О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 156
град Велико Търново, 04.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №257 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41, ал. 3, вр. с чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано по жалба на ***М. Е., в качеството му на
пълномощник на „Зарзаватчийница“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение
№65/03.04.2020г. на директора на ТД на НАП – В. Търново и действията по
обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при Дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол №221801527010_5/31.03.2020г. Жалбоподателят
твърди, че действията на органите по приходите са необосновани, а направените
изводи не се подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона.
Моли да бъдат отменени като незаконосъобразни обжалваните действия и да се
разпореди връщане на внесената гаранция като претендира за присъждане на разноски
по производството, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – В.
Търново, в представено писмено становище оспорва подадената жалба и моли съда
да я остави без уважение, като претендира и присъждане на разноски.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото няма данни кога и как решението на директора на ТД на НАП е
връчено на дружеството жалбоподател. Жалбата срещу него е подадена в ТД на НАП
– В. Търново на 22.04.2020г., което се установява от достоверната дата върху
документите, с които е окомплектована и пристигнала тя в ТД на НАП – В.
Търново. При липса на доказателства за редовно връчване на съобщението за
обжалваното решение, следва да се приеме за спазен срокът по чл. 41, ал. 3,
изр. първо от ДОПК. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 31.03.2020г. в пункт за фискален
контрол на тържище „Слатина Булгарплод“ ЕАД – гр. София органи на дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на товарен автомобил с
рег. №СА 2468 ТС и ремарке с рег. №Е 5105 ЕК, превозващ стоки плодове и
зеленчуци – банани, корнишони, краставици, домати и др./стока, непопадаща в
списъка на стоки с висок фискален риск/ с общо тегло 1 280 кг. Било е поставено
техническо средство за контрол /ТСК/ №0388697, като действията на приходните
органи са документирани със съставен протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск/ПИПСВФР/ №221801527010_1/31.03.2020г. Впоследствие е
извършен оглед на товарния автомобил, като е установено, че поставеното ТСК е с
ненарушена цялост, като впоследствие то е отстранено. Действията са обективирани
в ПИПСВФР №221801527010_4/31.03.2020г.
С протокол №221801527010_5/31.03.2020г. на основание чл.
121а, ал. 3 от ДОПК на „Зарзаватчийница“ ЕООД е било наложено обезпечение в общ
размер на 6 325,28 лв. представляващо 30% от стойността на посочените
стоки. В
констатациите си по протокол №221801527010_5/31.03.2020г. органите по приходите са посочили, че след
извършен анализ в информационните масиви на НАП, при последващо разпореждане
със стоките, събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни, поради
което и на основание чл. 121а, ал. 3, във вр. с чл. 121а, ал.2 от ДОПК
пристъпват към действия по обезпечаване на доказателства. В съставения протокол
за предприети действия по обезпечаване на доказателства е определено обезпечение
в размер на
6 325,28 лв., представляващо 30% от пазарната стойност
на стоката. При проверката са били събрани като доказателства 12 бр. фактури,
които са съпровождали стоката.
С приемо-предавателен протокол №221801527010_10/01.04.20120г. стоките, върху които е наложено
обезпечение са освободени след представяне на банкова гаранция за размера на
наложеното обезпечение. Впоследствие от „Зарзаватчийница“ ЕООД е подадена жалба
срещу действията на органите по приходите от Дирекция „Фискален контрол“ до
директора на ТД на НАП. По тази жалба решаващия орган по чл. 41, ал. 3, изр.
първо от ДОПК се е произнесъл в срока, посочен в същия текст с решение, с което
е отхвърлил подадената жалба. Това решение и потвърдените с него действия на
органите по приходите се обжалват пред съда.
Действията на органите по приходите при
извършване на фискален контрол като проследяване и контролиране на стоките,
определени като такива с висок фискален риск и правомощията на тези органи,
които следва да се предприемат с оглед обезпечаване на фиска и пресичане на
възможността за извършване на данъчни измами са регламентирани в Глава
петнадесет „а“ от ДОПК, озаглавена „Фискален контрол върху движението на стоки
с висок фискален риск“ чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, като отделно са
регламентирани правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие
„предварително обезпечаване при фискален контрол“. Както действията по реда на
Глава петнадесет „а“, така и тези по чл. 121а от ДОПК, е регламентирано да се
извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите, могат да извършват фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България, без да е необходимо изрично писмено възлагане. В конкретния
случай служители в Дирекция „Фискален контрол“, които са извършили проверката,
са предприели обезпечителните действия и са документирали същите посредством
изготвянето на протокола, като са действали в рамките на правомощията,
предоставени им посредством Заповед №ЗЦУ-159/10.02.2014г., чието съдържание е
служебно известно на съда. По този начин са спазени изискванията по чл. 127а от ДОПК, определящ кръга на приходните органи, осъществяващи фискалния контрол на
стоки с висок фискален риск.
Обжалваните
действия, обективирани в ПИПСВФР №221801527010_5/31.03.2020г., са извършени от оправомощени органи и в рамките
на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които са извършили действията и съставили
посочения протокол, който ги обективира, имат качество на органи по приходите,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Органите на Дирекция „фискален контрол“ са се позовали
на хипотезата на чл. 121а, ал 2 от ДОПК, а именно – при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Тези изводи са обосновани в ПИПСВФР с посочване на обстоятелствата, че декларираният
в подадените от „Зарзаватчийница“ ЕООД справки-декларации по ЗДДС данъчен
резултат – данък за внасяне, не съответства на размера на оборотите; данъчната
онова на доставките е равна или почти равна на тази на покупките; наличие на
свързани лица, от които едно лице със задължения към фиска и с прекратена
регистрация по ЗДДС. В решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК
допълнително е посочено, че дружеството жалбоподател декларира извършени
вътреобщностни придобивания от гръцки и испански конрагенти, като от подадените
VIES декларации
се отчитат несъществени разлики, а в отчетните му регистри „дневници за
продажбите“ са декларирани доставки към рисков контрагент.
