ал.4 ЗЗДН "Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал.1
налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.". Предвидената в тази норма
глоба съдът е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие-в настоящия случай
съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и
контролирал своите действия; умисълът е обективиран в поведението му. Съдът, при
преценката си относно размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на
извършеното, от друга липсата на доказателства за имотното състояние на ответника,
намира, че следва да наложи глоба в размер на 200 лева, която ще въздейства и
поправително на ответника.
По разноските: При този изход на делото на ответника разноски по делото не се
присъждат; на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да
се възложи на ответника. Дължимата по делото държавна такса по чл. 3 от Тарифата е в
размер на 25.00 лева, като ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда,
доколкото съгласно чл. 11, ал.1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от молителя.
Молителката претендира разноски, но не е представила списък на разноските,
както и доказателство за реално платено адвокатско възнаграждение, поради което и такива
не й се следват.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА, на основание чл. 15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на СН. С. Т.,
ЕГН **********, срещу Т. В. В., ЕГН **********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, Т. В. В., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на СН. С. Т., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал.1, т.3 ЗЗДН на Т. В. В., ЕГН **********, да
приближава СН. С. Т., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, за срок
от шест месеца, считано от влизане в сила на решението.
ЗАДЪЛЖАВА Т. В. В., ЕГН ********** на осн. чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН да посещава
специализирана програма в Център за индивидуални и фамилни психологични консултации
на адрес : гр.София, кв. Изток, ул.Николай Хайтов, №6, ап.14.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. В. В., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал.3 ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по
чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс НК).
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на Т. В. В., ЕГН **********, глоба в размер
на 200,00 (двеста) лева.
3
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СН. С. Т., ЕГН ********** и на Т. В. В.,
ЕГН ********** за присъждане на разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4