Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №140
гр. ВРАЦА, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
,гражданско отделение ,в публичното заседание на десети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар
М. Ценова
като разгледа докладваното
от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`182 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид:
Адв. М.Г. ,в
качеството на пълномощник на Н.И.Р. ***, е подала въззивна жалба против решение №87/04.02.2019 г по гр.д.№ 4734/18
г по описа на ВРСъд, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен иска по
чл. 226 ал.3 от КТ, както и в частта за разноските по отхвърляне на иска.
В жалбата се навеждат доводи, че решението на
ВРСъд в атакуваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила.
Твърди се ,че:
-решаващият
съдия не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства и не е обсъдил
факта ,че момента на изпращане от
работодателя покана до жалбоподателя за получаване труд. книжка е 13.04.2018 г,
а съгласно чл. 350 ал.1 от КТ връщането й е следвало да стане незабавно след прекратяване
труд. правоотношение на 13.03.2018 г., както и факта ,че до приключване на
устните заседания по делото пред ВРС труд. книжка още не била върната на
работника.
-ВРСъд
неправилно бил възложил и приел, че работникът не е провел пълно и главно доказване
на иска по чл. 226 ал.3 от КТ, докато чл. 350 ал.1 от КТ била императивна норма
по която работодателят бил длъжен незабавно да върне труд. книжка на работника
след вписване на съответните данни в нея
-ВРСъд
неправилно не бил зачел практиката на ВОС по редица решения по чл. 226 ал.3 от КТ, че при неизпълнение на задължението си по чл. 350 ал.1 от КТ, за работника
възниква правото на обезщетение по чл. 226 ал.2 от КТ и се цитират решения на
ВОС.
Моли се, решението в обжалваната част да бъде отменено
и постановено друго, с което се уважи предявения иск по чл. 226 ал.3 от КТ с всички законни
последици.
С въззивната
жалба е направено доказателствено
искане да се допусне до разпит един свидетел, който да установи дали ищеца е
отказал да присъства на срещата за предаване на документи от работодателя? ВОС
е отхвърлил искането като преклудирало
на осн. чл. 266 от ГПК.
В законния срок за отговор е постъпил такъв от
"Д.Д.Д.-1 ООД гр.София, чрез адв. А.Й. от САК, с който отговор оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Моли се решението на ВРСъд да бъде потвърдено. Твърди
се в отговора ,че дори към настоящия момент жалбоподателят не желаел да си
получи труд. книжка.Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Съд. състав
след като обсъди доводите на
жалбоподателя, становището на ответника и взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното: въз. жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с
право на обжалване срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по
същество въззивната жалба е о с н о
в а т е л н а.
Н.И.Р. с ЕГН ********** ***,чрез адв.М.Г. *** е
предявил обективно съединени искове против
”Д.Д.Д. - 1”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
ул.”Асен Разцветников”№32,представлявано от управителите Р.Л.С. и М.С.П., като съдът
е уважил иска по чл. 221 от КТ, иска за неизплатено труд. възнаграждение за 8
работни дни,а е отхвърлил иска по чл. 226 ал.3 от КТ за изплащане обезщетение
за незаконно задържане на труд. книжка
като неоснователен.
С исковата молба са представени труд. договор на
жалбоподателя от 11.07.2017 г под № 336,, уведомление от Р. с молба до работодателя
от 10.04.2018 г, че не му е връчена заповед за прекратяване труд. споразумение
по вз .съгласие,,справка от НОИ за вписване прекратяване труд. му договор на
13.03.2018г
В отговора по чл. 131 от КТ работодателят чрез адв.А.Й. от САК поддържа, че предявените искове са
неоснователни. Р. не бил посочил б.см/ка за превеждане дължимо тр. възнаграждение, не бил дошъл на
среща на 14.03.2018 г в дружеството ,за
да си получи заповедта за прекратяване труд. договор и тр. книжа, а след изпращането
им до него по пощата отказал да ги получи.
