Определение по дело №15/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба вх.№ 2536 от 09.02.2024г. на гл.юрис. Ш., като пълномощник на Директора на ТД на НАП – Пловдив, за допълване в частта за разноските на определение № 1113/02.02.2024 г., постановено по адм. дело № 15 по описа за 2024 год. на Административен съд – Пловдив.

Препис от молбата за допълване на определението е връчен на жалбоподателя, който в законоустановения едноседмичен срок не е представил отговор.

По така направеното искане, съдът констатира следното:

Молбата по чл.248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Основното производство е образувано по жалба на Г.Д.Г. с вх. № 94/03.01.2024 г. срещу решение № 304 от 21.12.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № *****г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

С разпореждане от 05.01.2024 г. жалбата е оставена без движение на основание чл.158, ал.1 от АПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл.151, т.3 и т.4 от АПК. С разпореждането са дадени подробни указания до жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности по жалбата в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като са указани и последиците от неотстраняването на нередовностите в посочения срок (регламентирани в чл.158, ал.3 от АПК), че жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. В определения от съда срок не са отстранени констатираните с разпореждането от 05.01.2024 г. нередовности, поради което с Определение № 1113 от 02.02.2024г., съдът е оставил без разглеждане жалба подадена от Г.Д.Г. с вх. № 94/03.01.2024 г. срещу решение № 304 от 21.12.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № *****г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив и е прекратил производството по адм.д.№ 15/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

С разпореждането от 05.01.2024 г., съдът е задължил ТД на НАП - Пловдив да представи пълна и окомплектована административна преписка по издаване на оспорения административен акт. Междувременно Г.Д.Г. е подал жалбата до съда и чрез Директора на ТД на НАП – Пловдив, регистрирана в ТД на НАП Пловдив с вх.№ 94-00-91 от 04.01.2024г.

В изпълнение на указанията на съда дадени с разпореждането от 05.01.2024г., с писмо вх. № 598 от 11.01.2024г., Директора на ТД на НАП – Пловдив е представил по делото жалбата на Г.Д.Г. с вх.№ 94-00-91 от 04.01.2024г., както и пълната административна преписка по издаване на решение № 304 от 21.12.2023 г. с писмено становище на гл.юриск. Ш.

Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган, в размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е заявена в писменото становище, към което са приложени пълномощно и списък с разноски съгласно чл.80 ГПК вр. с чл.161 ал.1 ДОПК (лист 11 – юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000лв.). В молбата за допълване в частта за разноските на определение № 1113/02.02.2024 г. се поддържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък с разноски.

В случая съдебното производство е прекратено предвид неотстранена нередовност: не е внесена дължима държавна такса, което не отрича правото на присъждане на разноски. Съгласно чл.80, изр. първо от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Искането за присъждане на разноски от страна на Директора на ТД на НАП – Пловдив е заявено с представяне на административната преписка, като е приложен и списък с разноските.

Както посочва и ВАС в свое Определение № 3734 от 19.04.2022г. по адм. д. № 3053/2022г., нормата на чл.143 ал.3 от АПК не прави разграничение относно основанието, на което е прекратено съдебното производство, както и не свързва своето проявление с конституирането на страните в процеса от състава на съда.

Според чл. 143 от АПК разноски следва да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото - при своевременно заявена претенция за това и осъществена процесуална защита от упълномощен процесуален представител. В случая тези предпоставки са налице, тъй като с представянето на административната преписка е представено писмено становище на процесуалния представител на Директора на ТД на НАП – Пловдив и е изразено становище за неоснователност на жалбата, като са претендирани и разноски по делото. Т.е. разноските са своевременно претендирани.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Задължението за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е изрично отбелязано в цитираната норма, като в случая няма данни ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото, тъй като е издал административен акт съобразно правомощията си в производство по реда на чл.197 ДОПК.

За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 161 от ДОПК регламентира присъждането на разноски в полза на жалбоподателя и на ответника, когато спорът е решен по същество. Визирана норма не предвижда изрично присъждане на разноски в случаите, когато делото се прекратява, поради което в тези случаи приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК са разпоредбите на чл. 143 от АПК и чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Молбата за допълване в частта за разноските на определение № 1113/02.02.2024 г. е основателна, но размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК и §2 ДР ДОПК, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а не на основание чл. 8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Определение № 1113 от 02.02.2024г. постановено по адм.д.№ 15/2024г., в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Национална агенция за приходите, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Върховен административен съд.

Съдия: