№ 8488
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110106033 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Н. И., чрез адв. К. Г., с която
срещу Г. П. С. са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 800 лева, представляваща остатък от
главница по сключен между страните на ***** г. договор за паричен заем за сумата
3700 лева с падеж на задължението на длъжника 15.06.2021 г.; както и сума в общ
размер на 788,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху непогасената част от главницата за периода 16.06.2021 г. – 01.08.2024 г.
Ищецът твърди, че на ***** г. е предоставил на ответника в заем сумата 3700
лева, като за получаването на последната е била съставена разписка, подписана от
длъжника. Поддържа, че е бил уговорен падеж на задължението на длъжника за
връщане на сумата 15.06.2021 г. Във връзка със сделката е бил издаден и запис на
заповед в полза на кредитора. Длъжникът към момента на предявяване на иска е
погасил само частично задълженията си. Заявеното искане е съдът да постанови
решение, с което да уважи претенциите на ищеца и да му присъди сторените в
настоящото производство и в производството по обезпечаване на бъдещ иск разноски.
Ответникът Г. П. С., чрез адв. С. Г., е подал в срок отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Признава, че между страните е съществувало заемно
правоотношение, по което обаче твърди да е получил от ищеца в заем сумата 2700
лева, а не както се сочи в исковата молба 3700 лева. В тази връзка твърди, че по
настояване на ищеца в разписката е била вписана различна сума – 3700 лева. Оспорва
страните да са уговорили падеж за връщане на сумата, а доколкото не му е била
изпращана покана за плащане, намира искът за обезщетение за забава за изцяло
неоснователен. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на
вземането за лихви. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и
взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
1
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с
доклада по делото съдът е указал на страните, че ненуждаещи се от доказване в
производството са следните обстоятелства:
- че по силата на сключен между страните договор за заем ищецът е
предоставил на ответника сума в размер на 2700 лева срещу разписка (спорно е
предоставянето на сумата над 2700 лева до сумата 3700 лева), в която е било вписано,
че предадената сума е в размер на 3700 лева;
- че ответникът е заплатил на ищеца във връзка с процесния договор за заем
сума в размер на 2900 лева.
Спорно между страните по делото е действителното съдържанието на договора
за заем (за каква сума същият е бил сключен), респ. налице ли е непогасен остатък от
главницата, уговорен ли е бил падеж на задължението на ответника да върне
предоставената му в заем сума, изпаднал ли е в забава длъжникът.
По делото като доказателство е приета разписка от ***** г. за получена сума,
съгласно която ответникът в качеството си на заемател, е получил от ищеца сумата
3700 лева (три хиляди и седемстотин лева) по договор за заем.
Приет е и запис на заповед за сумата 3700 лева, издаден на ***** г. от ответника
с посочен в документа падеж 15.06.2021 г., по силата на който ответникът се е
задължил да заплати на ищеца срещу представянето на записа на заповед сумата 3700
лева.
Исковата молба съдържа съдебните признания на ищеца, че на ***** г. във
връзка със сключения между страните договор за заем ответникът е погасил сума в
размер на 1300 лева, на ***** г. - сума в размер на 800 лева и на ***** г. - сума в
размер на 800 лева или общо сумата 2900 лева.
Представени са извлечения от банковата сметка на ищеца, от които е видно, че
на ***** г. ответникът е превел сумата 800 лева с основание „връщане на заем“, а на
***** г. по сметка на ищеца е постъпила сумата 800 лева с основание „връщане на
заем“.
Ответникът не е оспорил така описаните плащания и не е направил
доказателствени искания за установяване на плащания в по-голям размер, респ. на
други дати.
Съдът не следва да обсъжда и анализира представената от ищеца
кореспонденция, разменена чрез приложението „Viber”, доколкото в откритото съдебно
заседание на 10.04.2025 г. ищецът е заявил, че няма да се ползва от същата.
Други относими доказателства по съществото на спора не са представени.
По отношение на доказателственото искане на ответника за допускане до разпит
на свидетел при режим на довеждане, във връзка с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6
ГПК и липсата на съгласие от страна на ищеца свидетел да бъде разпитван за тези
обстоятелства, съдът намира за необходимо да посочи, че ответникът с това искане е
целял не друго, а именно да опровергае съдържанието на изходящ от него частен
документ, какъвто е представената и неоспорена от гледна точка на авторството
разписка за получена парична сума.
При така установеното от фактическа страна по приложението на правото
съдът намери следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 154, ал. 1 с доклада по делото
съдът е указал на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД той носи тежестта да установи, че между страните е бил сключен договор за
заем за сумата от 3700 лева, която е предоставил на ответника на ***** г., а
2
последният се е задължил да му върне същата до 15.06.2021 г., че за обезпечаване на
задължението на длъжника по договора е бил издаден запис на заповед с падеж
15.06.2021 г.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпване на
обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване на давността за непогасената
част от главницата.
В тежест на ответника по предявените искове и в случай че ищецът установи
горните обстоятелства, е да докаже, че е погасил задълженията си на падежа. По
възражението на ответника, че му е била предадена сумата 2700 лева, а не 3700 лева,
съдът е указал на ответника, че той носи тежестта да установи това обстоятелство по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез
реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем. Договорът за заем е
неформален договор, за действителността на който не се изисква нарочна писмена
форма.
Досежно писмената форма, доколкото същата е форма за доказване на
съществуването на заемни правоотношения, а не форма за действителност, няма
законови изисквания за валидност. В каквато и писмена форма да са обективирани
волеизявленията на страните, щом тези волеизявления са категорични, респ.
недвусмислени, то същите доказват съществуването на договорни отношения по
договор за заем. Доказването на договор за заем става чрез възпроизвеждане пред съда
(пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на изявлението
на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне.
Разписка, съдържаща признание, че ответникът дължи суми във връзка с предходни
правоотношения между страните получени "като заем" доказва пряко и категорично
съществуването на отношения по договор за заем между страните по делото. В този
смисъл е трайната съдебна практика на ВС, възприета и от ВКС – напр. решение №
37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г. на ОСГК на ВС, решение № 52/22.05.2009 г. по т.
д. № 695/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г.
на ВКС, ГК, 4-о гр. о. и пр.
С решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК,
ВКС приема, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ,
а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие -
съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно -
фактическият състав се завършва с предаването на предмета на догорова в случая с
получаване по сметката на ответника на сумата.
В конкретния случай между страните не е спорно, че помежду им е бил сключен
договор за паричен заем, по който ищецът е предоставил на ответника пари, които
последният се е задължил да му върне.
Следователно основният спорен въпрос между страните е какъв е размерът на
паричната сума и договорен ли е бил срок за връщането от ответника.
Доколкото доказателства за погасяване на претендирания остатък в размер на
сумата 800 лева не са ангажирани от страна на ответника, то и искът за главница
следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
3
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното:
Спорно между страните е обстоятелството дали е бил договорен падеж на
задължението на ответника заемополучател за връщане на предадената му в заем сума.
В тази връзка ищецът се позовава на представения по делото запис на заповед, издаден
от ответника и чиято автентичност не е оспорена. С отговора на исковата молба
ответникът е заявил възражения, че от съдържанието на записа на заповед не се
установявал падеж на задължението за връщане на сумата, но не е направил
възражение, че записът на заповед не е издаден във връзка с процесното каузално
правоотношение (договора за заем от ***** г. за сумата 3700 лева). Не са наведени и
твърдения или възражения този запис да е бил издаден в обезпечение на задълженията
на ответника, произтичащи от друго каузално правоотношение с ищеца. Ето защо и
съдът намира, че с процесния запис на заповед е обезпечено именно задължението на
ответника за връщане на сумата от 3700 лева.
Следва да се даде отговор на въпроса дали съгласно издадения от ответника
запис на заповед задължението за плащане на сумата по същия, респ. това за връщане
на заетата сума е 15.06.2021 г., както твърди ищецът.
По така поставения правен въпрос е налице трайна практика на ВКС, напр.
решение № 77/14.08.2015 г. по т. д. № 1156/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно коeто
строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен в Търговския
закон, включително за определяне на падежа /чл. 535, т. 3 във връзка с чл. 486, ал. 1
връзка с чл. 537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде
посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно
тълкуване. С решение № 246 от 15.01.2015 г. по т. д. № 2879/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.
се приема, че използваната от издателя на ефекта формулировка в текста на документа
"представяне за плащане" не е относима към уговаряне падеж "на предявяване" по
смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а към "предявяване за плащане" по смисъла на т. 3
на ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава
значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж.
Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана за изпълнение на
иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не
е условие за настъпване на самата изискуемост /освен при падеж "на предявяване"/, а
представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.
С решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., също се приема, че при
издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да
плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната
редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът "представяне" не е
равнозначен на израза "предявяване", чрез който се определя падежът в хипотезата на
чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа.
Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца
по чл. 492, ал. 1 ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с отбелязване на
плащането върху него, а изразът "на предявяване" е един от начините на определяне на
падежа - по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 от ТЗ в записа на заповед. В
решение № 155/7.11.2013 г. по т. д. № 664/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., се приема, че от
граматическото тълкуване на израза в процесния менителничен ефект: "... се
задължавам без протест и без разноски при предявяването на този запис на заповед на
падежа да заплатя..." следва извод, че волята на издателя на процесния запис на
заповед несъмнено е била да заплати сумата, за която се е задължил пред поемателя,
именно на веднъж вече определения /по правилото на т. 4 на чл. 486, ал. 1 от ТЗ/
падеж.
4
Такъв е и настоящият случай. Съгласно представения по делото запис падежът
на задължението е уговорен на определен ден - 15.06.2021 г., като издателят се е
задължил да извърши плащането на тази дата срещу представянето на записа. Ето
защо и ясна е волята на страните, че сумата 3700 лева, получена срещу разписка от
ответника със задължение за връщане, което е обезпечено чрез издадения
менителничен ефект, е следвало да се извърши на 15.06.2021 г.
Следователно и считано от 16.06.2021 г. ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и ищецът заемодател има право на обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва.
За да се произнесе по основателността на този иск, съдът съобразява
разясненията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2017 г. ОСГТК, ВКС,
съгласно които за погасяването на паричните задължения приложение намира
специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие
за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което
се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване
въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните
задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви –
възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на
паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 ЗЗД. Законодателно
уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по
чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от
кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо
дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става
част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за
разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му.
Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и
точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в
съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76,
ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-
кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с
общата погасителна давност за главницата.
С други думи и при отчитане на действието на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
съдът намира следното:
Към датата на първото извършено от ответника плащане на сумата 1300 лева –
***** г., дължими са били главница в размер на 3700 лева и законна лихва за забава в
размер на 375,14 лева. Следователно и с това плащане е погасена лихвата за забава до
тази дата в размер на 375,14 лева, а с остатъка 924,86 лева е погасена главницата.
Останал е дължим остатък от главница в размер на сумата 2775,14 лева.
Към датата на следващото извършено от ответника плащане на сумата 800 лева
– ***** г., когато е заплатена сума в размер на 800 лева, дължими са били главница в
размер на 2775,14 лева и лихва за забава за периода 16.06.2022 г. – ***** г. в размер на
339,04 лева. С това плащане е погасена законната лихва, а с остатъка в размер на
460,96 лева – частично главницата. Дължимият остатък от главницата след това
плащане е възлизал на сумата 2314,18 лева.
5
Към датата на третото плащане от страна на ответника на сума от 800 лева –
***** г. дължими са били остатъкът от главницата в размер на 2314,18 лева и лихва за
забава за периода 27.07.2023 г. до ***** г. в размер на 21,93 лева. Със заплатената сума
се е погасила лихвата за забава в размер на 21,93 лева и с остатъка в размер на 778,07
лева – главницата, от която дължима е останала сумата 1536,11 лева. Ето защо и съдът
прие, че искът за главница е основателен за целия претендиран размер от 800 лева.
С оглед изложеното, лихва за забава се дължи за периода от 22.08.2023 г. до
предявяването на иска (31.08.2024 г.) и същата е в размер на сумата 199,02 лева, за
която искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата до пълния размер от
788,07 лева и за периода преди 22.08.2023 г. този иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът е направил възражение за погасяване на акцесорното вземане по
давност, което с оглед приложението на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и погасяването
чрез плащане на лихвата за забава до ***** г. е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има правно на разноски, съразмерни на
уважената част от исковете в размер на сумата 804,50 лева от общо сторени разноски в
размер на 1286,52 лева (за държавни такси в настоящото производство с вкл. такса по
чл. 102з – 120 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 530 лева с вкл. ДДС;
разноски по ч.гр.д. № 1343/2024 г. по описа на РС – Б. - 40 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС; разноски по привеждане
на издадената обезпечителна заповед в изпълнение по изп. дело № ***** г. по описа
на ЧСИ П.М. в размер на 116,52 лева).
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски, но последният
не е представил доказателства за извършването на такива.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, да заплати на Б.
Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
сумата 800 лева, представляваща непогасен остатък от главница по договор за паричен
заем от ***** г., а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 199,02 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.08.2023 г. до
31.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 788,07 лева и за периода от 16.06.2021 г. до ***** г.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, да заплати на Б.
Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 804,50 лева, представляваща разноски по съразмерност за настоящото
първоинстанционно производство (гр.д. № 6033/2025 г. по описа на СРС), за
производството по ч.гр.д. № 1343/2024 г. по описа на РС – Б. и за производство по
изп.д. № ***** г. по описа на ЧСИ П.М., рег. № 881, район на действие ОС – Смолян.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7