С отговора са
представени уведомление от работодателя
от 12.04.2018 г до жалбоподателя с
покана да се яви в дружеството в София да си получи тр. книжка и заповедта за
прекратяване тр. договор, товарителница/копие /от ЕКОНТ с получател Н.Р. от
16.04.2018 г с отметка"пратката отказана от получателя със разговор през
тел. централа". Приложена е и молба от жалбоподателя от 13.03.2018 г до
работодателя за прекратяване труд. договор по чл. 325 т.1 от КТ-по вз.съгласие,изпратена
по "Еконт", копие от тр. книжка на Р.,заповед от 13.03.2018 г за
изплащане обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ.
При гореизложеното от факт. страна въззивният съд приема
следното: тъй като жалбата касае само отхвърления иск на жалбоподателя по чл.
226 ал.3 от КТ, ВОС следва да се коментира представените писмени доказателства
във връзка само с този иск.
Не се спори
между страните ,че труд. книжка до
момента на приключване съд. дирене е при работодателя , а от писмо- уведомление
от 12.04.2018 г работодателят е поканил Р. да дойде в счетоводството на
дружеството в гр.София да си получи заповедта за прекратяване тр. договор и да
му се предаде тр. книжка.Приложена е товарителница/копие /от ЕКОНТ с
получател Н.Р. от 16.04.2018 г с отметка"пратката отказана от получателя
със разговор през тел. централа". Приложено е копие от труд. книжка, от
която е видно ,че от 01.01.2018 г заплатата на жалбоподателя е увеличена на 528 лв.
С оглед
уточнената факт. обстановка по предявения иск по чл. 226 ал.3 от КТ, се налагат
следните правни изводи:
1.По делото не
са събрани доказателства за твърденията
на работодателя в отговора му по
чл. 131 от ГПК ,че имало уговорена среща между него и жалбоподателя Р. на 14.03.2018 г ,
за да му се връчи тр. книжка. По делото е приложено уведомление от работника до
работодателя от 10.04.2018 г-почти
месец след прекратяване на труд. договор ,с което Р. кани работодателя да се
свърже с него и му предаде тр. книжка на среща в гр.Враца, където е била местоработата му и където живее.
Приложена е товарителница от ЕКОНТ от
10.04.2018 г, че това уведомление от Р. до работодателя е получено в
дружеството от лице Г.Георгиев.
2.Не се спори
относно факта ,че труд. книжка е била на съхранение при работодателя,
който съгласно чл.350 ал.1 от ГПК след
оформянето й е следвало незабавно да я
върне на работника. В случаите, когато това не може
да бъде сторено, защото работникът или служителят не се е явил лично при
прекратяване на трудовото правоотношение , работодателят е длъжен да го покани
по реда на чл. 6, ал. 3 от НТКТС именно, защото задължението е носимо от
работодателя, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или служителя
лично или чрез писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата
книжка у работодателя не е незаконно. Работодателят също така е длъжен да
изпрати документа/тр. книжка/ по пощата, ако е налице изрично писмено съгласие
от работника или служителя.
В настоящия казус работодателят не е върнал на работника незабавно
надлежно оформената трудова книжка,която е била у него, не го е уведомил кога
работникът може да си я вземе.Добросъвестността изисква той да покани Р. за
получаването ѝ незабавно, а в случая го е поканил едва 12.04.2018 г т.е.почти месец след прекратяване труд.
правоотношение на 13.03.2018 г. и то след уведомлението на Р. до работодателя
да си получи труд. книжка.
3. В настоящия случай, когато труд. книжка е
у работодателя, за да се освободи от последиците на своята забава, той
трябва да покани работника за получаване на трудовата книжка съгласно чл. 6 ал. 3 от НТКТС. В закона не е уредено специално изискване за
форма на поканата. Поканата може да бъде отправена съгласно изискванията на чл.
6, ал. 3 от НТКТС, но може да бъде и устна, както и да бъде отправена с
всякакви комуникационни средства. В случая
работодателят с писмо едва на 12.04.2018 г е поканил Р. да получи тр. си книжка в счетоводството в
гр. София , като твърди ,че с ЕКОНТ на
16.04.2018 г му е изпратил тази покана , но
имало отказ от получаването й.
Въз. състав
приема ,че няма доказателства уведомлението на работодателя от 12.04.2018 г до Р. по ЕКОНТ,да е стигнало до
него, тъй като върху товарителницата няма
никакви данни какво се изпраща на жалбоподателя с пратката.Затова е без
значение отказа на получателя чрез
централата по телефона и не е изпълнено задължението по чл. 6 ал. 3 от НТКТС.
4. С оглед
изложеното в.т.1 до 3 ВОС приема,че работодателят е изпаднал в забава поради не
предаване труд. книжка на Р. от деня на
прекратяване труд.му договор- 13.03.2018.
В случая е достатъчно обективното
неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение, като
вредите са презюмирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата
на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ.Те са само имуществени и в настоящия казус са в
размер на месечното брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, като не е необходимо
нарочното им доказване от работника , освен ако възникне спор по този въпрос,
какъвто в случая няма. Иска по чл. 226 ал.3 е за периода от 13.03.до 13.04.2018 г и следва да бъде
уважен на база брутното възнаграждение на Н.Р., което е в размер на 528 лв.
Въз. съд констатира ,че е образувано ТР №1/2019 г на ВКС което
коментира спорния въпрос дали задължението на работодателя да върне незабавно
тр. книжка е носимо или търсимо и кога възниква и е налице незаконно задържане
на труд. книжка от работодателя? До момента няма ТР , което да е задължително
за прилагане от съдилищата. В жалбата се цитира практика на ВОС, която е в унисон с
гореизложените мотиви на
настоящия съд. състав.
При
гореизложеното съд. състав следва да отмени решението на ВРсъд в частта ,в
която е отхвърлен иска на Н.Р. против работодателя с правно основание чл. 226
ал.3 от КТ и се постанови друго решение с което "Д.Д.Д.-1" ООД
гр.София бъде осъдено да заплати на Р. обезщетение за незаконно
задържане на труд. книжка от
13.03.2018 г до 13.04.2018 г в размер на месечното му брут.
труд. възнаграждение от 528 лв.
При този изход
на делото следва да бъде променено първоинстанционното решение и в частта за
разноските като по компенсация "Д.Д.Д-1"ООД дължи на жалбоподателя
още 60 лв разноски т.е. вместо 109,31 лв - 169 лв.
Ответникът
дължи и д.т. върху уважения иск в размер на 21,12 лв.
Пред въззивната
инстанция няма писмени доказателства за направени разноски от жалбоподателя,
поради което при този изход на делото
такива не му се присъждат , а и той
изрично не претендира.
Водим от
горното съд. състав при Врач. Окр. съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №87/04.02.19 г по гр.д.№4734/18 г по
описа на ВРСъд в частта , в
която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Н.И.Р. с
ЕГН ********** *** против ”Д.Д.Д. - 1”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София ул.”Асен Разцветников”№32, представлявано от управителите Р.Л.С.
и М.С.П.,иск за обезщетение по чл. 226 ал.3 от КТ ,във вр. с чл.350 ал.1 от КТ,
както и в частта, в която”Д.Д.Д. -
1”ООД,ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н.И.Р. с ЕГН ********** ***
деловодни разноски от 109,31 лв пред
първоинстанционния съд и вместо
отменените части
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Д.Д. - 1”ООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София ул.”Асен Разцветников”№32,
представлявано от управителите Р.Л.С. и М.С.П. да заплати на Н.И.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 528 лв/петстотин двадесет и осем/, представляваща обезщетение на основание чл.226 ал.3 от КТ във връзка с
чл.350 ал.1 от КТ за незаконно задържане на трудова книжка за периода 13.03.2018
-13.04.2018 г. както и сумата от 169/сто
шестдесет и девет/ лв разноски по
компенсация пред първоинстанционния съд .
ОСЪЖДА Д.Д.Д. - 1”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София да
заплати сумата от 21,12
лв/двадесет и един лев и 12 ст/ държавна такса по сметка ВрОСъд върху
присъденото обезщетение по чл. 226 ал.3 от КТ от въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРсъд в останалата част.
Решението на
осн.чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/