Съдът намира, че нито едно от
посочените обстоятелства не е относимо към основанията за налагане на спорните
обезпечения.
Всъщност между страните няма спор, че жалбоподателят
реализира продажби на стоки при осъществяване на дейността си и извършва
разплащания. В решението на директора на
ТД на НАП – В. Търново е посочено, че дружеството е декларирало в подадена ГДД
по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2019г. счетоводна
печалба и съответно корпоративен данък за внасяне, който е внесен.
Както многократно е посочвано в решения на АСВТ по
казуси аналогични на процесния, не е ясно какви са тези данъчни задължения, които ще
бъдат дължими, на кое законово основание, кога ще настъпи техния падеж, а и
липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се прави в
производството по чл. 121 от ДОПК. Вярно е, че няма изрично нормативно
изискване за това, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда
на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни данни
за основанието и размера на задължението, без да става дума за неговата ликвидност
или безспорност. Тези изисквания следва да се спазват с оглед зачитането на
основните правни принципи в административния процес, регламентирани в Глава
първа на ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване на доказателствата, нито в
решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни за това. Само
въз основа на данни за сключени сделки с лица, които имат непогасени публични
задължения и/или нарушават счетоводното и данъчно законодателство, не може да следва
извод, че жалбоподателят ще осъществява сделки, чиято цел е отклонение от
данъчно облагане. Още повече може да се приеме, че спрямо всички лица,
осъществявали търговска дейност с данъчни длъжници, или свързани с тях лица автоматично
ще се прилагат разпоредбите на чл. 121а от ДОПК, без да се изясни дали в
конкретния случай поведението на субекта ще доведе до отклонение от данъчно
облагане /в случая до посочената в чл. 121, ал. 2, пр. първо от ДОПК хипотеза/.
В представеното от пълномощника на ответната страна
писмено становище подробно са изложени твърдения за наличие на свързани лица с
дружеството жалбоподател, които са били представляващи на търговци с непогасени
данъчни задължения и извършващи системни нарушения на финансовата дисциплина,
които обосновавали извод за използване на дейността на „Зарзаватчийница“ ЕООД
за бъдещи данъчни нарушения/неправомерно ползване на данъчни облаги и предимства/.
На първо място обаче изнесените данни, които се твърдят за първи път в
писменото становище, не се установяват от събраните по делото доказателства и
не представляват общоизвестни или служебно известни на съда факти. На второ
място дори изнесената информация по отношение на свързаните лица да се приеме
за достоверна, то това отново не
обосновава извод, че в конкретния случай с посочените стоки ще се извършат
действия, водещи до невъзможност да се съберат или да се затрудни събирането на
дължимите данъци, свързани с последващото разпореждане със стоката.
В съставените актове липсват каквито и да са данни за
какво е предназначена стоката – за продажба на вътрешния пазар, преработка, ВОД
или износ; кои са лицата получатели и дали те могат да извършат с нея действия
на преработка/продажба; тези лица дължат ли данъци, имат ли имущество, други
задължения, каква дейност осъществяват, т.е. все факти, от които може да се
направи извод за това кой е платец по едно данъчно задължение или негов
носител, както и да се направи обосновано предположение/каквото изисква
законът/ дали това лице има обективна възможност да погаси това задължение.
При положение, че не се споменават дори едно лице, за
което въз основа на разпоредби от материален данъчен закон да възникне данъчно
задължение, няма как да се провери като краен резултат правилността на
направеният извод, дори и да съществува абстрактната възможност този извод да е
правилен. Поради това обжалвани актове и действия се явяват незаконосъобразни.
Що се отнася до претенцията на жалбоподателя за
връщане на гаранцията, предоставена като обезпечение, това искане не може да
бъде разгледано в настоящото производство. Предмет на спора по делото са
действията по органите по приходите по обезпечаване на доказателствата, а
връщането на предоставеното обезпечение, при отмяна на действията по налагането
му, е пряка последица от изпълнението на съдебния акт. Връщането на недължимо
обезпечение следва да се извърши от приходната администрация служебно, при
влизане в сила на акт за отмяна на действията по налагането му. В този смисъл
връщането на обезпечението е действие по изпълнение на съдебния акт, като
защита от такива действия, респ. бездействия е по друг процесуален ред. Следва
да се посочи, че внесената гаранция подлежи на възстановяване по реда на чл.
129 от ДОПК, в срока, посочен в ал. 5 на същия член, който срок ще започне да
тече за органите по приходите считано от получаване на влезлият в сила акт на
съда.
При този изход на делото основателни са претенциите на
жалбоподателя за присъждане на разноски по производството, представляващи
внесена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатен адвокатски хонорар.
Искането на ответната страна за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, което следва да се присъди,
е основателно, предвид на материалния интерес по делото/размера на
наложеното обезпечение/ и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че не са извършвани
процесуални действия с участието на страните, съдът намира че в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ действията по обезпечаване на доказателствата,
извършени от органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
обективирани в протокол №221801527010_5/31.03.2020г., потвърдени с Решение
№65/03.04.2020г. на директора на ТД на НАП – В. Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на
„Зарзаватчийница“ ЕООД от гр. В. Търново разноски по делото в размер на
850/осемстотин и петдесет/ лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :