Р Е Ш Е Н И Е
№ 305/20.10.2020 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, І
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 355/2020
год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на "****" ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н Искър, ЖК „***“ бл.302, вх. Г, ап.16,
представлявано от управителя К.И.Д., подадена чрез адв. Г.С. - ДАК против решение № 105/16.03.2020 г., постановено по НАХД №357/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-156/28.12.2018 г., издадено от
председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените
продукти и наложената на касатора имуществена санкция в размер на 15 000 лева
на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 291 от Закона за лекарствените продукти
в хуманната медицина за нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията,
правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените
продукти.
Иска се от съда да отмени
оспорваното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и да отмени и
наказателното постановление. Релевират се доводи, че липсва посочване на датата
на извършване на нарушението, както и че липсват въобще доказателства, че е
допуснато нарушение от страна на касатора. Излагат се и доводи за приложението
на чл.28 от ЗАНН.
В
с.з., процесуалния представител на касатора поддържа подадената жалба на
изложените в нея съображения.
Ответната страна -
председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените
продукти не се представлява в процеса. Депозира писмено становище по делото. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
След като прецени твърденията
на страните и събрания по делото доказателствен материал, Добричкият административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба изхожда от
надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е
в срока по чл. 211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
От фактическа страна по делото
е установено, че против "****" ЕООД е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че при
извършена проверка по сигнал на 20.06.2018 г. от инспектори на НСЦРЛП в аптека с
Разрешение за дейност №АП-1520/15.06.2017 г. на адрес в с. Кранево, ул. „***“
№32 е установено, че се продава лекарствен продукт Panadol baby 120/mg oral suspension paracetamol x 100 ml на цена, по-висока от утвърдената от НСЦРЛП максимална продажна цена в размер на 7,77 лева, а именно на цена 15,41 лева. Продажбата на Panadol baby 120/mg oral
suspension paracetamol x 100 ml на цена от 15,41 лева е квалифицирана като нарушение на чл. 5, ал. 1 от
Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените
на лекарствените продукти. Въз основа на акта е издадено наказателно
постановление № НП-156/28.12.2018 г., с което на дружеството на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 291 от ЗЛПХМ е наложена
имуществена санкция в размер на 15 000 лева. Санкцията е обжалвана пред Районен
съд - Балчик, който постановява решение, с което прилага разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН и намалява наложената санкция на 4 500 лева.
Съдът
е изложил мотиви, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а нарушението е безспорно установено. Предвид изложеното съдът е счел,
че при правилно установена фактическа обстановка наказващият орган правилно е
приложил материалния закон. Обсъдил е и размера на наложената санкция и като е
приел, че следва да се приложи по-благоприятния закон е изменил същата. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, касателно фактите и приложението на закона и не
намира за необходимо да ги приповтаря.
Съгласно разпоредбата на чл.
261а, ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти регистрира
максималните продажни цени на дребно на лекарствените продукти, които се
отпускат без лекарско предписание. Условията и редът за тази регистрация са
разписани в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и
регистриране на цените на лекарствените продукти. Правилото на чл. 5 от
наредбата забранява продажбата на лекарствен продукт, отпускан без лекарско
предписание на цена, по-висока от регистрираната максимална продажна цена на
дребно в български левове, заявена от притежателя на разрешението за употреба и
регистрирана в съвета. Цените на лекарствените продукти, отпускани без лекарско
предписание, които са регистрирани от съответния притежател на правата, се
публикуват в нарочен регистър, който се поддържа и актуализира от НСЦРЛП - www.ncpr.bg.
Неизпълнението на подзаконовата правна норма е скрепено със санкция, която е
регламентирана в чл. 291, ал. 1, вр. с чл. 289, ал. 1 от ЗЛПХМ - имуществена
санкция.
Неоснователно
е възражението, че не става ясно коя е датата на извършване на нарушението.
Безспорно се установява, че процесния лекарствен продукт е продаден на 09.06.2018
г. /видно от приложения касов бон в кориците на делото/. Проверката е
осъществена на 20.06.2018 г. и именно тогава е установено извършеното нарушение,
като изрично е записано в АУАН и в НП, че то е извършено на 09.06.2018 г..
Посочената в жалбата дата 27.08.2018 г., не фигурира никъде в НП.
Относно
релевираните доводи, че не е установено безспорно извършеното нарушение, тъй
като не е установено, че касовият бон е излязъл именно от устройството на
аптеката, съдът намира, че това твърдение е най-малкото несъстоятелно. Видно от
приложения касов бон, същият е издаден от фискалния апарат на „****“ ЕООД,
аптека ***с. Кранево. Всички необходими реквизити се съдържат в същия, поради
което и правилно е ценен както от административния орган, така и от районния
съд, като доказващ извършването на продажбата на лекарствения продукт.
Твърденията, че е следвало да се направят други проверки на паметта на
устройството, не са в компетентостта на извършващия проверката орган. Освен
това е заплатено с карта на ПИБ, от която също е видно, че е заплатено в
аптеката на дружеството.
Относно
приложението на чл.28 от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 93, т. 9 НК вр. чл. 11 ЗАНН "маловажен
случай" е "този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства
съставлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид". По тези критерии наказващият орган
трябва да отграничи маловажния случай на административно нарушение от тези,
които са обхванати от чл. 6 ЗАНН, като с оглед спецификите му прецени има или
не по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с типичната за дадения
вид посегателство. Преценката по чл. 28, б. "а" ЗАНН следва да се
прави предвид засегнатите обществени отношения, липсата на вредоносен резултат
(когато нарушението е резултатно) и всички други обстоятелства, при които
деянието е извършено. (ТР № 1/2007 г. на ВКС, ОСНК). Административното
нарушение, за което е санкционирано дружеството, уврежда обществени отношения, свързани с конституционно закрепеното право
на достъпно здравеопазване по чл. 52 КРБ, ползващи се със засилена закрила.
Неин нормативен израз са изключително завишените имуществените санкции по чл.
291, ал. 1 вр. чл. 289, ал. 1 ЗЛПХМ за продажби на лекарствени продукти на
цени, различни от образуваните по реда на този закон, извършени от юридически
лица и еднолични търговци.
По чл. 291, ал. 1 вр. чл. 289, ал. 1 ЗЛПХМ се
санкционират всички продажби на цена над образуваната по реда на закона,
независимо от размера на надвишението. Съответно по тази разлика не могат да се
съизмеряват и градират техните вредни последици. Съвкупно преценени тези
обстоятелства сочат, че конкретното нарушение по чл. 291, ал. 1 вр. чл. 289,
ал. 1 ЗЛПХМ, за което е санкционирана „****“ ЕООД, няма белезите на маловажност по чл. 93, т. 9 НК вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Извършена е продажба на
медикамент, включен в нарочно създаден и воден регистър за определяне на
държавно регулирани цени на лекарствени продукти от съществено значение за
здравеопазването, без обществената опасност на това конкретно деяние да е снижена спрямо обичайната за нарушения от този вид и то
до прага на ненаказуемост поради маловажност по чл. 28, б. "а" ЗАНН.
За да се прецени, дали едно
деяние маловажно, следва да се оценят в съвкупност следните обстоятелства, а
именно каква сфера на установения ред на държавното управление нарушава, т.е.
степента на обществената му опасност, данните за личността на нарушителя и
какво наказание е предвидено за това нарушение. Степента на обществена
опасност, на едно и също административно нарушение е в пряка връзка с
развитието на обществените отношения, които то накърнява, в даден исторически
момент. Това означава, че тя не е нещо неизменно, поради което съобразно
характера на това деяние и неговото отрицателно значение за държавното
управление, линията на наказателната политика ще се насочи, към налагането на
по-строги или по-леки наказания. Именно видът и размерът на наказанието се
явяват проекция на тази политика. Те са функция на значимостта на нарушението
за държавния ред и степента му на обществената опасност.В този смисъл това
наказание, изразяващо се в засягането на имуществената сфера на сочения за
нарушител, е със значителен размер в сравнение с повечето наказания, предвидени
в други закони. Очевидно волята на държавата е насочена, не само към това да
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред, но
най-вече към въздействие и предупреждение на други лица да не вършат подобни
нарушения, предвид на значимостта на засегнатите, посредством нарушението,
обществени отношения.
По изложените съображения
касационната жалба е неоснователна и трябва да са отхвърли със следващото от
това стабилизиране на първоинстанционното решение.
С оглед изхода на настоящия
спор и своевременно направеното искане от ответника, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по 80 лева.
Мотивиран от това, Административен съд Добрич, І
кас. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/16.03.2020 г., постановено по НАХД № 357/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Балчик.
ОСЪЖДА "****" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
Искър, ЖК „***“ бл.302, вх. Г, ап.16, представлявано от управителя К.И.Д. да заплати сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 80 /Осемдесет лева/ лв. на Национален
съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти гр. София.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: