№ 16370
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20231110139370 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, предвид което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Доколкото ответникът твърди погасяване на вземанията, съдът приема за безспорни
всички факти, включени във фактическите им състави, предвид което и по арг. от
противното на установеното в чл.153 ГПК доказателствените искания на ищеца за допускане
на СТЕ, ССчЕ, както и искането с пр.осн. чл.192, ал.1 ГПК, следва да бъдат оставени без
уважение.
Ищецът е направил искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане като помагач
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това
лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на САТЕ и ССчЕ със
задачи, посочени в исковата молба, както и искането с пр.осн. чл.192, ал.1 ГПК.
1
НАСРОЧВА о.с.з за 23.05.2024 г. – 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на третото лице
помагач и препис от исковата молба, отговора и доказателствата към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и стойност на услуга за дялово
разпределение и за мораторна лихва за забава в плащането на цената и в плащането на сума,
начислена за услуга дялово разпределение.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен
иск с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК с предмет процесните суми. В заявлението, на основание на което е издадена
процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК сочи, че с ответника са страни по
споразумение, с което последният е признал дължимостта на процесните суми. Моли да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 677,60 лв. – главница за
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /06.02.2023 г./ до
окончателното изпълнение, сумата 38,44 лв. – главница за стойност на услуга за дялово
разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението /06.02.2023 г./ до окончателното изпълнение, сумата 75,85 лв. –
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 23.01.2023 г., начислено върху
главницата за стойност на топлинна енергия, и сумата 6,78лв. – мораторно обезщетение за
забава за периода 05.03.2020 г. – 23.01.2023 г., начислено върху главницата за стойност на
услуга за дялово разпределение. С молба от 18.01.2014 г. ищецът признава, че в хода на
исковото производство ответникът е погасил задълженията си изцяло, като моли съдът да
съобрази плащането при постановяване на крайния си съдебен акт. Не претендира разноски.
Ответникът твърди, че след завеждане на делото е погасил вземанията, предмет на
исковете. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид извършеното
плащане.
2
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК всички факти,
включени във фактическите състави на вземанията, са безспорни и не се нуждаят от
доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3